Форум за конспирации, уфология и мистика.
Разни => Новини и общи дискусии => Темата е започната от: eses в Септември 02, 2011, 10:22:02 am
-
Нека ако модераторите преценят ,че темата е прекалено философска,за този раздел я изтрият. В тази тема ще поставя избрани цитати от книгата на Ерих Фром -Да имаш или да бъдеш. Темата според мен е много наболяла и то отдавна в нашето общество и понеже е разгледана много обстойно смятам ,ще се сторят интересни цитатите който съм избрала. Лично мойте въпроси по темата са за това как се изкоренява вграденото дълбоко в нас консуматорство,но като цяло съм отворена на всякакви въпроси по темата.
"Алтернативата притежание или битие противоречи на здравия разум. Да имаш е като че ли нормална функция на живота ни: за да живеем, трябва да притежаваме разни неща. Освен това самият акт на придобиване поражда удоволствие. Възможно ли е в култура, в която върховната цел е да имаш - и то да имаш все повече и повече - и в която можем да кажем, че нечий живот „е оценен за един милион долара", да съществува такава алтернатива? Тъкмо обратното, като че ли цялата същност на битието се заключава в притежанието. С други думи, човекът е нищо, ако не притежава нещо........
Емпиричните антропологични и психоаналитични данни доказват, че притежанието и битието са двата основни начина на съществуване, преобладаването на единия от които определя различията между характерите на индивидите и съответните типове социални характери............
През последните няколко столетия в западните езици се забелязва известна промяна в смисловото значение на понятията притежание и битие, изразена
В нарастващата употреба на съществителни имена и намаляващата употреба на глаголи.
Съществителното име обозначава даден предмет Мога да кажа, че имам различни неща: например имам маса, къща, книги, лека кола. За обозначаването на дейност или процес се използват глаголи, например: аз съм, обичам, желая, мразя и т.н. Въпреки това все по-често дадена дейност се изразява чрез „притежание", те. вместо глагол се използва съществително. Да се означава обаче дейност чрез глагола „имам" плюс съществително име е погрешна езикова употреба, защото процеси и дейности не могат да бъдат притежавани, а само осъществявани или почувствани...............
Да си представим, че човек е отишъл за съвет при психоаналитик и започва разговора по следния начин: „Докторе, имам проблем. Имам безсъние. Макар че имам красива къща, добри деца и щастлив брак, много грижи." Преди няколко десетилетия вместо „Имам проблем" пациентът сигурно би казал: „Притеснен съм"; вместо ИМАМ безсъние" - Нe мога да спя"; вместо ,Имам щастлив брак" - „Аз съм щастлив в брака си".
Този по-нов стил на изразяване показва по-висока степен на отчуждение. Когато човек казва „ИМАМ проблем" вместо „Притеснен съм", изчезва субективното изживяване, те. Аз-ът като субект на преживяването бива заместен с обекта на притежанието. Превърнал съм чувството си в обект, който притежавам, в случая - проблема. „Проблем" обаче е абстрактен израз за всякакви затруднения, с които се сблъскваме. Аз не мога да имам проблем, защото той не е предмет, който може да се притежава; no-скоро той може да ме има, като владее моето съзнание. С други думи, превърнал съм себе си в „проблем" и сега съм собственост на своето творение. Този стил на изразяване показва скрито, неосъзнато отчуждение..........
. Онези, които смятат, че да имаш е напълно естествена категория на човешкото съществуване, ще се изненадат, като разберат, че в много езици няма дума за „имам". ........
Преди да разгледаме някои прости примери за двата начина на съществуване - притежание и битие, ще споменем друга проява на притежанието - инкорпорирането (incorporating), „приемането в тялото". Инкорпорирането на нещо, например чрез изпиване или изяждане, е архаична форма на придобиването му. На определена степен от сВоето развитие детето слага в устата си нещатаг които иска да има.
Разбира се, повечето обекти не могат да бъдат инкорпорирани във физически смисъл (а тези, които могат, се губят в процеса на отделянето). Затова съществува символично и магическо инкорпориране. Ако вярвам, че съм приел образа на бог, баща или животно, образът не може нито да изчезне, нито да ми бъде отнет Аз сякаш символично поглъщам обекта и започвам да вярвам, че той присъства в мен.
. Тук само ще отбележа, че що се ^отнася до свободното време, главните обекти на интерес в модерното консумативно общество са леките коли, телевизията, пътешествията и секса, и макар че говорим за използването им като за вид активност в свободното време, по-правилно е да окачествим използването им като пасивност.
В заключение ще кажа, че потреблението е една от формите на притежание, и то може би най-значимата за съвременните развити индустриални общества. Потреблението има двойствена функция: от една страна, намалява тревожността, защото онова, което човек има, не може да му бъде отнето; от друга страна обаче, го принуждава да увеличава потреблението, защото това, което вече е свикнал да усвоява, престава да му носи удовлетворение. Днешните консуматори отговарят на формулата: Аз съм това, което имам и което потребявам.
Студентите, ориентирани към притежателния начин на съществуване, обикновено слушат лекцията, като възприемат думите и разбират логическия строеж и смисъл на речта, и в най-добрия случай записват дословно всичко, което лекторът казва, за да могат по-късно да наизустят информацията и да вземат съответния изпит
За студентите, за които притежателният модус е доминиращият, не съществува друга цел, освен тази да съхранят „наученото", като го вложат трайно в паметта си или като пазят внимателно записките си. Не е необходимо да преструктурират вече изложените идеи, нито да ги доразвиват
-
Процесът на усвояване на знания е от съвсем различно естество при студентите, за които битийният модус е връзката със света. Да започнем с това, че те не посещават редовно лекционния курс, пропускат дори първата лекция, но съзнанието им по съответната материя не е tabulae rasae (чиста дъска). Те вече са разсъждавали над проблемите, които ще се разглеждат в лекциите, и имат собствено тълкуване за нещата. Темата ги интересува и когато присъстват на лекциите, не са просто пасивни реципиенти (получатели) на думи и идеи, те слушат, те чуват и най-важното - възприемат информацията и реагират активно и продуктивно. Онова, което слушат, стимулира собственото им мислене.
Запомнянето е в пряка зависимост спрямо притежателния или битийния модус. Разликата между двете форми на запомняне се изразява главно във вида на връзката, която се прави. При запаметяване в съответствие с притежателния модус връзката е изцяло механична, подобна на връзката между две последователни думи, която зависи от честотата на употребата им в дадено словосъчетание, или чисто логическа, подобна на връзката между противоположни или сходни понятия; установяването на връзката може да зависи от времеви или пространствени параметри, от големината и експресивността, както и от конкретната система на мислене, в която се включва.
За разлика от това, запаметяването в съответствие с битийния модус представлява активно възпроизвеждане на думи, мисли, зрителни образи, картини, музика - те. конкретният факт, който трябва да се запамети, се свързва с множество други сходни факти. В този случай се установяват не механични, нито чисто логически, а „живи" връзки. Едно понятие се свързва с друго чрез продуктивен мисловен процес (или чувства), който се активизира, когато човек потърси подходящата дума
Разликата между притежателния и битийния модус лесно може да се открие в два примера за водене на разговор. Да разгледаме типичен разговор, в който двама мъже спорят - А има мнение X, а В - мнение Y. Всеки се идентифицира с мнението си. Целта и на двамата е да намерят по-силни, те. по-логични аргументи в подкрепа на становището си. Нито единият нито другият смята да променя мнението си или очаква това от своя противник. Те се страхуват да го сторят, защото мнението им е един вид тяхна собственост u дa се откажат от него би означавало да загубят тази собственост
Ситуацията е no-различна в разговор, който не е спор. На кого не се е случвало да се срещне с човек, който заема висок пост, известен е, способен, или, с други думи, човек, от когото се очаква нещо: добра работа, любов, възхищение. При подобни обстоятелства повечето хора изпитват безпокойство и често „се подготвят" за предстоящия важен разговор. Обмислят теми, които биха представлявали общ интерес, как да подхванат разговора и дори нахвърлят репликите си в диалога. Или си вдъхват кураж, като си припомнят какво притежават: постигнатите вече успехи, личното си обаяние (или способност да внушават у другите страх, ако тази роля би дала по-добри резултати), общественото си положение, влиятелните си познати, външния си вид и облеклото. С една дума, оценяват се мислено и на базата на тази оценка излагат „стоката си" в хода на разговора
Пълна противоположност на този тип хора са онези, които пристъпват към дадена ситуация без предварителна подготовка, без да си вдъхват преднамерено кураж. Вместо това те се държат спонтанно и творчески. Забравят за онова, което са, за знанията и за положението, което имат Техният Аз не стои на пътя им и точно затова те могат пълноценно да реагират на събеседника си и на изказаните мисли. Такива хора раждат нови идеи, защото не се придържат към вече установеното. Докато хората с притежателна ориентация разчитат на онова, което имат, онези с битийна ориентация разчитат на това, че съществуват, че са живи същества и че в хода на общуването непременно ще се роди нещо ново, ако не изневерят на себе си, и спонтанно реагират на ситуацията. Те участват пълноценно в разговора, защото не ги задушава тревожната загриженост на всяка цена да се изтъкнат Тяхното естествено излъчване е заразително и често помага на събеседника да преодолее егоцентризма си. В резултат разговорът престава да бъде „стокообмен" (на информация, знания и положение) и се превръща в диалог, в който вече няма значение кой каква позиция заема. От съперници, стремящи се да удържат победа един над друг, те се превръщат в събеседници, които в еднаква степен са удовлетворени от общуването помежду си
Друг пример за разликата между притежателния и битийния модус е упражняването на власт на базата на авторитета. Главният момент се изразява в разликата между притежавам авторитет и съм авторитет Почти всеки от нас упражнява власт поне на някакъв етап от живота си. Който възпитава деца, налага властта си - независимо дали желае, или не, - за да ги предпазва от опасности и да ги напътства в различни ситуации. В патриархалното общество за повечето мъже жените са също обект на авторитарно отношение. Мнозинството от членовете на едно бюрократично, йерархично организирано общество, каквото е нашето, упражняват власт, с изключение на хората на най-ниско обществено стъпало, които са само обекти на властта
С появата на йерархически организирани общества, които са и много по-големи, и по-сложни от обществата, в които хората се препитават с лов и събиране на храна, властта, основана на компетентността, отстъпва място на властта, основана на общественото положение. Това не означава, че упражняващият власт е непременно некомпетентен, но компетентността не е задължителен елемент на властта.
-
Независимо дали става въпрос за властта на монарх, чиято компетентност се определя от случайно обусловени генетични качества, или за безскрупулен престъпник, узурпирал властта чрез убийство или предателство, или, както често се случва в модерните демокрации, за хора, придобили власт благодарение на своята фотогенична външност или на паричните суми, които са изразходили за предизборната си кампания - във всички тези случаи между компетентността и властта е възможно да липсва каквато и да било връзка
Фактът, че хората приемат униформите и титлите за реални признаци на компетентност, не е безпочвен. Онези, които притежават символите на властта и извличат изгода от това, притъпяват реалистичното, те. критичното мислене у поданиците си и ги принуждават да вярват в заблуди. Но за всеки, който си е дал труда да се замисли над това, са прозрачни машинациите на пропагандата и методите, с помощта на които се потиска критичното мислене, известно му е колко покорен и податлив на внушения става разумът, промит с банални фрази, и как замлъкват хората, загубили независимостта си и престанали да вярват на очите си и на собствената си преценка за нещата. Веднъж приели заблудата, те стават слепи за действителността.Да притежаваш знания и да знаеш
Разликата между притежателния и битийния модус в областта на познанието се изразява в следните две формулировки: „Имам знания" и „Зная". Притежаването на знания означава да придобиеш и да задържиш вече придобитите знания (информация); Знанието е функционално, то участва в процеса на творческото мислене.
Понятието вяра в религиозен, политически или личен смисъл може да има съвсем различни значения в зависимост от това дали се основава на притежателния, или на битийния модус.
От гледна точка на първия - вярата се изразява в притежаването на някакъв отговор, който не се нуждае от логични доказателства. Състои се от формулировки, измислени от други хора, които човек приема, защото се подчинява на „другите", най-често по бюрократична принуда. Вярата внушава чувство на сигурност, основано на реалната (или на въображаемата) мощ на бюрокрацията. Подчиняването на нейните канони е своеобразен пропуск за присъединяване към основната група хора. Това освобождава човека от тежкото бреме да мисли самостоятелно и да взима решения. Той се превръща в един от beati possidentes (блажените притежатели) на правата вяра
При битийния модус вярата е съвсем различно явление. Можем ли да живеем без вяра? Нима не бива новороденото да се доверява на майчината гръд? Нима не бива всички ние да имаме вяра в другите хора - в онези, които обичаме - и накрая, в самите себе си? Нима можем да живеем без вяра във валидността на нормите в нашия живот? Без вяра ставаме безсилни, изгубили надеждите си, уплашени до дъното на душите си.
Преди всичко вярата в съответствие с битийния модус не е убеждение в някакви идеи (макар че е възможно и това), а вътрешна ориентация, нагласа. По-правилно е да се каже, че човек вярва, а не, че има вяра.
Любовта също има две значения в зависимост от това дали за нея се говори в съответствие с притежателния или с битийния модус.
Можем ли да имаме любов? Ако можехме, любовта трябва да съществува във вид на нещо - субстанция, която човек може да има, да притежава, да владее. Истината е, че няма такова нещо „любов".
„Любовта" е абстракция, някакво неземно същество, богиня, макар още никой да не е виждал тази богиня. В действителност реално съществуващ е единствено актът на обичането. Да обичаш, е продуктивна дейност, която предполага да се грижиш, да познаваш, да откликваш, да проявяваш чувства, да се наслаждаваш. Любовта може да бъде насочена към човек, дърво, картина, идея. Тя създава и засилва усещането за пълнота на живота. Това е процес на самообновяване и самообогатяване.
Когато човек с притежателна ориентация изпитва любов, това означава, че той се стреми да лиши обекта на своята любов от свобода и да упражни контрол върху него. Такава любов не вдъхва живот, а ограничава, умъртвява, задушава, убива. Когато хората говорят за любов, те обикновено злоупотребяват с тази дума, за да прикрият, че в действителност не изпитват никакво чувство. Дали повечето родители обичат своите деца? Този въпрос остава открит Лойд дьо Моз изтъква, че за последните две хилядолетия от историята на Запада има такива ужасяващи свидетелства за жестокост на родители към собствените им деца - от физически изтезания до психически издевателства, -за безразлично, чисто собственическо отношение и садизъм, толкова шокиращи, че човек започва да мисли, че любящите родители са no-скоро изключение, отколкото правило.
Същото важи и за брака. Независимо дали са се оженили по любов, или както в миналото по сметка, защото така е било прието, съпрузите, които истински се обичат, са изключение. Условността, обичаят, взаимният материален интерес, грижите за децата, взаимната зависимост или взаимната омраза и страх съзнателно се преживяват като „обич" - до момента, когато единият или и двамата партньори не признаят, че не се обичат и никога не са се обичали.
Преходът от „влюбването" към илюзията, че „притежаваш" любов често може да се наблюдава в конкретни подробности, като се проследи историята на партньори, които са се „влюбили" . (В „Изкуството да обичаш" - The Art of Loving, подчертавам, че думата „falling" в израза „falling in love" сама по себе си е противоречие. Тъй като любовта е продуктивна дейност, човек може само да „стои" - да бъде влюбен или да „Върви" - да гради любовта си
Когато съпрузите не могат да подновят предишното любовно чувство, единият или другият може да реши, че нов партньор (или партньори) ще задоволи копнежа му да бъде обичан. Те осъзнават, че единственото, което искат да имат, е любов. Но за тях любовта не е израз на същността им, а богиня, на която искат да се подчинят И неизбежно се провалят в любовта, защото „любовта е дете на свободата" (както се казва в една стара френска песен), а прекланящият се пред богинята на любовта накрая става толкова пасивен, че изцяло загубва някогашното си очарование
Преценките ни са изключително предубедени, защото живеем в общество, чиито основни стълбове са частната собственост, печалбата и властта. Да придобива, да владее и да извлича печалби, са свещените и неотменими права на индивида в индустриалното общество Какви са източниците на собствеността - няма значение, така както и самият акт на владение не вменява никакви задължения на собствениците. Принципът е: „Откъде и как съм придобил собствеността си или какво съм решил да правя с нея, не засяга никого, освен мен. Щом не нарушавам законите, моето право на собственост е неограничено и абсолютно."
