"Есперанса ми даде знак с ръка да мълча и рече:
- Знаеш ли, че една от основните разлики между мъжете и жените е начинът, по който подхождат към познанието.
Нямах ни най-малка представа какво имаше предвид. Бавно и целенасочено, тя откъсна един лист от бележника ми и нарисува две човешки фигури. На едната глава сложи конус и каза, че това е мъж. На другата глава нарисува същия конус, само че обърнат обратно, и каза, че това е жена.
- Мъжете трупат познанието стъпка по стъпка - обясни тя, като посочи с молива фигурата с конус на главата. -Те го достигат, те се катерят към познанието. Магьосниците казват, че мъжете „конусират" към духа; стремят се като конус към познанието. Този конусовиден процес поставя граници на мъжете докъде могат да стигнат.
Тя повтори очертанията на конуса върху главата на първата фигура.
- Както виждаш - рече тя, - мъжете могат да достигнат само до определена височина. Техният път към познанието свършва в една малка точица - върха на конуса.
Тя остро ме изгледа.
- Сега внимавай - рече тя и посочи с молива си втората фигура, тази с обърнатия конус на главата. - Както виждаш, конусът е обърнат надолу, като фуния. Жените са способни да се отварят директно към извора, или по-точно - изворът ги достига директно чрез широката основа на конуса. Магьосниците казват, че връзката на жените с познанието е обширна. Докато връзката на мъжете е доста ограничена.
- Мъжете са близо до конкретното - продължи тя - и се стремят към абстрактното. Жените са близо до абстрактното и въпреки това се опитват да задоволяват прищевките си с конкретното.
- А защо тогава жените, след като са толкова отворени към познанието или абстрактното, са считани за по-нисшестоящи? - прекъснах я аз.
Есперанса ме погледна с възторжено удивление. Тя бързо стана, протегна се като котка, докато всичките й стави изпукаха, и отново седна.
- Това, че жените са считани за по-нисшестоящи или, в най-добрия случай, че женските черти се разглеждат като допълващи мъжките, е свързано с начина, по който мъжете и жените подхождат към познанието - обясни тя. - Най-общо казано, жените се интересуват повече от това да имат власт над самите себе си, отколкото над другите; власт, която е повече от ясно, че мъжете искат.
- Дори сред магьосниците - намеси се Нелида и трите жени се разсмяха.
Есперанса продължи, като обясни, че тя смятала, че първоначално жените не са изпитвали потребност да експлоатират своята способност да се свързват обширно и пряко с духа. Не виждали никаква необходимост да говорят или да умуват над тази естествена тяхна способност, защото за тях било достатъчно да я пускат в действие и да знаят, че я имат.
- Неспособността на мъжете да се свързват пряко с духа е това, което ги е подтикнало да говорят за процеса на достигане на познанието - подчерта тя. - И досега не са спрели да говорят за това. Именно тази настоятелност да опознаят процеса на своя стремеж към духа, тази настоятелност да го анализират е това, което им е дало увереността, че да разсъждаваш е типично мъжко качество.
Есперанса обясни, че концептуализирането на разума е дело изцяло на мъжете, което им е позволило да омаловажат дарбите и постиженията на жените. А още по-лошо, то им позволило да изключат женските черти от формулировката на идеалите на разума.
- И, разбира се, до този момент вече, жените вярват в това, което им е определено - подчерта тя. - Жените са научени да вярват, че само мъжете могат да разсъждават трезво и свързано. Все още мъжете носят със себе си товар от незаслужени привилегии, който автоматично ги прави по-висши, независимо от тяхната подготовка или способности.
- Как са изгубили жените своята пряка връзка с познанието? - попитах аз.
- Не са я изгубили - поправи ме Есперанса. - Жените все още имат пряка връзка с духа. Само са забравили как да я използват, или по-точно - са копирали мъжкото състояние, при което тя въобще липсва. В продължение на хилядолетия мъжете са полагали неимоверни усилия жените да я забравят. Вземи Светата Инквизиция например.
Това е било едно систематично прочистване с цел да се изкорени убеждението, че жените имат пряка връзка с духа. Всяка организирана религия не е нищо друго освен една успешна машинация да се поставят жените на по-ниско стъпало. Религиите се позовават на божествен закон, според който жените са по-нисшестоящи.
Гледах я изумена и се чудех как е възможно да е толкова ерудирана.
- От присъщата на мъжете необходимост да властват над останалите и от липсата на интерес у жените да изразят или формулират това, което знаят и начина, по който са го узнали, се е получил най-престъпният съюз - продължи Есперанса. - Благодарение на него от самото си раждане жените биват принуждавани да вярват, че реализацията в живота се изразява в това да имат дом, семейство, деца и да се самоотрекат. Жените биват изключвани от доминиращите форми на абстрактната мисъл и биват обучавани в подчинение. Те така добре са тренирани да вярват, че мъжете трябва да мислят вместо тях, че накрая са се отказали да мислят.
- Жените са напълно способни да мислят - прекъснах я аз.
- Жените са способни да формулират това, което са научили - поправи ме Есперанса. - А то е определено от мъжете. Мъжете определят самата същност на познанието, а от нея са изключили това, което има връзка с женското начало. Или пък, ако е включено, то винаги е в негативна светлина. И жените са приели това.
- Изостанала си десетилетия от съвременността - намесих се аз. - Днес жените могат да вършат всичко, което пожелаят. Те имат достъп до всички центрове на познание и до почти всички професии, упражнявани от мъже.
