Клин клин избива....лекува се с нея...
Аз искам едно да кажа - който е изпитвал Любовта във висшите й форми не може да каже, че тя е егоистична.О, повярвай ми, мога!
Аз искам едно да кажа - който е изпитвал Любовта във висшите й форми не може да каже, че тя е егоистична.О, повярвай ми, мога!
> бях чувала че куп хора напоследък слкючват
> само църковен брак без граждански
това е невъзможно - граждански брак е изискване за църковен брак и поповете искат биляжка за това
интересно се е получило, че нейното първо четиристишие е почти същото като това на Г. Джагаров.
:) Мъдрите казват:"СЕГА И ТУК" вярвам, че има сега и тук...Това е вълшебно!!
Вярвам, че ЛЮБОВТА(онази единствената, възможна)не съществува в минало или бъдеще време... Няма как да съм обичала вчера, а днес не, нито пък да убедя някого ,че уъре ще обичам... НО В СЕГАШНИЯТ МОМЕНТ МОГА ДА ПОКАЖА ОБИЧ! :hi:
:) Nяма проблем разбира се, че няма нужда ме подсещаш но благодаря ти. Що се отнася до егоизма и любовта, зарбира се те са тук и сега с тая разлика, че егоизма не е чувство, а може да е болестно състояние или причнина любовта ни да бъде просто една лъжа и илюзия или да липсва съвсем ти си наясно няма да влиззам в подробности.:) Да непреходните:(ЛЮБОВ, ИСТИНА,ХАРМОНИЯ...) се защитават сами най-добре и не се нуждае от говорители или адвокати! :hi:
Даването и вземането и двете присъстват както в любовта така и в егоизма но от егоизъм до егоизъм разликата не е е никак малка.
Пожелавам ти все така да защитаваш и проявяваш любовта си без егоизма. Всъщност тя сама се защитава любовта като истината така ,че егоизма почти отпада.
:) Да непреходните:(ЛЮБОВ, ИСТИНА,ХАРМОНИЯ...) се защитават сами най-добре и не се нуждае от говорители или адвокати! :hi:
:) Cargo, според мен както дявола чете светото писание, абсолютно по същият начин и ще го защитава.ТА С ПСЕВДО-ЗАЩИТНИЦИ,ОПОНЕНТИ ИЗОБЩО НЕ СА НУЖНИ! Любовта е достатъчна стихия за да се погрижи за себе си, но винаги е хубаво някой да разказва за нея. :hi:
Алдеона, ако любовта е даване, а егоизма - вземане, то това означава, че любовта храни, създава и поддържа егоизма, защото даването поддържа вземането. Щом си склонен да даваш значи се прдполага, че има кой да взема, трябва вземащ.Това, което дава любовта не е същото от което егоизмът има нужда.
Как ще разрешите това противоречие?
Изоставена сама по себе си - любовта се изражда умирайки.
Любовта не громи егоизма, доколкото е характеристика на общността, а егоизма е елемент от същността на личностите формиращи тази общност.
В този смисъл заглавието на темата е несъстоятелно.
Друга една категория е отрицание на Любовта.
Ако Любовта е същностна характеристика на християнската общност - комуната
то
Тоталитаризма е същностна характеристика на отношенията в юдейската общност - гетото
(Тоталитаризъм е категория от юдейската социология, въведена от юдейски социолог, преди няколко века, в процеса на изследване на юдейските гета, възложена му от ръководителите на гетата. Това, че днес жидовете ни я натрапват
като термин характеризиращ някои режими в определени държави е меко казано нахалство и перфидност)
Любовта е не обратното на омраза, а нещо съвсем от друга епархия.
:hi: :hi: :hi: :hi: :hi: :hi: :hi:
Любовта не е характерна за общността, тя е строго индивидуално състояние, което се достига след редица други осъзнавания и равносметки.
Към танграта и персефона:Gerda,понякога ние искаме едно нещо,а имаме нужда от друго. ;) Да,може би си намират оправдания,за да се измъчват доста хора,но аз силно вярвам,че за някои неща-преди да ги получи,човек трябва да мине някои изпитания.
Който иска любов я получава на секундата,който си е мазохист заклет си намира хиляди начини да се самоизмъчва безкрайно и да се оплаква това не наред онова не наред,всичко и всички са виновни но горкия аз ,горкия аз не съм. Искаш ли нещо го получаваш и ако ти се страда страдаш никой и нищо не ти е виновно.А на тези дето любовта им липсва в живота те просто не я желаят.Повечето хора по скоро ще се самоунищожат отколкото да са щастливи и любящи, това им е безинтересно по им харесва болката и хаоса.
