Да бъде волята ти.

[m2f]

С две думи да не обръщаме внимание на "кряканията"!?!?Така ли да те разбирам!?!?

Ни най-малко нямам за цел да те назидавам на кои "гласове" в ума си да обръщаш внимание: ти си същество със свободна воля и можеш да експериментираш свободно с ума си и със себе си.

Кряканията  на  егото  започват  винаги  с:  Аз  искам!! 

Митко, нека да не оспамваме отново разговора с този безсмислен спор, искаш ли?
"Аз искам" не е запазена територия на егото, ще имаш да взимаш....

Има висши и по-нисши егрегори. Колкото е по-висш един егрегор, толкова по-тихо се чува гласа му, толкова по-мек и неутрален е тонът му, толкова по-въздържана е реакцията му. Нисшите егрегори са агресивни, императивни!!!!!!!, нетърпящи възражение, използващи всякакви средства за въздействие върху човека. Титов и Верещагин са най-напреднали в изучаването на егрегорите и на който му е интересно може да прочете книгите им.

[Princess_Deja]

Въпреки, че отново се отклонихте доста от темата и раздела, аз няма вече да се опитвам да свързвам езотеричните ви разбирания с вярата или религията. Мисля, че ако имате желание и сами може да направите определени, поне елементарни връзки.
Нито религията е неясно понятие, нито са толкова непосилни усилията да се пише по нещо конкретно.

Излиза, че Его-то е това, което притежава или определя една свободна воля. Малко странно ще е да предположим, че Бог има Его, за това е очевидно че Волята на Бог е различна. Не че не е свободна като човешката.
НО
при Волята на Бог имаме МИЛОСТ!
За това си мислех днес и ... ако ви е толкова важно Его-то, то има ли милост?

Отделно въпросите, които зададох и никой не отговори на тях, го приемам като липса на достатъчно знания или компетентност, защо не замисляне, а не липса на опит.
Много често без да сме имали реален опит сме налагали своята воля.
В повечето случаи, обърканите и страхливците, грешат като изпадат в онзи опасен шизофреничен момент с "гласове", над които собственият ти глас, интуиция или разбиране не може да надделее и имаш нужда от някакъв свръхестествен знак.
Така или иначе, аз си мисля, че понякога е доста трудно да се следва Волята на Бог. Дори да си убеден, че не може да ти мисли лошото и за теб е добре да е точно така- да си самотен, неразбран или просто мълчалив и незабележим- докато не откриеш поне едно (или седем по библейски) съвпадения(с твоята и Божията воля) и да си отдъхнеш спокойно, че си живял и живееш смислено.

[del]

Princess Deja,
  Разликата между езотеричните учения и Бог е малка, но съществена - Права си - Милост.

Така че, по конкретиката, моля- Исус с две воли; Богородица като пример за следване на Божията- къде е уловката? Възможно ли е Бог да приеме и чужда воля, ако е достатъчно милостив? Или трябва да го убеждаваме...

       При милостта няма налагане. При егото, проявено и в най-незначителна степен има налагане. Защо се случва това? Милостта е проява на сърдечност. Егото обаче борави по скоро с мисълта и рационалността. При проявата на милост често изглежда сякаш проявяваме нелогичност, но именно  това ни прави близки до Бог, тъй като при него дуалната проява на битието е сведена до нула. Често, проявявайки милост биваме наранени от субективната преценка на околните, поради „неправилното” мислене и нереален поглед върху действителността. Когато човек определя действията си, прощавайки  това неразбиране, все пак той проявява воля. Волята му се състои в това обаче, че не се налага, а че се насочва навътре, изследвайки своите интуитивни прозрения. Егото му служи, за да съществува какъвто е тук, на Земята. Но разбирайки, че представите му не изчерпват света, видим и невидим той не се опитва да измества чуждата воля, по скоро се научава да приема и живее съгласувано, доколкото му е възможно. Защото ако е разбрал колко относителна е представата и жадува за истина, то само той сам в сърцето си може да я намери. Тогава няма да твърди, че другите не заслужават разбиране, знаейки, че всеки има право да търси колкото му е необходимо. От хармоничното съгласуване на волята ни едни с други, преминаваща през сърдечността, зависи как ще се чувстваме, удовлетворени ли сме, понеже все пак си взаимодействаме, дори невидимо. Осъзнатостта за тази взаимовръзка е проява на отговорност. Веднъж осъзнали това, егото бива проводник на сърдечност, волята се слива с милостта. Не мисълта- интелекта- знанието ни приближават до Божествения Аз, който всеки има, а сърдечността, тя е проява, безусловно сравнима у всеки, докато умението да боравим с думите, да четем и изучаваме са относителна проява у човека. 
   Princess Deja, Дано се изразя добре. За Богородица.
         Човек, който е приел да стане съсъд на Божествена проява, няма за задача да преодолява егото си в настоящия си земен живот. За него не това е „кармичния момент”. Той вече е достигнал вътрешна съгласуваност. За това и не съществува въпроса правилно ли е или не е - няма колебание дали да приема Божието присъствие или не – Такъв човек знае кое е Божието присъствие. Не, че другите са „невиждащи”, не – няма значение умността.  Всеки е призван. Но как да видиш Бог, обременен от рациото и представите. А волята на свободния по дух не следва предписанията на разумността и ползата, а на сърцето. Не, че на такъв човек му е лесно винаги да приема, но го прави от гледна точка не само на собственото си оцеляване, а в съзнание за Божието присъствие у всичко и всеки, което го прави търпелив и смирен, да не споменавам и прощаващ и необвиняващ.  Защото незачитането на свободната воля е незачитане на Бог. Такъв човек  не бяга от пътя си, не бърза, не унива -  знае, че Бог е всичко, следователно няма какво да го сломи.

