Откъс от книгата на Тревър Рейвънскрофт - "Копието на съдбата"
Синедриона, и първосвещеникът Кайяфа възнамерявали да осакатят тялото на Христос, за да докажат на обикновените хорица, че Исус не е никакъв месия, а най-обикновен еретик и потенциален узурпатор на собствената им власт.
Часовете минавали и това им дало повода, от който се нуждаели. Защото Анна бил авторитетен познавач на закона, а според Еврейския закон никой не можел да бъде екзекутиран в събота. Двамата с Кайяфа незабавно се обърнали към Пилат Понтийски с молбата да им позволи да строшат крайниците на разпнатите мъже, за да могат те да издъхнат преди падането на мрака още в петък следобед (5 април, 33 г. сл.Хр.).
За целта група пазители на храма била изпратена на хълма Голгота, което ще рече Мястото на черепа (лобно място). Водачът на групата носел копието на Ирод Антипа, цар на юдеите, като знак, че е упълномощен да изпълни поставената задача, защото в противен случай римските войници нямало да му позволят и с пръст да докосне мъжете, когато пристигне на мястото на екзекуцията.
Древният пророк Финеес разпоредил да изковат това копие като символ на магическите сили, присъщи на кръвта на Богоизбрания народ. Копието било вече прочуто като талисман на властта, когато Исус Навин го вдигнал в ръка и заповядал на бойците си да нададат прочутия рев, който сринал стените на Йерихон. Същото това копие цар Саул, обзет от завист, запратил по младия Давид.
Ирод Велики държал този символ на властта над живота и смъртта, когато разпоредил избиването на невинните младенци в цяла Юдея, за да убие и невръстния Христос, който според предсказанието щял да стане "цар на юдеите". Сега войниците носели копието от името на сина на Ирод Велики в знак на правото си да изпочупят костите на разпнатия Исус Христос.
Когато групата пазители на храма пристигнала на мястото на екзекуцията, римските войници отвратени им обърнали гръб. Единствен Гай Касий станал свидетел как вандалите обсипват с удари и трошат черепите и крайниците на двамата разбойници, разпнати от двете страни на Исус Христос. Римският центурион останал поразен и отвратен от ужасяващото осакатяване на телата на двамата крадци. Същевременно бил толкова запленен от покорството и безстрашието, с които Христос приел жестокото приковаване на кръста, че решил да предпази тялото на Назарянина.
Стотникът пришпорил коня си към високия кръст в средата и забил копието си отдясно в гърдите на Исус Христос, пронизвайки гръдния му кош между четвъртото и петото ребро. Подобно ритуално пронизване римските воини извършвали по традиция на бойното поле, когато искали да докажат, че раненият враг е мъртъв, защото от мъртвото тяло не тече кръв. Но ето че от тялото на Христос „веднага изтекли кръв и вода" и в мига, когато чудодейно рукнала изкупителната кръв на Спасителя, гаснещото зрение на Гай Касий било напълно възстановено.
Не е известно дали този офицер ветеран грабнал от ръцете на израилтянския капитан талисмана на властта, за да изпълни своето дело, или е извършил спонтанния си акт на милосърдие със собственото си копие. Не съществуват исторически доказателства, показващи с кое оръжие той неволно е изпълнил пророчеството на Иезекиил: „Ще погледнат на Тогова, Когото прободоха".
В храма Кайяфа и Анна очаквали новината за обезобразяването на тялото на Месията, а храмовата завеса се раздрала от горе до долу, за да изложи на показ Черния ковчег на Стария завет, който се разцепил по ръбовете и се разтворил под формата на кръст. Това бил краят на култа към Йехова и началото на религията на „Отворените небеса".