МОЖЕ!! Може да има любов и между мъжът и жената. МОЖЕ да бъде безкористна и чиста. ВЪЗМОЖНО Е! Но трябва бая работа просто. Това е работа. Нещо като пречиствателен процес. Работа над себе си. Първо да осъзнаеш, че емоцията НЕ Е любов. Но да продължиш. после да осъзнаеш, че сексуалното привличане не е любов, но да остаеш и продължиш.После да осъзнаеш, че ревността НЕ Е любов, но да останеш и да продължиш. после да осъзнаеш, че претенциите към партньора не са любов. Но да останеш и да продължиш. После да осъзнаеш, че когато очаваш партньора ти да те направи щастлива това не е любов. Но да останеш и да продължиш.Е, ти изключи едва ли не всичко, което представлява една светска любов.
Осъзнаване след осъзнаване, очистване след очистване......битка след битка, след всяко падане ставане....до последно.
А това ВЕЧЕ е любов.
Любовта е нещо което учиш цял живот. Учиш се на нея съзнателно. Малко по малко, стъпка по стъпка, неуморно, неотклонно и до край
Не виждам никаква причина любовта между мъжът и жената да се отделя от всичко други видове любов и да се запраща в трета глуха!
Защото и в ДРУГИТЕ видове ако се поразровиш пак ще откриеш не-любов. Обичаш кучето си но го затваряш в панелен затвор. Обичаш цветенцата, но ги късаш за да ги подариш на някоя мацка. Обичаш птичките, но си купуваш заклано пиле от магазина.Обичаш детето си, но го моделираш според разбиранията си, което означава, че нямаш вяра в неговата уникалност и новост.И пр. и пр. и пр.
........................................Мислиш ли че тези разсъждения които имаш сега ще бъдат същите и на 60г. ?
Зависи от любовта (любовите), които ще преживее до 60 г. :)cassio. пишеш , осъзнал , а аз бих казал осъзнава до момента ;)след 10 ще е друго след 40 съвсем , гаранция ;).
Важното е, че той така е разбрал и осъзнал Любовта, и това му е било достатъчно като основание да Обича по неговия начин.
Някои казват,че привличането и ревнуването са предимно в началото,докато си влюбен,след това,ако си останеш/останете на този етап-кофти.Най-вероятният сценарий е-разделяш се с партньора си,намираш си нов,с който имаш привличане и силни емоции,и айде наново познатия вече до болка сценарий.И то точно,поради егоизъм,или отказ да обичаш.Защото едно е да си влюбен,съвсем друго да обичаш.Най-добре е да са съчетани и двете,но за съжаление рядко се случва.:)Blue|_Star, тия някои може и да бъркат, защото ревността може да се прояви и след 30 годишна връзка защото прилепването е по здраво.
Дали си на 15 или на 75-за мен голямо значение няма.В повечето случаи любовите и различните житейски ситуации изкарват наяве все повече истинското Аз на даден човек. :)
Зарежи мойте разсъждения. По-добре отговори на въпроса (който май беше към Али баба)........................................Мислиш ли че тези разсъждения които имаш сега ще бъдат същите и на 60г. ?
Като махнем всички изброени, КАКВО по-точно остава от тази любов?
Обяснете, като за прости хора.
До тук не попаднах на такова обяснение. А само бла бла учим се да обичаме, бла бла учим се да елиминираме егото и прочее общи приказки.
Не за ПРЕМАХВАНЕ на егото става въпрос, а за това кой стои в основата на действията ни, на мислите и чувствата ни, с една дума кой ще води парада.Е,алибаба,влакът(Егото)или машинистът(човекът)е виновен в такъв случай?!
Ако егото няма претенциите да води то е полезно...при това е....много забавно. Без него би била страхотна скука.
Но когато си надвиши правата....т.е. когато без да се усетиш си почнала да живееш заради него, а не то да го има заради теб...тогава вече нещата стават сериозни.
Чисто и просто то отклонява енергия за свои нужди все повече и повече (за да се поддържа и укрепва и обогатява) и човек в един момент стига до енергиен банкрут.
Да не идеализираме чак толкоз "битката" с егото, това си е просто една енергийна икономика.
Ултрафутур, аз съм съгласен за тази любов, към света, но въпросът ми беше за любовта между мъжете и жените конкретно. Която поне аз си представям по-различна. Просто може би вие твърдите, че чрез любовта между мъжете и жените може да се премине в другата.Като махнем всички изброени, КАКВО по-точно остава от тази любов?
Обяснете, като за прости хора.
До тук не попаднах на такова обяснение. А само бла бла учим се да обичаме, бла бла учим се да елиминираме егото и прочее общи приказки.