Този тип собственост с основание се нарича частна собственост
В индустриалното общество те са: желанието да придобиваш собственост, да я запазиш и умножиш, те. да печелиш, а на собствениците се гледа с възхищение и завист като на по-висши същества. Голяма част от хората обаче не притежават никаква реална собственост като капитал и средства за производство. Тогава възниква въпросът: как могат те да задоволяват или да потискат страстта си да придобиват и да притежават собственост; или как могат да се чувстват собственици, когато на практика не притежават собственост?
-
Разбира се, отговорът сам се налага в съзнанието ни: дори и онези, които не притежават значима собственост, все пак притежават нещо и милеят за скромните си спестявания така, както капиталистите - за своите богатства.
Но най-голямото удоволствие не е да владееш материални блага, а живи същества
Аз-ът е най-значимият обект, към който е ориентирано чувството ни за собственост, тъй като Включва много неща: собственото тяло, собственото име, общественото ни положение, всичко, което притежаваме (включително и знанията), представата, която имаме за себе си, и образа, които искаме да си създадем в очите на другите. Аз-ът е комбинация от реално съществуващи качества като знания и умения, както и някои въображаеми качества, които си приписваме. Съществено е не толкова съдържанието на Аз-а, а фактът, че Аз-ът се приема за нещо, което всеки от нас притежава, и това „нещо" е в основата на чувството ни за самоличност, на самосъзнанието ни
За онези, които имат лека кола, тя е жизнена необходимост; за хората, които още не притежават такава, по-специално в страните от т. нар. социалистически тип, колата е символ на щастие. Очевидно обаче човек не се привързва дълбоко и трайно към своята лека кола, no-скоро това е нещо като мимолетна любовна връзка, защото собствениците често сменят колите си. След две години, дори само след една, „старата кола" омръзва на притежателя си и той започва да търси възможност да направи „изгодна сделка" с цел получаване на ново возило. Цялата сделка - от оглеждането на колите до покупката - прилича на игра, в която надлъгването понякога е основен елемент, а сключването на „изгодна сделка" доставя поне равна, ако не и по-голяма радост, отколкото крайната награда -новият-новеничък последен модел в гаража.
Първо, в отношението на собственика към леката му кола има елемент на деперсонализация. Автомобилът не е конкретен предмет, към който притежателят му е привързан, а символ на обществено положение, разширяване границите на неговата власт Автомобилът е неотменна част на Аз-а, защото, сдобивайки се с лека кола, собственикът всъщност придобива ново Аз, ново самочувствие. Вторият фактор е свързан с това, че когато купува нова кола на всеки две, вместо на всеки шест години например, човек изпитва по-силно тръпката на придобиването. Превръщането на новата кола в твоя собственост е своеобразна „дефлорация", която внушава усещането за сила и колкото по-често се случва, толкова по-силна е възбудата. Третият фактор се заключава в това, че честата смяна на автомобила увеличава възможността за сключване на „изгодни сделки" - за извличане на печалба при размяната, - удоволствие, характерно днес както за мъжете, така и за жените. Четвъртият фактор, който е много важен, се изразява в потребността от нови стимули, защото старите бързо омръзват и престават да въздействат Разглеждайки проблема за стимулите в моята книга „Анатомия на човешката деструктивност", аз разграничавам стимулите на „повишаващи активността" и „засилващи пасивността" и предлагам следната формулировка: „Колкото по-силно влияе един стимул върху пасивността, толкова по-често се налага да се променя неговата интензивност и (или) вид; колкото по-силно влияе един стимул върху активността, толкова no-продължително е стимулиращото му въздействие и по-малка е необходимостта от промяна на интензивността и съдържанието му". Петият и най-важен фактор се изразява в промяната на социалния характер, която настъпи през последните сто години, те. преходът от „натрупващ" към „пазарен" характер. Промяната не премахва ориентацията към притежание, но значително я модифицира"
Е много излезе,но пък за сметка на това качеството е много добро.
-
Такава е човешката природа за съжаление. Не знам кой я е създал, но е такава. Бебето като малко гледа да напъха всичко в устата. Това е явен признак за това, за което се говори в темата.
-
След като прочетох книгата започна да ми прави впечатление как говоря аз,сина ми,другите.Вчера например сина ми на 2.9 м ми каза - Мамо аз нямам кремче.Не ми каза аз искам да ям крем,а че няма.В този смисъл моето и на близките отношение към света се прехвърля на него.По този начин ние сме възпитани.В имане и нямане,а не в правене. И така се стига до въпроса за белия лист и знанието.От една страна когато си бял лист,ти не можеш да избираш,за да избереш бъденето.От друга страна само в състоянието на бял лист,ти би могъл да избереш тази нагласа.Осъзнавам,че голяма част от моята нагласа е точно такава, да притежавам и разбирам ,че е изключително трудно да променя това.Защото от една страна системата ми го налага а от друга аз вече имам такова изградено мислене.От нещата който казах произлизат много от ежедневните и социални проблеми.Като например мързела.Възпитанието в притежание а не в бъдене ,води до мързел,а също тако до емиграцията,защото емигрира този който иска да има повече от там където се намира.От този проблем изникват толкова много проблеми.Той се явява такъв корен ,че изглежда че изкоренявайки го,ние бихме могли да променим цялата действителност на човечеството.Естествено това не може да стане е така. От друга страна последно модерните убеждения за изобилието на вселената и безбройните семинари на теми - "Мисли за 1оо ооо е в сметката си всеки ден и ще ги получиш" направиха от дори сравнително будни хора ,балами и още по големи консуматори.
-
още един цитат
"Кой от двата непримиримо противоречиви модела на развитие преобладава в Европа? Ако се вгледаме в себе си, в поведението на хората около нас, в днешните политически лидери, ще забележим, че нашите представи за добро и нашите ценности съвпадат с тези у езическия герой. Въпреки влиянието на църквата, цялата история на Европа и Северна Америка е история на завоевания, покоряване и грабителство; най-висшите ценности в нашия живот са: да бъдеш по-силният, да побеждаваш, да подчиняваш другите и да ги експлоатираш. Тези ценности съвпадат с нашия идеал за „мъжественост": само онзи, който може да се бори и да побеждава, е истински мъж; а онзи, който не използва сила за постигане на целите си, е слаб, те. не е никакъв мъж.
Не е нужно да доказваме, че историята на Европа е история на завоевания, експлоатация, насилие и поробване. Почти няма период, раса или класа, които да не се характеризират с такива факти, често включващи геноцид, какъвто е случаят с американските индианци. Не правят изключение дори такива грандиозни религиозни начинания като кръстоносните походи. Дали това поведение е било само външен израз на икономически или политически мотиви, дали са били християни по душа търговците на роби, владетелите на Индия, убийците на индианците, британците, които принудили китайците да отворят земите си за вноса на опиум, подпалвачите на две световни войни и онези, които подготвят следваща? Може би само водачите са хищни варвари, докато мнозинството от хората си остават истински християни? Ако е така, можем да имаме известни основания за оптимизъм. Но за съжаление не е така. Водачите най-често са no-ненаситни от онези, които ги следват, защото за тях и плячката е по-голяма, но те не биха осъществили плановете си, ако стремежът да завладяват и да побеждават не е бил и не продължава да бъде част от социалния характер. Достатъчно е да си припомним неистовото въодушевление, с което хората участват в различни военни конфликти през последните две столетия - охотата, с която милиони се решават на национално самоубийство, за да защитят образа на „най-силна държава", на „честта" или в името на печалбата. Друг пример: всички сме баш свидетели на бесния национализъм, който обединява представителите на една нация, докато наблюдават развоя на състезанията по време на Олимпийските игри, които всъщност са призвани да служат на каузата на мира. Популярността на Олимпийските игри е символичен израз на Западното езичество. И днешните олимпиади прославят езическия герой - победителя, най-силния, най-самоуверения, като се абстрахират от комерсиализацията на игрите, характерна за съвременната имитация на древногръцките Олимпийски игри."
-
Обществата се организират върху два принципа: патрицентричен (или патриархален) и матрицент-ричен (или матриархален). Матрицентричният принцип, дефиниран за пръв път от Й. Я. Бахофен u Л. X. Морган, превръща любещата майка в централна фигура на обществото. Майчинският принцип е принципът на безусловната обич; майката обича децата си не защото ги харесва, а защото са нейни (или на друга жена). Поради това майчината любов не може да се спечели с добро поведение, нито пък да се загуби поради прегрешение. Майчината любов е милосърдие и състрадание (на староеврейски rachamim, чийто корен е rechem, „майчина утроба").
Обратно, бащината обич е условна; зависи от постиженията и доброто поведение на детето. Бащата най-силно обича детето, което най-много прилича на него, те. което иска да направи наследник на своята собственост. Бащината любов може да се загуби, но може и да се спечели отново с разкаяние и подновено подчинение. Бащината любов е справедливост.
Двата принципа - женско-майчинският и мъжко-бащинският - съответстват не само на наличието на мъжкото и женското начало у всяко човешко същество, а по-специално на потребността от милосърдие и справедливост у всеки мъж и всяка жена. Хората, изглежда, изпитват най-дълбок копнеж по съчетание, в което двата полюса (майчинското и бащинското, женското и мъжкото, милосърдието и справедливостта, чувството и разумът, природата и интелектът) са обединени не за да притъпяват взаимния си антагонизъм, а подсилвайки и нюансирайки се взаимно. В патриархалното общество такъв синтез не може да бъде постигнат изцяло, но в известна степен той съществува в Римокатолическата църква. Дева Мария, църквата като вселюбеща майка, папата и свещениците в майчински образи олицетворяват безусловната всеопрощаваща любов, обединена с бащинските елементи на строгата патриархална бюрокрация, начело с папата като носител на властта и могъществото.
На тези майчински елементи в религиозната система съответства отношението към природата в процеса на производството. В този смисъл трудът на селянина и на занаятчията не е насочен срещу природата, а се извършва в сътрудничество с нея -не насилие над природата, а преобразуване в съответствие със собствените й закони.
В Северна Европа Лутер установява чисто патриархална форма на християнство, основана върху градската буржоазия и светската аристокрация. Същността на този нов социален характер е в подчинението пред патриархалната власт, като трудът е единственият начин за спечелване на любов и одобрение.
Зад фасадата на християнството възниква нова тайна религия, „индустриалната религия", чиито корени са в структурата на характера на съвременното общество, но която не се признава за „религия". Индустриалната религия е несъвместима с християнството, защото превръща хората в слуги на икономиката и създадените от собствените им ръце машини.
Индустриалната религия се основава върху нов социален характер. В центъра му стои страхът и подчинението пред могъщия мъжки авторитет насаждането на чувство за вина при неподчинение, отказът от човешка солидарност поради господството на користта и антагонизма. За индустриалната религия „свещени" са трудът собствеността, печалбата и властта, въпреки че тази религия способства за развитието на индивидуализма и свободата в рамките на своите основни принципи. Превръщането на християнството в строго патриархална религия направи възможно индустриалната религия да, се характеризира с терминологията на християнството.
„Пазарен характер" и „Кибернетична религия"
Най-същественият факт за разбирането на характера и на тайната религия на съвременното общество е промяната в социалния характер от ранния период на капитализма до втората половина на XX в. Авторитарният, маниакално натрупващ характер, появил се през XVI в. и останал като преобладаващ поне сред буржоазията до края на XIX в., постепенно отстъпва място на пазарния характер. (Смесването на различните ориентации на характера съм описал в - „Човекът за себе си" - Man for Himself.)
Нарекох това явление пазарен характер, защото в съответствие с него човекът възприема себе си като стока, а стойността си - не като „потребителна стойност", а като „разменна стойност". Живото човешко същество се превръща в стока на „пазара на личности". Един и същ принцип за оценка действа и на пазара на личности, и на стоковия пазар: на единия се продават личности, а на другия - стоки. И в двата случая действителната стойност е разменната стойност, а „потребителната стойност" е необходимо, но недостатъчно условие.
Макар че съотношението между уменията и човешките качества, от една страна, и личността, от друга, като предпоставки за успеха, е различно, „факторът личност" винаги играе решаваща роля. Успехът до голяма степен зависи от умението на даден човек да изяви своята „личност", от това каква е „опаковката", а също от това дали е „жизнерадостен", „нормален", „агресивен", „надежден", „амбициозен", от това какъв е семейният му произход, в кой клуб членува, познава ли се с „подходящи" хора. Типът личност трябва да отговаря на особеностите на попрището, в което човек е избрал да работи. Борсовият посредник, продавачът, секретарката, чиновникът в железниците, преподавателят в колеж или управителят на хотел трябва да притежават съответния тип личност, която да отговаря на най-важното изискване: да удовлетворява търсенето.
Отношението на един човек към себе си се определя от факта, че уменията и способностите му за даден вид работа не са достатъчни - за да успее, човек трябва да победи в жестоката конкуренция с много други кандидати. Ако човек можеше да изкарва прехраната си само с това, което знае и умее да прави, самооценката му щеше да съответства на способностите му, те. на потребителната му стойност На тъй като успехът до голяма степен зависи от това как продаваш личността си, човек се преживява като стока или по-точно, едновременно като продавач и като стока за продан. Не се интересува от начина си на живот или от щастието си, а доколко ще бъде продаваем.
Целта на пазарния характер е пълната приспособимост, така че да бъде желан при всякакви условия на пазара на личности. Личностите с пазарен характер нямат дори собствено Аз (каквото са имали хората през XIX В.), на което да се опрат, защото тяхното Аз постоянно се изменя В съответствие с принципа - „Аз съм такъв, какъвто съм ви нужен."
Хората с пазарен характер нямат други цели, освен да са постоянно в движение и да изпълняват задачите с максимална ефективност Ако някой ги запита защо са толкова усърдни и педантични, те не могат да дадат задоволителен отговор, а си служат със стандартни обяснения от рода на „за да се създадат повече работни места" или „за да продължава компанията да се разраства".
-
ИИИ,многу дубро тва бре!Индустриялна религия е терминът който търсех от много време ,но не се осмелявах да го наричам така заради реакцията и представата но обществото за религия и са бях спрял просто на термина Индустрията.
Притежателният принцип ми е ясен.Аз самият съм жертва на него и не мога да се измъкна защото битието определя съзнанието.Което всикидневно доказвам на себе си колко грешно понятие е,и как всичко е просто избор,никой не ме кара нищо аз избирам да съм консуматор,мързелив,лош,нещастен или мокър ;D.
Сблъсках се наскоро с познат на който се опитах да обясня принципа на безмонетарно съществуващо общество с нивото на технология днес и се втрещих.За него беше напълно непонятно защо някой ще извършва дадена дейност ей така,за благото на обществото.Без пари.За него това е двигателя,да има награда.Той живее извън Бг от 15 години ,в едно общество в което ако добре продадеш себе си ще те купят и дори могат да ти плащат добре не защото се вършиш добре работата , или дори по добре от който и да било там,а защото продължаваш да отговаряш на очакванята направени при покупката.Безчовешка история.Та той не можа да ме разбере именно заради този принцип на притежанието.Когато му казах ,че не се чувствам добре ,той каза ,но ти имаш работа,пари,квартира,купи си лаптоп,... а аз исках просто да си поговоря с някой и започнах да комуникирам с просяците и клошарите.Оказа се ,че голям процент от тях са страхотни хора и просто живеят на улицата,не желаят да се продават и да се котират като стока ,искат да са хора и Индустрията ги изхвърля от регистъра си и не им дава това което не искат.Лошото е ,че не е там мястото да бъдат това което искат.
