Легенди за Свети Иван Рилски
Малкият Свети Иван, като станал на 13 години, ценил се говедарче у един скринчанин. Като пасял веднъж говедата, една крава минала отвъд Струма във Вуковско и там се отелила. Детето обадило на господаря си, че кравата се отелила отсреща, но не можало да премине и докара кравата и телето поради голямата вода. Господарят бил суров човек: той сгълчал детето и го проводил да докара кравата с теленцето, па сам се скрил да гледа как детето ще прегази водата. Струма била дотекла като море, та Свети Иван не посмял да я прегази; но като се боял от злия си господар, помолил се на Бога, метнал връхната си дреха (долама) на вълните, седнал отгоре и така преминал. Свети Иван взел със себе си теленцето, качил се на доламата си по същия начин и се върнал в Скрино, а след него преплавала и кравата. Господарят, който бил видял чудото и се уплашил, повикал пастирчето, съобщил му, че вече не му е потребно, та да си дири другаде работа. Свети Иван вместо припадащата му се заплата поискал шареното теленце и то му било дадено.
След това пастирчето се загубило от селото и никой не знаел къде е отишло. А то се било оттеглило в гората на Руен в една пещера. Телето, което пораснало и станало вече вол, било вързано за бора до същата пещера.
Свети Иван бил открит от някои ловци, чиито кучета надушили вола и постоянно лаели. Ловците били много гладни, та поискали от Свети Иван хляб. Той им сложил няколко малки късчета хляб, наситил ги и дори останало. Един от ловците си взел скрито една троха от този чуден хляб, но когато рекли да си вървят, всички останали на местата си и не могли да се мръднат. Само когато светецът ги поканил да оставят, каквото са взели, тогава могли да станат и да си отидат.
Скоро мълвата за чудото се пръснала из цялото село. Някои селяни помислили, че чудото е дяволска работа, че човекът в гората е някой магьосник, който им обира плодородието, та се надигнали да го изпъдят от пещерата, а вола му да убият.
Когато по едно време Свети Иван забелязал своите гонители, той се досетил защо идат, уловил вола си, побягнал с него надолу низ Струма. Когато стигнал на едно равно място, което много харесало, рекъл на своя другар: „Шарко, тук е добро за нас, но понеже ни гонят, не бива да се спираме!" На това място, разказва преданието, сега е разположено село Доброво. По-надолу на едно място, дето щели да ги застигнат гонителите от Скрино, побутнал вола да бягат по-скоро, като му рекъл: „Мърдай, воле, домърдахме го, ще ни уловят..." Това място и сега се вика Мърдище. Най-сетне при един голям бряст били застигнати. Свети Иван се качил на бряста, пък оттам викал на вола да не го уловят: „Околе, воле, заобиколиха ни!" Оттогава това място се нарича Околище.
Волът обаче бил уловен, заклан, месото му поделено и събрано в торбите на селяните. На една скала и сега посочват петна от кръвта на вола. След това рекли да уловят и свети Ивана, но като не можали да се покачат, заели се да секат бряста. За да се спаси, свети Иван хвръкнал, прелетял към Рила и стъпил на високата канара над с. Рила, наричана Орлица. Там го наклеветили орлите на скринци и той не знаел вече къде да се скрие, когато му се явил божи ангел и му рекъл: „Гледай сега къде ще падне звезда от небето, там да отидеш!" По дадения знак Свети Иван прехвръкнал от Орлица при пещерата в Рила планина над манастира, дето сега е провиралката. Там свети Иван, додето е живял, бил мъчен много от дяволите и много изтеглил.
Скринци, като изгубили от очите си своя чудноват съселянин, повърнали се назад. По пътя седнали на едно място да си изпекат от месото на вола и да похапнат. Но като бръкнали в торбите си, що да видят: вместо месо показала се страшна смрад и почнали да излизат змии, гущери, жаби. Тогава те изтърсили торбите и избягали. Мястото било наречено Смръдливица. И сега там има много змии, гущери и жаби.
Когато след години скринци узнали, че пропъденият техен съселянин не бил магьосник, а светия, съградили му манастир на мястото над тяхното село, където някога живеел, и му се молили да се върне. Свети Иван не ги послушал, защото си бил намерил по-хубаво място, но поради разкаянието той ги веднъж проклел, а два пъти благословил. Населението от околните на Скрино села нарича скринци „светогонци", кога иска да дразни последните. В Скрино по предание и днес посочват от кои къщи са били селяните, които пропъдили някога своя сродник Ивана. Тогава Скрино се състояло от пет къщи: и те до днес си стоят все пет и не се умножават поради проклятието на светеца.
Скринци обикновено неохотно разказват за своя именит съселянин. Мястото пак, дето е обитавал Свети Иван, отстои на около един километър над Скрино. То е скалиста височина, като голяма могила, обрасла с гъста букова гора и няколко бора — около 50 на брой. Боровете не се размножават пак поради клетвата на свети Ивана. В тази гориста местност, в едно непристъпно място се нахожда и пещерата, в която е живял светецът. На стотина метра източно оттам се посочва един усамотен бор с дънер, притиснат от въжето, с което е бил връзван волът на Свети Иван. Под пещерата, нещо на стотина метра, е равнище, на което имало манастир, сега само развалени зидове и купища камъни. На запад от манастира е големият извор, наричан досега „Света вода". Тук на Очевден (денят на отеца Свети Иван Рилски — 19 октомври) идват почитатели на светеца от околното население, колят курбан, а недъгави и болни се мият на светата вода за здраве.
Източник: „Свети Иван Рилски и неговият монастир", Йордан Иванов