Като махнем всички изброени, да ги наречем "материални ограничения", остава чистата любов - онази съкровена частица, която всеки усеща, когато е влюбен. Тази свръхинтензивна енергия е в основата на всичко съществуващо, и ние - човешките същества - сме създадени, за да я преоткриваме и интерпретираме/използваме във всички свои действия. Тя е свързващото звено между човека и Природата - Майката Земя, и тя е силата, която движи еволюцията напред.
Когато успееш да се освободиш от всички привързаности, и остане само една единствена отдаденост - независимо дали ще е към жена, кауза, или утопична идея - тогава ти генерираш своята съдба, и участваш активно в космогенезиса на Бога.
Това е, което те извежда отвъд илюзиите и парадигмите на Егото, и те прави съпричастен към една съдба, далеч по-голяма и по-значима от твоята собствена.
Когато се научиш да обичаш света и живота повече от (или поне наравно със) себе си, тогава разбираш безсмислието на досегашните си стремежи, и виждаш истинската светлина, която върви пред теб, и осветява всяка стъпка по пътя ти...
:)
Хм за "не от вчера" съм нямал предвид жени, а различни занимания с които се развиваш.
wtf!?
Хайде ме цитирай, моля, защото почнаха съвсем свободни интерпретации и неща, които изобщо не съм казвал ...
Любовта е като Истината, няма две Истини...Но има различни пътища до тази Истина/Любов,а хората доста честичко бъркат пътя с целта.
Просто явно някои хора широко употребяват думичката 'любов', а всеки си я тълкува както му скимне, на база на неговите илюзии.За "любов" минава всичко,което обслужва личните интереси на повечето хора.За кьоравата жена,сорри,че аз отговарям,вместо Персито,но предолагам,че е от типа жени-трябва да правим всичко заедно с мъжо си.Та,ако един мъж откаже да прави всичко с жена си и да има негови си собствени занимания без нея,малко,или много това я вбесява,и автоматично всеки такъв мъж е женомразец.
А сега ми обясни каква е тая кьорава жена, дето ще припарва в моите лични занимания и в каква връзка я споменаваш.
...Сега, това не е спам. Говорим точно и за любовта и за егоизма.
Не казвам "Напред чрез тантра към духа!!".Хмм, струва ми се, че точно това каза :)
А иначе непрекъснатото коригиране на отношението към нещата също е вид тантра, което никой не може да ми попречи да практикувам..А, значи сега всичко, което учим на тоя свят, включително и извън секса се нарича тантра?
Tangrata_ любовта е тласък,но ти преминеш ли в другата любов-дали ще възприемаш пак мъжете и жените по същия начин?Всичко е пожелание. :) И съм съгласна,че рядко любовта между мъж и жена е всичко.В крайна сметка от нас си зависи кога и как ще извървим пътя.А трудностите ни каляват и правят по-силни.
Да,отбележим,че и истинската любов,дори между мъж и жена се среща изключително рядко(явно е заради нас хората,а не че любовта се намира трудно).Явно някои неща са си до късмет и желание.Пък какво ли остава за тези,които са изпитали любовта към света в най-чистия и смисъл...Но все пак ги има и дори да са 1 на 1 милион,пак са си доста.И мисля,че години играят много малка роля и нямат почти никакво значение.
Аз мисля да върна темата малко към началото и.
Дали любовта може да разгроми егоизма и значи ли,че ако си преодолял егоизма си обичаш?
Според мен не.Може да обичаш и въпреки това да си си егоист.Може да искаш най-доброто за любимия,но в някакви моменти да предпочетеш да доставиш удоволствие на себе си.Поне при мен е така.И моля да не казвате сега,че това не е любов и тъй нататък.
Не виждам това да има общо нито с темата, нито с предишните отговори.
А и не разбирам защо все аз трябва да отговарям на въпроси. Ти отговори ли на поне един?
old4,безсмислен въпрос.Въпроса е бесмислен ако го четеш буквално ;)
Почвам да се съмнявам в способността ти на разбиране. Конкретният ми въпрос беше: "Къде си прочела да съм твърдял, че не са припарвали жени в живота ми преди? И ако можеше да го цитираш."Не виждам това да има общо нито с темата, нито с предишните отговори.
А и не разбирам защо все аз трябва да отговарям на въпроси. Ти отговори ли на поне един?
Наистина прочетох няколко пъти и не видях конкретни въпроси, на които да отговоря по темата. Общо взето не разбирам, ти мислиш ли, че любовта може да 'разгроми' егоизма- подчертавам, че това е мнооооооого различно от Его-то само по себе си- или не може?
Аз мисля, че може, и че на Его-то нищо няма да му стане. Просто като срещнеш жената на живота си, ще ти е по-приятно да ходиш с нея на салса, а не да танцуваш просто с жени.