много се оплетох, :flag_of_truce: давай още цитати или някой линк да изтегля книгата :good: :good:
-
Ти каква по-точно работа си си избрал да вършиш в не-монетарното общество?
-
Vodoogoo книгата можеш да я изтеглиш от тукhttp://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%F4%F0%EE%EC (http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%F4%F0%EE%EC)Казва се Да имаш или да бъдеш. Книгата е страхотна ,но определено сдухва,защото решенията които предлага Фром, разбираш ,че няма да ги доживееш.Всъщност философите предлагат решения за проблемите винаги и от стотици години,но никой не им обръща внимание,защото няма изгода.Жалко но факт.Все пак книгата е много добра защото е разгледала много обстойно и детайлно проблема.Нещо което ние тук трудно можем да направим,защото най малкото нямаме нагласата и времето така многостранно и обективно да гледаме на проблемите.Препоръчвам я с уговорката,да внимавате за емоционалната си стабилност.
-
Ти каква по-точно работа си си избрал да вършиш в не-монетарното общество?
Не е по темата,но ще ти кажа.Краля на харема.Можеш да се запишеш за участие и ти ,за по месец на всеки четири години. :blum1:
-
Tая роля съм си я запазил аз, и то преди много месеци, дори години.
Не четеш внимателно форума, затова не знаеш.
Така, че остава да си избереш някоя друга.
Само, че се чудя, защо аз, например работя за постигането на това, което искам и ролите, които искам в този свят, а тук все се говори за някакви утопии.
Ако не сте достатъчно силни да се изявите (да изманипулирате реалността) в този свят и тази подредба, кое ви кара да мислите, че при Дзайтгайст (или както се казва там), ще успеете?
"Да имаш или да бъдеш" е древна концепция, но основно засяга личната нагласа към мирогледа.
Да се въвежда в стадното/социалното ниво е абсолютно нелепо.
И още по-същественото е, че тя засяга вътрешната нагласа към света, а не външната.
Ако се мъчиш външно да и подражаваш, на практика не правиш нищо.
Абе позьорска работа...
... изисквания ...
Кога ще се досетите, че тоя свят с нищо не ви е длъжен?
Най-висшата форма на себичност е да се мъчиш да прекрояваш света според личния си вкус. И да казваш на останалите хора как да живеят.
Та докъде бяхме стигнали?
Кой коя роля си избра за новия свят? Аз освен министър-председател на харема ще бъда и градски-автомобилен-състезател. Мога да бъда и началник-главен-философ, но предварително знам, че за тази роля борбата ще е най-жестока и може би скромно ще се оттегля. ;D ;D
-
От край време виждам този свят как върви и се надгражда на грешки.Защо да е утопия това в което не са те възпитали,или това което Индустриялната религия е вградила в теб е толкова силно ,че не можеш да разбереш тази теза.Да си добре приспособен към болно общество ,не е признак на добро здраве.Ще се съгласиш ,че нашето е такова ако погледнеш признаците наоколо.
Щом е болно трябва му лечение.Махаме причинителя и изграждаме среда в която не вирее.Разбира се че е утопично ,представено като крайна цел и не става изведнъж.Не би било и ефективно.Самият факт,че парите предизвикват желанието за правене на още пари е погрешен ,но пропагандиран от Индустрията.За нея не е важно хората да живеят добре .Важно е да правят пари и да консумират ,а сега в ерата на комуникациите е дори още по лесно да се хванат от малки,обучат и възпитат като примерни косуматори и пуснат да творят.Само че,дори и творчество не могат да правят,че си има изискваня и там и ако не отговаряш не ти плащат.Избирам произволен цитат от по горе :
Отношението на един човек към себе си се определя от факта, че уменията и способностите му за даден вид работа не са достатъчни - за да успее, човек трябва да победи в жестоката конкуренция с много други кандидати. Ако човек можеше да изкарва прехраната си само с това, което знае и умее да прави, самооценката му щеше да съответства на способностите му, те. на потребителната му стойност На тъй като успехът до голяма степен зависи от това как продаваш личността си, човек се преживява като стока или по-точно, едновременно като продавач и като стока за продан. Не се интересува от начина си на живот или от щастието си, а доколко ще бъде продаваем.
Това е само един от признаците на болното общество и ако битието определя съзнанието,то хората започват да есоциират себе си със стока,живеейки така .Което ме навежда на мисълта за стопанина на тая стока и от там и за решаването на проблема.А колкото повече хора го разберът ,по бързо ще се случи.Надявам се преди да изконсумираме Земята.
Много добре чета форума ,си мисля,ако имаш предложение за по добро четене казвай,аз даже и музика си пускам понякога.Чета и между редовете ,но е пълно с микроорганизми и се цапам.
Достатъчно развити сме технологически за да живеем в перфектен свят ,ама както казва мой познат : Е,какъв ми е стимулът да работя ако няма да ми плащат?Наскоро му показах какво е да работиш за удоволствие и то тежка работа от която се потиш и той самият се изненада колко добре се чувства след това тъй като сам пожела.А парите бяха същите като преди.
Има вече семена на индивидуални алтернативни системи АИС(айс бейбе ;D)които са почти независими от Индустрията.Много от тях са свързани помежду си,много са автономни.Предполагам няма да тръгнеш да си променяш убежденията само заради приказките на децата,а вероятно и е трудно на твоята възраст ,но все пак апелирам за опит за разбиране на този така сложен механизъм наречен общество и неговото функциониране.Обществото е болно ,съгласен ли си или всичко това е нормално ,убийства,насилваня,морален упадък,все неща съществуващи от хилядолетия?Нолмален начин на живот за човечеството е да променя ценностната си система според парадигмата на някой който решава че е вожда,дори и в сянка?
Не харесвам това което се случва в света и примирението на хората ,че нищо не може да се направи,или че нещата просто са такива ,защото ние ги правим такива с нашето деиствие или бездействие.
Ех,!Имаше един в България дори навремето дето се опита да промени нещо.И сам войнът е войн.Ама пустата монетарна система и бългорски продажнически манталитет го спряха.Можем да седим и да наблюдаваме безучастно какво се случва,но трябва ли да спираме някой ако се опитва да промени нещо а ние не разбираме какво.
Ще ми се да прочета повече от тия книжки,че много добре обясняват принципи ,следствия и зависимости,за да мога да цитерам,че нямам така добро дарслово ,да се израза подобаващо и аргументирано.
-
Ми който иска тогава нека се заделя и да живее в комуни. Не виждам защо всички трябва да участваме. Аз не искам хората да живеят на гърба на моя труд. Искам каквото си изкарам, да имам избор какво да правя с него. Ако поискам да го даря за развитие на музиката, ако искам за развитие на бойните изкуства, а пък ако поискам да го изям или изпия. Или пък да купя на детето си скъпа кола. Съответно нямам против и да плащам данъци.
Ако имаш един болен, нима го убиваш и заместваш с друг? Това лечение ли е?
Ако има проблеми в строя, нека се опрвят те. Да се подменя изцяло строя е малоумие.
Моралната деградация е причинена от родителите. Просто няма как при правилно възпитание да има такова нещо. Освен това тя се наблюдава само в Бългсария, и причината е беднотията основно. Иди в някоя нормална държава да видиш, че няма никаква морална деградация. Младите хора са сериозни, възпитани, амбициозни и позитивни. Забавляват се, но имат мярка. Ходят в университети, развиват се и тн.
Дали съм стар или млад, по същество няма значение, коефицента ми на интелигентност е много много над средното. А и много над сравнително високите нива. Оттам мисля адекватно и схващам доста. Много много повече, отколкото почитателите на хипаризма и комуните. Ако имаш разумни аргументи, давай, отворен съм към убеждения, и съм ужасно схватлив. Ако, обаче нямаш, и си помислил само върху 1/100 от нещата, върху които аз съм помислил вече ... сори, ама знай си мястото.
Всеки трябва да има лична отговорност, за това как ще се изхрани. Себе си и семейството си.
Ако примерно някой мангал е решил, че призванието му в живота е да свири на гъдулка и на дайре, аз не съм длъжен да го храня цял живот с моя си труд. А той да си мисли, че твори изкуство и да се развива.
Да, може и да има някои изкуства, които не могат да се продадат и са ценни. Но това са много много редки изключения. И обикновено хората, които се занимават с това си правят сметката предварително и мислят как ще се издържат.
Но в 99% от случаите има хора, които си мислят само, че правят изкуство, но е пълен боклук. Съответно и не се продава. Кой ще ги храни, тях и оптимизма им, че цял живот са си развявали коня?
Ми аз може да искам да съм баскетболист. И да не правя друго. Но да съм бездарник. Кой ще ми плати гяволията цял живот да се чекна неплодотворно?
Решението да няма пари и да се работи доброволно не е решение, а точно обраното: Създаване на проблем.
Защото ще изисква РЕСУРСИ.
А именно НАМИРАНЕТО НА ТЕЗИ РЕСУРСИ, БИ БИЛО НЯКАКВО РЕШЕНИЕ!
Т.е. както вече съм казвал, 1001 пъти тук, утопистите си представят държавата (и обществото) като някаква МАНДРА. Всеки мисли и крои планове как ще разполага с ресурстите, които има вътре, но никой не се досеща, че ще трябва и да се пълни отнякъде.
Ако искаш да те вземе някой на сериозно, мисли по единствения сериозен проблем. КАК ДА СЕ ПЪЛНИ МАНДРАТА. (да, знам, че не е интересно и е доста трудно да се мисли по тоя въпрос)
-
Проблемът е ,че ние ресурсите си ги имаме,но не ги използваме правилно а ги впримчваме в структури за изкарване на пари ,вместо в подобряване живота на хората.Светът е разделен на западен и страни от третия свят ,и едните изяждат другите ,и изтеглят благата им без да има полза за съответната страна.
Не говоря за комуни в смисълът който си разбрал а за общества.Без земя в Аржентина,които са фермери и живеят автономно ,и на този етап дори много от останалите хора предпочитат да взимат продукти от тях ,а вътре в обществото не използват пари.Зайешка в Словакия,които имат подобна структура и всеки произвежда различни култури,и ги събират в един склад ,и се зима от там впоследствие каквото ти е нужно.Имаше един архитект в Ню Мексико,който прави къщи от боклуци в пустинята ,независими от жици и тръби ,но с всички удобства вътре,и много добър дизайн ,който се бори 10г със системата да ги озаконят,че са къщи за да не му ги разрушат а те му казват,че не може така имало стандарти какво е къща.Има и в Бг няколко дето са земеделци или занаятчии и от време на време залесяват там дето се изсича поголовно.
Утопично ли звучи вместо да помагаме на проблемните държави да се възползваме от положението за да вземем от ресурса им?
Всеки решава сам да изкара прехраната си в тази система,съобразявайки се с възможностите предоставени от нея.Ако има и други възможности защо да не ги експолатира.И аз не живея в Бг в момента и не са толкова морално добре младите,дори малко са зле.Всички учат,пият и се еът на поразия,и дрога.Не си помагат а само се гледат.Всечко е личен избор ,но предоставен от условията в които живеят.Много се самоубиват,защо ли?Не биха направили нещо освен ако не им се плати,иначе не виждат смисъл.Как тези хора ще направят света по добър ,след като те вече са възпитани от настоящата система да мислят само за пари.Не е само въпрос на семейно възпитание.Създават се продукти в човешки опаковки и ако не се котират добре ги бракуват,а отпадакът е голям,защото системата е ограничена по размер и няма място за всички.Какво правят тогава.Какво правят с образованието си което не може да им послужи за нищо и с незнанието си как да живеят в този свят ако системата ги изхвърли.
-
Да, тези комуни обикновено (в повечето случаи) привличат нереализираните, по една или друга причина в обществото. Това, обаче като факт, положителен ли е, или отрицателен? Или просто факт?
Имах една приятелка (това е лично), но да се надяваме, че като няма имена, няма проблеми.
Беше невероятен човек. От тези, съвсем лудите. Тренираше каквото и падне. И по много. Баскетбол, волейбол. Много силен духом човек. Разбира се, не говоря, че е светица. Нормален енергичен млад човек.
Последно като се прибрах в бг се видяхме и след това ходихме напред назад по различни места. Една нейна позната ми разказа следното: Ходила е да работи в САЩ, и там както е била с колело на пътя я прегазва джип. Съответно шансовете са дори, че няма да проходи. С нечовешки усилия, обаче, тя се научава да ходи отново (в продължение на месеци). С огромен зор си намира работа, като фотограф (това е учила), но и е трудно да мъкне тежките стативи, а без статив като снима и треперят ръцете и снимката не става. При което я уволняват. Какво стана после, не знам. Искаше да заминава в една такава комуна в Испания. Само предпазливо вметнах, че не се знае дали тези комуни са правилното място. Баща и беше съгласен с мен. Но оставих избора на нея.
За мен лично (и съжалявам за генерализацията), в тези комуни се събират основно 2 вида хора. Едните са представители на службите, държавни и недържавни, шпиони разни. Те обикновено седят начело и водят комуната. Вторите, това са хора, неуспели да се реализират по една или друга причина в обществото. Дали заради неучене, когато е трябвало, дали заради много пиене, пушене, дали заради безотговорно скитане, дали пък защото са нямали късмет, и живота ги е ощетил по някакъв начин.
Ти сигурно просто би казал, че това са си най-обикновени нормални хора, но с по-различен мироглед. Нека е така. Аз го приемам това. Но за мен пък това не е нормално. В Индия също има много бездомни аскети. И е имало сигурно последните 1000 години. Но няма пряка връзка между аскетизма и духовното развитие. НЯМА. Дори статистически, е обратното. Най-напредналите произлизат от благороднически семсйства, с традиции.
Хван-Джън-Нам е бил даден от баща си на 5годишна възраст на най-уважавания майстор по БИ в цяла Корея. И е бил отделен от семейството си, за да се учи и тренира.
Йогананда, Кришнамурти, Шри Юктешвар, Сидхарта, Далай Лама, основателя на Айкидо, там как се казваше, всички, всички, които са направили качествена промяна в себе си идват от сериозни семейства, с традиции, в повечето случаи и със сериозни финанси, и вървят по строго начертан път. Основателя на Джудо за България, (може би първата съвременна школа за БИ изобщо, в България, някъде първата половина на 20ти век. Който вече 10ки години рови ИДЗИН и води лекции, също идва от много богато благородническо семейство. Знам му името, но не искам да го пиша. Потърси го в нета. Наскоро чух и че книга издал. Вземи древните български Канове и Колобри. Да не мислиш, че са ходели да копаят овошки в комуните?
Сляпото отричане на парите изобщо няма да те направи духовен и напреднал. Примери колкото искаш. Куба, например. Те все едно, че живеят в комуна. Пари имат, но са символични. Но пак младите по цял ден пият, пушат и се ..ат.
И тн, мога да пиша още няколко тома по въпроса.
-
Такава е човешката природа за съжаление. Не знам кой я е създал, но е такава. Бебето като малко гледа да напъха всичко в устата. Това е явен признак за това, за което се говори в темата.
Ами това е първият психосоциален стадий при човека - оралният, затова и както пишеш - малкото дете се опитва да напъха всичко в устата си. Напълно нормално за всички. Лошото е, когато се остане само в този или в някой от останалите 4.
-
Има много,и различни комуни.В мисълта ми не бяха тия с промивките.Най-любими са ми едни които се наричат Морски цигани,накъде из Норвегия.Правят платформа на която ,представлява махала от село.Целта е да опитат да живеят в морето независими от ресурса на Индустрията.Пробват всякакви системи и инсталации,и повечето вероятно дори и не са стъпвали в университет.А той университета, на днешно време с итернет и Гугъл,можеш спокойно да го пропуснеш,ама ти трябва написано нещо на хартийка за да те допуснат в системата и такива безплатни идеи не се
Имам познати,единичен случай,с три деца и те не са ходили на училище.Най-голямото е пети или шести клас.Ходят само на изпити,те си ги образоват вкъщи и не искат децата да минават през тази машина.Разбира се те се срещат с други деца,но не ходят на училище а по често са из природата,което си е по добро като образувание,а после спокойно могат да отидат да учат и в университет ако искат.Само че тогава няма да са минали начална промивка и ще мислят и преценяват различно.
