Жокерите свършиха.
В тази тема е зададен алгоритъм, който в зависимост от началните условия и чрез ползването на холографски и някои други принципи води до очаквания резултат. Подобни методи срещу народа използват специалните служби, откакто светът съществува, при моделиране на събития от големи мащаби като съдби на народи, континенти, развой на локални конфликти, политически боричкания, за надмощие по втория начин в каквато сфера е необходимо. Не знам как точно се наричат тези методи, но най-общо казано това е програмиране на реалността чрез верига от събития, която ползва отдавна открити алгоритми за протичането на процесите в мирозданието, при което те винаги водят до реални резултати. За такива методи подробна литература на книжния пазар почти няма по понятни причини или поне аз не съм намерил. В мрежата все пак има нещичко, но то е в процес на доразвиване от всеки, който дръзне да опита, а и произтичащите рискове си остават за негова сметка. Но случайно или не имах случай да участвам случайно в поредица от „случайности”, които случайно показват как случайно стават тези случайни неща, за да бъдат те съвсем случайно прокарани в този случаен форум под именно тази случайно избрана форма, в една случайно измислена тема и чрез случайна анкета със седем случайни филтъра и още седе случайни условия в нея (повторението на случайностите в това случайно изречение никак не беше случайно).
Преди около 2 години вследствие на лични проблеми се наложи да участвам на специализиран семинар. Няма да го описвам, в случая това не е важно. В края на този семинар, на който бяхме някъде около 20 човека, ако не и повече, водещият помоли участващите да застанем в кръг с лица към вътрешността му, така че да можем да се виждаме един другиго и да се хванем за ръце. Натрупаната енергия по време на семинара започна да се прехвърля осезаемо между нас подобно на ток през електрическа верига и да се прегрупира и преразпределя от хората събрали повече към онези събрали по-малко. На финала водещият каза да запомним това усещане, което се предава очи в очи, той го нарече „любов”, и да разпръскваме тази енергия навсякъде, където погледнем след като си тръгнем от залата в която бяхме. Хубаво, дотук всичко е като по филмите и книгите, нищо ново под слънцето. Имал си някакъв зор, отишъл си някъде, станало нещо си там, голям праз.
След няколко месеца на друг човек, когото познавам, предстоеше важна среща в едно от министерствата за представяне на проект за... и това в случая не е важно. Това е негов личен проект който да подобри работата в една от буксуващите структури в държавата. Няколко дни преди тази среща повиках този човек в една малка стаичка встрани от ежедневната суета наоколо и започнах да го „работя по втория начин” като му казах да ме гледа в очите за няколко секунди. Това стана с неговото съгласие. Идеята си струваше, заслужаваше да й се отдаде повече от необходимото внимание, а и вече всичко налично и познато беше изпробвано по няколко пъти без нужния резултат. Тогава аз все още преливах от онази натрупана на семинара енергия, нещо отвътре сякаш искаше да излезе и ме караше да се смея. На изпроводяк му казах като се види с министъра на въпросното министерство да приложи същия похват – да го гледа втренчено в очите докато му представя идеите си, за да му прехвърли от онази енергия. Преляхме каквото преляхме и човека отиде на срещата. Там буквално разбил онзи, вече бивш, министър с идеята си, оставаше тя да започне да се прилага на практика, когато започнаха проблемите. Системата не беше готова за промяна, служителите на това министерство дадоха твърд отпор, новата насока застрашаваше устоите им - както на тях, така и на самия министър, естествено. По етажите всичко е навързано. Тогава тази промяна не сработи, но от прехвърлените погледи нещо сигурно е останало и започнало да работи. Дали онзи министър е усетил нещо и дали то е оставило някакво усещане в него? Едва ли, но приказката продължава и въпросният министър вече не е министър, а онова правителство вече не е на власт от около месец. И министърът и правителството си отидоха преждевременно. Ситуацията се промени като основните пречки за въпросния проект в момента са елиминирани. Дали има нещо общо с описаното по-горе не знам, но резултатът е важен. „Отново съвпадения” - чувам гласове сред читателите в момента.
Месеци след споменатата горе среща в търсене на други варианти тогава, преди няколко месеца, решихме да изпробваме още един метод като крайност вече, който е дискутиран и в този форум, но тук почти нищо конкретно не се казва за него. Пуснахме и него, като на шега, той още върви, разгръщането му е за няколко месеца. Това е метод, който залага начални условия и получава резултат без да се интересува от междинните етапи, тях холографската вселена ги подрежда така, че да се изпълни задачата. Някои от Вас май вече се досетиха. На пореден етап от този метод народът може да реши да се надигне и да свали правителство, примерно. За такива неща става въпрос, скромни, дребни и незначителни едни такива, непретенциозни по мащабите си един вид. И това не е било заложено, никой не е можел да го предвижда, нито да предполага, че действително е възможно подобно нещо, но Вселената чрез теория на вероятностите преценява, че, за да изпълни подходящо поставената задача, е необходимо именно такова действие и съответно се намира начин за претворяването му. Задачата се поставя с мисъл и малко сметки, не с пушка. За моя голяма изненада този метод се оказа използван и от още доста хора, които дори не се познават помежду си, но при голяма част от които има съвпадение на резултата след първите протести. Всеки работил за своята си малка кауза без да се интересува от голямата картина, но резултатите се събират и водят до внушителни промени, които не подлежат нито на анализ, нито на разбиране, само че са факти и история за едно управление вече. В едни от поредните новини по кабеларките, докато вървяха първите протести на хората, изтече твърдение, което не е тайна за никого, не помня чие беше, че на управляващите досега са били предоставяни купища издържани проекти от граждани или организации с идеята да бъдат усъвършенствани различни многобройни сфери от битието, които обаче не виждали бял свят тъй като същите управляващи нямали интерес от прокарването им. Тук става дума за готови изменения или чисто нови и в съзвучие с белия свят законопроекти, някои от тях изпреварващи дори действащите в момента такива в Европа. Вече имаме проекти, за които дори Европа още не е узряла и се възхищава, дори е готова да им съдейства, но те не виждат реализация, защо ли?
Ще спра с общите приказки дотук.
Отново ще помоля да няма излишни коментари.
Правя пауза за размисъл....