Ама, май повтарям нещо от по-горе... извинявам се, че е така, и чакам да видя конкретните ти въпроси :)
хаха, не въпроса е безмислен, ами ти изобщо не си мислила по него. А се изказваш прибързано. При това не искаш да мислиш абстрактно, а само в някакъв конкретен случай.Мислех,че говорим за Любов и разгромяването на Егоизма,а не сме на лични нападки,но ок-ще отговоря на въпроса.Първо,какво кара някои хора са толкова самонадеяни и да мислят,че само те могат да поискат да правят любов с други жени?Жените също може да поискат да правят "любов" с други мъже,много по-красиви,одухотворени и надарени,нали така?Или решихте,че няма такива,хах?!А и откога сексът е синоним на думичката любов?
Аз ще си позволя да перефразирам въпроса:
Какво ще почувстваш ако МЪЖЪТ ти поиска да прави любов с други жени? А и те искат.
А какво би станало ако се появява в къщи 1 път в месеца и изобщо не те поглежда, а си ходи с разни по-красиви приятелки?
А да видим сега за какви 5 лева става въпрос.
О не, ни най-малко не искам това ...
Това,което си изброил като 3 желания-виж,имали желание-имаш очаквания,но за истинска,всепоглъщаща любов поне за мен няма как да се говори.Може би в началото има желания,но останат ли си на това ниво-хората или се разделят,или си намират другите.Затова казах,че според мен има два варианта-единият е всеки човек сам си постига абсолютната любов и е щастлив.Другият вариант е да го постигне с някой друг,а и като включим факта,че живеем в дуален свят в първия вариант все нещо ще му липства.НО,за да стигнеш тази любов и пълна пустота с някой друг-трудно е,понеже или той/тя ще дръпне по някое време напред,или ти,и докато стигнете целта,и сте на едно ниво-интересно е.
За 3-ти желания,които си написал.Всяко едно желание е егоистично,предполагам,че знаеш какво е казал Буда за желанията.
...
Ти искаш потвърждение,че и да спиш с други жени пак ще те обича човека,с който имаш любов-ок,дори да е така,това какво общо има с любовта и егоизма?Сорри,но наистина не разбирам какво променя факта,че някой е спал с 20 човека,докато обича друг някой?
...
Tangrata_ чакай малко не пишеше ли ти за любовта към прашинките и всичко?!За плътската любов-да,при в повечето случаи започва с желания и очаквания,т.е. с физическо привличане,но премине ли тя на някакво друго ниво-нещата се променят.Но работата е там,че,за да го постигне човек трябва да стигне до обичането на прашинките и всичко,а повечето хора обезумяват,ако трябва да делят човека,с който са дори с прашинките.Абе да, аз го писах за прашинките, ама според мен тия двете любови изобщо не са свързани и взаимно пораждащи се или взаимно зависими. Изобщо реално не виждам какво общо имат, ама изобщо.
Сорри,аз съм практик.Междодругото,интересен феномен е,че,докато човек отрича нещо-много малък шанс има да му се случи. ;)То целият свят е един огромен абсурд.Понякога има толкова голяма ирония,че е чак весело.В крайна сметка всичко е Едно,но пак казвам въпрос на виждане и разбиране.На мене някой,ако ми пишеше тея неща преди време-не знам какво бих направила."* Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах."(Конфуций)Tangrata_ чакай малко не пишеше ли ти за любовта към прашинките и всичко?!За плътската любов-да,при в повечето случаи започва с желания и очаквания,т.е. с физическо привличане,но премине ли тя на някакво друго ниво-нещата се променят.Но работата е там,че,за да го постигне човек трябва да стигне до обичането на прашинките и всичко,а повечето хора обезумяват,ако трябва да делят човека,с който са дори с прашинките.Абе да, аз го писах за прашинките, ама според мен тия двете любови изобщо не са свързани и взаимно пораждащи се или взаимно зависими. Изобщо реално не виждам какво общо имат, ама изобщо.
Така, че да се говори, че едната ще премине в другата е абсурд. Изобщо не вярвам, че може да стане това, и именно в това е същността на спора. Радвам се, че се изяснихме накрая (надявам се).
Изобщо подозирам, че споря с пълни теоретици. А една теория дали е вярна се показва в практиката. Та дали ваща теория е вярна ... не знам ... ама не ми се чини.
