Много от вас са чували за английския изобретател Джон Сърл и неговата машина за свободна енергия, наречена SEG (Searl Effect Generator).
Едва на 14 години през 1946 година Сърл създава първия си прототип на генератора. Скоро след това установява, че освен енергията, която машината извлича от пространството, се отделя и гравитационна вълна, т.е. генераторът може да се използва като фундамент за антигравитационен двигател.
През 1949 г. Джон Сърл бил нает от “Мидландс борд” като електромеханик. Той бил много ентусиазиран на тема електричество, макар че нямал някакво формално образование, различно от изискваното за работата. Необременен от общоприетите идеи за електричеството, той провел свои собствени изследвания върху него. Докато работел върху електромотори и генератори, забелязал, че малка електромагнитна сила (E.M.F.) била създавана от въртящи се метални части, отрицателна към външната посока и положителна по посока на оста на въртене. През 1950 г. той експериментирал с въртящи плъзгащи ролки и измерил малка E.M.F. Забелязал също, че когато пръстените се въртят свободно и електричеството не се отвежда, косата му настръхва. Заключението му било, че
свободните електрони в метала са задвижени навън от центробежната сила, породена от статичното поле в метала. Затова решил да направи генератор, използващ този принцип.
Той имал разделен на части роторен диск, преминаващ през електромагнити по периферията си. Електромагнитите получавали енергия от ротора и се очаквало, че ще увеличат E.M.F.
До 1952 г. бил създаден първият работещ генератор – около метър в диаметър. Той бил изпробван на открито от Сърл и негов приятел. Рамката била задвижена от малък двигател. Устройството произвело очакваната електрическа сила, но с неочаквано високо напрежение. При сравнително ниски скорости на рамката, възникнало напрежение в рамките на 10.5 волта, както личало от статичните ефекти върху близките предмети.
Тогава се случило нещо неочаквано. Докато ускорявал, генераторът се издигнал на височина около 15 метра над земята. Там се задържал за малко, продължавайки да се ускорява, а около него се образувало
розово сияние. То съответствало на йонизацията на въздуха при по-високо налягане от около 10.3 мм Hg. По-интересен бил страничния ефект, който предизвикал самостоятелното включване на местните радиоприемници.
Най-накрая генераторът се ускорил до фантастични обороти и се смята, че е отлетял в космоса. Оттогава Сърл и останалите са направили около десетина малки летящи устройства, някои от които били изгубени като първото, но в крайна сметка създали някакъв контрол над тях. Построили и по-големи устройства:
няколко 3-метрови и две 9 метра в диаметър. Щом машината преминела определен праг на потенциален волтаж, произвежданата енергия превишавала захранващата енергия.
Произвежданата енергия изглеждала неограничена! http://www.searlsolution.com/http://swallowcommand.com/
