Въпросът с Антарктида обаче е сериозен и го поставям отново. Какво се е случило в действителност? Че ни лъжат – лъжат ни, това е ясно. Също както ни лъжат, че не са стъпвали на Луната, за да не ги питаме какво са видели там и защо сега не ги пускат да припарят до нея. Също както ни лъжат, че Михаил Горбачов е бил предател, за да не признаят, че разпадането на СССР и Социалистическия лагер е било предварително договорено, вероятно още по времето на Сталин. Макар с голяма доза вероятност е възможно разпадането след изтичане на определен период или след постигането на определени резултати да е било уговорено в самото начало, когато на Владимир Бланк-Улянов-Ленин ционистите му дали пари и му помогнали да свали с преврат властта в Руската Империя. Та за Южния полюс – имало ли е война между „нацистите” и обединените американско-съветски сили? Война е имало, но разпределението на силите е било съвсем различно. Да сме наясно. На Антарктида нацисти не е имало. Имало е песоглавци, използващи германски роби. Имало е летателни и други апарати, използващи нацистка символика. Защо американците отначало отишли сами да преговарят, защо после са били принудени да повикат руснаците, кой ги е разпердушинил и с какво оръжие? – това вече са основателни въпроси. Някой ми подметна, че трябва да перифразирам наопаки една мисъл на Хитлер, за да стане ясно: „Не може отчаяният вик на шепа жадни за власт хора да се превърне в зов на цяла една планета”. Да не излезе накрая, че през 50-те години на ХХ век от Антарктида е трябвало да тръгне поробване за цялото човечество? Да не излезе, че ръководителите на САЩ и СССР са били съгласни с плановете за поробване, защото си въобразявали, че по този начин и те ще получат „парче от баницата”? Нали са „елит”! Либерално-марксически „елит”, сътворен от болни талмудически мозъци… Да не излезе, че други, неземни сили са се намесили, за да спасят нашата планета от чуждо нашествие? Да не излезе, че на десетки милиони километра оттук се търкалят остатъци от подобни дискове и остатъци от скелети на песоглавци? Поне така твърдят едни униформени момчета, които се върнаха от много дълго пътешествие някъде през 1991 година, ако не ме лъже паметта. Говоря за завърналия се след десетилетия „нацистки” космически кораб, около който после бе наложена цензура. Ако това излезе, ще излезе също, че и сега ние, хората съвсем не сме така безпомощни и беззащитни. Ще излезе, че ние притежаваме нещо, заради което други ще ни помогнат да се измъкнем от ямата. А че в момента се намираме в яма, и че вече хвърлят пръст отгоре ни, готвейки се да ни погребат, тук спор няма.
***
Време е за нещо като формула. Какво е общото между демокрация, либерализъм, хитлеризъм, ционизъм и марксизъм? Защо мисля, че това са многото лица на един и същ звяр? Защото тяхната цел е една, и защото те служат на един и същ господар. Днешният свят е двуполюсен. Но това не са САЩ и Русия, или Китай. Изобщо не говоря за различни държави. Нито за правителства, нито за идеологии, обозначени с определени думички. Спомнете си, че дори Адолф Хитлер минаваше и все още минава за националист. Говоря за двата различни пътя, към които водят двата полюса. Единият път е на глобализацията. Дали това ще е демократична, марксическа, либерална, хитлеристка, маоистка или каквато и да било глобализация – няма никакво значение. Крайният резултат е еднакъв. Един свят, подчиняващ се на един закон, с единна финансова система и накрая с едно правителство и с един водач. В действителност този водач на човешкото стадо на свой ред ще се подчинява на друг господар, но това е отделен въпрос. Светът, към който всичките тези елитни безличия се стремят, е свят, в който всеки „упълномощен” чете твоята кореспонденция, наднича в твоята тенджера на печката, завира се под завивките ти. Свят на пълен контрол и на пълно отсъствие на свобода. Свят на роби, които съвсем скоро ще разберат, че са излишни, и че трябва да умрат, за да освободят тази Земя за друг. В този свят хората нямат приятели, нито съседи, нито даже събеседници. Никой не общува с роби, особено когато тези роби са лоялни към своя господар. Вторият полюс са отрицателите на робството и контрола. Тези, които се стремят към свят, в който всеки живее по свой закон в собствения си дом. Свят, в който никой не се намесва в чуждите дела и не позволява да се намесват в неговите. Когато се наложи, хората от този свят се събират, за да решат общ проблем, после всеки се прибира вкъщи и никой не поглежда под завивката на съседа. Разбира се, там има пирове и свади, там има добри и лоши съседи, там има приятелства и вражди. Но там има правила. Там всеки знае къде свършва неговото и откъде започва чуждото. Нататък можете да продължите сами. Казах достатъчно.
***
Дали в близко бъдеще ни очакват коренни, невиждани досега промени? По всяка вероятност ни очакват. Според Рей Бредбъри в мига, когато нашата цивилизация престане да бъде човешка и се превърне в космическа, всичко на Земята ще се промени. Опасявам се, че от тази промяна ни делят броени години. Може би нещата изобщо да не стоят по тоя начин. Може причината за всичко да си е наша, земна и човешка. И все пак обяснение за днешния ни нечовешки живот, за ускорената ни деградация трябва да има. Търся го и се опитвам да го намеря. Може би не съм прав, може би греша. Ами ако не греша? Тези дни ме извикаха, за да ми кажат, че на Щатите са отпуснати още три години, през които години тази държава трябва да се откъсне от пътя на песоглавците и да тръгне по човешкия път. Изразих скептицизъм, според мен до разпада на САЩ остават 15-20 години. Но като знам кой е източникът, нямам основание да се съмнявам в казаното. Затова го пиша. Америка има на разположение цели три години да се промени. Уверявам ви, „елитът” на тази страна няма намерение да се променя. Значи…? Значи ние имаме само още три години трудности, на нас ни е нужно да издържим само още три години? Ще издържим ли?
