Автор Тема: Морал  (Прочетена 3989 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен July

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 242
Морал
« -: Декември 03, 2008, 12:17:43 pm »

Моралът е като един ръждив дамоклев меч,  който ни преследва през целия  живот и заплашва да се стовари връз нас, ако...  Някой постоянно ти чете конско, не ти дава дори да се замислиш сам.  Вменява ти чувство за вина. Още от дете, първо родителите превръщат децата си в център на измислени вселени, създавайки им впечатлението, че са универсално важни и така,  осакатявайки ги  за адекватно поведение в по-късния живот. .   А после, когато е късно, с налагане на фалшив морал, се опитват да възстановят някакъв ред.  Родителите пушачи непрекъснато забраняват на децата си да пушат, че било вредно. Същото е с алкохола, и с всичко, което родителят прави, а детето  вижда, но му е забранено. Фалш,  лицемертие, разочарование, чувство за вина,  безкраен списък от комплекси  и абсолютна неадекватност да се развиват самостоятелно,  следват в живота на такива осакатени индивиди.  И ако човек не е достатъчно силен ментално,  да се измъкне от целия тоя  организиран фалш, просто се претопява и става същият като другите. Такива неудовлетворени инвалидизирани хора не могат да съставляват идеално общество. Не знам, как това не е очевидно за всеки.

Философът Б. Ръсъл, казва, че моралът и етиката , поради невежество на мнозинството,  са загубили своята  истинска концепция за правилно .
Шопенхауер пръв демонстрира, че до тогава нито един философ не е успял да превърне морала  в  наука  за установяване  на  здрави основи , твърдейки, че моралните норми са абсолюти. Което ги прави неприложими  към неабсолютни същества и ситуации.

Неговият ученик ,  Ницше,  отива още по-далече, твърдейки, че традиционните морални поведения са абсолютно безполезни в живота,  да не кажем  даже вредни. 

Това , определено е било  освобождаване от  господстващата до тогава моралната  теология и най-сетне било  възможно, моралът и етиката  да бъдат предмет на принципно обсъждане, извън религията.
 
Множество мислители  и философи тогава се  заемат да обясняват субективността на морала ( т.е.  че концепцията за „правилно”  винаги  зависи САМО от нивото на развитие на индивидуалното съзнание)  и никои  фантазьори или пророци на баналности не са могли да  обяснят тази материя адекватно.  Хагерстрьом казва, че не  може да се говори за наука за етиката, а само за история на етиката.

Никой не се опитва да обори  факта, че някои правила ( обществени закони) са необходими, ако хората искат да живеят заедно, (т.е. в общество) без фрикции, и че без такива норми, би било борба на всеки срещу всеки и ред в обществото, би бил невъзможен. Такива закони са : да не се убива,  краде,  мами,  злослови и т.н.   най-простата сума от тези закони е старото като света  правило за реципрочност:  Отнасяй се към другите, както искаш да се отнасят с теб.

Езотериката от своя страна установява фатални грешки в законите за свободата и единството. А именно, че критицизмът не е  равняван по  очевидни  лични   наблюдения. Има морални философи, които не са разбрали това.  Критицизмът  е равняван по  множеството табута и арбитриражни конвенции,  без рационално мислене, което е увеличило  всеобщото объркване и е направило по-трудно за хората да живеят заедно. И от там и  привидно  е увеличило  омразата с нейното вечно осъждане и заклеймяване.  Безпомощно само-заслепени, моралистите не откриват нито лицемерие, нито омраза.
 Разглеждани, основите на концепцията за „правилно” и „неправилно” показват,  че  те зависят от индивидуалното разбиране  за  правилно и неправилно, както и  от целта на индивида в живота. 

Винаги е въпрос на личен избор на  индивида, дали той ще се  прилепи, присъедини към някоя  от многобройните  колективни  концепции или ще заеме своя собствена позиция.