[mitko]

       Интересно  ми  е  защо  мнозинството  смята,  че  лично  Абсолюта  му  оказва  персонално   внимание?   Хайде  да  проявим  малко  скромност  де!
       Абсолюта  не  е  нито  милостив,  нито  жесток  спрямо  живота,  просто  е  създал  закони  за  развитието  му  и  пред  тях  всички  сме  равни.  Оттук  следва,  че  просто  няма  смисъл  да  се  обсъжда  ситуацията - Да  бъде или  да  не  бъде  волята  му! -  защото  ние  хората  от  този,  а   и  от  другия  свят  сме  просто  затворени  в  една  рамка   наречена  съществуване.  Когато  излезем  от  тази  рамка  значи  сме  се  освободили  от  законите  Му  тоест  вече  имаме  истинска  свободна  воля,  равни  сме  сме  с  него,  но  уравнението  е:  За  да  съществуваш  -  спазваш  правилата,  не  спазваш  правилата  -  преставаш  да  съществуваш  изборът  си  е  наш,  а  монадата  негова.   Правени  са  опити  за  това  но  все  неуспешни.
        "Именно  това  равенство  пред  законите  Му  е  израз  на  висша  справедливост  и  загриженост  за  битието  ни!"
        Защо  сме  толкова  твърдоглави,  че  непрекъснато  правим  опити  да  заобиколим  тези  закони,  макар  да  знаем,  че  резултата  се  нарича  нещастие? 
       Защо  сме  създадени  такива  -  това  е  въпроса?   
         

[old4]

                               

   Не споменавай напразно името Господне

Защото e свято и не бива да Го принизяваме до нашите земни помисли и желания, затова е Третата Божия заповед



Увлечени в грижи, суета или веселие, понякога ние неволно споменаваме Божието име, без да влагаме в това почитанието, което дължим Нему, без да усетим смирението на духа пред величието Господне. Затова е третата Божия заповед, повеляваща ни да почитаме името Му. И още - да почитаме и ближните си, като никога, каквото и да се случи, не ругаем и не кълнем лошите, защото злото, което изричаме, ще падне върху нас - сега или някога.

Към Бога, Който Сам по себе си е непостижимо велик и Който заслужава като наш небесен Баща, Благодетел, Изкупител и Всеподател, безкрайна почит и благоговение, често пъти ние хората се отнасяме не само неприлично, но и кощунствено. Ние си позволяваме често пъти не само напразно да изговаряме името на Господа, но да го използваме в шеги и подигравки, да злоупотребяваме във весели истории и анекдоти, дори достигаме понякога до там и да го хулим. Затова Господ е оградил спазването на тази заповед със заплахата от тежко наказание, като е казал: "Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно" (Изх.20:7).
Тежък грях против третата Божия заповед правят онези, които проклинат ближните си. Те забравят думите на Спасителя, Който изрично ни е казал: "Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви мразят, и молете се за ония, който ви обиждат и гонят" (Мат.5:44). Когато си позволява да използва клетви, въпреки че словото Божие ни говори: "Благославяйте, а не кълнете!" (Рим.12:14), човек се отчуждава от Бога и загубва Неговото благоволение и за себе си, и за семейството си. Най-страшното е, че понякога и родители, в своя гняв и безизходица, проклинат децата си, като забравят, че