Не е въпросът само в парите.Въпросът е ,как се използват ресурсите които имаме и какво подкрепяме с действие или бездействие(като в действие влагам смисъл и на мислене).Имаме целият ресурс,просто го използваме правилно а Индустриялната религия не спира да проповядва от монитори и кастфони и,хората забравят къде живеят и започват да си мислят,че реалноста е друга и вземат погрешни решения ,ели пък не вземат когато трябва.Не искам да говоря в конкретика,защото ще се изгубиме в превода.
-
Tangra чудя се, ти който всъщност харесваш това общество,живееш си добре в Канада,купуваш си каквото искаш от любезни продавачи,чиято стока можеш да върнеш и след две седмици , според теб живота е екстра,а ние сме себични и искаме да променяме света по нашия си калъб,е въвличаме и други след нас, какво правиш в този форум? Най отличителния белег на този форум е именно несъгласието със системата.Защо пишеш тук?
-
хората забравят къде живеят и започват да си мислят,че реалноста е друга и вземат погрешни решения
Всъщност не се бъркат,това е реалността,но скоро и на тях няма да им харесва тази реалност, просто не са стигнали пределната точка в която да изберат хармоничното общество,това общество в което основна ценност е човека и човешкия живот,психика,развитие и тн.Не знам как би изглеждало такова общество,знам само че ще е доста различно от сегашното.Комуните не са вариант,защото стигналия до предела,не се интересува само от собственото си спасение, нещо което хората не достигнали предела не разбират.
-
lol ..
Вярно е! Защо ли пиша!?
Колкото и да е шокиращо и изненадващо, обаче, на много хора им харесват мненията ми. Това, че на вас лично не, е ваш проблем. Ако можете, оборете ги, и ще приема. Ако не, замислете се! Готови ли сте за този нов ред!?
Последните няколко дена съм болен от грип. И съм прикован в къщи. И съответно пиша по-често. Тъкмо мислех да подновя мебелите, гарнитурата и колата. Но ще го отложа с още някоя седмица.
Неправилно си останала с впечатление, че този форум е единствено за тези, които са против системата. Ако искаш да се надприказвате с някой против системата, отиваш на някое излизане по домакниски с други домакини, и там всички ще сте на едно мнение. Тоя форум преди всичко, е за хора, които мислят като пишат, и които се аргументират и стоят зад думите си. Мога да ти го покажа черно на бяло, написано в правилата на форума!
Вие откъде дойдохте, откъде почнахте да се разпореждате с форума като със ваша собственост. ... да плача ли, да се смея ли ...
Форума не е направен за да се оплаквате от личните си проблеми и да им търсите решение. Ако нямате работа и сте неспособни да си намерите, форума, или пък аз нямаме никаква вина.
Аз навремето като бях на 18 и исках да си посветя живота на духовното развитие и изкуствата, никой не ме е питал. Бачкаш си и това е. Ако искаш да си бял човек. Това го знаех и още на 15 и на 18. Това е елементарно. Не виждам как не го разбирате, бе, ... възрастни хора. Вие имате мозък на на 18 годишен, ами на 5 годишен.
На мен още предварително ми е ясно, че направим ли комуна, сайдуиндъра ще прави по цял ден оргонитите, есес ще учи и поучава хората, даже може и книга да напише,а вудуто ще си прави сигурно вуду магии, не знам.
И ще трябва по-нормалните и по-земните да опъват каиша. Просто не виждам обаче как ще смогнат. Ако можете вие да опишете с цифрички, кой колко, как, къде ще работи, какви ще са резултатите и тн.
Казах:
Лесно е да се дава отговор какво няма да се прави.
По-добре дайте отговор, ОТКЪДЕ ще дойдат ресурсите, "които ги било имало достатъчно".
Хайде научете ме, че и аз да се образУвам малко.
-
Абе ще узреете всички и ще дойдете на мойта, че света трябва да се раздели на две. В единия да си живеем АЗ и Танграта, а в другия есес и останалите богодуховни ;D ;D ;D........С всеки изминал ден, съжителството ни ще става все по-трудно и сложно. Преди м/у двете категории зееше дупка, а сега вече е пропаст.......Все повече ''Анастасии'' взех и АЗ да срещам по софийските улици ;). Ама лошо няма де. В Тайгата има полянка за всеки все пак. До като у Канада не съм сигурен ;). Нали Тангра? Имам чувството, че неуспялите и провалили се по някакъв начин хора, все повече залитат към комуните, цайтгейст движенията и др. лесни за живеене места. Не визирам никой из форума. Да не вземете да ми се нахвърлите сега :drinks:....
-
Какво се хвана за тия комуни.Само давам примери,че хората се опитват вече да направят нещо.Започнал е процес на разслояване на обществото и може да завърши лошо.Може пък и за добро да е.Едно притежаващо общество ще осъзнае по лесно ,че притежава Земята.Проблемът е ,че едно общество научено да се отнася с притежаваните от него неща като нещо ,което ще ползва,изхвърли и вземе ново ,ще си бере ягодите.Аз дадох няколко примера,да не се повтарям,по общо първо ,после по конкретно.
Образователната система може да се промени лекинко.Не нещата които учат,а методите.Не в малка степен ,както досега,а масово и достъпно за всечки,защото сега ако искаш нещо подобно ,трябва сам да се занимаеш или да плащаш за алтернативни училища. Още преди сто години, Щайнер предупреждава за това което се случва в момента.Дава и решения.Хората са пробвали и работи.Децата от такива училища са много по свободно комуникиращи,стават знаещи а не притежаващи знание.В Германя има много такива училища и не случайно затварят всички атомни централи и минават на алтернативни източници,вероятно и ток ще изнасят и така нататък.Индия не е за подценяване също.Проблемът е ,че корпорации и елити създават една система в която хората да стават все по зависими от нея,до степен да си помислят дори ,че не могат да живеят без нея.
Както казва магьосника Дъмбълдор на Хари Потър в един от епизодите:Тежки времена идват Хари!Тежки.От тук насетне хората ще трябва да решават между това което искат и това което е правилно.Ама ако си гладен ще искаш храна и това ще бъде правилно,а ако си сит защо не направиш това което е правилно.Еми щото ще ти предложат нещо друго което да поискаш.Има огромен дял от пазарната икономика който се занимава с това,май беше маркетиг и онова другото животно-рекламата.Това са огромни количества средства да те накарат да купиш нещо ,което е създадено със заложено продуктово остаряване в него,щото иначе няма да си го купиш пак,и което щи изхвърлиш след немного ,защото искаш по-добро или частите за това са почти на цената на ново.Има една крушка в щатите дето свети от 100години,а те не смеят да я разглобят да не я прецакат.Свети денонощно.Има договореност на производителите ,така наречените 1200часа.Те са монополисти и вземат на работа инжинери ,на които плащат много пари за да правят каквото се иска от тях.Е ,те не искат от тях да правят дълго живеещи продукти,нали!
Едно от нещата които могот да се направят е ,и да не се оставяме да ни влияе Индустрията.Да не следваме нейната религия.Например ,всеобщата заблуда с разделното събиране на боклукът.По никакъв начин не правиш природата по чиста или намаляваш използването на даден ресурс.Просто работиш доброволно за Индустрията ,за да може тя да печели повече и да плаща на хората за да измислят по добри начини,за да печели повече.Ако толкова искаш да помогнеш ,не купувай нищо в опаковка която ще изхвърлиш после.Поне приблизително.Едно време като деца ядяхме плодове и не се прибирахме по цял ден вкащи,а плодове в българия растът навсякъде.Сега в моя град ,дърветата до улицата цапат тротоарити и децата ги заобикалят за да отидат в магазина ,да дадът пари за нещо в пластмасова шарена опаковка,която най вероятно ще изхвърлят под дърветата и ще изядът нещо изкуствено създадено ,с вложени пари за маркетинг,разработка,производство и реклама,което на всичкото отгоре и не е полезно за здравето им.Разбира се по този начин те позволяват на огромно количество хора да работят и та правят пари ,голяма част от които да похарчат за безмислени неща.Ама ще си ги харчат за каквото си поискат,нали са си техни.ый ,увлякох се в детайли за Притежаващо общество.Разбираш ли Тангра от какво се възмущавам?И недоумявам как може хората да бъркат така причинно-следствената връзка.
Има и един огромен остров от пластмаса основно в Тихия океан,всъщност са два ,единият е по малък,а пък другият е направо огромен(няма линк,има инфо в нета,ще взема и в гутъл мапс да потърся),които си плуват и големеят и вероятно новите видове на бъдещето там ще се образуват.Да не споменавам и всички пациенти на фармацевтичната индустрия ,които ходят като зомбита,без да възприемат нищо от околната среда,потънали в себе си празнооки роботи.
Но най-важното е да се появят все повече хора разсъждавщи трезво,пък било то и осем годишно дете накарало светът да замлъкне за шест минути преди деветнайсет години.
-
http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,14716.0.html
Само извадките от книгата.Повтарям само извадките от книгата.
-
Ето едно от алтернативните решения с много добра визия дори.Евтино и практично ,без да пилееш ресурси. http://fakti.bg/technozone/19291-ekokashta-za-6-700-leva Притежаваш нещо което да цениш и за което да се грижиш.
-
И ще трябва по-нормалните и по-земните да опъват каиша.
Ееее,Тангра..как изобщо допускаш,че някое нормално същество,ще се натиска да живее в"комуна" или пък друг тип кошер..;D
-
Телетата във въпросните измислени комуни може да не са притежаващо "общество", но за сметка на това са типично притежавано общество. Конкретно имам предвид комуните като на онзи йесуссс-милиционер Виссарион ли какъв е там...и подобни.
-
Абе хора спрете се малко!Стига с тия комуни.Толкова ли сте промити мозъци ,една дума да успява да ви отклони от смисъла на всичко написано.
Ееее,Тангра..как изобщо допускаш,че някое нормално същество,ще се натиска да живее в"комуна" или пък друг тип кошер..Grin
Абе,ти къде живееш бе.В гората ли ,или в планината?Сам?Или се натискаш да отидеш ако може и в още по голям град. :lol:
И като едно от малкото неща,които можем да направим за да не допуснем доокепазяването на обществото е да възпитаваме децата си сами,да не ги оставяме телевизорът да ги възпитава.Все едно да ги дадете директно на системата. ??? ??? ??? ,като се замисля,ще ми е много трудно да ви обясня дори ,защо трябва да се промени нещо,камо ли как.Може би от там трябваше да се почне.
Според вас, има ли морален(материялен и ментален) проблем в едно притежаващо общество?
-
ще ми е много трудно да ви обясня дори ,защо трябва да се промени нещо,камо ли как.Може би от там трябваше да се почне.
Ще се повторя
скоро и на тях няма да им харесва тази реалност, просто не са стигнали пределната точка в която да изберат хармоничното общество,това общество в което основна ценност е човека и човешкия живот,психика,развитие и тн
А иначе въпроса ти в червено не го разбрах.
-
Откъде накъде това общество ще е хармонично?
Откъде накъде това общество ще има за основна ценност човека, психиката му и развитието му?
Дрън дрън!
То ако беше така вече да съм отишъл там.
Някои хора май се хващат като удавници за сламка. Тъй като така и не намериха в себе си решимост и дисциплина да се развиват, сега пък ще тръгнат да го дирят това развитие някъде си, където вярват, че го има.
Ами преди 15-20години на мода беше да се пътува до Индия. Защото там основната ценност била човека (дръжки!), и се наблягало върху психиката му и развитието му (дръжки! пак).
Ми то след 100 години ще има някакви екзотични течения, които ще твърдят, че е най-голямото духовно благо да заминеш на Луната, и щото там всичко е много духовно и само за развитието на човека се мисли.
Аз съм си виновен, защото споря с хора, на които изобщо не им е ясно що е то, духовното развитие.
-
Стани си от очите и почни да четеш ,преди да говориш глупости.
Не претендирам,че съм веща в духовното развитие. Казвам ,че такова хармонично общество,за което основна ценност е човека трябва да се ИЗГРАДИ,а не че го има вече готово.
Ситуацията обаче е плачевна.Защото всеки си казва,че изграждането на едно такова общество ще отнеме много време-животи и си задава въпроса - Ами аз кога ще живея ако си дам живота за създаване и изграждане на ново по хармонично общество? Да се почне от 0 не е никак лесно и никой не се вре измежду шамарите.Аз самата се отчайвам при мисълта ,че никога няма да го видя това общество,при все че имам желанието да го градя ,но птичка пролет не прави. Та в този смисъл не те виня,страх те,че ще ти мине живота е така.Просто предпочиташ уредения си живот сега, отколкото хармоничния за твоите пра пра внуци.Разбирам те,то в днешно време не си представяш и как ще останеш на пенсия,пък камо ли за внуците на твоите внуци. НО също така разбирам и друго.Че сега е времето и тук е мястото и ние сме хората,които трябва да направим промяната.Тази промяна на обществото не е наложителна или препоръчителна,тя е задължителна и неотложна.
Да не знам как трябва да стане,всъщност знам,но не знам как ще се случи с другите хора.Не може да го направят малцина.Не би имало голяма разлика от сега.Новото общество трябва да се ръководи от обществото. Фром говори за комисии от всяко населено място,когато трябва да се взима решение се гласува в всички населени места от хората и крайния резултат представлява решението.
Всъщност фром предлага решение и то е задълбочено и всеобхватно разгледано,ако имате желание да четете ще ви го пеистна тук.
Та Тангра прочети това по долу и тогава пак ми задай своите въпроси от последния си пост.
-
Особености на новото общество
Нова наука за човека
Първото условие за създаването на новото общество е необходимостта да се осъзнаят почти непреодолимите трудности, с които този опит неизбежно ще се сблъска. Смътното осъзнаване на тези трудности може би е една от главните причини, поради които се полагат толкова малко усилия за осъществяването на необходимите промени. Много хора си мислят: „Защо да се стремим към невъзможното? По-добре да се държим така, сякаш пътят, по който вървим, ще ни отведе до щастието и сигурността, както показват и нашите карти." Онези, които се отчайват, но скриват своето отчаяние под маската на оптимизъм, не са непременно мъдри. Онези, които не са изгубили надежда, могат да успеят само ако са трезви реалисти, ако се отърсят от всички илюзии и в пълна мяра осъзнаят трудностите. Тази трезвост отличава реалните от бленуващите „утописти".
Ще изброим само някои от трудностите, които трябва да бъдат преодолени при изграждането на новото общество:
• да се реши проблемът по какъв начин да продължи индустриализацията без пълна централизация на производството, те. без да се стига до фашизъм от стар тип или, което е по-вероятно, до технологичен „фашизъм с усмихнато лице";
• да се съчетае цялостното планиране с висока степен на децентрализация, като се откажем от „свободното пазарно стопанство", което до голяма степен се е превърнало във фикция;
• да се откажем от неограничения растеж в икономиката в полза на избирателното развитие, за да се избегне опасността от икономическа катастрофа;
• да се създадат такива условия за работа и такава обща атмосфера, в която основната мотивация е духовното, психологическо удовлетворение, а не материалната изгода;
• да се стимулира по-нататъшният прогрес на науката и в същото време да се предотврати опасността научните достижения да се превърнат в заплаха за човешкия род при практическото им приложение;
• да се създадат условия, при които хората да изживяват щастие и радост, а не просто да удовлетворяват потребността си от удоволствия;
• да се осигури сигурност на индивидите, без да се поставят в пълна зависимост от бюрократичния държавен апарат при удовлетворяване на основните им потребности;
• да се създадат условия за „лична инициатива" Във всекидневния живот на човека, а не толкова в бизнес средата (където, впрочем, тя едва ли вече съществува).