 Ние не можем да се надяваме на универсална концепция,  като най-добрия начин за осъзнаване значението на живота,  докато човечеството не е успяло да разреши проблемите  на съществуванието.  Хората  не знаят какво са, от къде идват, какво е реалност и какво не от това което ги заобикаля.  И с жалките си егоцентрични разсъждения, си вменяват правата да отсъждат.  Докато човекът не е развил съзнанието си до необходимата степен,  за да разбира себе си и света около себе си ,  винаги ще има различни концепции за правилно и неправилно в политиката, социалния и културния живот, и принципно в живота. А с това и съществуването на  значителна опасност  от  последвал антагонизъм, отравящ  човешкия ум и спъването и затрудняването  на разбирането и  противодействието на рационални човешки отношения.
Резултатът от всичките тези традиционни, безпредметни забрани, е универсално възприет култ към  псевдо -приличие, враждебност към живота,  която моралистите,  изглежда,  са неспособни да разберат.

Те споделят лицемерието и цинично заклеймяват тези, които отказват да направят  фетиш от така нареченото „благоприличие” .   
Точно цялото това лицемерие , този  неизлечим култ към лъжата,  който е  причинител на злото,  е труден за схващане.

 Струва си, предполагам да се спомене, че единствените неща, които Иисус  заклеймява са лицемерието, фарисеизма и морализма. 

Абсолютната  честност в неговото поведение   срещу лицемерието , е въпрос на съзнание за всеки пионер, който въпреки , че може  целият свят да  е срещу него, остава на своята позиция. 

Шопенхауер казва, че познанието на индивида за себе си, такъв какъвто е, е много по-полезно за неговото щастие, отколкото  за това, какъв си мисли, че трабва да бъде.  Това може да бъде приложено само към независими, свободомислещи  индивиди.

Това, че подобна позиция дразни някои хора е техен проблем.  Освен това,  на  настоящото ниво на развитие на човечеството, самото  съдене  на другите е абсолютно невъзможно.     Нашето ниво на съзнание показва, че не сме дорасли, за да имаме право да съдим другите.  Хората са невежи  дори за най-простите предпоставки за съдене.

 Що се отнася до индивидуалното отношение към себе си, което до голяма степен е резултат от възпитанието,  от него самия зависи дали един индивид ще успее да стопи цялата негативност,  съдържаща се в  комплекса за малоценност, комплекса за мнение, комплекса за навик ( ако трябва да споменем една малка част), които животът стоварва върху нас.  Положителните, живото-поощряващи комплекси не предизвикват толкова сериозни проблеми.
 
Освободеност от предразсъдъци,  честност, добра воля, толерантност, хуманност и чувство за хумор – са група качества,  рядко срещани в една личност.  Рядко също, правото на всеки индивид да мисли, чувства и казва, а и да прави както мисли , в рамките на равните права на всички  за същата ненарушима свобода. Свободата е от фундаментално значение за щастлив личен живот и от там и за щастливо общество.

Обратно на примитивността, че под  свобода се разбира правото на арбитриране,  съдене, безскрупулност и пренебрежение към правата на другите.

Като  социални същества,  ние можем да  изберем между уважение и признаване равните права на всеки или да приемем войната на всеки срещу всеки.


По материали на
Хенри Т. Лорънси за фолосфията на морала

Неактивен Спорт-Здраве3

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
  • ако четеш това,значи един сириусец те хапе по гъза
Относно: Морал
« Отговор #1 -: Декември 03, 2008, 13:33:42 pm »

Неговият ученик ,  Ницше,  отива още по-далече, твърдейки, че традиционните морални поведения са абсолютно безполезни в живота,  да не кажем  даже вредни. 


И е бил най-прав от всички сульовци във философията, които си изнамират концепции като морала, за да не ги обвини обществото, че умът им бездейства.
"Where am I" is the usual question... In this case "when" might be more apt.

Неактивен lovesimple

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 18
  • corrupted mind
Относно: Морал
« Отговор #2 -: Декември 03, 2008, 14:19:22 pm »
Общественият морал се е видоизменил през времето. В момента не представлява нищо повече от средство за контрол. Добрият морал обаче, общочовешкият е нещо различно. Жалко е само че има доста малко подръжници и в повечето случай нямат нищо общо с вижданията и разбиранията му. Той се е превърнал в лицемерие.  :-\
« Последна редакция: Декември 03, 2008, 18:39:55 pm от Mirotvorec »
има ли на тоя свят цар , да е добър - да обича простите и болярите да мрази ?