Бог често допуска да се сбъдне някоя родителска клетва за назидание

на безсърдечните и прибързаните.
Много тежко съгрешават онези, които роптаят срещу Божията промисъл, като забравят, че всеки извършен грях заслужава наказание. То може да бъде или в този живот, и тогава то е краткотрайно, или в бъдещия, и тогава то е вечно. Щом Бог изпраща за греховете ни наказание още в този живот, това означава, че Той не ни е забравил, а се грижи за нас. Той иска да ни спаси и с временните страдания да ни избави от вечните. Страданията в живота ни са доказателство за Божията грижа и любов към нас. Сам Той ни говори: "Когато Аз обичам, тях изобличавам и наказвам" (Откр.3:19). Ние, грешните хора, нямаме право да съдим своя Създател, а сме длъжни да преклоним главите си пред Неговия дълбок и неизследим промисъл, като вярваме, че Бог, като всеблаг иска да се спасят всички и да постигнат до познание на истината (1Тим.2:4). Бог по-добре от нас знае, защо се случва с нас едно или друго. Той ни изпраща често страдания в живота, за да ни избави чрез тях от страдания в ада. Той допуска да се случи нещо, което ние наричаме зло, за да ни предпази от по-голямо зло. Най-накрая Той ни изпитва чрез превратностите на съдбата ни. Той иска да ни прецени - дали ще му останем верни докрай, за да ни възнагради още по-богато след това.

Как да си служим с името Господне, за да не злоупотребяваме с него? Не злоупотребяват с Божието име само онези, които го изговарят с благоговение, тогава, когато това е необходимо. Когато някой е изпаднал в голяма беда или нужда, или е изпаднал в непоносими терзания и изпитания, или се намира в безизходно положение, едва тогава той може, и не само може, но и трябва да се обърне към Господа. Споменаването на Божието име в такива случаи е потребност на душата и е заповядано от Бога чрез устата на Псалмописеца: "Призови ме в скръбен ден, Аз ще те избавя, и ти ще ме прославиш" (Пс.49:15).
Не злоупотребяват с името Господне и онези, които призовават Бога на помощ преди всяка работа, които се осеняват с Неговия кръст и произнасят името Му преди и след ядене, които преди пътуване се обръщат към Него, които преди изпити или важни начинания Му се молят, защото св. ап. Павел е казал: "Всичко, що вършите словом или делом, всичко вършете в името на Господа Иисуса Христа, като благодарите чрез Него на Бога и Отца" (Колос.3:17). Не злоупотребяват с името Господне вярващите, когато застават на молитва пред Бога, било по някакъв конкретен повод, било когато изпълняват ежедневното си молитвено правило. Молитвата е такова свещено задължение и право, при което ние имаме милостта да беседваме с нашия небесен Отец. Но за да бъде правилно и без грях произнасяно името на Господа, ние трябва

да се молим с благоговение, с дълбоко внимание и духовна съсредоточеност.

В противен случай и с това свято само по себе си дело, молитвата, ние можем да оскърбим Бога и молитвата ни да бъде грях, според думите на Псалмописеца (Пс.108:7). Голямо оскърбление към Бога са нашите молитви, когато ние с устата си произнасяме Божието име, а със сърцето си сме при греховете и съблазните. "Просите, а не получавате, казва св.апостол Иаков, защото зле просите" (Иак.4:3). Сърцето ни трябва да бъде при Бога, когато се молим. Тогава молитвата ни няма да бъде празнословие, и ще бъдем чути.
"Пред Божието лице се моли този - казва св. Йоан Златоуст, - който във време на молитвата се вглъбява в себе си и няма нищо общо със земята, но съм в него се внася небето и изгонва от душата си всяка земна мисъл". Не се ли молим така, молитвата ни ще бъде безполезна. Ние ще произнасяме тогава името Господне и няма да получим благословение чрез него, а дори и по-голямо осъждане.
Не злоупотребяват с Божието име и онези, които при много важно обстоятелство се кълнат, че ще говорят истината. Тук особено важно е да се подчертае, че св. Църква, съгласно със Словото Божие, допуска полагането на клетва при много важни случаи. Сам Бог позволява клетвата, като забранява само лъжливото кълнене. Той казва: "Не се кълнете лъжливо в Мое име и не осквернявай името на своя Бог" (Лев.19:12).
Да произнасяме клетви, когато и да е, и за каквото и да е, представлява само по себе си грях. Когато доверието е загубено между хората, тогава се налага необходимостта да се удостоверява истината с клетва. А нашият Спасител иска от нас да бъдем винаги толкова твърди в истината, че думата ни да бъде: да, да, не, не (Мат.5:3). Който много се кълне, той много и лъже, за да стигне дотам да не му вярват околните и да е принуден да се кълне. Но Бог поругаван не бива (Гал.6:7), и лъжливата клетва влече след себе си голямо наказание. Примерите за това в живота са много. Бог изпраща наказание на някои, за да се вразумят всички. Затова нека прославяме с живота си Божието свято име, за да не погинем, а да имаме живот вечен!