Както при развитието на техниката някои трудности изглеждаха непреодолими, така и днес изброените no-горе трудности изглеждат непреодолими. Трудностите, свързани с развитието на техниката обаче, не се оказаха непреодолими, защото бе създадена нова наука, която провъзгласи принципа за наблюдение и проникване 6 тайните на природата като условие за господството над нея (Френсис Бейкън, „Нов органон" - Novum Organum, 1620). Тази нова наука от XVII в. до днес е привличала най-блестящите умове в индустриализираните страни и доведе до осъществяването на техническите утопии, за които е мечтал човекът
Днес обаче, приблизително три и половина века по-късно, се нуждаем от принципно нова наука. Нуждаем се от Хуманистична наука за човека като основа на Приложната наука и Приложното изкуство за Социално преустройство.
Техническите утопии - въздухоплаването например - бяха реализирани благодарение на новата наука за природата. Човешката утопия на месианското време - за ново обединено човечество, живеещо 6 братство и мир, свободно от икономическа зависимост, от войни и класова борба - може да стане действителност само ако вложим в осъществяването й същата енергия, ум и въодушевление, както при реализирането на техническите утопии. Но както не се строят подводници само с четене на Жул Верн, така u не се гради хуманистично общество само с четене на пророците.
Никой не може да каже дали естествените науки ще отстъпят първенството на новата социална наука. Ако все пак това стане, за нас все още ще има надежда за оцеляване, но това ще зависи от един фактор: колцина ще са надарените, образовани, дисциплинирани и неравнодушни мъже и жени, които ще бъдат привлечени от новото предизвикателство към човешкия разум и от факта, че този път целта не е господство над природата, а господство над техниката и над ирационалните обществени сили и институции, които застрашават оцеляването на западното общество, да не кажем, и на цялото човечество.
Убеден съм, че бъдещето ни зависи от това дали най-будните умове на човечеството напълно осъзнават сегашната криза и готови ли са да се посветят на новата хуманистична наука за човека. Само съгласуваните им усилия ще помогнат да се решат споменатите вече проблеми и да се постигнат разгледаните по-долу цели.
Проекти, в които се поставят такива общи цели като „обобществяване на средствата за производство", се оказаха социалистически и комунистически лозунги, прикриващи главно липсата на социализъм. „Диктатура на пролетариата" или на „интелектуалния елит" не са по-мъгляви и подвеждащи фрази от понятието за „свободната пазарна икономика" или за „свободните нации". Ранните социалисти и комунисти от Маркс до Ленин не са имали конкретни планове за социалистическото и комунистическото общество. Това е и най-уязвимото място на социализма.
Новите социални форми, които ще представляват основата на битието, няма да възникнат без проекти, модели, изследвания и експерименти, които ще преодолеят пропастта между онова, което е необходимо, и онова, което е възможно. Това в края на краищата ще доведе до широкомащабно, дългосрочно планиране, както и до разработката на краткосрочни планове за първите стъпки. Всичко зависи от волята и хуманистичния дух на хората, които работят по проблема. Нещо повече, когато виждат перспектива и осъзнават конкретно какво може да се направи стъпка по стъпка за осъществяването на вижданията си, хората, вместо страх, започват да изпитват надежда и ентусиазъм.
Ако икономическата и политическата сфера на обществото трябва да бъдат подчинени на развитието на човека, моделът на новото общество трябва да бъде създаван в съответствие с потребностите на неотчуждения и битийно ориентиран индивид. Това означава, че хората нито ще живеят в нечовешка мизерия - което все още си остава главният проблем за по-голямата част от човечеството,
- нито ще се превърнат в Homo consumens, както богатите в индустриалноразвитите страни, под въздействието на вътрешните закони на капиталистическото производство, които налагат непрекъснат растеж на производството и по този начин
- растящо потребление. Ако е съдено хората някога да станат свободни и да спрат да стимулират индустрията с патологичното си потребление, в икономическата система трябва да настъпят радикални промени: трябва да сложим край на сегашното положение, при което здрава [стабилна] икономика може да съществува само с цената на здравето на хората. Задачата е да създадем здрава икономика за здрави хора.
Първата решителна крачка към постигането на тази цел е преориентирането на производството към „здравословно потребление".
Традиционната формула „Производство за потребление вместо за печалба" е недостатъчна, защото не пояснява за какъв вид потребление става дума - за здравословно или за патологично. И именно на този етап възниква най-трудният практически въпрос. Кой трябва да определя кои потребности са здравословни и кой Нездравословни? В едно можем да бъдем сигурни: изключено е да се принуждават гражданите да консумират онова, което държавата реши, че е най-добро - дори то действително да е най-добро. Бюрократичният контрол, който принудително би блокирал потреблението, само би накарал хората още повече да потребяват. Нормално потребление може да има, ако все по-голям брой хора пожелаят да променят структурата на потребление и своя начин на живот А това е възможно, ако им се предложи такъв тип потребление, който е по-привлекателен от онзи, към който са привикнали. Това не може да стане със законодателен акт, нужен е постепенен възпитателен процес, в който главната роля се пада на правителството
-
Задължение на държавата е да определи нормите на здравословно потребление за сметка на патологичното и индеферентно потребление. Такива норми по принцип могат да бъдат установени. Добър пример за това е американското Управление за контрол над храните и лекарствата (FDA). To определя кои храни и кои лекарствени препарати са вредни, опирайки се на експертното мнение на учени в различни области, често след продължителни експериментални изследвания. По сходен начин стойността на други стоки и услуги може да се определя от съвет или комисия, съставени от психолози, антрополози, социолози, философи, теолози и представители на различни обществени и потребителски групи.
За да се анализира обаче кое е полезно и кое е вредно за хората, често са необходими несравнимо по-задълбочени проучвания, отколкото провежданите от гореспоменатото управление. Новата наука за човека трябва да предприеме фундаментални изследвания върху природата на човешките потребности, която е почти неизучена. Трябва да се определи кои потребности са потребности на нашия организъм и кои са резултат от развитието на културата; кои са следствие от развитието на индивида и кои са изкуствено създадени, провокирани от индустрията; кои „активизират" дейността на човека и кои го правят „пасивен"; кои са обусловени патологично и кои са плод на здравата психика.
За разлика от решенията, приети от Управлението за контрол над храните и лекарствата, решенията на новата хуманистична комисия от експерти няма да се провеждат по принуда, а ще служат само като насоки и ще се подлагат на широко обсъждане от гражданите. Ние вече добре разбираме важността на проблема, свързан със здравословното и нездравословното хранене; резултатите от изследванията на експертите ще помогнат на обществото да осъзнае всички други проблеми, свързани с нормалните и патологичните потребности. Хората ще разберат, че потреблението често поражда пасивност, че потребността от живот на бързи обороти и от нови неща, която може да се задоволи само чрез потребление, отразява вътрешното ни безпокойство и бягство от самите себе си. Ще осъзнаят, че когато човек непрекъснато се стреми да прави все нови и нови неща или да придобива вещи или домакински уреди последен модел, това всъщност е средство за самозащита, страх да се окажеш насаме със себе си или с друг човек.
Правителството може до голяма степен да улесни този възпитателен процес, като субсидира производството на желани стоки и услуги, докато то стане печелившо. Тези усилия трябва да бъдат придружавани от широка просветна кампания, популяризираща здравословното потребление. Редно е да се очаква, че съгласуваните усилия, насочени към стимулиране на нормалните потребности, вероятно ще променят характера на потребление. Дори да се избягнат „промиващите мозъците" методи за реклама, които индустрията днес използва - а това е важно условие, - ще бъде логично да очакваме, че резултатът от тези усилия няма да се различават особено от резултатите на индустриалната пропаганда.
Стандартното възражение срещу програмата за избирателно потребление (и производство) на принципа „благоденствие" е, че в условията на свободната пазарна икономика потребителите получават точно онова, което искат Следователно няма никаква нужда от „избирателно" производство. Този аргумент се основава върху предположението, че потребителите искат онова, което е добро за тях; това, разбира се, е абсолютно невярно (в случая с наркотиците или дори с цигарите никой не би използвал подобен аргумент). Такъв аргумент игнорира значимия факт, че потребителските вкусове се формират от производителите. Въпреки конкуриращите се марки, общото въздействие на рекламата е насочено към стимулиране жаждата за потребление. Всички компании си помагат взаимно в това чрез рекламите. Купувачът упражнява само съмнителната си привилегия да избира между няколко конкуриращи се търговски марки. Един от стандартните примери, предлагани от онези, които твърдят, че желанията на потребителите са закон за производителите, е неуспехът на компанията „Едсел", принадлежаща на „Форд". Неуспехът й обаче не променя факта, че дори рекламната пропаганда за фирмата беше пропаганда за купуване на автомобили - от нея натрупаха печалба всички марки, освен злощастната „Едсел". Нещо повече, индустрията моделира масовия вкус, но не произвежда стоки, които биха били по-полезни за хората, но не толкова доходоносни.
Здравословното потребление е възможно само ако успеем да поставим под строг контрол правото на акционерите и ръководствата на големите предприятия да определят характера на продукцията си единствено с оглед на печалбите и разширяването на производството.
Промени от подобен тип могат да бъдат осъществени по законодателен път, без да се променят конституциите на западните демокрации (вече има много закони, ограничаващи правата на собственост в интерес на обществото). Защото главният въпрос е с придобиването на власт да се направлява производството, а не в притежаването на капитала като такъв. В края на краищата вкусовете на потребителите ще предопределят какво да се произвежда, след като на хипнотичното въздействие на рекламата е сложен край. Или съществуващите предприятия ще бъдат принудени да преустроят своята дейност по такъв начин, че да отговорят на новите търсения, или там, където това е невъзможно, правителството ще трябва да направи необходимите капиталовложения за производството на нови стоки и услуги, които потребностите на обществото налагат
Всички промени трябва да се извършват постепенно и със съгласието на преобладаващата част от населението. Те обаче ще доведат до нова форма на икономическа организация, толкова различна от настоящия капитализъм, колкото и от централизирания държавен капитализъм от съветски тип и от бюрократичната система от шведски тип, осигуряваща социални грижи за всички.
Трябва да се очаква, че още от самото начало големите корпорации ще използват огромната си власт, за да се опитат да се съпротивляват на тези промени. Единствено непоколебимата решимост на гражданите за здравословно потребление би могла да сломи съпротивата на корпорациите.
Един от ефективните начини, по който гражданите могат да докажат силата си, е поставяне началото на активно движение на потребителите, което ще използва като оръжие заплахата от „стачки". Представете си например, че 20 на сто от собствениците на леки коли в Америка решат да не купуват повече автомобили, защото са убедени, че в сравнение с отлично уредения обществен транспорт частният автомобил е икономически неизгоден, екологично опасен, а и от психологическа гледна точка въздейства като наркотик, пораждайки изкуствено усещане за мощ, засилвайки завистта и желанието да избягаш от себе си. Макар че само икономист би могъл да изчисли каква икономическа заплаха е това за автомобилната индустрия - и, разбира се, за нефтодобивните компании, - ако такава стачка на потребителите наистина бъде организирана, това ще изправи една национална икономика, съсредоточена около автомобилостроенето, пред сериозни трудности. Естествено, никой не пожелава на американската икономика да изпада в сериозни затруднения, но ако тази заплаха стане вероятна (например, ако за един месец престанете да ползвате личните си автомобили), ще даде на потребителите стабилно основание да внесат промени в цялата система на производство.
Големите предимства на стачките на потребителите са, че не изискват никакво съдействие от страна на правителството, трудно е да бъдат прекратени (освен ако правителството не приеме мерки, принуждаващи гражданите да купуват нежелани стоки) и не изискват съгласието на 51 процента от гражданите, за да бъдат одобрени принудителните правителствени мерки. Впрочем малцинство от 20 процента може да е достатъчно, за да предизвика, промяна. Стачките на потребителите могат да минат без политически и партийни лозунги. В тях могат да участват както консервативни, така и либерални и „леви" хуманисти, доколкото ги обединява едно желание: стремеж към здравословно и хуманно потребление. За да се прекрати една стачка на потребителите, трябва да започнат преговори на водачите на радикално-хуманистичното движение на потребителите с представители на едрата индустрия (и с правителството) относно исканите промени. Могат да бъдат прилагани същите методи, както и при прекратяване на работническа стачка.
Трудността е в това да се накарат потребителите да осъзнаят: 1) своя отчасти несъзнателен протест срещу потребителството и 2) потенциалната си мощ, ако всички хуманистично настроени потребители се обединят Това движение на потребителите ще е израз на истинска демокрация: индивидите ще изразят мнението си открито и това е опит да променят хода на социалното развитие по активен и неотчужден начин. И всичко това ще се основава на лично решение, а не на политически лозунги.
Ако обаче властта на големите корпорации остане толкова силна, колкото е сега, нищо няма да се промени дори с добре организираното движение на потребителите. Дори остатъците от демокрация са обречени да отстъпят място на технократския фашизъм, на обществото от охранени, немислещи роботи - същия тип общество, което вдъхваше толкова много страх под името „комунизъм", - ако не се премахне натискът на гигантските корпорации над правителството (който всеки ден се засилва) и над населението (чиито мозъци постоянно „се промиват"). Съединените щати имат традиция в обуздаването на властта на гигантските предприятия, изразена в антитръстови закони. Влиятелното обществено мнение може да наложи духът на тези закони да се прилага по отношение на съществуващите корпоративни супергиганти, така че да бъдат раздробени на по-дребни производствени единици.
За да изградят общество с битийна ориентация, всички хора трябва активно да изпълняват както икономическата, така и гражданската си функция в обществото. Следователно ние можем да се избавим от притежателната нагласа за съществуване единствено чрез пълното осъществяване на индустриалната и политическата демокрация, основана на единодействие.
Повечето радикални хуманисти споделят това изискване.
-
При индустриалната демокрация всеки член на голяма индустриална или друга организация играе активна роля в живота й, всеки е напълно информиран и участва във вземането на решения - като се започне от равнището на индивидуалния работен процес, здравеопазването и мерките за безопасност (това вече успешно е изпробвано в няколко шведски и американски предприятия) и се стигне до участие във вземането на решения на по-високо равнище, засягащи общата политика на предприятието. От съществено значение е работниците и работодателите да представляват себе си, а не да бъдат представяни от профсъюзни служители извън предприятието. Индустриалната демокрация означава също, че предприятието не е само икономическа и техническа, а и социална институция, в чийто живот и начин на функциониране всеки член взима дейно участие и проявява жив интерес.
Същите принципи важат при осъществяването на политическата демокрация. Демокрацията може да устои на авторитарната заплаха, ако от пасивна, „наблюдаваща демокрация" се превърне в активна, „демокрация, основана на единодействието", в която проблемите на обществото са толкова близки и важни за отделните граждани, колкото и личните им проблеми, или по-точно, в която благополучието на обществото се превръща в лична грижа на всеки гражданин. Като участват в живота на обществото, хората откриват, че личният им живот става по-интересен и по-вълнуващ. Действително, истинската политическа демокрация може да бъде определена като демокрация, при която животът е най-вече интересен. По самата си същност тази демокрация, основана на единодействието - за разлика от „народните демокрации" или „централизираните демокрации", - е антибюрократична и създава атмосфера, която практически изключва възможността от поява на демагози.
