...
Искрено се надявам,че наближава времето ,когато хората ще успеят да приемат различното в другите.
. Произнеси обратната на нея и виж какво ще се получи:
- Искрено се надявам, че наближава времето, когато хората ще успеят да приемат подобното в другите.
или
- Искрено се надявам, че наближава времето, когато хората ще успеят да отхвърлят различното в другите.
Не мислиш ли, че така се получават две тези, от които има не по-малък смисъл и полза за всички нас, отколкото баналността, която ни сподели?
Ами тези две производни мисли, за разлика от оригиналната, представляват сегашното състояние на съзнанието на по-голямата част от хората, особено що се отнася до мисълта с отхвърлянето. Така или иначе почти всеки си ги прилага в ежедневието. Не виждам какво интересно има в нещо обичайно, което и най-посредствения човек осъществява. Колко обаче могат да приложат оригиналната мисъл? Да клиширана е, но колко са в състояние да я приложат?
Ха-ха, точно тази клиширана мисъл очаквах, но смятах, че Косев ще я изтърси.
Добре, първо, съвсем кратък анализ на "оригиналната" мисъл и какво има да се прилага в нея:
Искрено се надявам, че наближава времето,когато хората ще успеят да приемат различното в другите.- Човекът се
надява, т.е. тук никакво действие на чакащия няма. Той се надява другите да направят нещо със себе си. Но защо се надява другите да „приемат различните”? Нима той не приема хората такива, каквито са и не приема тяхното неприемане на там каквото са решили да не приемат?! Мисловна примка, подходяща за философстване в стил „има ли принципната къртица принципни очи”. Подобно упражнение наблюдавам в темите за Бог, Сатана, Поколенията и др. – мислене, заради самото мислене, повтарящо до безкрай едни и същи алогизми.
- По другата част от израза „
да приемат различното”. Какво значи да приема да ми пушат в асансьора, какво значи да приема дебелогъзия Азис или Иван&Андрей на екрана, какво значи да приема циганина на моя издръжка, какво значи да приема здравната, политическа, икономическа системи, каво значи да приема Сатаната,...
Тук оставям място да ми обясните как приемате всичко това. Само не ми казвайте, че вие сте против тези явления, но приемате всяко човешко същество, независимо, че това същество въплъщава посочените явления. Ако е така, то ще ви питам кое създава посочените явления, ако не въплъщаващите ги личности. Обяснете как преодолявате шизофренията - да приемаш цигането, което ти бърка в чантата, но да не приемаш кражбата; да приемаш Азис, но да не приемаш пронографията и простотията; да приемаш Сатаната (и тя е личност, и тя има нужда от любов), но да не приемаш сатанизма.
Но когато стане дума за конкретика, се изважда друга баналност – че всички някъде горе сме едно, че сме светлина и пр. И какво от това? Какъв е проблемът, след като сме от светлина, да кажем на циганина „Ей, ти мургаво същество от светлина, ако още веднъж си хвърлиш фаса в асансьора, ще ти спукам задника от бой и ще те изселя от блока”. Ние подаваме ясен сигнал, нали? Ако си замълчим ние също подаваме ясен сигнал и той е „Прави, каквото искаш, не ме засяга, приемам всичко”. Пак питам, какво всъщност искаме да постигнем? Ние имаме ли виждане за света или приемането ще е единствената ни изява. Такова приемане е характерно за минералите, но не и за съществата от светлина.
Погледнете колко елементарно си противоречите вие, хората на черното и бялото, вие двоични хора, играещи на „приемане и отхвърляне”.
Сега малко азбука на Третия път. Нека говоря от първо лице, да не звучи напътствено, че инак няма да бъде прието от вас (ха-ха-хаааа)
- Приемам Азис, циганина, Сатаната и т.н. като факт, като нещо реално, което трябва да се разгледа задълбочено. Но приемането е до тук.
Приемам, означава, че не го игнорирам, а го анализирам. А вашето приемане са празни думи, абсолютно нищо, все едно не съществувате. Приемането без анализ не струва повече от отхвърлянето без анализ. И това ли не схващате?
- От тук нататък вас ви няма, както ви нямаше и на етапа на приемането, прочем. След като сме приели в работен режим явлението (кражба, простотия, сатанизъм) следва действие. То не е приемане, не е отхвърляне, а действие. Правите ли разлика? Пояснявам: Приемането и отхвърлянето са
оценки, а действието е
живот, в него няма оценка, а отдаване, творчество, реализация на виждането ми за света. То включва както пребиване на циганина,
неприел моите условия, така и примирение пред неговата кражба, в случай че нямам подходящо действие за случая.
- „Третият път” не е много повече от действие. Но дейстрвие без оценки, без съжаление, без страх. Защо едно същество от светлина като вас остава на прага на действието, защо се задоволява само с оценки? И нарича себе си духовно, когато не поема отговорност за нищо в своя живот. Натоварвате с отговорност Бога, а се броите за част от него. Как изразявате Бог – като камъни. В това ще се превърнат съществата от светлина, след като се научат да приемат всичко.
- Тази слабост, мързел и глупост, облечена в благи думи и обявена за духовност, е Сатанизма, братлета! Нали вие казвате, че Сатаната нямало да го познаем, защото той ще е най-великия, най-мъдрия, ще прави чудеса и пр., когато се появи. Е, няма да го познаете вие. Ама и да го познаете, нали ще го приемете? Как иначе, цял живот само това сте правили. А, грешка, ще се надявате той да ви приеме такива, каквито сте. И той ще го направи, защото сте точно такива, каквито му трябвате.
Стигнахме до поуката. До А и Б на Илюминизма: Ако Илюминати (разбирай Лукавия – ех, че прякор, а?) решат да прокарат някое свое решение, непопулярна мярка, така да се каже, какво биха сторили? Само две неща – ще създадат прецедент и ще ви накарат да го
приемете. Вземат един чип и го слагат в главата на педерас, независимо дали ще открият самороден, ще си го възпитат или ще наемат някой да го изиграе. После използват вашето приемане на различността. От там нататък всичко е любов и светлина.
Тема: Какво може да стане през 2012 г. (Прочетена 164854 пъти)
Юни 22, 2008, 13:30:31 pm