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Морал
« Отговор #3 -: Май 24, 2010, 20:26:45 pm »
Да постигнем изобилието с даване

Ръка, която дава, никога не обеднява…
/Тихомир Димитров, народен поет и писател, хаха/

Изобилието се постига с даване. Точка по въпроса. Казва ви го човек, който е потопен до шията в изобилие, но не е мултимилионер. „Защо така?”, ще попитате вие. „Ами защото досега не съм си го поставял за цел”, ще ви отговоря аз. Освен това, изобилието приема толкова много и различни форми, които надхвърлят тесните ни представи за пари, лукс и слава, че направо ми се завива свят.

Но изобилието може да съществува само в две „агрегатни състояния”: имане и нямане, излишък и липса.

Невъзможно е да си богат и беден едновременно, да си гладен и сит, болен и здрав, да си прекалено зает и абсолютно свободен. Едновременно. Не може да си чувствителен дебил, талантлив бездарник, трезвен алкохолик, честен политик…

Това са оксиморони.

Депресия, криза, завист, бедност, лошо здраве: всички тези неща се дължат на нагласата ни да предпочитаме да взимаме пред нагласата да предпочитаме да даваме.

Простичко правило в природата е, че изобилието се постига с даване.

Не случайно богатите са най-заети с благотворителна дейност.

Не защото са богати.

Нищо не ти пречи да дариш два лева, ако имаш 20. Това също е благотворителност.

Но богатите са по-склонни да дарят малък процент от състоянието си, защото вярват в изобилието и реално харчат колослани суми за благотворителност, които повечето хора, живеещи в нищета, дори не могат да си представят.

Звучи нелепо и абсурдно, знам, но, вижте, в природата нещата винаги действат на принципа на взаимно допълващите се противоположности.

Обратните полюси се привличат. Сушата без влагата и топлината без студа са невъзможни. Нощта осмисля деня, получаването води до даване, а даването – до получаване.

Обратните неща се привличат, причиняват се едно-друго.

Пише го в учебнците по физика и астрономия, в духовните книги, върху стените на тоалетните.

Пише го навсякъде, ама няма кой да чете…

Човек, възпитан в духа на поговорката „като ти дават еж, като те гонят – беж” няма как да опознае изобилието. Той от малък е обучен във всяка възможна ситуация да търси начин да вземе повече за себе и да остави по-малко на другите. Този човек е посветен в науката на нищетата.

Противположните неща се привличат, но сродните – също.

Само че противоположните по полюс и сродните по вид.

Например, противоположните магнити се привличат.

По пътя на тази логика, ако даваш време, ще получаваш време, ако даваш любов, ще получаваш любов, ако даваш уважение, ще получаваш уважение, ако даваш пари, ще получаваш пари.

Законът има четири малки следствия, с които трябва да се съобразяваме, ако искаме да го видим как действа:

1/ Винаги получаваш повече, отколкото си дал

Същото важи и с обратен знак. Ако вземеш сто лева назаем, почти никога не дължиш сто, нали така? Обикновено дължиш 110, 120, 130 и т.н.

2/ Невинаги получаваш това, което даваш оттам, където го даваш

Ето защо има заеми, които никога няма да бъдат върнати. Има и дарения, които никога няма да бъдат потърсени.

3/ Даването трябва да ти носи удоволствие

Ако раздаваш със страх, че ще се разориш, наистина ще се разориш. Ако се мотаеш с притеснението, че нямаш достатъчно време, наистина ще изтървеш крайния срок… Ако даваш на някого нещо с нагласата, че не го заслужава, няма да получиш нищо в замяна. Хубаво е да сме разсъдливи и да даваме само това, което имаме в повече, но да не ни се свиди и да го правим с кеф. Щедростта в ръцете е невъзможна без великодушие в сърцето.

4/ Между даването и получаването винаги стои интервал от време


Никой не знае универсалната форумала за времето. Причината е, че такава просто липсва. Всеки процес е крайно индивидуален сам по себе си и зависи от безброй много други фактори / процеси. Но едно е сигурно:

Даването отваря пряк път към получаване и получаването – към даване.