Разработването на методи за такъв нов тип демокрация може би е много по-трудно от изработването на демократична конституция през XVIII в. Ще са необходими огромни усилия от страна на голям брой висококомпетентни специалисти, за да се изковат принципите и конкретните методи за изграждане на този нов тип демокрация. Като едно от многото възможни предложения за реализиране на тази цел бих желал отново да се спра на идеята, която изказах преди повече от двадесет години в книгата си „Здравото общество": да бъдат създадени стотици хиляди контактни групи (всяка по около петстотин члена), които на свой ред да съставят постоянни съвещателни органи, упълномощени да вземат решения по основни проблеми в областта на икономиката, външната политика, здравеопазването, образованието и начините за постигане на всеобщо благополучие. Тези групи ще получават цялата информация, която им е необходима (описвам характера й по-нататък), ще я обсъждат (без външни влияния) и ще решават чрез гласуване (а като се имат предвид съвременните технически средства, резултатите от всичките им гласувания ще бъдат обработвани още същия ден). Всички групи заедно ще образуват „Долната камара на парламента", чиито решения заедно с тези на други политически органи ще оказват решаващо влияние върху законотворчеството.
„Защо трябва да се правят такива сложни планове - ще запита някой, - когато допитванията до общественото мнение позволяват да се получат данни за мнението на цялото население за същия кратък период?" Това възражение засяга един от най-проблематичните аспекти на този вид сондиране на общественото мнение. Какво всъщност представлява „мнението", което се получава чрез анкетиране, освен основанията, които изтъква даден човек, без да разполага с необходимата за случая информация, критичен анализ и обсъждане? Нещо повече, анкетираните знаят, че „мненията" им не са от значение и следователно ще останат без последствия. Подобни мнения само фиксират осъзнатите представи на хората в даден момент Те нищо не ни казват за скритите тенденции, които биха могли да доведат до коренно противоположни мнения, ако обстоятелствата се променят По същия начин по време на политически избори гласоподавателите знаят, че след като вече са гласували за един кандидат, те повече не могат да повлияят реално върху по-нататъшния ход на събитията. В някои отношения гласуването на политически избори е още по-вредно от допитванията до общественото мнение, защото мисленето е притъпено чрез полухипнотични въздействия върху хората. Изборите се превръщат във вълнуваща мелодрама, в която на карта са заложени надеждите и стремежите на кандидатите, а не политически проблеми. Гласуващите сякаш участват в драматично представление, като дават гласа си за кандидата, когото подкрепят Макар че голяма част от населението отказва да направи този жест, мнозинството от хората са очаровани от тези съвременни зрелища в римски стил, в които на арената се борят политици, а не гладиатори.
За да бъде убеден някой в нещо, са нужни най-малко две условия: адекватна информация и гаранции, че решението на даден човек ще окаже някакво въздействие. Процесът на формиране на мнение у лишения от власт наблюдател не изразява убежденията му, а напомня игра, аналогична с избора на една или друга марка цигари. Поради тези причини мненията, изразени в анкети и в избори, представят най-ниското, а не най-високото равнище на човешки преценки. За потвърждаване на този факт могат да послужат следните два примера за най-точни преценки. От тях се вижда, че когато решенията засягат лично хората, те значително превъзхождат равнището на политическите им решения. Хората правят такива преценки, в случай че се касае до: а) личните им дела (особено в бизнеса, както ясно доказва Джоузеф Шъмпитър) и 6) участието им като съдебни заседатели в правораздаването. За съдебни заседатели по правило се избират обикновени граждани, които трябва да вземат решения по доста заплетени и сложни случаи. Съдебните заседатели получават цялата необходима информация по разглежданото дело, дава им се възможност обстойно да разискват всички детайли; те напълно съзнават, че от решенията, които са упълномощени да вземат, зависят животът и щастието на подсъдимите. Като резултат решенията им по правило свидетелстват за голяма проницателност и обективност Обратно, неинформираните, полухипнотизирани от реклами и лишени от реална власт хора не са способни да изразяват каквито и да било убеждения. Без информация, без анализиране и без властта да прокараш решенията си демократично изразеното мнение не се отличава особено от овациите по време на спортни състезания.
-
Активното участие в политическия живот изисква максимална и цялостна децентрализация в промишлеността и политиката.
По силата на иманентната, вътрешноприсъща логика на съвременния капитализъм предприятията и правителството се разрастват непрекъснато, докато накрая се превръщат в гигантски конгломерати, централизирано управлявани от върха на бюрократичната пирамида. Едно от необходимите условия за създаването на хуманистично общество е да се преустанови този процес на централизация и да започне широка децентрализация. Причините за това са няколко. Ако едно общество се превърне в това, което Мъмфорд нарича „мегамашина" (те. ако цялото общество, с всички негови членове, се уподоби на огромна, централизирано управлявана машина), фашизмът в края на краищата ще стане почти неизбежен, защото а) хората се превръщат в стадо, губят способността си да мислят критично, чувстват се безсилни, пасивни са и задължително започват да мечтаят за лидер, който „знае" какво трябва да се направи - изобщо знае всичко, което те не знаят, и б) „мегамашината" може да бъде управлявана от всеки, който има достъп до нея, просто като натиска съответните копчета. Мегамашината, подобно на лекия автомобил, може да функционира и сама; с други думи, човекът зад волана трябва само да задейства съответните копчета, да прави завои, да натиска спирачките, като взема предвид и някои други, също толкова прости неща; това, което в леката кола или в някоя друга машина са многобройните им копчета, в мегамашината са различните равнища на бюрократичната администрация. Седне ли веднъж в креслото на властта, дори човек с посредствен интелект и способности може с лекота да управлява държава.
На отделните щати, които сами по себе си са огромни конгломерати, не бива да се дават правителствени функции. Такива функции могат да се дават на сравнително по-малки области, където хората се познават и могат да се преценяват взаимно и следователно могат да участват активно в управлението на тяхната малка общност При децентрализацията в промишлеността трябва да се даде по-голяма власт на малките отдели в рамките на дадено предприятие и да се раздробят гигантските корпорации на малки производствени единици.
Активното и отговорно участие в обществените дела изисква замяна на бюрократичния начин на ръководство с хуманистичен.
Мнозинството от хората все още са убедени, че всякакъв тип администрация е непременно „бюрократична", те. отчуждено управление. Освен това мнозинството от хората не съзнават колко пагубно действа бюрократичният дух и как се просмуква Във всички сфери на живота, дори там, където едва ли бие на очи, например в отношенията между лекари и пациенти, както и между съпрузи. Бюрократичният метод може да се определи като метод, при който а) с хората се отнасят като с предмети и б) за предметите съдят no-скоро по количествени, а не по качествени показатели, за да се улесни и поевтини отчетът и контролът Бюрократите основават решенията си върху установени правила, изведени въз основа на статистически данни, като не се интересуват от живите хора, с които манипулират. Те решават спорния въпрос в конкретния случай и с оглед на най-голямата статистическа вероятност като рискуват да навредят на петте или десетте процента от хората, които не се вместват в този модел. Бюрократите се боят да поемат лична отговорност, като се крият зад вече установени правила. Сигурността и самоуважението им се крепят на стриктното придържане към правилата, а не на законите на човешката душа.
Нацистът Айхман е ярък пример на бюрократ Той изпраща стотици хиляди евреи на смърт не защото ги мрази. Той просто нито мрази, нито обича някого. Айхман „изпълнява дълга си" и верен на каузата, ги изпраща на смърт, без никакви скрупули, веднага щом му нареждат да ускори изселването им от Германия. Всичко, което има значение за него, е да изпълнява разпоредбите и изпитва чувство за вина само ако ги наруши. Той заявява (и с това утежнява вината си пред съда), че за целия си живот само два пъти се е чувствал виновен: когато като дете бягал от училище и когато не се подчинил на заповедта да се скрие по време на едно въздушно нападение. Това не означава, че у Айхман и у мнозина други бюрократи липсват елементи на садизъм, те. удовлетворение да властват над живота на други живи същества. Но тези садистични наклонности са само вторичен елемент при бюрократите, у които липсват чисто човешки реакции и които питаят преклонение пред буквата на закона.
Не казвам, че всички бюрократи са айхмановци. Първо, много хора, заемащи бюрократични длъжности, не са бюрократи по дух. Второ, в много случаи бюрократичната нагласа не доминира в цялостната личност и не убива всичко човешко у нея. Въпреки това, сред бюрократите има много айхмановци и единствената разлика е, че не им е било заповядано да подложат на унищожение хиляди хора. Но когато болничен бюрократ откаже да приеме тежко болен, защото правилникът изисква пациентът да е изпратен с направление от лекар, бюрократът не постъпва по-различно от Айхман. И социалните работници постъпват като Айхман, когато обричат на глад някой нещастен социално слаб човек, стриктно спазвайки правилата в бюрократичния си кодекс. Бюрократичното отношение не е присъщо само на администраторите. То се среща и сред лекарите, медицинските сестри, учителите, преподавателите. Проявяват го и много съпрузи спрямо съпругите си и родители спрямо децата си.
Живият човек е сведен до номер в някакъв си списък и бюрократите са способни на крайно безчовечни постъпки не защото са тласкани от жестокост макар и съответстваща на деянията им, а защото не изпитват никакво хуманно отношение към онези, които зависят от тях. Макар и да не се отличават от отявлените садисти, бюрократите са по-опасни, защото у тях дори не се поражда противоречие между съвест и дълг: съвестта им е спокойна, щом са изпълнили дълга си. Хората като обекти на съчувствие и състрадание за тях изобщо не съществуват
Някогашният нелюбезен бюрократ все още може да се срещне в някои стари предприятия или в големи учреждения, като отделите за социални грижи, болниците и затворите, където един-единствен бюрократ има значителна власт над бедни или безправни хора. В сферата на бизнеса днес бюрократите не са враждебни и не са дотам садисти, въпреки "Че властването над хора може да им доставя удоволствие. И у тях откриваме обаче същата бюрократична вярност към нещо - в случая към установената система, в която вярват Корпорацията е техният дом и правилата й са свещени, защото са „рационални".
Нито старите, нито новите бюрократи обаче могат да съществуват в системата на демокрацията, основана на единодействие, тъй като бюрократичният дух е несъвместим с духа на активно участие на индивида в обществения живот Учените, представители на новата социална наука, трябва да изготвят планове за развитие на нови форми за управление, основано не на сляпото следване на някакви правила, а на адекватната реакция (включваща „отговорност") на нуждите на хората и на конкретната ситуация. Небюрократичното управление е възможно, при условие че е налице спонтанност в реакциите на администратора, който не превръща съкращаването на разходите в самоцел.
Успешното изграждане на общество с битийна ориентация зависи и от много други фактори. Като правя следните предложения, не претендирам за оригиналност; напротив, окуражава ме фактът, че почти всички споменати идеи са предлагани в една или друга форма от други мислители хуманисти .
• Трябва да бъдат забранени методите за „промиване на мозъци", използвани в промишлената реклама и политическата пропаганда.
Методите за „промиване на мозъци" са опасни не само защото ни подтикват да купуваме неща, които изобщо не са ни нужни и които не искаме да имаме, а защото ни принуждават да избираме политически кандидати, които никога нямаше да изберем, ако напълно контролирахме своето поведение и решения. Ние обаче не сме в състояние да овладеем напълно реакциите си, защото сме обект на пропаганда, която се води с хипнотични методи на въздействие. За да се преборим с тази растяща опасност, трябва да забраним използването на всякакви форми на хипнотично въздействие, прилагани от пропагандата както в областта на потреблението, така и в областта на политиката.
Тези хипнотични методи, използвани в рекламата и в политическата пропаганда, са сериозна заплаха за психичното здраве, по-специално за ясното и критично мислене и за емоционалната независимост Задълбочени изследвания показват, че вредата от наркоманията върху човешкото здраве е много по-малка от пораженията, които нанасят методите за „промиване на мозъците" - от подпраговите внушения до полухипнотичните прийоми, като често повтаряне или изкривяване на логичното мислене под въздействието на призивите за сексуално наслаждение („Аз съм Линда, люби ме!"). Атакуването на хората чрез чисто сугестивни методи, което се прилага при рекламиране на стоки, главно с телевизионни рекламни клипове, въздейства затъпяващо. Този щурм срещу разума и чувството за реалност преследват индивида навсякъде и по всяко време: през дългите часове, когато гледа телевизия и когато пътува с колата си, и в хода на предизборните кампании с присъщата им шумотевица около кандидатите и т.н. Особеният ефект от въздействието на подобни сугестивни методи е, че създават атмосфера на полузабрава, като човек вярва и не вярва в онова, което се случва, губейки чувство за реалност
Ако отровата на масовата сугестия престане да се излива, потребителите ще изпитат почти същия ефект на абстиненция, който изпитват наркоманите, когато спрат да взимат наркотици.
• Пропастта между богатите и бедните държави трябва да бъде премахната.
Няма съмнение, че ако тази пропаст се запази и се задълбочи, ще настъпи катастрофа. Бедните нации вече не приемат икономическата експлоатация на индустриалния свят като предопределен от Бога факт Макар че Съветският съюз експлоатира своите сателитни държави по същия колониален маниер, той използва и подкрепя протеста на колониалните народи като политическо оръжие срещу Запада . Повишаването на цените на петрола бе началото - и символът - на искането на колониалните народи да се сложи край на системата, която ги принуждава да продават евтино суровините и да купуват скъпо промишлените изделия. По същия начин войната във Виетнам беше символ на началото на края на политическото и военното господство на Запада над колониалните народи.
Какво ще стане, ако не се вземат решителни мерки за премахването на тази пропаст? Нищо чудно някоя епидемия да вземе такива застрашителни размери, че да проникне в крепостта на бялото общество, или пък по-продължителен период на глад да хвърли населението на бедните държави в такова отчаяние, че с помощта на хора от индустриалния свят, които им съчувстват - да прибягнат към насилие, дори да използват ядрено или биологическо оръжие, което ще предизвика хаос в лагера на белите.
-
Тази катастрофа може да се предотврати само в случай, че се премахнат условията, пораждащи глад, недохранване и болести, а за да се осъществи това, е жизненонеобходима помощта на високоразвитите държави. Оказването на такава помощ не трябва да се диктува от заинтересоваността на богатите страни от извличане на печалби и политически дивиденти. Това също не означава, че икономическите и политическите принципи на капитализма трябва да се пренесат в Африка и Азия. Очевидно определянето на най-ефективния начин за оказване на икономическа помощ е работа на икономическите експерти.
На това дело могат да служат обаче само истински специалисти - хора, които, освен блестящ интелект, притежават и човеколюбиво сърце, което ще ги кара да търсят оптималното решение на проблемите. От препоръките на поканените за участие експерти трябва да личи, че притежателната им ориентация значително е отслабнала и се е зародило чувство на солидарност и грижа (не на съжаление). Да обичаш истински хората означава да мислиш не само за съвременниците си, а и за потомците си. Наистина, нищо не свидетелства така за нашия егоизъм, както фактът, че продължаваме да разхищаваме природните ресурси, да тровим Земята и трескаво да се готвим за ядрена война. Изобщо не ни смущава това, че ще оставим на потомците си в наследство една плячкосана планета.
Но ще се извърши ли все пак такава вътрешна промяна? Никой не знае. Светът би трябвало да знае обаче, че ако това не стане, конфликтът между бедните и богатите държави е неизбежен.
• Много от пороците, присъщи на съвременното капиталистическо и социалистическо общество, могат да изчезнат, ако се въведе гарантиран годишен доход .
Същността на тази идея е, че всички хора, независимо дали работят, или не, трябва да имат безусловното право да не гладуват и да не остават без подслон. Ще получават не повече, но и не по-малко от екзистенцминимума. Това право се представя като нова за днешното време идея, макар отдавна да е проповядвана от християнската църква и при повечето „примитивни" племена да е неписан закон хората да се ползват от безусловното право на живот, независимо дали изпълняват „дълга си към обществото". Това е право, което гарантираме на домашните си животни, но не и на ближните си.
Този закон, претворен в живота, би разширил неимоверно царството на личната свобода. Нито един човек, икономически зависим от друг (например от родител, съпруг или шеф), вече няма да бъде принуждаван да се подчинява, шантажиран с глад. Талантливи хора, които искат да се подготвят за алтернативен начин на живот, биха могли да постигнат това, ако са готови да направят жертви и да живеят известно време в относителна бедност Съвременните държави, обезпечаващи социални грижи за всички, са приели този принцип - „почти да..." което в действителност означава „не съвсем" и не днес. Бюрокрацията все още „администрира" над хората, все още ги подлага на контрол и унижения. Правото на гарантиран доход обаче няма да изисква от никого да „доказва", че има нужда от най-обикновена стая и минимално количество храна. Следователно няма да има нужда от бюрокрация, която да се разпорежда с програмата за социални помощи с присъщото й прахосничество и незачитане на човешкото достойнство.