Беседата е изготвена от Обществен комитет "Православни ценности" към Варненската и Великопреславска Света Митрополия.

Защо ли не Го оставим на мира, аз смятам за себе си че достатъчно съм хортувал за Него и май е време да Го оставя да си почине от мен .

[m2f]

Абсолюта  не  е  нито  милостив,  нито  жесток  спрямо  живота,  просто  е  създал  закони  за  развитието  му  и  пред  тях  всички  сме  равни.  Оттук  следва,  че  просто  няма  смисъл  да  се  обсъжда  ситуацията - Да  бъде или  да  не  бъде  волята  му!         

Напълно съм съгласна с тази част от поста ти! Но вероятно от присъствието на религията в животите ни е останал навика да изричаме "Господи, помогни ми"  или "Благодаря ти, Господи"...И Вадим Зеланд /квантов физик създал "транссърфинга"/ е на същото мнение като нас. Според него /и според мен/ молитвите нямат никакъв технологичен смисъл, защото са обръщение към нас самите, към нашата висша същност в нас самите, и защото Бог /Абсолюта/ е неутрален и не се намесва в личните ни дела. Както казах доста по-напред в тази тема: ако заменим в изказа си "Бог" с "мое висше Аз" нещата си идват на мястото. НО! Лично съм изпитала психологическия ефект от молитвите и особено от "Отче Наш" и горещо препоръчвам на всички да изживеят това. Тази молитва препрограмира човека, връща го към него самия, разбира се, когато е изречена с мисъл и вътрешно чувство. Тази молитва е като хапчето на Нео от "Матрицата" - "трасираща програма", както каза Морфей там. Отваря ти вратата. Опитайте.
Помощ в житейските ни перипетии въпреки всичко има, обаче!!! Тя идва от много места. От нашите близки, умрели преди нас, от водачите ни, от висшето ни Аз, от егрегорите с които сме в контакт,....може и да изпускам още някого тук...
Понякога помощта въпреки всичко не идва, обаче...И единствената причина за това е нашата свободна воля. В първия подвариант: ние със свободната си воля тук сме си "стъпили на ушите" и не искаме или не можем да чуем и да приемем помощта във вида в който тя идва. Вторият подвариант е: ние, с нашата свободна воля отвъд, сме забранили оказването на помощ за дадената житейска ситуация, защото искаме да изпитаме себе си автентично! Просто тече изпит с тази наша "кофти ситуация" на земята. В известен смисъл първият и вторият вариант се припокриват, и в двата случая липсата на помощ е продукт на свободната ни воля.
 

П.П. "Помощта" на егрегорите най-често ни "излиза през носа", защото представлява енергиен заем в разрез с волята на висшата част в нас, който връщаме с лихви и ядове впоследствие.

[Терес]

И малко да те допълня,ако може!??Молитвите според мен,не трябва да се използват току така!?!?По често трябва да Му се благодари,отколкото да Му се моли човек!Лично за мен,точно в тези многобройни молитви за какво ли не е заровено кучето!Да се молиш,значи да си длъжен=раб(роб)и т.н. Да благодариш от сърце за всяко ново утро,че си и днес не те прави роб,а напротив осъзнат и отговорен към всичко,което те заобикаля. Накратко НЕБЛАГОДАРНОСТТА ще затрие този свят!И обратно Тя ще го спаси!

[mitko]

Молитвите според мен,не трябва да се използват току така!?!?По често трябва да Му се благодари,отколкото да Му се моли човек!Лично за мен,точно в тези многобройни молитви за какво ли не е заровено кучето!Да се молиш,значи да си длъжен=раб(роб)и т.н. Да благодариш от сърце за всяко ново утро,че си и днес не те прави роб,а напротив осъзнат и отговорен към всичко,което те заобикаля. Накратко НЕБЛАГОДАРНОСТТА ще затрие този свят!И обратно Тя ще го спаси!