- Но това е безсмислено, докато нямат опорна система, опорна база - отвърна Есперанса. - Каква полза от това, че имат достъп като мъжете, когато все още са считани за по-нисши същества, които трябва да възприемат мъжко отношение и поведение, за да успеят? Истински успелите са тези, които са се обърнали точно на 180 градуса. Но те също гледат с презрение на жените.
- Според мъжете - продължи тя - утробата ограничава жената както физически, така и умствено. Поради тази причина, макар да имат достъп до познанието, на жените не им е позволено да помагат при определяне на това познание.
- Вземи философията, например - предложи Есперан¬са. - Чистите мислители. Някои от тях са категорично против жените. Други са по-тактични и признават, че би било възможно жените да са толкова способни, колкото и мъжете, ако не е факта, че жените не се интересуват от интелектуални търсения. А ако го правят, не би трябвало. Защото на жената повече й прилича да е вярна на природата си, а именно: подвластна компаньонка на мъжа, която да се грижи за него и децата му.
Есперанса изказа всичко това с неоспорима убедителност. След няколко мига обаче ме обзеха съмнения.
- Ако познанието не е нищо друго, освен една мъжка конструкция, тогава защо толкова настоявате да ходя на училище? - попитах аз.
- Защото си магьосница и като такава трябва да знаеш какво попада върху теб и как попада то върху теб -отвърна тя. - Преди да отречеш или отхвърлиш нещо, трябва да разбереш защо го отхвърляш.
- Разбираш ли, проблемът е, че в наши дни познанието се черпи единствено от разумното обяснение на нещата -продължи тя. - Но жените имат друга писта, друг път за достигане до познанието, който никога, ама никога не е бил взиман под внимание. Този път може да допринесе към познанието, но това ще е един принос, който няма да има нищо общо с разумното обяснение на нещата.
-А с какво ще се занимава тогава? - попитах аз.
- Това ти ще го решиш, след като овладееш напълно инструментите на разума и разбирането - отвърна тя.
Бях много объркана.
- Предложението на магьосниците - продължи тя - е, че мъжете не могат да имат изключителното право да разсъждават. Сега изглежда, че го имат, защото там, където прилагат разсъжденията, преобладава мъжкото начало. Нека да приложим разсъжденията някъде, където преобладава женското начало. А това място е, естествено, обърнатия конус, който ти описах. Връзката на жените със самия дух.
Тя леко килна глава на една страна, обмисляйки какво да каже.
- Тази връзка трябва да се разглежда чрез един друг аспект на разсъждаването. Аспект, който никога досега не е използван, а именно - женската страна на разсъждаването - рече тя.
- Какво представлява женската страна на разсъждаването, Есперанса? - попитах аз.
- Много неща. Едно от тях определено е сънуването - отвърна тя и ме изгледа въпросително, но аз нямах какво да кажа.
Гърленият й смях ме свари неподготвена.
- Знам какво очакваш от магьосниците - рече тя. -Искаш да има ритуали, заклинания. Странни, загадъчни култове. Искаш да пееш. Искаш да се слееш с природа¬та. Искаш да общуваш с водни духове. Искаш езичество. Някакъв романтичен изглед на това, което вършат магьосниците. Съвсем по немски маниер.
- За да скочиш в непознатото - продължи тя, - ти трябват кураж и ум. Само с тях ще можеш да обясниш на себе си и на останалите съкровищата, които евентуално ще откриеш.
Тя се наведе към мен, като че ли искаше да ми повери нещо. Почеса се по главата и кихна пет последователни пъти, както беше направил и пазачът.
- Трябва да действаш чрез своята магическа страна - рече тя.
- А коя е тя?
- Утробата.
Тя изрече думата така равнодушно и спокойно, сякаш не я интересуваше как ще реагирам, че за малко да пропусна да я чуя. После, изведнъж осъзнавайки нелепостта на изказването й, аз се изправих на стола и погледнах другите.
- Утробата! - повтори Есперанса. - Утробата е най-съвършения женски орган. Именно утробата дава на жените тази допълнителна изостреност, тази допълнителна сила да насочват своята енергия.
Тя обясни, че мъжете, в стремежа си към превъзходство, са успели да сведат тайнствената сила на жената - нейната утроба - до строго биологичен орган, чиято единствена функция е да възпроизвежда, да носи мъжкото семе.
Като че ли по даден знак Нелида стана, обиколи масата и застана до мен.
- Знаеш ли историята на Благовещението? - прошепна тя в ухото ми.
Подсмихвайки се, аз се обърнах с лице към нея и казах:
- Не, не я знам.
Със същия поверителен шепот тя започна да ми разказва, че в Юдео-Християнската традиция само мъжете чували гласа Божи. Жените нямали тази привилегия, с изключение на Дева Мария.
Нелида каза, че било естествено ангелче да шепти нещо на Мария. Не било естествено обаче, че единственото, което ангелът имал да й казва, било, че тя ще носи синът Божи. Утробата не получила знание, а обещание за Божието семе. Мъжки Бог, който на свой ред дал началото на друг мъжки бог.
Исках да мисля, да размишлявам върху всичко, което бях чула, но умът ми представляваше един объркан вихър.
- Ами мъжете магьосници? - попитах аз. - Те нямат утроба, но въпреки това са ясно свързани с духа.
Есперанса ме погледна с нескрито задоволство, после хвърли поглед през рамо, сякаш се опасяваше някой да не я чуе и прошепна:
- Магьосниците са способни да се свързват с намерението, с духа, защото са се отказали от онова, което недвусмислено определя тяхната мъжественост. И те вече не са мъже.
от книгата на Флоринда Донер "Живот в сънуването"