Държава мащеха По-добре Павел и Николета да са полячета, отколкото нещастни българчета
Защото законът няма човешко лице. Защото когато си българин, си сам срещу кафкианския процес на нечовешко неразбиране. Защото вече са убедени, че е по-добре да си полякиня, отколкото българин.
Бащата на Павел и Николета от Асеновград - Тодор, иска да разбере как така децата му се взимат. Плаче, защото му се взимат от чужд човек (рускиня), от чужда държава (консулски автомобил) и защото е сам срещу системата. А системата е неразбираема.
Българите плачат, защото не са цигани - айде идете в махалата и вземете две циганета с консулски автомобил?!
Ще стане, ама на куково лято.
Българите плачат, защото никой не желае да им обясни казуса - как две деца заминават за Полша по най-мъчителния начин.
И българите плачат за това, че мъчението на двете деца е атавистичен спомен от едно страшно отдавнашно.
Българите плачат, защото децата им се взимат по законен начин. Както са плачели едно време, когато със султански ферман, значи също законно, са взимали малки момчета да служат в турската армия. Когато законът не проявява човечност човекът не се съобразява със законността. Така е било, така и ще бъде.
Българинът плаче, защото е неравнопоставен. Живее в свят от неразбираеми думи и объркващи послания. Много по-малки нации с помощта на думите се чувстват мощни и непобедими.
У нас думите са за да объркат българина. И за да разбере той, че е неравнопоставен. В България има стотици случаи на отведени от бащите им деца в арабския свят. Но нито един министър дори не се е опитал да върне поне едно от тях. Когато става дума за българчета, заведени в Оман, държавата вдига рамене. Когато става дума за българчета, които си ги искат от Полша, държавата ни всячески помага на Полша. Това е нещо, което ни прави хора втора ръка.
Българите плачат, защото изедникът върху тях винаги ще си остане малкият чиновник - независимо дали той е турчин, грък или българин. Малкият съдия-изпълнител Дерменджиева от Асеновград е можела да спре процеса на завличане на децата, да спре малката Николета да вика "Помощ!". Но не е спряла този процес. В нейни ръце са били и правото, и човещината. Но тя е несръчен робот и еничарин който раздава нещастие на две български деца. Тя е прокълнат човек вече. Еничарите, предполагам, са имали повече хуманност при изпълнението на кръвния данък.
Защо плаче българинът? Защото му се карат и го мамят като дете. Правосъдният министър Тачева каза, че бащата Тодор е довел незаконно децата си в България. Или тя лъже, или са я заблудили, или бащата лъже. Но всички знаят, че не можеш да минеш Шенген на унгарско-румънската граница с две деца без документ, разписан от майката. Българинът плаче, защото вижда цялата мъка на бащата и в този момент министърката му се кара. Затова плаче един българин - защото го смятат за дете. А властта е просто жестока мащеха.
Защо плаче българинът? Защото децата тук и в Полша са гледани добре от техния баща и баба. Това може да се докаже. Но вместо това той получава от Полша снимки на усмихнатата си дъщеря. В Полша всичко е спокойно. У нас обаче не е. Ако е вярно, че майката е лекувала алкохолизма си, как така и кой български съд с лека ръка даде децата на нея? И къде е делото за развод, за да бъдат присъждани децата?
Българинът плаче, защото в този неясен казус полската държава работи за гражданката си. А българската държава работи като идиот, който се опитва да плете на две куки.
Българинът плаче, защото няма отговор на въпросите си. Защото се чувства не просто изоставен, а мразен от българските власти
Това е фрустриращо - повече от песента за Балканджи Йово. Примерно никой от властта не излезе да обясни дали бащата лъже и как лъже. Дори министърът му каза в прав текст, че няма да влиза в спор с него. Защо?! Защо един министър да не поспори един път с един баща. Министърът е български, бащата да не е зулус?!
Защото българите долу и българите горе нямат нищо общо. Дели ги една барикада, на която падат телцата на наши деца. Делят ги различен език, неразбория, високомерие, директна кражба на животи и пренебрежение. Дели ги проклятието - това да имаме собствена държава.Последно - българите плачат, защото като контрапункт осъзнават, че една пияна Полша е по-добра от една трезва България. Пияната Полша влага емоции и си взима децата.
Трезвата България влага само отвратителен непукизъм, невъзмутимост, срамно спокойствие.
Но всички вие, които плачете - признайте честно - на децата в Полша ще им е по-добре. Тук ги иска само един човек. Там ги искат всички. Толкова ги искат, че ще спрат да пият заради тях. Поне известно време. Толкова ги искат, че пращат "успокоителни" репортажи.
А у нас - у нас няма кой да направи такъв репортаж. Няма кой да направи каквато и да е жертва за тези две деца. Бащата утре ще се умори в незнанието си как да действа. Така че довиждане, полячета. Можехте да сте българчета, но имахте късмет никой да не ви иска тук. Спете спокойно и кажете наздраве на упоритата си полска майка и държава. Ако останете в България да живеете - просто никой няма да е упорит заради вас през целия ви живот. А Полша си заслужи децата. Довидзения, деца. Обичайте Полша, това не е лошо, това е еволюция.
Мартин Карбовски
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-06-02&article=280157