Да, например в един момент, доста отдавна, осъзнах, че да лължеш е енергетично много по- неизгодно отколкото да си искрен.
Много хора се чудят на искреността ми, но на мен това просто ми е по-изгодно, по-лесно ми е. За какво да се напъвам да измислям някакви лъжи, при положение, че и без това всеки си е потънал в свои си заблуди и илюзии, така, че дори когато му казваш истината той си я интерпретира по свой начин и буквално не те чува.
Значи аз казвам истината, но никой не вярва по простата причина, че е предубеден, че хората не говорят истината и е подготвен да очаква лъжата. Има ли значение тогава, спрямо този човек, дали казвам истината или лъжа. Никакво. Ако има значение, то е само и единствено за мен самата. Кое на мен ми е по-изгодно. Кое по ми отърва така да се каже. И аз съм решила, че истината ми е изгодна първо защото не хабя енергия да измислям и да поддържам лъжи, а второ защото ако искам нещо да проумея, да науча, да разбера няма как да стане когато излизам с лъжа. Искам да се науча да различвам нещата, кое на къде ме води....значи трябва да съм искрена поне пред себе си и за себе си. Защото за другите това буквално е без значение. Те и без друго не вярват.
И сега за да свържа това с поставената тема ще кажа, че май се досещам кое спира добрите иницитиативи на хората и кое ги трови - нямат достатъчно вяра в себе си.Нямат вяра защото никога не са пробвали да бъдат 100% искрени в постъпките, мотивите и пр. за да видят резултата.Не смеят да се проявят такива каквито са, а при това положение просто няма как да си повярват.