Глава 11: Калкулация на Времето, еволюиращо от Атома1. Майтрея каза: "Върховната истина за това, което се проявява като многообразно, бидейки неделимо, е позната като миниатюрна частица (параману), чиято комбинация (в материални форми) създава илюзия в човека.
2. Върховното единство на тази частица, присъстваща в материалните тела, запазва своята оригинална форма до края на времето. Тя е с естеството на вечно ненадминато единство.
3. И така, времето, о, мой най-близки, може да се изчисли, измервайки движението на най-малките и най-големите съвкупности от частици, като Висшето, непроявеният Господ, е великата сила, която контролира всички техни действия.
4. Атомното време е амплитудата на вибриране на миниатюрната частица, която обитава в определено атомно пространство. Най-големият отрязък от време е времето на съществуване на всички атоми, взети заедно.
5. Две миниатюрни частици съставят един атом, а три атома правят един тразарену, който е като прашинка, движеща се из пространството, в лъч слънчева светлина, влизащ през дупките на прозорец с решетка.
6. Времето, необходимо за интеграцията на три тразарену, се нарича трути (1/16,875 от секундата), а сто трути правят една ведха. Три ведхи правят една лава.
7. Времетраенето на три лави е една нимеша (мигване, ± 0,53 сек.), комбинацията от три нимеши е една кшана (± 1,6 сек.) пет кшани правят една каштха (± 8 сек.), а петнадесет кашти правят една лагху (± 2 мин.).
8. Петнадесет лагху правят една надика, която също се нарича данда (± 30 мин.). Две данди правят една мухурта (± 1 час), а шест или седем данди правят една четвърт (яма) от деня или нощта, според човешките изчисления (сезона, географската ширина).
9. Измервателният съд (водният часовник) е с тегло шест пали (396,2 грама) и има златна пропка от 17 карата с дължина четири пръста, покриваща отвор, през който той, поставен във вода, се пълни до следващия изгрев.
10. Четири ями формират както деня, така и нощта на човешкото същество. Петнадесет дни и нощи са един пракаш (двуседмичие), като има две двуседмичия в месеца, бяло и черно (в зависимост от лунните фази).
11. Сборът от две двуседмичия е един месец, а този период е един цял ден и нощ на предците. Два такива месеца съставят един сезон, а шест месеца правят едно движение на слънцето от южния към северния небосклон.
12. Две слънчеви движения правят един ден и една нощ на полубоговете, а тази комбинация от ден и нощ е една ватсара (календарна година на човешките същества). Човешките същества имат продължителност на живота сто ватсари.
13. Миниатюрните частици и техните съвкупности, планетите, небесните тела (като луната) и звездите се въртят във вселената по техните съответни орбити, за да се завъртят за една година във Великият (цикъл) на вечното време.
14. Става въпрос за орбитите на слънцето, за орбитите на другите планети, орбитите на звездите (от нашата галактика около
http://en.wikipedia.org/wiki/Sagittarius_A*), орбитата на луната, о, Видура, и орбитата на земята за една (но различно наречена) година (респ. звездна година, планетарна година, галактическа година, лунна година и земна година).
15. На Единният (Господ на Времето), който се различава от всичко, което е било сътворено, който се движи под формата на Вечното Време, който чрез Неговата енергия по различни начини дава живот на семената на творението, и който през деня разпръсва тъмнината на живите същества, трябва да се отдава почит с внимание към всички Негови пет различни типове години, за да може тези предложения да доведат до качествено материално съществуване."
16. Видура каза: "Ти ми разясни измеренията на времето на жизнените периоди на издигнатите същества, на предците, на боговете и на човешките същества. Можеш ли сега, о, велики мъдрецо, да дадеш описание на времевите периоди, които са по-големи от епохите?
17. О, Бхагаван, ти познаваш движението на Върховния Господ като Вечно Време, защото ти си реализиран и виждаш цялата вселена чрез вътрешното осъзнаване на йога."
18. Майтрея каза: "Четирите юги (епохи), наречени Сатя, Трета, Двапара и Кали, заедно правят дванадесет хиляди години на полубоговете (всяка по 360 ватсари).
19. Времетраенето на епохата Сатя е 4000 години на полубоговете, на Трета е 3000 години, на Двапара е 2000 години, а това на Кали е 1000 години, като всяка епоха има преходен период от толкова стотици години, колкото са хилядите.
