Как усещаме хода на времето без часовникДийн Буономано: Усещането за време няма специфична област, то е твърде своеобразна функцияПротивно на разни хипотези, нямаме вграден часовник в мозъкаДийн Буономано Докато физиците спорят има ли време изобщо, биолозите се опитват да разберат начина, по който човек усеща хода на времето, без да има часовник на разположение. Тази тайна изглежда най-сетне е разбулена от Дин Буономано и колегите му от Калифорнийския университет в Лос Анжелос.
Ако лишиш човек от ориентир за времето / от истински часовник до природен- да следи движението на слънцето например/, той все пак ще се ориентира относно часа. И дори - с прилична точност. Наистина, ако ги попиташ кога точно минават пет минути, различните хора дават различни обяснения.
Истинската загадка се крие обаче не в грешката на хората при определяне на времето, а напротив, във факта, че човек "вътре в себе си" усеща неговия ход. Предложени досега са редица обяснения : от сърцебиенето до някакъв " вграден часови механизъм" в мозъка, нещо като часовника в компютъра, който уж мери условно секундите и минутите и задава биологичния ритъм. Междувременно никакви спецални вградени часовници не са открити в човешкия мозък. Днес ученият Буономано обяснява защо.
Невробиологът твърди, че функцията за усещане на хода на времето е разпределена в целия мозък. Липсва някаква специфична област. И тази функция работи твърде своеобразно. Ученият предлага следното сравнение : "Ако хвърлите камък в езерото, кръговете във водата ще са като подпис, говорещ за времето на падането. Колкото по-далече отиват вълните, толкова повече време е минало." Изследователят продължава: "Ние предполагаме, че подобен процес се развива и в мозъка. Всеки път, когато той обработва външен сигнал като тип звук или светкавица, сензорното усещане предизвиква каскада от реакции между мозъчните клетки. Всяка подобна реакция оставя подпис, която позволява на цялата мрежа клетки да закодира времето на даденото събитие."
Пресъздавайки на компютър мрежа неврони, в която всяка връзка се променя в отговор на външни стимули, авторите на научния труд доказват, че такава мрежа винаги може да отговори на въпроса колко време е минало от момента на поредното въздействие, просто изхождайки от общата картина на затихващите реакции на стимула. Моделът показал също така, че отбелязването на времето, съответстващо на определено въздействие, се кодира в контекста на събитията, които го предшестват. Тоест, ако може да се измери откликът на множество неврони на мозъка на проблясване на светлина, може да се изчислят и други събития, които непосредствено във времето са предшествали светкавицата и да се каже кога са се случили.
За проверка на хипотезата си Буономано е предлагал на доброволците да определят "на око" промеждутъка от време между два звукови сигнала. Оказало се, че точността на това определение значително спада, ако преди тези два звука доброволците са чували други отвличащи звуци. Ученият отбелязва, че вътрешното измерване на времето лежи в основата на такива наши способности като разпознаване на речта и музиката. Затова разбирането на механизма за усет за времето може да се окаже критичен за изучаването на редица заболявания от типа на дислексията.