Сигурен съм, че ако получите добър хонорар в аванс, все някога ще ви се наложи да поработите здраво, за да си го заслужите. Ако получите заем, все някога ще ви се наложи да помислите как да го върнете, ако обичате някого, все някой ще заобича и вас…

Колкото повече даваме, толкова повече получаваме.

Има хора, които са напълно наясно с този принцип, приели са го изцяло, повярвали са в него и, уж, го спазват, но въпреки всичко продължават да живеят в липси. Причината е, че логиката на страха ги задължава да притискат вратата на изобилието с крак. Така тя не може да се отвори широко. Не и против волята им.

Давайки минималното, на което си способен, получаваш минималното, от което се нуждаеш.

Щедростта в ръцете е невъзможна без великодушие в сърцето.

Човек трябва да се довери на принципа.

Трябва да започне пръв!

Поне веднъж трябва да се отпуснеш и да дадеш малко повече, отколкото считаш за „необходимо”. Без да очакваш нищо в замяна. Ама да дадеш с кеф и за предпочитане там, откъдето получаваш вдъхновение, любов, удоволствие, наслада.

После остава само да чакаш и да се наслаждаваш на резултатите. Те най-вероятно ще дойдат от съвсем различни посоки, но какво значение има? Механизмът вече е задействан.

Поговорката: „За да получиш, първо трябва да дадеш” звучи ли ви познато?

А „Съдбата обича смелите”?

Добрите правила наистина ги пише навсякъде.

Защото тогава хората избират да живеят по лошите? Защо после възпитават децата си, убеждават и приятелите си, макар самите те непрекъснато да страдат и никога да не постигат съществен напредък в живота?

За да споделят нищетата, разбира се, как защо?

Misery likes company.

Изобилието също.

Точка.
http://asktisho.wordpress.com/2010/05/

Неактивен алибаба

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 794
Re:Морал
« Отговор #4 -: Май 25, 2010, 20:40:05 pm »
Тази статия за морала е много добра.
Морала е.....невежи хора да те учат на добродетел..

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re:Морал
« Отговор #5 -: Май 26, 2010, 16:46:27 pm »
    А  какво  е  това  личен  морал,  несъобразен  с  общоприетият!  Може  ли  да  съществува  такава  категория?
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен алибаба

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 794
Re:Морал
« Отговор #6 -: Май 26, 2010, 16:51:14 pm »
Естествено! Само в личен план можем да говорим за морал, защото само за себе си човек е наясно какви ги дроби, какви са му мотивите и пр.

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re:Морал
« Отговор #7 -: Май 26, 2010, 16:57:59 pm »
    Яяяяя!  Стигаме  до  единомислие,  браво!
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен алибаба

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 794
Re:Морал
« Отговор #8 -: Май 26, 2010, 17:28:25 pm »
Аз мисля, че не толкова единомислието е проблема, а ЕДИНОДУМИЕТО  ;D
Вече много станаха случаите, когото се повежда спор, при който хората говорят за едно и също нещо, но не се разбират, защото влагат различно съдържание в думите.

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re:Морал
« Отговор #9 -: Май 26, 2010, 17:32:45 pm »
     Затова  в  една  тема  писах,  че  е  много  важно  да  се  уточняват  понятията  предварително!
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Морал
« Отговор #10 -: Май 26, 2010, 19:49:08 pm »
В папския институт се изучава ИСТОРИЯ НА ПОНЯТИЯТА... :)

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re:Морал
« Отговор #11 -: Май 26, 2010, 19:52:35 pm »
   Това  ме  интересува!
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен Polymorpher

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 212
Re:Морал
« Отговор #12 -: Май 26, 2010, 20:48:25 pm »
Единствено ненавиждам идеята да се пакетирам цялостен спектър от смислови конструкции под една дума наречена морал. Когато наричаш множество различни неща с една и съща дума обезмисляш както думата така и нещата които се адресират с нея.


Понятието за "морал" просто отклонява вниманието от същността на това което се предава под този етикет.
The main thing you can accomplish by arguing with idiots is working up the nerve to strang

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27