A нещо по-конкретно като обяснения, или пък доказателство? Или само общи приказки ще си приказваме?Сорри,аз съм практик.Междодругото,интересен феномен е,че,докато човек отрича нещо-много малък шанс има да му се случи. ;)То целият свят е един огромен абсурд.Понякога има толкова голяма ирония,че е чак весело.В крайна сметка всичко е Едно,но пак казвам въпрос на виждане и разбиране.На мене някой,ако ми пишеше тея неща преди време-не знам какво бих направила."* Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах."(Конфуций)Tangrata_ чакай малко не пишеше ли ти за любовта към прашинките и всичко?!За плътската любов-да,при в повечето случаи започва с желания и очаквания,т.е. с физическо привличане,но премине ли тя на някакво друго ниво-нещата се променят.Но работата е там,че,за да го постигне човек трябва да стигне до обичането на прашинките и всичко,а повечето хора обезумяват,ако трябва да делят човека,с който са дори с прашинките.Абе да, аз го писах за прашинките, ама според мен тия двете любови изобщо не са свързани и взаимно пораждащи се или взаимно зависими. Изобщо реално не виждам какво общо имат, ама изобщо.
Така, че да се говори, че едната ще премине в другата е абсурд. Изобщо не вярвам, че може да стане това, и именно в това е същността на спора. Радвам се, че се изяснихме накрая (надявам се).
Изобщо подозирам, че споря с пълни теоретици. А една теория дали е вярна се показва в практиката. Та дали ваща теория е вярна ... не знам ... ама не ми се чини.
Как си я представяте тази любов. Може ли да я опишете с няколко думи?На това така и не ми отговори. Измъкна се по тъча с контра въпрос, на който благоволих да отговоря обширано ...
Например:
Правим секс/ не правим секс.
Не сме привързани един към друг/Привързани сме един към друг.
Ако стане нещо с любимия аз няма да страдам/ ...
Ако не работи до края на живота си и аз го издържам, ще му се усмихвам мило/няма да му се усмихвам мило.
Ако нещо му стане и не може никога да прави секс вече, пак ще си се обичаме ТОЧНО както преди/ или не съвсем точно.
..
...
и тн
И друг въпрос: Кои точно хора ще обичате с тази чиста и всепоглъщаща любов? Ако може списък, съпруг, деца, тъща, братя, сестри и тн.
...Това за което говориш не го е писал Митко , а аз .А най егоистичното нещо в живота е любовта , виж обичта е друго нещо ;), или греша ;).
А най егоистичното нещо в живота е любовта , виж обичта е друго нещо ;), или греша ;).
Що е привързаност? ;)
Вие не виждате ли разликата ?
...Защо пък Егото да е затвор,то си е доста добър Учител?!
Умереният егоист ще притежава моралната сила да живее с любов към живота. В любовта и не само ще простира свободата си до там, откъдето започва свободата на другия. Ще умее да защити личната си независимост...
Според мен е точно обратното. Умира (изчезва) само това, което не е реално, илюзията умира...егото и егоизма, любомта не може да умре.
........................................
Пак сме в изходна позиция :) Май е излишно да продължаваме...
Хаиде да разбуним кошера ;) .Да,съгласна.Малко от тези,които са се опитали да укротят Егоизма са живи,за да разказват. ;D Шегата на страна,но човек да се опита да подчини или разгроми някои неща-опасничко е,инак нямам друго обяснение защо всички просветени,и тем подобни са си имали Учители,и Водачи.Един йога преди време беше полудял в Индия.Просто човек трябва самият той да поиска да разбере някой неща,да ги търси...
Любовта умира, а егоизмът е вечен .
old4,честито-описал си себе си очевидно и не знам защо мислиш,че да "любиш" себе си и егоизмът имат нещо общо?
Мислех, че любовта е по-силна силна от всичко, НО не е.Ще се справиш!Ти си силен и мислещ човек! :)
В този много 'крив' и ужасен за мен момент, предпочитам да съм егоист, инат и отврат и да забравя по-бързо. Любовта малко ще си почине. :)
И така. Разбрахте ли какво стана? Егоизмът всъщност разруши любовта ми, а аз дори не разбрах Как се случи..... :-X
old4,имаш напредък.Щом директно отправи към мен някакво мнение и дори обида.Наистина продължавай и ще видиш,че от истината боли по-малко,отколкото лъжата,или премълчаването. ;)Не знам дали съм самовлюбена в себе си,но определено имам скромно мнение за себе си.Дори бих казала,че точно това,че знам,че нищо не знам ми помага да трупам познания и да си доразвивам възможностите..Но честно казано се съмнявам,че си се замислял какво значи "познание" или "възможност",или думичката,която всява ужас-"грешка",която всъщност е толкова готина.Наистина ме зарадва коментара ти. :) Поздрави! :hi:old4,честито-описал си себе си очевидно и не знам защо мислиш,че да "любиш" себе си и егоизмът имат нещо общо?