20. Преходните периоди преди и след всяка епоха, които са няколко стотин години, са познати като юга-сандхи или припокриването на две епохи, според експертите астрономи, като във всяка епоха се извършват разни религиозни дейности.
21. О, Видура, в Сатя юга човечеството напълно и правилно спазват четирите принципа на религията (истина, състрадание, аскетизъм и чистота), но в останалите епохи те постепенно отпадат един по един (първо аскетизма, после състраданието, после чистотата), като нараства толерантността към безбожието.
22. След хиляда [чатур (четири)] юги, които правят един ден на Брахма (4,32 билиона години) на външната реалност на трите свята (небесния-сварга, земния-матся и долния-патала), идва неговата нощ със същата продължителност, в която Творецът спи.
23. След края на нощта на Брахма, с идването на неговия ден, сътворението на трите свята, което покрива животите на четиринадесет Ману, бащите на човечеството, започва отново.
24. Всеки Ману се радва на живот малко повече от седемдесет и една [чатур] юги.
25. След края на всеки Ману идва следващия, заедно с неговото потомство, седемте мъдреци, отдадените на Бог и краля на полубоговете (Индра) и техните поклонници.
26. Това представлява творението на бог Брахма от ден за ден, където низшите животни, човешките същества, предците и полубоговете се скитат из трите свята според плодовете от действията си.
27. При смяната на всеки Ману, Бхагаван проявява Неговата доброта в Неговите различни инкарнации като самия Ману и като другите. Така, проявявайки Неговата божествена мощ, Той поддържа вселената.
28. В края на деня (на Брахма), Всемогъщото Време преустановява своето проявление и застива, всичко потъва в тъмнина и всички живи същества се разтварят в тишина.
29. Когато настъпи нощта на Брахма слънцето, луната и трите свята изчезват от поглед, както се случва през обикновената нощ в дълбокия сън.
30. Когато сферите на трите свята се възпламенят от огъня, който излиза от устата на бог Санкаршана, тогава Бхригу и другите, обезпокоени от топлината, се местят от сферата на светците (Махарлока, четвъртата сфера) в Джаналока (следващата по-висока сфера).
31. Веднага след началото на разрушението на трите свята, всички морета преливат изобилно, като свирепи ветрове и урагани предизвикват вълните.
32. Във водите, Хари, който спи в Неговия мистичен сън със затворени очи, ляга върху леглото на Ананта, а обитателите на Джаналока го обожават.
33. Така процесът на изтичането на живота съществува за всяко едно живо същество, включително за бог Брахма. Животът (в неговия случай) трае негови сто години.
34. Сто години от живота на Брахма се разделя на две прарадхи (2х155,5 трилиона човешки години), първа половина и втора половина. Първата половина от живота на Брахма вече е свършила и в момента тече втората.
35. В началото, първата половина от живота на Брахма започна с епохата наречена Брахма калпа, в която се появи бог Брахма, който е познат като (източника на) на Ведите.
36. Епохата, която следва първата епоха на Брахма е известна като Падма калпа, понеже в тази епоха лотосовият цвят на вселената израстна от пъпа на Хари.
37. О, потомъко на Бхарата, първата епоха от втората половина от живота на Брахма е позната като Вараха, понеже Хари се прояви във формата на глиган.
38. Времетраенето на двете части на живота на Брахма, както беше споменато, е като нимеша (едно мигване) за Него, който е безначален и безграничен, и който е Душата на вселената.
39. Вечното време, което контролира различните измерения от атома до двата периода на Брахма, не може да контролира Висшето. То контролира само тези, които се идентифицират с тялото.
40. Като комбинация от основните елементи и техните трансформации, тази материална вселена се е разширила до диаметър от половин милион йоджани (динамична космическа мярка).
41. [Пространството, окупирано от миниатюрните частици на пъричния етер, прадхана] еволюира [с всяко следващо измерение, кондензирайки се десетократно в рудиментарните елементи и техните трансформации], които проявявайки се като атоми, образуват купове от много други груби вселени (галактики).
42. Казва се, че Това, непреходният Брахман, е причината на всички причини. Това, без съмнение, е върховната обител на Вишну, Върховната Душа, източникът на всички проявления.
http://bhagavata.org/canto3/chapter11.html