Щом искаш да съм сериозен, така да бъде.
Но едва ли ще съм от полза.
как се освобождаваш от непрекъснато възникващите мисли, които се пораждат от непрестанно променящата се обстановка, как укротяваш умът си да не коментира всичко, което се случва
Просто не го правя. Т.е. старая се. Разума е доста бъбрив а и не е необходимо да го приспиваме, по-добре е да си дреме и понякога да си се наприказва.
Иначе е лесно - като неутрализираш чувството си за собствена значимост.
Делото започнах с "Дао Де Дзин", продължи с Дон Хуан (не Кастанеда), "Хрониките на Дао" , и е на приключване с Вадим Зеланд и Транссърфинга.
как контролираш емоциите си.
Струва ми се, че съм ги загубил някъде по пътя.
Дори това, което ти нарече "бъзик" беше съвсем съзнателна провокация, пак към важността която редовно човек вменява на всичко. А най-паче на себе си.
(Да не разнищвам за "клона в Будизма", че ще стане комично.)
По-добре е да споделиш как внасяш медитацията в ежедневния си живот
Ако бях мако по-смел щях да кажа "Не можеш да внесеш нещо което е вътре."
Но от друга страна ще е нахално и едва ли ще е истина, ако кажа че съм постояно медитиращ.
Верно че нормалното ми състояние е близко до определението медитация - но не е същото.
Нека първом изчистя носителя и напластяванията пък после да видим какво ще се покаже.
По точно, моето състояние бих определил като отстраненост.
Аз съм Наблюдател на живота си, и на Живота.
Голям кеф е да знаеш.