По-високото стъпало разбира по-долните, но по-долните не си обясняват по-горното.
Омразата се поражда от страх.
Това е така, но според мен е логично и очевидно, че следните неща не са верни:
-промяната има посока - като цяло на всеки човек ще е по-лесно да се отърве от всички посоки, защото са безсмислени.Какво значение има дали човекът деградира или се развива? По-точно, какво означава някой да деградира или да се развива? Той може единствено да живее по-нататък.Самата цел на инкарнирането е сблъсък с различното и следователно преживяването на промяна.Самата промяна е важната за инкарнацията, а не нейната посока.Посоката е важна за едно ограничено и зависимо разбиране на нещата.
-развитието изключва негативни чувства - ако едно развитие изключва нещо от репертуара си, то по самата си дефиниция е ограничено.Това е следствие на предного ограничено схващане, че промяната има посока.Нататък се редят само ограничения, именно от поставянето на посоки.Посоките влачат полярности, като негативно и позитивно, които са еднакво дебилни едно за друго.
-всичко, което дадена личност не може да постигне, я плаши - това пък каква логика следва? Това е така ЕДИНСТВЕНО в случаите, когато личността не може да постигне нещо поради неразбирането му и при наличността на желание.При липсата на желание и при наличността на неразбиране, или при наличността на разбиране, но липсата на желание, това твърдение издиша и въобще не е обобщително.
-да се мрази е лукс - странно, че го казваш, при положение, че смяташ, че омразата води до деградиране.Защото омразата и любовта са едно и също нещо в различни форми.Една и съща същност, представена в две различни прояви.Този основен предразсъдък, върлуващ в обществото, отново е породен от ограничените възгледи, нижещи се от посоките в началото.
И какво е лукс най-накрая? Ако всичко е в достатъчна наличност, тогава няма да има нищо луксозно.И когато дадена емоция не е в достатъчна наличност, личността е ограничена.От възприемането на посоки.
-всяко зло произхожда от егоизма - много неща произхождат от егоизма.Всяко добро също произхожда от егоизма, но хей - зависи коя нормативна система използваш.Защото ако не употребяваше ограничено посочно мислене, нямаше да имаш нужда от нормативна система, която да превръща и лъжите и истините, които говориш, в условности.
А по темата...
Така е, коренът на въпроса е какво не разбирам в щастието и нещастието на невежите.Не разбирам липсата на инициатива за разбирането на света у невежите хора.
Не разбирам например как един човек може да се чувства щастлив от цивилизацията, която поради неразбиране нарича своя.Не разбирам как може човек да се чувства щастлив от това, че едва ли не по случайност е попаднал в онази половина на света, която живее с повече от 2 долара на ден, а не в другата...защото тази 50 на 50 вероятност би трябвало да му подскаже, че онова, което той смята за сигурно и поради сигурността си му носи удовлетворение, е нещо оперирано от сигурност.
Не разбирам как така мисълта изведнъж стига един праг на хода си, зад който не преминава.Не че не иска да премине, или я е страх да премине...тя дори не осъзнава този праг и просто спира.Дори се заблуждава, че все още се движи.
Ако някой може да ми обясни защо и как логичната мисъл от някакъв момент нататък изпада в нещо като черна дупка, ще съм му много благодарен.
