Въпроси

[Спорт-Здраве3]

Хрумна ми нещо интересно.Бързам да уточня,че щом хрумва на мен,значи е хрумнало и на хиляди души освен мен и някой от тях със сигурност е психолог и със сигурност е направил терапия,кой знае...Такаче има опасност да ви провокирам към психо-тест или да направя на всеследящите военно-маго-психолози услуга  ;D Всеки си отговаря за поуста,нали така.

Та сетих се за въпросите "защо".Няма ли да е интересно,ако всеки се хване за нещо по избор и пита себе си "защо".После пита "защо" и за дадения отговор.

Неизбежно е да се стигне до задънена улица,която може да представлява много неща - повторение на идиотски отговори твърде често,просто "не знам" или пък затворен кръг или пък друго.
Идеята ми е да приканя форумците да споделят в тази тема последният въпрос,до който са стигнали,след който следва задъдена улица

Не зная какво ще стане,когато се натрупат въпроси в тази тема.Но със сигурност ще се направят изводи за твърде много неща.Главното според мен е,че някой може да намери своя отговор и своя въпрос.



П.П.Забелязал съм,че всеки отговор е все едно крачка напред,а всеки измислен(лъжовен) отговор - крачка встрани.Метафорично казано - стигане на препятствие и обикалянето му,за да се види какво е Няма значение... ;D
Стори ми се интересно и ще се радвам ако някой сподели последния си въпрос

[Iris]

Щом стигнеш да задънена улица, значи или отговорът не е верен, или си го разбрал погрешно. Има и вариант просто да не разбираш отговора и да знаеш, че не го разбираш, но тогава не може да се каже че си в задънена улица, а просто че ти липсва разбиране (светлина) за да видиш нещата такива каквито са. Всеки истински отговор носи след себе си нови въпроси. В момента не мога да се сетя да съм стигнал до задънена улица по някой въпрос. Обаче има много неща, които са ми твърде далечни и успявам да доловя само силуетите им, без да мога да ги разбера в детайли. Но всеки човек си има граница на видимост и за да види отвъд нея трябва да подобри зрението си. Когато това стане, човек вижда по-надалеч във всички посоки, а не само в една определена.

[=======]

      Най-системното и постоянно търсене и отговаряне, после пак същите въпроси, пак някакъв отговор, пак въпрос и т.н.  е - какво е Абсолюта?, Бог?, Създателя?, Безкрая?, Вечността?, Безвремието?, Къде сме ние хората, планетата ни, системата, Галактиката, Вселената в голямага картина на Безкрая? Вечните ми въпроси, намирам някои отговори, пак въпроси, пак отговори, колкото повече отговори, толкова повече нови въпроси възникват. И постоянно ми е интересно да си ги задавам и да търся отговорите...

[July]

Щом стигнеш да задънена улица, значи или отговорът не е верен, или си го разбрал погрешно. Има и вариант просто да не разбираш отговора и да знаеш, че не го разбираш,

   Нали някой първо трябва да знае въпоса?! Като не знаеш въпроса, как да разбереш отговора?   Ще продължаваш да си задаваш въпроси и ще им търсиш отговори. До задънена улица стига, който не знае въпроса.
   

[Спорт-Здраве3]

Не исках да кажа това 
Ето,ще напиша своя верига от въпроси,дано не е много дълга:

Зарядното за GSMа е черно.
-защо зарядното е черно? - за да не се набива на очи.
-защо да не се набива на очи? - защото е само "придатък" на обекта на внимание(телефона).
-защо е придатък? - защото не е то,което задоволява потребителя.
-защо то не задоволява потребителя? - защото не свързва общуващи.
-защо не свързва общуващи? - защото не оперира с такава информация.
-защо? - защото не то е предназначено да оперира с такава информация.
-защо не то? - защото е стационарно ориентирано.
-защо е така ориентирано? - защото такава е енергийната система,кояот сме си направили.
-защо сме направили системата стационарна? - защото това се знаели за електричеството,когато сме я правили.
-защо само това? - защото...не сме се били задълбочили достатъчно.
-защо не сме се задълбочили тогава? - защото комуникацията е имала приоритет.
-защо е имала приоритет? - защото всичко се е развивало,не само тока.
-защо всичко се е развивало? - защото...сме се задълбочавали в другите сфери.
-защо? - защото сме имали време.
-защо сме имали време за другите сфери,а за тока не? - защото веднъж имали ток,сме свалили приоритета му.
-защо? - защото сме бързали за другите неща.
-защо сме бързали? - защото сме се конкурирали.
-защо? - защото сме такива.
-защо сме такива? - защото вече не сме толкова концентрирани върху себе си.
-защо не сме? - защото ни отвличат вниманието.
-защо ни отвличат вниманието? - защото на някой това е потребно.
-защо му е потребно? - защото се конкурира с нас.
-защо се конкурира с нас? - защото не се е концентрирал върху себе си.
-защо? - защото...вероятно отвличат вниманието му
-защо? - вероятно защото на някой това е потребно...

И тук вече се въртя

Моят последен въпрос следователно е:
 "Защо този,който ни отвлича вниманието от нас самите,е толоква концентриран върху нас,а не върху себе си?"