Blue|_Star, пак грешка от твоя страна,описал съм такива като теб ,самовлюбени в себе си човеци с огромно мнение за собствените си познания и възможности !
Blue_Star, не че смятам да споря, всеки си има право да се съгласява или не с каквото иска, но все пак специално подчертах, че НЕ БИХ понесла мъжът ми спи с друга ПРЕД ОЧИТЕ МИ. Чак до там не. Но бих понесла ако някога някъде му се е случила случка, защото това си е нещо човешко и съвсем не означава, че човекът ме пренебрегва ако това се е случило.алибаба,извинявам се тогава-грешката е моя.Аз съм прочела неправилно това,което си била написала.Извинявай.Но ти описваш доста добре егоизма,особено в този си пост.Аз пък нито мисля,че е патология изневеряването,нито спането с много хора,а нещо по-различно.Разни хора,разни идеали.За повечето хора,дори секса е нещо толкова скучно и касаещо главно Егото.Как може някой да ни нарани,ако ние самите не му позволим?
Изобщо има една широко разпространена грешка, причинила много нещастия на хората. И това е грешката да смяташ, че ако човекът с когото си влезе в интимни отношения и с друга/друг то това е неуважение и нараняване и ..как го каза Танграта....пренебрегване...Това абсолютно не е вярно. Пренебрегването е друго нещо. Съвсем друго. Но тази нагласа е вкоренена в мозъците ни и когато нещо подобно се случи ние наистина започваме да се чувстваме наранени и пренебрегнати, просто защото вярваме, че това е нараняване и пренебрегване. Нещо повече, ние ПРЕДВАРИТЕЛНО се опасяваме от подобно нещо и много често този страх ни кара да затваряме сърцето си за човек от другия пол, защото...ми защото той може да ни нарани...Обаче, ако се отърсим (или поне опитаме да го направим)от този предразсъдък то подобна случка не би ни накарала да се чувстваме пренебрегнати.Съответно не бихме изпитвали този предварителен страх и по-смело бихме отваряли сърцето си за другия....
Аз категорично твърдя, че този страх е направил маса народ нещастни. Мъже презират жените защото "били неверни", жени се ужасяват от мъжете, защото "били курвари"....
Когато един човек "изневерява" той изневерява главно на себе си...има някаква причина в него, има патология, която го кара да прави това, може да е пристрастие, зависимост...може (и най-вероятно това е причината), този човек да е толкова задръстен в ума си, че само в секса да успява да получи накакво моментно мимолетно освобождаване...но тогава този човек има свой собствен проблем, той не е свързан с мен, егоистично е да свързвам действията на другите хора непременно с мен. Те си имат техни причини, техни проблеми, техни мотиви...и ако аз не мога да помогна на този човек в неговия проблем, най-малкото което аз мога да направя е поне да не му тръсна едно тлъсто и гадно чувство на вина, което още повече ще му отежни положението...
Не знам дали съм самовлюбена в себе си,но определено имам скромно мнение за себе си.Дори бих казала,че точно това,че знам,че нищо не знам ми помага да трупам познания и да си доразвивам възможностите..Но честно казано се съмнявам,че си се замислял какво значи "познание" или "възможност",или думичката,която всява ужас-"грешка",която всъщност е толкова готина.Наистина ме зарадва коментара ти.
Хахахаха... много ме разсмя , значи съм бил абсолютно прав .
За нападките - имах предвид нападките между теб и old4.алибаба,old4 ми харесва. :) Човек най-често напада другите,когато отказва да нападне директно себе си.По-лесно е да видиш някоя чужда греда,отколкото сламката в твойто око-прави си.Но то,чуждата греда най-често е проекция на твойта сламка. :)
И като казах за това, че сме на един хал имах предвид това, което казва Исус по този начин "Виждаш сламката в очите на брата си, а не виждаш гредата в своето око".
Осъзнаването, че хората са ти братя по съдба автоматично би следвало да породи състрадателност.
Не жал, но състрадателност.
Това имах предвид
Все ми се струва че темата трябваше да бъде / егоизма като разгром на любовта / немислите ли ?Не,любовта винаги я има,дори,когато я отричаме и идва от другаде,докато Егоизма е понякога временно явление.Колкото и да е силно Егото няма как да е вечно,докато енергията е.Точно затова си мисля,че и Егото толкова се стреми да ни контролира-понеже освободим ли се от него,и подчиним ли го-то няма как да води парада.
Просто забелязвам, че всяка една тема досега почти без изключение в един момент се заплита в междуличностни отношения и затъва дотам.
...ей това ме дразни мен, а не различните мнения на хората.