Гарантираният годишен доход ще осигури истинска свобода и независимост Затова той е несъвместим с всяка система, изградена върху експлоатацията и контрола, и особено с различните форми на диктатура. За съветската система е характерно, че дори само предложенията да се въведат най-прости форми за безплатно получаване на стоки (например безплатен обществен транспорт или безплатно мляко) упорито се отхвърлят Изключение прави безплатното здравеопазване, но то е безплатно само на пръв поглед, тъй като безплатните медицински услуги предполагат категоричното условие: човек ги получава само ако е болен, при положение, че през целия му трудов живот е внасял суми за социално осигуряване.
Като се имат предвид днешните разходи за поддържане на огромния бюрократичен апарат, осигуряващ социални грижи за всички, разходите за лечение на болните, и особено на психосоматичните заболявания, престъпността и наркоманията (които до голяма степен са форми на протест срещу принудата и досадата), напълно е възможно осигуряването на гарантиран годишен доход за всеки желаещ да излезе по-евтино от сегашната система на социално осигуряване. Тази идея ще се стори неосъществима и опасна на онези, които са убедени, че „хората по природа са мързеливи". Тази невярна представа за природната леност на човека няма сериозни основания. С тази формулировка властимащите само оправдават нежеланието си да се откажат от господство над онези, които са безпомощни.
• Жените трябва да бъдат освободени от патриархалния гнет.
Освобождаването на жените от патриархалния гнет е основен фактор за хуманизиране на обществото. Господството на мъжете над жените е започнало едва преди около шест хиляди години в различни части на света, когато излишъкът в земеделската продукция е позволил да се наемат и експлоатират работници, да се създават армии и могъщи градове-държави . Оттогава насам не само в обществата в Близкия изток и Европа, но и в повечето култури по света започват да доминират „сдружените мъже", които подчиняват жените. Тази победа на мъжкия пол над женския се основава върху икономическата власт на мъжете и построената от тях военна машина.
Войната между половете е толкова стара, колкото и борбата между класите, но тя приема много по-сложни форми, защото жените са нужни на мъжа не само като работна сила, но и като майки, любовници и утешителки. Войната между половете често придобива открит и брутален характер, макар че по правило се води скрито. Жените са отстъпили под натиска на превъзхождащата ги мъжка сила, но се съпротивляват със свои оръжия, главно като превръщат мъжете в посмешища.
Поробването на едната половина от човешкия род от другата е нанесло и продължава да нанася огромна вреда на двата пола - мъжете си присвояват ролята на победители, а жените - на жертви. И до днес над отношенията между мъжете и жените, дори и сред онези, които съзнателно протестират срещу мъжкото господство, тегне проклятието на неравнопоставеността между половете, което при мъжете се проявява в чувство на превъзходство, а при жените - в чувство за малоценност (Фройд, който е убеден в мъжкото превъзходство, за жалост приема, че чувството за непълноценност у жените е предизвикано от липсата на пенис, и чувството за несигурност у мъжете - от „страха от кастрация". В крайна сметка това, с което се сблъскваме реално, са симптомите на бойната между двата пола, а не биологичните и анатомичните различия като такива.)
Голям брой данни показват колко силно подчинението на жените на мъжете напомня подчинението на една безправна група от населението на друга. Да вземем за пример сходството между положението на черните в Американския юг преди сто години и положението на жените от онова време, та дори и днес. Черните и жените биват приравнявани с деца; смятат ги за прекалено емоционални, наивни, лишени от чувство за реалност и неспособни по тези причини да вземат самостоятелно решения; смятат ги за безотговорни, макар и очарователни същества. (Фройд добавя и това, че жените имат по-слабо развито съзнание [Свръхаз] от мъжете и че в по-голяма степен са склонни към нарцисизъм.)
-
Упражняването на власт над по-слабите е същността на сегашния патриархат, на господството над слаборазвитите държави, над децата и подрастващите. Набиращото сила и размах движение за освобождение на жените е от огромно значение, защото е заплаха за принципа на силата, върху който се гради съвременното общество (и капиталистическото, и комунистическото), доколкото за жените освобождението не означава, че ще си поделят с мъжете властта над други групи, като например колониалните народи. Ако движението за освобождение на жените от подчиненото им положение успее да идентифицира ролята и функциите си на символ на „антисилата", жените ще придобият решаващо влияние в борбата за новото общество.
Вече са извършени някои важни крачки по пътя на освобождението. И може би бъдещите историци ще отбележат като най-революционното събитие на XX в. поставяне началото на освобождението на жените и край на мъжкото надмощие. Но борбата за освобождение на жените току-що е започнала и съпротивата на мъжете не е толкова яростна. Отношенията им с жените (включително сексуалните отношения) досега почиваха върху тяхното предполагаемо превъзходство, но мъжете вече започват да се чувстват неловко и неудобно с жени, които отхвърлят мита за мъжкото превъзходство.
Движението за освобождение на жените е тясно свързано с антиавторитарния уклон у по-младите поколения. Антиавторитарната тенденция достигна своя връх в края на 60-те години. Днес, претърпявайки странни метаморфози, много от разбунтувалите се срещу властимащите отново станаха „кротки". Въпреки това от предишното преклонение пред родителите и властта не е останала и следа и изглежда старото „страхопочитание" към съмнителни авторитети никога няма да се върне.
Освобождаването от властта на авторитетите е съпроводено с освобождаването от чувството за вина, свързано с проблема за отношението между половете: сексът изглежда вече е престанал да бъде забранена тема, престанал е да бъде смятан за грях. Колкото и различни да са мненията на хората за относителните достойнства на тези или онези страни на сексуалната революция, едно е сигурно: сексът вече не плаши хората и не може да бъде използван, за да насажда чувство за вина и по такъв начин да прави хората покорни.
• Трябва да бъде създаден Върховен съвет по въпросите на културата, натоварен със задачата да консултира правителството, политиците и гражданите по всички въпроси, изискващи специални познания.
Членове на Съвета по културата могат да бъдат представители на интелектуалния и художествения елит на страната, мъже и жени, чиято честност и неподкупност е извън всякакво съмнение. Те ще определят състава на новата, разширена форма на Управлението за контрол над храните и лекарствата и хората, които ще отговарят за разпространение на информацията.
Тъй като в обществото съществува единомислие по въпроса за най-изтъкнатите представители в различни области на културата, смятам, че лесно ще могат да се намерят достойни членове на този съвет От голямо значение е, разбира се, в него да бъдат представени и противници на общоприетите схващания - например „радикалите" и „ревизионистите" в икономиката, историята и социологията. Трудността не е в намирането на членове за съвета, а в избирането им, защото това не може да стане чрез преки избори, а не би трябвало да бъдат назначавани и от правителството. Може да се помисли за други начини за подбор. Например като за начало се формира ядро от трима-четирима души, като групата постепенно се разширява до пълния й състав от петдесет до сто души. Този съвет по културата би трябвало да е обезпечен финансово, за да е в състояние да провежда специални изследвания по различни проблеми.
• Трябва да бъде създадена и ефективна система за разпространение на навременна и пълна информация.
Информацията е задължителен елемент при изграждането на ефективна демокрация. Трябва да се сложи край на задържането или фалшифицирането на информация в интерес на „националната сигурност". Дори и без такова незаконно задържане на информация количеството на реалната и необходима информация, която средният гражданин получава днес, варира около нулата. Това важи не само за средния гражданин. Съществуват немалко примери, свидетелстващи за това, че мнозинството от избраните депутати, членовете на правителството, шефовете на националната отбрана и лидери от деловите кръгове са зле информирани, а в голяма степен и погрешно информирани от неверните сведения, които разпространяват различни правителствени институции чрез средствата за масово осведомяване. За съжаление, мнозинството от същите тези хора в най-добрия случай притежават чисто манипулативен интелект Те не са способни да разберат какви сили действат под повърхността и въз основа на това да преценят трезво бъдещото развитие, а да не говорим за егоизма, нечестността и непочтеността. Но дори и да е честен и интелигентен, бюрократът не е в състояние да реши проблемите на свят, изправен пред катастрофа.
Като се изключат няколко „големи" вестника, фактологическата информация по политическите, икономическите и социалните въпроси сама по себе си е изключително ограничена. Големите вестници наистина информират добре, но и добре дезинформират - не всички материали се публикуват обективно и безпристрастно; заглавията са тенденциозни и често не съответстват на съдържанието; уводните статии са поръчкови, написани в притворен благоразумен и морализаторски дух. фактически вестниците, списанията, телевизията и радиото произвеждат стока - новини, за които са послужили суровите събития. Само новините са продаваеми и самите средства за масово осведомяване определят кои събития са новина и кои не. В най-добрия случай информацията се преработва по шаблон и само повърхностно отразява събитията, като едва ли дава възможност на гражданите да проникнат в дълбочината на събитията и да разберат скритите причини. Докато продажбата на новини остане бизнес, на вестниците и списанията трудно може да се попречи да публикуват (без никакви скрупули) онова, което продава изданията им и не настройва враждебно рекламодателите.
Ако трябва да се формират мнения и да се вземат решения на базата на пълна информираност, проблемът с разпространението на информацията трябва да се решава по друг начин. Като пример за това ще спомена само, че една от първите и най-важни функции на Върховния съвет по въпросите на културата трябва да бъде събирането и разпространяването на пълна информация, която ще обслужва потребностите на цялото население, и по-специално ще бъде основа за разискване сред контактните групи в условията на демокрацията от единодействащ тип. Тази всеобхватна информация трябва да съдържа основни факти и алтернативи за вземане на политически решения. От особено голямо значение е в случай на разногласия да се публикува и мнението на малцинството, и мнението на мнозинството; информацията да бъде достъпна за всеки гражданин и особено за контактните групи. Върховният съвет по културата ще контролира дейността на тези нови екипи от репортери и кореспонденти, като в разпространението на такъв род информация важна роля се пада на радиото и телевизията.
• Научните изследвания не трябва безогледно да се прилагат в промишлеността и отбраната.
Поставянето на каквито и да било ограничения върху придобиването на знания спъва човешкото развитие, както е и изключително опасно всички резултати на научната мисъл да се прилагат в практиката. Не са малко изследователите, които изтъкват, че някои открития в генетиката, неврохирургията, психотропните препарати и други области могат да причинят и сигурно причиняват огромна вреда на човечеството. Да се избегне това е практически невъзможно, докато продължават безпрепятствено да се използват всички нови теоретични открития в интерес на гражданската и военната промишленост Трябва да се сложи край на практиката да се определя приложимостта на резултатите от научните изследвания от гледна точка на тяхната рентабилност и военната целесъобразност Това изисква създаването на контролен съвет, без разрешението на който ще бъде невъзможно прилагането на практика на каквито и да било нови теоретични открития. Излишно е да споменаваме, че такъв контролен съвет трябва да е правово и психологически независим от промишлеността, правителството и военните. Върховният съвет по въпросите на културата ще има правото да подбира и назначава състава, както и да ръководи работата на този контролен съвет.
• Всички предложения, изложени дотук, са достатъчно сложни за осъществяване, но трудностите наистина стават непреодолими, когато добавим още едно необходимо условие за изграждането на ново общество - ядреното разоръжаване.
Една от най-уязвимите страни на икономиката ни е, че се нуждае от мощна оръжейна индустрия. Днес Съединените щати, най-богатата държава в света, е принудена да съкращава разходите си за здравеопазване, социални грижи и образование, за да понесе бремето на бюджета за отбрана. Цената на социалните експерименти може да се окаже не по джоба на държава, която се разорява с производство на оръжия, които могат да служат само като средство за самоубийство. Нещо повече, духът на независимост и активност не може да съществува в атмосфера на военна бюрокрация, чиято мощ нараства с всеки изминат ден и продължава да внушава страх и подчинение.
-
Има ли реални шансове да бъде създадено Новото общество
Като вземем предвид мощта на корпорациите, апатията и безсилието на значителна част от населението, неспособността на политическите лидери в почти всички държави, опасността от ядрена война и заплаха от екологична катастрофа, да не говорим за такива явления като промените в климата, които сами по себе си могат да доведат до глад в обширни райони на света, можем ли да приемем, че има реални шансове за спасение? От гледна точка на бизнеса такива шансове няма. Нито един здравомислещ човек не би рискувал богатството си, ако вероятността да спечели е само 2 на сто, нито би вложил голям капитал в търговско начинание при такива мизерни шансове за печалба. Но когато става въпрос за живот и смърт, т нар. „разумен шанс", колкото и малък да е, трябва да се превърне в „реална възможност".
Животът не е нито хазартна игра, нито търговска сделка и ние сме длъжни да търсим навсякъде, където това е възможно, реални възможности за спасение: например в изцелителната сила на медицината. Ако за тежко болен човек има и най-малкият шанс да оживее, нито един лекар с чувство за отговорност няма да предложи да се откажат от лечение, като разчита само на временно облекчаваща терапия. Напротив, той ще направи всичко възможно, за да спаси живота на болния. Разбира се, не бива да се очаква нещо по-различно, когато става въпрос за болно общество.
Да се преценяват шансовете за оцеляване на едно общество от гледна точка на хазарт или бизнес, а не от гледна точка на човешкия живот, е характерно за духа на съвременното комерсиализирано общество. Не се крие голяма мъдрост в модерния днес технократски светоглед, съгласно който няма нищо чак толкова опасно в това, че ние, погълнати от работа и забавления, не изпитваме никакви чувства и че ако в това се изразява технократският фашизъм, то в края на краищата може и да не е чак такова голямо зло. Но това е самозалъгване – ние просто приемаме желаното за действително. Технократският фашизъм неминуемо ще доведе до катастрофа. Дехуманизираният човек в крайна сметка няма да бъде В състояние да поддържа съществуването на жизнеспособно общество, а в близко бъдеще няма и да може да се въздържи от самоубийствено използване на ядрено или биологическо оръжие.
Има все пак някои фактори, които са до известна степен обнадеждаващи. Първо, все повече хора осъзнават истината, която Месарович и Пестел, двамата Ерлих и други формулират пределно ясно: за да не бъде заличен западният свят от лицето на Земята, необходимо е, като се изхожда от чисто икономически позиции, да се създаде нова етика, ново отношение към природата, човешка солидарност и сътрудничество. Този апел към разума, дори като изключим всякакви емоционални и етични съображения, може да мобилизира съзнанието на маси хора. Не би трябвало да се отнасяме лекомислено към това, въпреки че исторически погледнато, народите неведнъж са действали срещу жизнените си интереси и дори срещу инстинкта си за самосъхранение. Правили са го, защото са били убеждавани от своите лидери, че не са изправени пред съдбовния избор „да бъдеш или да не бъдеш". Ако бяха проумели истината обаче, нормалната неврофизиологична реакция трябваше да бъде осъзнаване гибелните заплахи за съществуването им и съответната защитна реакция.
Друг обнадеждаващ признак е засилващото се недоволство от сегашната обществена система. Все повече хора усещат la malaise du siecle - депресията. Съзнават я въпреки всевъзможните опити да я потиснат Чувстват трагедия в изолираността си и пустота в „уединението" си. Чувстват безсилието си, безсмислието на живота си. Мнозина осъзнават положението си много ясно, други - по-смътно, но когато някой им разкрие истината, отрезвяването неминуемо настъпва.