И го публикувам тук,с надеждата,че някой има вероятен отговор.

[H.]

Моят последен въпрос следователно е:
 "Защо този,който ни отвлича вниманието от нас самите,е толоква концентриран върху нас,а не върху себе си?"


И го публикувам тук,с надеждата,че някой има вероятен отговор.

Може би защото той вече е избрал какъв да бъде (тук не коментираме морала на избора и т.н.) и чрез нас и нашите предизвикани от външни фактори действия, той е във възможността си да продължава да бъде това, което е избрал.

[Regul]

Или защото той сам не е достатъчен на себе си, има нужда да живее от другите, вниманието е енергия, енергията живот...така че гледайте към мен 

[Спорт-Здраве3]

Хората тук живеят главно в блокове.
-защо живеят в блокове?-защото геометрията му позволява побиране на повече семейства.
-защо позволява повече?-защото обемът на квадрата се изчислява лесно и с него се борави лесно.
-защо трябва да се борави лесно?-защото са нужни много жилища.
-защо са нужни много?-защото хората са много.
-защо хората са много?-защото малко от тях умират.
-защо умират малко?-защото няма какво да ги убива.
-защо няма?-защото пазят животите си.
-защо ги пазят?-за да живеят повече.
-защо искат да живеят повече?-защото ги е страх да умрат или някой да умре.
-защо ги е страх?-защото става рядко и забравят какво е смъртта.
-защо става рядко?-защото пазят повече животите си.
-защо ги пазят?-защото ги е страх... и тн

Тоест колкото повече хората пазят всеобщо животите си,толкова повече забряват какво е смъртта.Колокто повече забряват,толкова повече се страхуват от нея,защото им става непозната

И кое за бога предизвика този кръговрат,който акумулира страх? Според вас как се стигна дотук?

Някой може би ще отговори:
Защото определени същества имат нужда от тъкмо тези вибрации.
-защо имат нужда?-защото чрез тях оцеляват...и вероятно напредват в определена посока.
-защо оцеляват чрез тях?-защото са избрали да бъдат такива,че да оцеляват чрез тях.
-защо са избрали това?-защото са искали да видят какво е.
-защо са искали да видят какво е?-защото не са знаели.
-защо им е да знаят?-защото си нямат работа и всичко трябва да играе игра,за да имат смисъл нещата.
-защо нещата трябва да имат смисъл?-за да си оправдаят съществуването.
-защо трябва да го оправдават?-защото ги е страх да не ги обвинят.
-защо ги е страх?-защото ако нямат смисъл,от тях няма нужда.
-защо смисълът се свързва с нуждата?-защото оправдава съществуването,а съществуването е нужда.
-защо съществуването е нужда?-защото съществува...а от това трябва да има смисъл.
-защо едно съществуване да има смисъл?-защото иначе е необосновано.
-защо трябва да е обосновано?-за да има смисъл...и тн


Тоест,ако нещо съществува,значи от него има смисъл.И смисълът е да съществува.

Питам се,защо за бога не си признаем,че смисълът няма нищо общо със съществуването? Кой посади тази идея у нас,че ТРЯБВА да има смисъл от това,че сме тук и че ТРЯБВА да оправдаем това,че сме тук?

[Mirotvorec]

А кое има смисъл- не-съществуването ли? И защо трябва да се оправдавам пред някого, след като аз съм избрал да бъда тук?
Думата "трябва" няма никакъв смисъл, защото всъщност всичко е Е.

[Bell]

Задаването на въпроси е част от пътя на осъзнаването, но има един друг момент. Отговорите, които всеки би дал вероятно биха се различавали от тези на друг. А по-верен отговор едва ли има. Аз си представям, че когато човек стигне нужното развитие за разбиране на цялото, тогава въпроси и отговори няма, тогава се постига разбиране и усещане в едно за това как всичко Е или не Е и въпросите и разсъдъка са излишни, може би тогава се постига разбиране за безвремие или просто попадаш в него - в друго ниво. За това, този тип въпроси и отговори са много индивидуални, но със сигурност нечия идея за въпрос и отговор би била интересна за различните хора и би дала нови идеи на всеки "търсещ".
Със сигурност обаче докато сме във фаза на задаване на въпроси и боравене с отговори, проявяваме в различна степен тая индивидуалност, която се отразява и в самите ни отговори, тоест ние самите отразяваме нещо от себе си в тях. Не ме притеснява субективизма във случая, а това, че действително това е прекалено разкриване за недоброжелатели. Но пък би било интересно да се види как различните личности биха отговорили на даден въпрос.  Мисля, че би било интересно да се илюстрира и това.

Аз се опитах да си отговоря на въпроса защо зарядното е черно и вместо да последва линейна логическа последователност, то при мен настана такъв хаос, че не е за публикуване. 

Тъй че, още веднъж, много е индивидуален тоя процес.

А тая тема ми напомня на Сократовите диалози, човека е бил убит заради същото начинание, което подема инициятора на тая тема.  :'(
Има и други известни философи, които са си задавали въпросите по тоя начин и може би най-известния краен отговор е бил "Мисля, следователно съществувам"...