      Много  е  точно!  Няма  по  голям  грях  от  неблагодарноста,  няма,  тя,  неблагодарноста  е  в  основата  на  греховете!!  Да  ухапеш  приятелски  протегната  ръка,  да  излъжеш  доверие  ..........
      За  молитвите  -  Единствената  правилна  молитва  е,  когато  се  молим  за  другите!    Боже  помогни  му,  защото  аз  не  мога!   

[m2f]

За  молитвите  -  Единствената  правилна  молитва  е,  когато  се  молим  за  другите!    Боже  помогни  му,  защото  аз  не  мога!   

Тия думи към кой точно Бог ги отправяш ?! Към Абсолюта ли? Към онзи, неутралният Абсолют ли? Към кого? Кого призоваваш точно да помогне в този случай на човека който страда? Водачите му ли наричаш "Бог"? Или ангелите? Или апелираш към висшият му Аз да си преразгледа плановете за да спре да страда човека му? 

За мен единствената "правилна" молитва е: "Боже, помогни ми да бъда себе си", а когато е за друг човек: "Боже, помогни му да следва точно собственото си сърце и да не пада духом".
А иначе аз съм молила за помощ мои любими същества от отвъдното...И съм получавала, Бог ми е свидетел, случвали са се точно казано чудеса с тяхна помощ...Защото връзките които ни свързват с отвъдното са връзки на сърцето, итам лъжа няма. Любовта между хората ги свързва като мост между двата свята.

[old4]

За  молитвите  -  Единствената  правилна  молитва  е,  когато  се  молим  за  другите!    Боже  помогни  му,  защото  аз  не  мога!   

Мите и аз виждам тук противоречие , обясни.

[del]

 Не знам кой какви възгледи има. И не се надявам на всички да има харесва какво пишат другите. Би било безумие, особено в тема за свободна воля. Но се питам къде е е волята? И за какво се използва? Както и да е. Благодаря ти Old4 за последния ти пост! Поне някой да прояви отношение към Бог. И то кой? Който най-не искаше и да чува за Бог. Това ми напомня на притчата за двамата братя, дето баща им ги помолил да му свършат някаква работа, единия му обещал, а другия не се съгласил.  И когато дошло време да се върши работата, на помощ се притекъл сина, който не му се работело, а другия се скатал. През живота си не съм поглеждала на хората от гледна точка на техния статус или интелект, виждам имат ли сърце или не. Ума се развива и при все това все нещо не достига. Информация много, почти всичко се намира и това не стига... Това не ми се струва да ни прави човеци. Гледах днес "200 годишен човек", сигурно ви е попадал... Прищя ми се да ви приканя да го гледаме заедно. Имаше един момент във филма, в който главния герой - робота, се  влюби, обичаше и по силата на ЧУВСТВОТО искаше да го признаят за човек, та да може да се ожени за любимата си. Разбира се му отказаха, но на въпроса -  "И кое по-точно ви прави човек", той посочи сърцето си, не разума си, който де факто му осигуряваше безсмъртие... Занимавам ви с филм за роботи, но при всички мнения за произхода на човек и неговата воля, си струва да се замислим кое точно ни прави човеци и по силата на кое сме подобни на Бог.

П.П: С риск да досадя, ще ви разкажа на кратко една случка с мен. Молитвата е нещо лично, вътрешно, като диалог, в който е нужно да достигнеш до себе си, до скритите си помисли и чувства... и да ги очистиш доколкото е по силите, тогава добивайки яснота ще знам как да се моля. Моля се за прозорливост и мъдрост, да съм по-искрена в себе си, да не се страхувам, да разбирам  близките си, за да съм навременна в делата си...
   Една нощ се събудих и срещу мен видях меко казано чудовище, смееше ми се презрително, бях виждала същото като дете, но тогава само ме гледаше, а сега чувството бе смазващо, все едно ме душат, облях се в ледена пот, и тогава из мен без дори да имам и мисъл за действие започнах молитвата Отче наш - Думите едва излизаха от устата ми, сякаш говорех много забавено, все едно езика ми е набъбнал и ми бе нужна воля да си отварям устата, едва стигнах до средата на молитвата, докато виждах насреща презрение... и усетих, че не мога да продължа, съществото продължаваше да ме гледа сякаш вече с радост от мъките ми, а аз се борех като за въздух, но осъзнавах слабостта си. Бях изтощена до предела. После всичко се стопи във въздуха... Стаята, в която бях бе нереална за мен, станах и написах молитвата на лист, и я прегледах обстойно. Знам и за мен е видно, че тя е формула. Буквално спасителна формула. Не налагам мнение, но тя преповтаря по съвършен начин 10 божи заповеди, които аз по моему наричам Напътствия за опазване пътя към Бога. Сега, когато я казвам не мисля за думите, а вниквам в смисъла, от себе си, обагрям я с лично отношение из дълбоко, така знам, че никой и нищо не могат да ме отклонят.
   