***
Нека не си въобразяваме, че знаем всичко за уж добре познатия ни „наш” свят. Най-старите следи от живот върху Земята са открити на остров Гренландия и възрастта им се определя на 3,5 милиарда години. Най-старите артефакти, предмети, произведени от разумни ръце са на възраст два милиарда и 800 милиона години и са открити в Южна Африка. Съществуват неоспорими доказателства за внезапни катастрофи, при които климатът рязко, за часове и минути се променял и милиарди същества са загивали. Съществуват доказателства, и че през определени периоди земната суша е била ничия земя. Съществуват факти, които ние с нашите познания никак не можем да обясним. Някой нещо да каже за „авторитета” на Библията и за сътворението на човека преди 6000 години? Преди нас тук е имало други разумни същества. Следи от тях и от тяхната разумна дейност откриваме във всички геологични пластове. Сега, редом с нас тук пак идват и си отиват живи, разумни същества от непознати биологични видове. Понякога си сътрудничат и помагат, понякога враждуват, дори водят малки войни помежду си. Ако ние си отидем, пак ще дойдат други. Но защо трябва да отстъпваме своето, когато имаме възможност да го съхраним?
Сред хората винаги са разпространявани учения, създадени, за да ни лъжат. Да ни държат в невежество, за да ни управляват по-лесно. Такива учения в основата си съдържат много истини, иначе как ще им повярват. Но истините биват изкривявани и вместо в правилната посока, към освобождение и развитие, те повеждат към задънената улица на безпомощността. Ще дам пример: Из “Активната страна на безкрайността”от Карлос Кастанеда: „- Какво е това, дон Хуан? - понитах аз. - Навсякъде виждам пробягващи черни сенки.
- А, това е самата Вселена - каза той, - несъизмерима, нелинейна, извън пределите на синтаксиса. Магьосниците от древно Мексико били първите, които видели тези пробягващи сенки и започнали да ги следят навсякъде. Видели ги така, както ги виждаш ти, а после ги видели като енергия, която протича във Вселената. И открили нещо върховно.Той замълча и ме погледна. Паузите му бяха съвършено уместни. Винаги спираше, когато повече не можех да сдържам въпросите си.
- И какво открили, дон Хуан? - попитах аз.
- Открили, че си имаме компания за цял живот - произнесе той отчетливо. - Имаме си един хищник, който идва от дълбините на Космоса и завзема управлението над живота ни. Човешките същества са негови пленници. Този хищник е наш господар и повелител. Той ни е направил покорни и безпомощни. Решим ли да се разбунтуваме, той потушава протеста ни. Решим ли да действаме независимо, той заповядва да престанем...
- Ти успя да стигнеш напълно самостоятелно до това, което магьосниците наричат въпрос на въпросите - каза дон Хуан. - През цялото време аз ти говорех със заобикалки, опитвах се да ти внуша, че нещо ни държи пленници. Ние наистина сме пленници! Това е енергетичен факт за магьосниците от древно Мексико.
- Но защо този хищник ни е завладял, както го описваш, дон Хуан? - попитах аз. - Трябва да има някакво логично обяснение.
- Има обяснение - отговори дон Хуан, - което е най-простото обяснение на света. Те ни владеят, защото ние сме храна за тях, и те ни изстискват безпощадно, защото чрез нас се поддържат. Също както ние развъждаме пилета в кокошарници, така и тези „кокошари", хищниците, ни развъждат в „човечарници". Така винаги имат храна на разположение.
- Магьосниците от древно Мексико - каза той - виждали хищника. Те го нарекли летач, защото се носи из въздуха. Хич не е приятна гледка. Той е огромна сянка от непроницаем мрак, черна сянка, която се мята във въздуха, а после се стоварва на земята. Магьосниците от древно Мексико доста си блъскали ума откъде може да се е взела тя на Земята. Те смятали, че до определен момент човекът трябва да е бил едно съвършено, цялостно същество, дълбоко проницателно, способно на чудеса на осъзнаване - неща, които днес са само митове и легенди. И после, изглежда, всичко изведнъж изчезнало, за да имаме днес един улегнал, благоразумен човек...
- Говоря ти, че това срещу нас не е обикновен хищник. Той е много хитър и организиран. Следва методична система, която ни прави негодни за нищо. Човекът, предназначен да бъде магическо същество, вече е лишен от всякаква магия. Сега той е просто парче месо. Мечтите му вече не са мечти на Човек, а мечти на парче месо: банални, изтъркани, слабоумни...”
Кастанеда смесва няколко съвършено различни типове същества и техните цели, за да внуши, че те са всесилни. Че е безсмислено да се борим срещу тях. Следвайки такива като Карлос Кастанеда, човек почва да се чувства безпомощен. Което е напълно невярно. Човекът има могъщи врагове, но има и не по-малко могъщи съюзници. Човекът притежава скрита мощ, за която не подозира. И най-вече – човекът поне засега притежава правата над сушата от планетата Земя. Знайте, че съвременните лъжци, мошениците на нашето време заменят съдържанието с форма и като главно свое постижение смятат начините за нейното подаване на „тълпите”. Тоест на теб и на мен. Кастанеда обаче е прав поне в едно – състоянието на нашите мечти. Когато човекът съумее да си върне Мечтата, той ще се устреми към нейното постигане и накрая ще я постигне. Помощник ще му бъде самото Небе.