В досегашната световна история живот, пълен с празни удоволствия, са водили само представителите на елита, които все пак са запазвали благоразумие, съзнавайки, че властта е в техни ръце и че трябва да действат разумно, за да не я загубят Днес празен, консуматорски живот води цялата средна класа, представителите на която нямат икономическа и политическа власт и не носят почти никаква лична отговорност Основната част от западния свят е познала радостта от потребителския тип щастие и все по-голям брой от онези, които са опитали тези блага, откриват, че те не отговарят на очакванията им. Хората започват да разбират, че богатството не ги прави щастливи; традиционното етическо учение е подложено на изпитание и практиката го опровергава.
Старата илюзия остана непокътната единствено в очите на онези, чийто живот е лишен от благата на буржоазния лукс; това се отнася за дребната буржоазия на Запад и за преобладаващата част от населението на „социалистическите" страни. Наистина, буржоазната надежда за „щастие чрез потребление" никъде не е така жива, както в страните, които все още не са достигнали до осъществяването на тази буржоазна мечта.
Едно от най-сериозните възражения срещу възможностите за преодоляване на алчността и завистта, според което те завинаги са се вкоренили в човешката природа, при по-задълбочен анализ губи тежест Алчността и завистта са толкова жизнени не поради присъщата им cwia, a защото човек трудно устоява на натиска на обществото да бъде вълк сред вълци. Трябва да се промени социалният климащ системата от ценности, които са обект на одобрение или осъждане, и преходът от егоизъм към алтруизъм ще бъде улеснен значително.
Следователно отново стигаме до положението, че битийната ориентация е огромната потенциална сила на човешката природа. Притежателният модус на съществуване е движеща сила само за ограничен брой хора, но и битийната ориентация направлява съществуването на малцина. Всяка от двете тенденции може да стане доминираща, но коя точно ще вземе връх - зависи от социалната структура. В общество, ориентирано предимно към битието, тенденциите към притежание отслабват и се засилва битийната нагласа. В общество като западното, ориентирано главно към притежанието, се наблюдава точно обратното. Ако не бъде потискан съзнателно от обществото, битийният модус на съществуване винаги ще има своето място. Никой Савел не става Павел, ако не се е превърнал в Павел преди покръстването си.
Преходът от притежание към битие всъщност се свежда до посоката, в която ще се наклонят везните, когато в хода на социалната промяна се насърчава новото, а не старото. Освен това не става въпрос за нов човек, който се различава от предишния, както небето от земята. Става въпрос за промяна на посоката на развитие. Една крачка в новата посока ще бъде последвана от втора, а направени в правилна посока, тези крачки ще решат всичко.
Още един обнадеждаващ момент заслужава да бъде обсъден, колкото и парадоксално да ви се стори това. Става въпрос за степента на отчужденост, която е характерна за мнозинството от населението, включително и за лидерите му. Както вече изтъкнах в анализа на „пазарния характер", жаждата да имаш и да трупаш се е видоизменила под влияние на проявяващата се в поведението на хората тенденция просто добре да функционират, да се разменят като стока, като при това си остават никои. За отчуждения, пазарен характер е по-лесно да се промени, отколкото за характера, склонен да трупа, фанатично вкопчил се в собствеността и най-вече в собственото си Аз.
Преди сто години, когато основната част от населението са били „независими" граждани, най-сериозното препятствие за промяна е бил страхът да се лишиш от собствеността и икономическата си независимост и съпротивата срещу подобна загуба. Маркс е живял във времето, когато работническата класа е била единствената голяма зависима класа и според него - най-отчуждената класа. Днес мнозинството от населението е зависимо. Почти всички работещи са наемни служители. (Според доклада от преброяването на населението в САЩ от 1970 г само 7,82 на сто от цялото заето население над шестнадесетгодишна възраст работят самостоятелно, те. са „независими") Освен това - поне в Съединените щати - фабричните работници, т. нар. сини якички, са тези, които все още поддържат традиционния буржоазен характер, ориентиран към придобиване на материални блага, и които вследствие на това са по-малко склонни да се променят от днешната, в голяма степен отчуждена средна класа.
Всичко това има много важни политически последствия: докато се бореше за освобождението на всички класи – т. е. стремеше се към безкласово общество, - социализмът привличаше „работническата класа", те. хората на физическия труд. Днес работническата класа е още по-малочислена (относително, разбира се), отколкото преди сто години. За да получат власт, социалдемократическите партии се нуждаят от гласовете на голям брой хора от средната класа и за да постигнат тази цел, социалистическите партии се наложи да прекроят програмите си от социалистически в либерално-реформаторски. От друга страна, като обяви работническата класа за двигател на хуманистичните промени, социализмът неизбежно настрои враждебно членовете на, всички други класи, представителите на които усетиха, че работниците могат да им отнемат собствеността и привилегиите.
Днес идеята за създаване на ново общество привлича всички, които страдат от отчуждение, които работят като наемни служители и чиято собственост не е застрашена. С други думи, тази идея интересува мнозинството от населението, а не малцинството. Не застрашава никого с отнемане на собствеността, а що се отнася до доходите, би повишила жизнения стандарт на онези, които са бедни. Няма да се наложи да се намаляват високите заплати на висшите чиновници, но ако системата даде резултати, те самите няма да искат да бъдат символ на отминало време.
Нещо повече, идеалите на новото общество преодоляват всички партийни бариери: много от консерваторите не са изгубили нравствените и религиозните си идеали (Еплер ги нарича ^консерватори на ценности"), а същото важи за голям брой либерали и лявоориентирани. Всяка политическа партия се стреми да спечели гласоподавателите, като ги убеждава, че тя единствена представя истинските ценности на хуманизма. Зад всички политически партии обаче стоят само два лагера: на онези, които ги е грижа, и на онези, които не ги е грижа. Ако в лагера на онези, които ги е грижа, съумеят да се отърват от партийната фразеология и осъзнаят, че всички имат едни и същи цели, възможността от промяна би се оказала значително по-реална. Особено като се има предвид, че привързаността на повечето граждани към техните партии все повече отслабва. Днес хората залагат на личности, които притежават мъдрост, убеденост и смелост да постъпват в съответствие с убежденията си.
-
Но дори при наличието на тези обнадеждаващи фактори шансовете да се извършат необходимите промени в човека и в обществото остават малки. Единствената ни надежда е в притегателната сила на новите идеи. Да се предлага една или друга реформа, която не променя системата по същество, в крайна сметка е безполезно, защото липсва мобилизиращата сила на мотивацията. „Утопичната" цел е по-реалистична от „реализма" на днешните ръководители. Създаването на ново общество и на нов човек е възможно само ако досегашната мотивация за придобиване на власт и извличане на печалби се замени с нова, а именно - да бъдеш, да се раздаваш, да разбираш себеподобните си; ако пазарният характер премине в градивен, любящ характер; ако кибернетичната религия отстъпи място на нов радикално-хуманистичен дух.
Наистина за онези, които не са привързани дълбоко към теистичната религия, съдбоносният въпрос е в приобщаването към хуманистичната „религиозност" без религия, без догми и църковни институции, към тази „религиозност", почвата за която отдавна се подготвя от движенията за атеистична религиозност от Буда до Маркс. Ние не сме изправени пред избора между егоистичния материализъм и възприемането на християнската концепция за Бога. Самият обществен живот във всичките му аспекти - труд, свободно време, лични взаимоотношения - ще съдържа „религиозен" дух и няма да е нужна отделна религия. Потребността от нова, атеистична, неинституционална „религиозност" не е атака срещу съществуващите религии. Това обаче означава, че Римокатолическата църква, и преди всичко нейната бюрокрация, е длъжна сама да се върне към духа на Евангелието. Това не означава, че „социалистическите страни" трябва да престанат да бъдат социалистически, а че лъжесоциализмът трябва да бъде заменен с истински хуманистичен социализъм.
Разцветът на културата през Късното средновековие се дължи на факта, че хората се вдъхновяват от идеята за Града Божи. Разцветът на съвременното общество се дължи на факта, че хората се вдъхновяват от идеята за Земния Град на Прогреса. Но през нашия век тази идея се изроди в символ на Вавилонската кула, която вече се руши и руините й ще погребат всички и всичко. И ако Градът Божи и Градът Земен са теза и антитеза, единствената алтернатива на хаоса е синтезът между духовните стремления на Късното средновековие и постиженията на рационалната мисъл от Ренесанса до наши дни. Символът на този синтез е Градът на Битието.
-
Охлюва един път казал на врабчето.
Мой, хайде да строим кула от картон и епоксидна смола, да я вдигнем над стратосферата. Чух, че там съпротивлението на въздуха е по-малко и по-бързо ще се пътува.
Врабчето гледа и се чуди. Каква е тая кула. И как ще летят заедно с кулата? Опитало да обясни, че с кули не се лети. А и да мислиш за съпротивлението на въздуха важи само при определени скорости. Но пък охлюва си знаел своето. Чул той, че въздуха създава съпротивление, и искал да го реши тоя проблем кардинално. А после ще му мисли как ще отлети от кулата.
-
Тангра,разбирам че не можеш да избягаш от въпроса КАК,но решението обикновено идва след като намериш отговора на ЗАЩО.Когато си гладен не мислиш как ще се нахраниш,защото си гладен и просто почваш да си търсиш храната.При теб липсва въпроса ЗАЩО.В този случай ще те посъветвам въобще да не го мислиш, защото не си стигнал до момента в който този въпрос да напира в теб.Когато започне да напира,ще намериш и отговора КАК да го постигнеш.
-
Абе хора спрете се малко!Стига с тия комуни.Толкова ли сте промити мозъци ,една дума да успява да ви отклони от смисъла на всичко написано.
Ееее,Тангра..как изобщо допускаш,че някое нормално същество,ще се натиска да живее в"комуна" или пък друг тип кошер..Grin
Абе,ти къде живееш бе.В гората ли ,или в планината?Сам?Или се натискаш да отидеш ако може и в още по голям град. :lol:
Искам да живея на място,където никой няма да се обръща към мен с"АБЕ"..За съжаление все още съм си в най-голямото село наречено София,но дай Боже,скоро ще скъсам синджира към гората..или пък планината...Все тая..Има една приказка"простотията не ходи в гората,а при хората",и ти сега ме подсети за това.. ;)
п.с.http://www.parallelreality-bg.com/statii/ezoterika/282-2011-02-02-20-13-59.html
-
Ето едно видео на Post carbon Institute ,за съжаление на английски.Много съдържателен анализ за принципите на действие на икономиката и неадекватността на хората,на база получените данни.
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=EQqDS9wGsxQ
Ето и нещо на български,от Асен Ненов за антиконсемеризма
-
Учудваща кампания на ЕС стартира скоро, а именно против прахосничеството и за разумния избор. Само ще уточня, че разумния потребител противоречи на принципите на свободния пазар, а липсата на прахосничество противоречи на икономическия растеж. Странно послание по време на криза. Да го приветстваме! :-)
-
Специялно за Танграта :drinks:.Ето, че могло да съществува непритежаващо общество само че не сме знаели. ;D
-
Това видео е 50 мин бе! Аз влизам от работа повечето. Абсурд да го гледам сега. По-късно.
Лично да се повторя, в безпритежаващо общество бих живал само, ако мога да си заложа главата, за всеки един от съжителите. Т.е. да му имам доверие.
Не става иначе.
Тези, които нямат какво да губят, които нито имат натрупани блага, нито произвеждат в особени количества нямат проблем с непритежаващите общества.
Въпроса е, какъв ми е симула на мен да ходя там? Пък и там има ли работа за програмисти?
-
Филмчето е документалистика от старите шлагери и всъщност е за баските,но е и доказателство,че е възможно подобно общество.А програмисти трябват ,колкото и овчари.
-
То е възможно и да движиш една кола с бутане. И ще се преживява някак си. Виж по магистралите е забранено така и там няма да те пускат, но по околовръстните пътища не вярвам някой да те спре ...
Далеч не винаги това, че нещо е възможно е и белег, че е необходимо или пък ефективно.
Дори и да има доказателство, че е възможна такава комуна, това далеч няма да е доказателство, че това е най-ефективния вариант.
Това са пак нео-ейджърски зомбации, като 2012 и груповите медитации и минаването в новите измерения.
-
Да,не е ясно все още на никой,какво трябва да се направи.Надявам се на всички е ясно,че нещо трябва.Доказателствата са за един доста ефективен метод,прилаган и в момента ,но с друга идея,а именно,непрекъснато растяща икономика,с което си действие ,се създават у хората симптомите на Притежаващото Общество.В случая с баските ,хората притежават всичко ,и сами си го управляват,незнам дори дали имат и правителство.Разбира се ,сам по склонен да си мисля,че такова общество е по лесно да съществува и бъде устойчиво,на места,където условията за живот са по сурови,отколкото на останалите.Затова, ако аз измислям системата,ще изселя всички по-близо до полюсите,и по нависоко в планините.Но това е тема за научната фантастика.
За до може да се промени нещо за всички хора,е необходима глобализация на някоя от структурите на Системата първо,или религиозна,за да може една промяна да засегне всички, или огромен катаклизам,който да е избирателен и да затрие, сите зли ора.Докато в случая говорим по скоро за промени във индивидуалното възприятие на света ,за всеки от нас.Но понеже „навикът е втора природа„ ,е някак си почти невъзможно да си представим как ще променяме това,с което сме свикнали ,при положение ,че животът ни е едно постоянно свикваване със ,непрекъснато променящата се среда, в която живеем,а от всякъде ни продават стабилност и постоянство,с което създават у хората грешното впечатление,че животът им ще е непроменен за определения пориод,по договор,от време,като религията дори и след смърта се онита да земе нещо.От всичко това ,на мен ми станаха ясни три институции,които трябва да се премахнат от структурата на обществото,някои не изцяло,но ако искаме да махнем и парите-изцяло,а именно:Банките,или да орежем част от функциите ,които са си доизмислили за да правят пари,а да имат по скоро разпределителна функция ,Правителствата ,като решенията се взимат от хората,чрез съвет избран от тях ,а тук идва и работата за теб ,като програмист,защото ще трубва да се изградят много системи за достъп и комуникация на хората, във всяко едно от местата ,които обитават ,и Религиите ,като институции,може би нещо като паганизмът да остане,който наскоро разбрах ,какво е,като те могат да преминат в сферата на философията или психология на обществото.Затова да се върнем на варянта с катаклизъм и 2012,и Пътят за ПроПравяне на Светлината В Съня На Новата Ера В Някакво Друго Измерение.
п.п.По-думите ти съдя,че не си гледал филмът.
-
Интересно видео, за един независим от обществото човек ....
Харесаха ми думите за властта. Нещо, което и аз се пробвах да обясня преди време в една тема.
"Властта не е бизнес. Властта е отговорност"
http://bnt.bg/bg/news/view/74546/milioneryt_ae_otshelnik
-
Да,не е ясно все още на никой,какво трябва да се направи.Надявам се на всички е ясно,че нещо трябва.Доказателствата са за един доста ефективен метод,прилаган и в момента ,но с друга идея,а именно,непрекъснато растяща икономика,с което си действие ,се създават у хората симптомите на Притежаващото Общество.В случая с баските ,хората притежават всичко ,и сами си го управляват,незнам дори дали имат и правителство.Разбира се ,сам по склонен да си мисля,че такова общество е по лесно да съществува и бъде устойчиво,на места,където условията за живот са по сурови,отколкото на останалите.Затова, ако аз измислям системата,ще изселя всички по-близо до полюсите,и по нависоко в планините....
Този проблем не е чак толкова нерешим.
Събираш група авери, и на север, на север, полюса те чака. Не е необходимо всички да се изселваме, за да угодим лично на теб. Не вярвам полюсите да са пренаселени по това време на годината (май). А пък зимата, хич! Сигурно и безвизово пускат. Нали не е държава. Изобщо рай. (Със сигурност ад не е, щото е доста студено, но аз имах предвид преносния смисъл на думата ...). Няма да има и закони и правителства, и парични структури, и най-вече банки. Просто защо още се сдържате не мога да разбера.
Съжалявам, ако звуча язвително на моменти, но само предлагам това, което сами искате. Не бих си позволил да казвам на друг какво да прави и къде да ходи.