[konstantin2007]

Молитвата е акт на общуване със самият себе си.
А как точно отчето да не ни въвежда в изкушения?Демек..Инак той ли го прави?
И ако дължа пари на  някой който едва връзва двата края,молитвата"Отче наш"Ще нахрани ли децата му?Щот аз кат си я кажа и дълга ми опростен,нали? Съвестта е чиста,сега Божето да му мисли!!!

[mitko]

За  молитвите  -  Единствената  правилна  молитва  е,  когато  се  молим  за  другите!    Боже  помогни  му,  защото  аз  не  мога!   

Мите и аз виждам тук противоречие , обясни.

Няма  противоречие,  Олд,  защото  аз  разделям  понятията  Абсолют,  и  следващите  в  йерархията  боговете  създали  дуалният  свят.  Писах  също,  че  контакт  с  ирационалното  може  да  се  осъществи  само  със  следващото  ниво,  прескачанията  на  нива  са  невъзможни.  Писал  съм  също,  че  дуповните  ни  наставници  (ангелите  хранители)  са  на  една  мисъл  разтояние  от  нас.  Следователно  молбата  за  помощ  попада  веднага  при  тях,  след  това  следват  консултации  и  й  се  дава  ход  или  ако  противоречи  на  големият  план  се  стопира. 
     В  случая  с  обръщението  Боже,  просто  се  визира  светът  оттатък,  нещо  като  телефон  112,  обаждаш  се  и  други  преценяват  какъв  екип  да  ти  пратят. 
     Молитвата  (молбата)  първо  попада  при   духовните  ни  наставници,  и  решението  е  тяхно,  независимо  кой  се  визира  в  нея! 
       

Молитвата е акт на общуване със самият себе си.
А как точно отчето да не ни въвежда в изкушения?Демек..Инак той ли го прави?

   
       Инкарнацията  не  може  да  контактува  с  постоянният  си  Аз,  той  горкият  е  капсулован  в  тотална  изолация,  за  100% ова  атентичност  на  изживяванията!

[old4]

Няма  противоречие,  Олд,  защото  аз  разделям  понятията  Абсолют,  и  следващите  в  йерархията  ...................................................................

Почти бях сигурен какво ще ми отговориш, аз също споделям твоето мнение, много съм малък да споменавам ....., благодаря на тези които ме чуват както ти писа "горното112", те за мен са моят Свят.

[m2f]

Инкарнацията  не  може  да  контактува  с  потоянният  се  Аз,  той  горкият  е  капсулован  в  тотална  изолация,  за  100% ова  атентичност  на  изживяванията!

Автентичността идва от амнезията, а не от "капсуловане" на висшия Аз. Аз-ът изглежда отделен от инкарнацията, но не е. Не би могъл да е. Монадата е неделима. Инкарнира се висшият Аз, а не аватара. Може да се създаде пълна илюзия за отделеност, обаче, така е.

Молитвата е акт на общуване със самият себе си.
А как точно отчето да не ни въвежда в изкушения?Демек..Инак той ли го прави?
И ако дължа пари на  някой който едва връзва двата края,молитвата"Отче наш"Ще нахрани ли децата му?Щот аз кат си я кажа и дълга ми опростен,нали? Съвестта е чиста,сега Божето да му мисли!!!

Молитвата "Отче Наш" не храни децата ти, нито автоматично решава битовизмите. Тази молитва ти припомня кой си, откъде си дошъл и защо си тук. Тя помага на душата ти да се разсъни и да дойде на себе си. Тази молитва е тотално уникална! Няма втора такава. Може би има още една: на свети Франциск, която също е много стойностна, но втора такава като "Отче Наш" няма. "Трасираща програма" - това е тя.