Понеже темата е хубава реших да я поизмъкна от блатото, в което затъна...искам само да припомня на всички вас, приятели от форума, че хората всичките сме на един хал.Да вероятно всеки иска да бъде обичан, но дали всеки си задава въпроса ...самият той дали обича с онази всеотдайна, всеопрощаваща, забравяща за себе си, не изискваща,неочакваща... а просто ОТДАВАЩА ЛЮБОВ? Нали такава казват е Божествената и майчината ЛЮБОВ?
Всички се борим на практика с едно и също и в името на едно и също. ВСИЧКИ, без нито едно изключение жадуваме за любов и за свобода, за реализация, за радост....всички без нито едно изключение имаме его, което ни води за носа непрестанно и ни подвежда, но така пък ние се учим да разграничаваме реалното от нереалното....всички страдаме от едни и същи неща, като само формата им е различна....как може тогава, след като сме на един хал (в различни вариации само) да се обиждаме един друг на тема его, да се критикуваме, да си търсим грешките, да се нападаме и пр.?!
Ние не сме врагове едни на други, а ние всички имаме един общ враг (който всъщност може би не е враг а предизвикателство).
Ако не можем да си помогнем можем поне да не се нападаме.
Рядко може да получиш нещо преди да си го дал.А доста хора първо чакат да получат и после чак биха дали(а много от тях и забравят какво са обещали).Нали всички знаем онази поговорка "Даваш това,което получаваш".Аз смея да твърдя,че истинската поговорка,която работи е "Това,което даваш-това и получаваш".Просто закон за привличане и толкоз.И ай стига с тази майчина любов.Виждала съм майки се държат с децата си просто-ноу комент от много обич.Понеже темата е хубава реших да я поизмъкна от блатото, в което затъна...искам само да припомня на всички вас, приятели от форума, че хората всичките сме на един хал.Да вероятно всеки иска да бъде обичан, но дали всеки си задава въпроса ...самият той дали обича с онази всеотдайна, всеопрощаваща, забравяща за себе си, не изискваща,неочакваща... а просто ОТДАВАЩА ЛЮБОВ? Нали такава казват е Божествената и майчината ЛЮБОВ?
Всички се борим на практика с едно и също и в името на едно и също. ВСИЧКИ, без нито едно изключение жадуваме за любов и за свобода, за реализация, за радост....всички без нито едно изключение имаме его, което ни води за носа непрестанно и ни подвежда, но така пък ние се учим да разграничаваме реалното от нереалното....всички страдаме от едни и същи неща, като само формата им е различна....как може тогава, след като сме на един хал (в различни вариации само) да се обиждаме един друг на тема его, да се критикуваме, да си търсим грешките, да се нападаме и пр.?!
Ние не сме врагове едни на други, а ние всички имаме един общ враг (който всъщност може би не е враг а предизвикателство).
Ако не можем да си помогнем можем поне да не се нападаме.
Че кой казва, че любовта е разгромител на егоизма? Ultrafutur ли? Темата е подвеждащо зададена.
И откъде знаем, че думата любов отговаря на онова нещо в природата? Всеки се ражда без такова знание. Цялата лексика е измислена от човека, аз не съм видял някъде да пише, че любов е онова, дето се среща в природата. Всичикте тия неща и думи са измислени о тнякой, който съвсе мне е сигурно дали е бил наясно какво има предвид и дали е успял да обясни на останалите какво мисли по въпроса. Как той чувства нареченото от него любов и как той дефинира нареченото от него егоизъм.
Истинската същност на човека е безпределна и всеобхватна и именна нея трябва да положим като основа за да говорим за любов. Тогава ще можем и да отдадем себе си за другите (тук нямам предвид безразсъдно отдаване), без при това да загубим абсолютно нищо, защото как може да бъде изчерпана безкрайността?
Че кой казва, че любовта е разгромител на егоизма? Ultrafutur ли? Темата е подвеждащо зададена.Аз пък смятам,че всеки се ражда със знанието за всичко и лека-полека забравя,за да се интегрира в този свят.Е,някой по-трудно се интегрират.
И откъде знаем, че думата любов отговаря на онова нещо в природата? Всеки се ражда без такова знание. Цялата лексика е измислена от човека, аз не съм видял някъде да пише, че любов е онова, дето се среща в природата. Всичикте тия неща и думи са измислени о тнякой, който съвсе мне е сигурно дали е бил наясно какво има предвид и дали е успял да обясни на останалите какво мисли по въпроса. Как той чувства нареченото от него любов и как той дефинира нареченото от него егоизъм.
Ами представете си, че тва е бил някой олигофрен?
Дори не знам как природата дефинира егоизъм... още по-малко, въобще не съм сигурен дали от гледна точка на построението егоизъм и любов се разгромяват помежду си.
