Дай подред.
Първо, какво точно му е противоречивото в мнението?
Второ, откъде си сигурен, че хората с знания в науката и логика не познават езотериката?
Защо си мислиш, че едното трябва да изключва другото?
Защо си мислиш, че трябва да се обобщава понятието "наука" като цяло, и да се отъждествява с догмите и? (които нямам против да цитираш)
Писах го преди, и пак го пиша:
Не знам откъде слагате всички, които се опират (в част от случаите!!!) до науката, като догматици и немислещи!?
Откъде накъде!?
Абсурндно е (!!!) да съдите с лека ръка хора, които не познавате (и дори не можете да им оборите приказките).
Най-напред, извинявам се, ако с думите съм засегнал някого или нечия изконна вяра в законите на съществуването, тяхното обяснение или смилане в "достъпен за боравене вид"...
Нямам намерение да съдя никого, нито пък да издавам квалификации относно който и да е аспект от (все пак) общото ни Съ-знание. Това, което ме притеснява обаче, е сляпото следване на традиции, "утвърдени методи" или закони в науката..
Няма как човек да не забележи упоритото постоянство, с което Науката е
наложила удобния си прагматичен воал над всичко, достъпно за възприятие, и това нейно постоянство е достигнало до степен на несъмненост. Това е догмата, и именно тя пречи на развитието в научното знание и търсенето на нови измерения.
Малко или много умишлено, научната доктрина е смалила (ограничила) света до най-достъпните, доказуеми и формални негови аспекти. Онова, което остава отвъд емпиричния й поглед, обаче, е
истинската природа на нещата, колкото и философски-отнесено да звучи това. За съжаление, съвременната наука все още не е достигнала етапа да търси и намира факти, закони и процеси в несетивния (имплицитен) ред на природата, и точно затова все още познанието се дели на екзотерично (явно) и езотерично (скрито).
Това, което е несъмнено обаче, е че тъкмо древното езотерично знание е вдъхновявало големите научни открития в света, и най-могъщите мислители и откриватели са били едновременно с това мистици и езотерици. Примерите са безкрайно много...
Науката днес е още в бебешките си години, и с удивление констатира случаите на "чудо", и проявленията на закони, стоящи отвъд формулираните й постулати и аксиоми. Такива са безбройните спонтанни оздравявания на неизлечимо болни, уменията на йогини, психонавти и шамани, преодоляването на физични, химични, биологични и дори математически закони, които вкупом остават в картотеките като случайни и невероятни изключения от правилата.
На базата на тези "изключения" обаче, древните цивилизации са изграждали наука, обхващаща многоизмерната същност на човешкото същество, и заобикалящата го природа. Възоснова на тази интегрална наука, те са изграждали технологии, за които днес можем само да мечтаем, и частици от които биват преоткривани от "странни учени" като Тесла, например, след което моментално биват замитани под килима, или пък използвани за "секретни военни разработки"... ;D
Задъхани от петролни изпарения, днешните учени повтарят като папагали законите на Статуквото, защото на тях се гради цялата им "обществена валидност". Така не мъдраме и на йота от средновековното словоблудство, с което Църквата е държала в плен заспалите си поданици.
Проблемът не е в това, че Ученият не познава езотериката (защото за мнозина от тях тя не е тайна), а в това, че не вярва в нейните принципи, в нейната същност като цяло. Докато това не се промени, и докато субектът на анализ не разбере, че е едно с обекта, науката ще тъне в духовна нищета, и всяко ново откритие ще бъде заразено с вируса на паразитиращата догма.
Именно защото сме се събрали в този форум, за да се отърсим от клишетата и илюзиите, ще трябва да бъдем доста по-единни в приемането на различните гледни точки, вместо да се цупим кой кого обидил, и да размахваме шпаги веднага, щом чувството ни за значимост бъде разклатено...