Ей, в тоя духовния раздел, само главоблъсканици значи! :)Няма никаква последователност и конкретика.
Ще се опитам да внеса малко яснота:
Има ли смърт и какво е тя?
След като живеем тук на Земята, въпросът на автора на темата, предполагам е - дали има смърт, тук на Земятя - Има смърт разбира се, как да няма!
Онова нещо (човешкото тяло), което е съставено от т. нар. молекули, атоми, след смъртта (молекулите, атомите) стават подвластни на
законите на природата - при подходяща температура, влага, паразитите (бактерии, вируси и др.) го разлагат и от тялото накрая се получава пръст. Чисто и просто - почва. Дали е глинеста, дали е песъчлива - почва. Дали попа ще опява тялото, дали няма да го опява - все се получава почва.
Онова другото нещо (човешкото съзнание), което възпрепятства действието на
природните закони на Земята и управлява молекулите и атомите, за да не се разложи тялото - остава. Човешкото съзнание не умира. Няма как умре нещо, което не може да умре. Да умре човешкото съзнание, това е все едно да умре вселената. Съзнанието е това, което "носи" информацията за всичките ви чувства, емоции, знания, опитност, които сте преживели и осъзнали. Съзнанието е вибрацията, честота. Тази вибрация е от някакъв потенциал - електрически, магнитен или друг, но е потенциал, енергия. Човешката СЪЩНОСТ е съзнанието, а не тялото. Когато някой каже думата човек, трябва да си представяте неговото съзнание, а не неговото тяло - два крака, две ръце, уста, очи, нос и т.н. Когато прочетете някакъв текст на листче хартия и той ви трогне и ви разчувства, това което ви е разчувствало не е ръката която е изписала текста, не е мозъка, който е формулирал синтаксиса и семантиката на изречението. Това което ви е трогнало и разчувствало е съзнанието на този човек, който е проявил, съзнанието си чрез мозъка и ръката върху лист хартия. Вие сте се трогнали, не защото молекулите и атомите в мозъка ви са решили да извършат някакви биохимични реакции, а защото вашето съзнание се е трогнало и е проявило чувствата си, чрез биохимичните реакции.
Е, не се получи много кратко, но пък е без главоблъсканици. Има я логиката.
И най-важното да не забравя: това е според мен, това не са мислите на някой автор на книга, това си е мое виждане за нещата. Доста се различава от това което пишете, но според мен не е лошо да има и други гледни точки.