Въобще що за хвърчащ въпрос се обсъжда тук? Колкото и спекули ако иска да изпише някой, това е една от ония теми, които нищо не изясняват, а трупат страници.
Де да мислеха всички като тебе... :hi:
:) Бих добавила, че има ЛЮБОВ и само от факта, че другият е щастлив!
Или да обичаме въприки всичко... :hi:
Няма любов, ако само другият е щастлив. Още повече такава любов може да е "разгромителка" на егоизъм. Любовта в същността си е пълнота. Ако само обичаш без отклик това НЕ е любов.:) Любов има във всеки и всичко! За да се прояви любовта няма нужда да има конкретен обект, а по-скоро ЛЮБОВТА Е ТАМ КЪДЕТО ОТСЪСТВА СТРАХЪТ!
За да е смислена любовта трябва отсрещният да почувства силата й. Значението. Не просто да установиш, че някой ме/те обича, а да Разбереш какво означава това.
Егоизмът е част от някаква човешка природа, но това не означава, че трябва да бъде разгромяван. Той е чисто инстинктивна преграда на моменти да се съхраниш. Във всеки го има. Въпросът е как любовта да "обгърне" и надделее над собствената ти природна самооценка и да ти дари -отдаде част от себе си.
Отново нека приложим пример. Аз избягвам по принцип да използвам тези с деца, но в известна степен няма как да обичаш собственото си дете С егоизъмът си.
От тук си представяме нещо/някой когото не сме познавали до този миг. Но го срещаме/откриваме. Изпитваме необятна нежност и привързаност. Искаме, имаме нужда от него като от вода и храна- от поглед, присъствие или милувка.
НО
той/тя отхвърля този порив на емоции. Какво правим?
Реално заобичвайки, влюбвайки се може да усетим промяна в собственото си усещане за егоизъм, но не и да променим усещането в някой друг.
Нима за нас е по-важно някой да обича повече мен, отколкото себе си? Не.
Аз искам просто да го/я допълвам. Егоизмът е за останалите :)
Любов има във всеки и всичко! За да се прояви любовта няма нужда да има конкретен обект, а по-скоро ЛЮБОВТА Е ТАМ КЪДЕТО ОТСЪСТВА СТРАХЪТ!Споделям това виждане и аз. Любовта и страхът са антагонисти. Нуждата от ответност, както и всяка друга НУЖДА е признак на липса, и отделно е израз на условността, т.е. това автоматично я прави условна, а не безусловна. А това пък не и дава право да се нарича любов. По дефиниция. В една друга тема писах, че винаги всички мотиви, човешки решения, се редуцират или до едното или до другото - любов или страх. Налице е смес от двете, но винаги едното е преобладаващо. С този анализ се занимават психолозите - това те работят. За жалост според мен, човешките отношения имат елементи на любов, но в никакъв случай не са това.
Бих добавила, че никаква любов не е онази която афишираме постоянно=такава любов задължава ответност! А задължителна ЛЮБОВ за мен не е онова топло усещане, което може да изпълни цялото ни същество! Любовта е динамика,живот! :hi:
:) Любов има във всеки и всичко! За да се прояви любовта няма нужда да има конкретен обект, а по-скоро ЛЮБОВТА Е ТАМ КЪДЕТО ОТСЪСТВА СТРАХЪТ!Където осъства интереса!!!
Eгоизмът, себе-любието, в смисъла на себе-уважение, характеризира нашата връзка с нас самите.Мите, да не забравяме за тази връзка, защото ще сме неудоволетворени от живота, ако имаш себеуважение, няма да искаш нищо от останалите. И ще даваш, даваш. Не може да не се обичаме! Със всичко съм съгласна! И аз съм за да не бъдем егоцентрици, а алтруисти ! И нека все пак да се обичаме!
От мен ще добавя това:любовта не разгромява,а обединява.
грижата е мъжко качество според мен.ЕДНА грижа,май е Ж.Р.
Задачка закачка.
Един АЗ-мъж.С уникална различност."Носител" на живот/дух.
Една Жена-един за друг родени и носи неговата различност/и тяло.А, и му е душа.
Само дето са седем.Що? Ми сигурно има защо.
То-"продукта" от съвместната им дейност.Любовта е,то Слънцето,казват му още христова енергия, що тъй.Но е яка енергия,щото сътворява живот когато е лична.
Авторката споделя че се учи да обича другите. Според мен това не се учи, а трябва да ти "идва" отвътре. Човещинка.
Това горното е изцяло моето субективно мнение по въпроса, и няма причина да се съобразяваш с него.
Сигурно трябва да си кьорав,...