Ти май не се четеш като пишеш.Хайде моля те след като нямаш повече какво да кажеш по темата да спреш да я пълниш с глупостите си.Въпреки ,че първоначално исках да ти помогна в тази ти заблуда,искам да напомня че не съм тук за да те убеждавам дали са или не са мой,а да обсъдя контрола над тях,защото това всъщност ме вълнува.Уточнение- Крион и федерацията ги чета,те не ми вливат мисли.Те ме вдъхновяват.Защото за да ти влее някой мисъл,ти трябва да си го позволил,а това позволение става обикновено като завяваш,че вярваш в такова вливане.Те ми отговарят на зададени от мен лично към тях въпроси.Никога без моя покана или молба.За разлика от теб аз имам доверие в това което правя.И когато задам въпрос очаквам отговор.Но той не идва под формата на мисъл, както ти си въобразяваш,а предимно на случка,дочут разговор или нещо подобно. Аз решавам дали да го използвам или не.Нямам нищо против да имам достъп до вселенската библиотека, без никакви претенции за автентичност от моя старана.Даже нещо повече,щастлива съм когато ми отговарят,защото глътка чист въздух влиза в мен и в ограниченото ми съзнание.Но как мислиш ,че го постигам това?С контрол и самодисциплина. Не с недоверие и измислени оправдания.Напротив с абсолютното доверие ,че ще получа най доброто от което имам нужда,защото когато човек очаква най доброто, обикновено го получава.С упорити и целенасочени усилия само и единствено в посоката в която вървя.Това преведено означава,че ако утре се събудя с кофти настроение,веднага предприемам действия за промяната му,ако ми изникне кофти мисъл веднага я заменям с красива,избягвам неприятни ситуации,хора и най вече информация,защото храната за ума не я изсираш накрая,тя си остава там до като гушнеш букета и въобще постоянна осъзнатост на мислите.Постоянна осъзнатост за хармонията и нужните/ненужните атрибути за постигането и.Изключение правят моментите на умора. Ако имаш и най малка представа какво означава това,ще спреш да ми обясняваш,как мислите не са мой.Защото не само ,че са мой но и ги ръководя на там накъдето искам,според каквото искам да изживявам,уча и правя.Това се постига трудно но окуражаващото е ,че веднъж добил навика да мислиш така ,после живота ти придобива други измерения.