"Клара потопи шепи във водата и наплиска лицето си. Отново се удивих, че кожата й нямаше нито бръчица. Този път си позволих да отбележа колко младежки вид има тя.
— Видът ми се дължи на това, че поддържам вътрешното си съществувание в равновесие с околния свят — каза тя, като изтръскваше водата от ръцете си. — Всяко нещо, което правим, се отразява на това равновесие.
...
— Оттук нататък ти ще трябва да водиш живот, в който най-важното нещо е осъзнаването — каза тя, сякаш знаеше, че току-що бях взела мълчаливото решение да остана с нея. — Трябва да избягваш всяко нещо, което отслабва и вреди на тялото и ума ти. От основно значение за настоящия период е още да скъсаш всякакви физически и емоционални връзки със света.
— Защо е толкова важно това?
— Защото преди всичко ти трябва да придобиеш единност.
Клара обясни как всички ние сме с убеждението, че в нас съществува дуализъм; умът е невеществената част от нас, а тялото — материалната част. Това раздвоение държи енергията ни в състояние на хаотично разделение и не ни позволява да бъдем единни.
— На човека е присъщо да бъде разделен — призна тя. — Но това разделение не е между ума и тялото, а между тялото, което подслонява ума или Аз-а, и двойника, който е вместилището на основната ни енергия.
Тя каза, че преди раждането не съществува този наложен от човека дуализъм, но от раждането ни нататък двете части се разделят, теглени от намерението на човечеството. Едната част се обръща навън и става физическото тяло; другата — навътре и става двойникът. При смъртта по-тежката част, тялото, се връща в земята, за да бъде поета от нея, а леката част, двойникът, остава на свобода. Но за нещастие, от това, че двойникът никога не е бил усъвършенстван, той изпитва тази свобода само за миг и след това се разпръсва във Вселената.
— Ако умрем, без да сме заличили този фалшив дуализъм от тяло и ум, ние умираме с обикновена смърт — каза тя.
— Как иначе можем да умрем?
Клара ме изгледа продължително и вдигна едната си вежда. После не толкова отговори на въпроса ми, колкото ми разкри с поверителен тон, че ние умираме, защото в светогледа ни не е навлязла представата, че можем да се трансформираме. Тя подчерта, че тази трансформация трябва да се извършва в течение на целия ни живот и единственото истинно предназначение на човека е да успее в тази задача. Всички други постижения са преходни, защото смъртта ги разтваря и превръща в нищо.
...
— Гласът на духа идва от никъде — продължи тя. — Идва от дълбините на тишината, от света на небитието. Този глас може да се чуе единствено когато сме в абсолютно мълчание и равновесие.
Тя ми обясни, че двете противоположни сили, които ни движат, мъжка и женска, положителна и отрицателна, светла и тъмна, трябва да се поддържат в равновесие, за да може да се направи един отвор в енергията, която ни обгръща: отвор, през който може да се измъкне нашето осъзнаване. Именно през този отвор в енергията, която ни обгръща, духът проявява себе си.
— Това, към което се стремим, е равновесието — продължи тя. — Но равновесие не означава само равно количество от двете сили. Това означава още, че когато количествата се изравнят, новото, уравновесено съчетание набира инерция и започва да се движи от само себе си."
T.Абелар "Магическият преход"
