Видях, че в темата се споменават доста понятия като его, егоизъм, подсъзнание, несъзнателно и т.н., които често се разбират твърде различно от различните хора и учения, затова ще изложа моята представа за нещата, без разбира се да се стремя да убеждавам никого в правотата си.
Подсъзнанието, това са нашите предразположения, навици, зависимости, инстинкти. Това са всички наши реакции и всички процеси, които извършваме автоматично. Подсъзнанието е свързано с това, което различни школи наричат нисш аз, нисше его, личност. То е ориентирано изключително към себе си, към себесъхранение, към задоволяване на собствените си потребности, т.е. всичко това, което наричаме егоизъм. В някои източници, подсъзнанието се нарича лунна природа в човека, защото то е наследство от нашето минало. Ние сами сме изградили своите наклонности, модели на поведение и на мислене, своите зависимости чрез действията, желанията, емоциите и мислите си в своето минало. Тук под минало разбирам доста по-дълъг период от време отколкото човек обикновено може да си представи.
Свръхсъзнанието са импулсите идващи от нашата душа (висш аз, висше его, индивидуалност). Това е тази наша част, която ни свързва с всичко съществуващо, с Бог, с душите на всички останали живи същества, с духовните йерархии и учители. Човек издигайки съзнанието си до това ниво не губи чувството си за аз, но той е в хармония с цялото, не е откъснат и изолиран от него, не се поставя пред останалите живи същества в мислите и стремежите си.
Това, което някои школи наричат несъзнавано, всъщност включва (елементи от) подсъзнанието и свръхсъзнанието в себе си. Когато говорим за подсъзнание и свръхсъзнание, можем да свържем първото с нашето минало (това, което вече сме създали), второто – с нашето бъдеще (с нашите стремежи, с посоката осигуряваща ни развитие), а съзнанието – с настоящето.
Съзнанието сме ние самите, поставени при определени условия, в определен план на същесвтуване (физически, астрален...) фокусирани преобладаващо в определено тяло (физическо, емоционално, умствено...). Както вече споменах, съзнанието е настоящето – настоящето в което правим своя избор, определящ нашето бъдеще. Този избор може да е повлиян от подсъзнанието ни, от чуждо съзнание (воля), от свръхсъзнанието ни. Когато изборът ни е повлиян от подсъзнанието, то това означава, че решенията ни ще са егоистични, автоматични, продиктувани от наши зависимости. Такива решения привързват човека здраво за материалния живот. Решенията повлияни от свръхсъзнанието разрушават ограниченията на нисшия аз, на егоизма. Те са насочени към будност на съзнанието, към откъсване от зависимостите, навиците, егоистичните желания. Те издигат съзнанието до нивото на душата (висшето его, висшия аз, индивидуалността). Ако това се отъждестви, т.е. не само да вземаме решения под въздействието на висшия си аз, но да се осъзнаем като самия висш аз, говорим за просветление.
