Погрешно и правилно използване на езотеричното знание

[Fiery]

Нередактиран превод

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ

Където е духът, там е съзнанието. Ние трябва да се научим да разпознаваме какъв вид съзнание притежават дадени форми на духовност. Напълно съзнателно разбиране на злото е необходимост за петата следатлантска епоха. Душите на умрелите могат да стават разрушителни центрове в земната сфера

Вие ще си при­пом­ни­те как раз­г­леж­дах­ме раз­ни­те глед­ни точ­ки и мне­ния свър­за­ни по­нас­то­ящем с психо-аналитиците. Главното бе­ше да се по­ка­же яс­но факта, че иде­ята за несъзнателното, ко­ято пре­об­ла­да­ва­ше в пси­хо­-­ана­ли­за­та е неоснователна. Докато та­зи идея /на­пъл­но от­ри­ца­тел­на идея/ про­дъл­жа­ва да съществува, ние сме за­дъл­же­ни да кажем, че пси­хо­ана­ли­за­та под­хож­да с не­адек­ват­ни сред­с­т­ва на поз­на­ние към яв­ле­ние от мно­го го­ля­ма важ­ност за на­ше­то време. И по­не­же пси­хо­ана­ли­ти­ци­те се опит­ват да из­с­лед­ват ума и ду­ша­та и /как­то видяхме/ да на­уча­ват тях­но­то учас­тие в об­щес­т­ве­ния живот, ние тряб­ва да кажем, че под­хо­дът им е мно­го по­-м­но­гоз­на­чи­те­лен от това, ко­ето би­ха мог­ли да пред­ло­жат как­ви­то и да е би­ло ака­де­мич­ни из­с­лед­ва­ния в съ­ща­та област. От дру­га страна, по­не­же пси­хо­ана­ли­за­та се опит­ва чрез пе­да­го­ги­ка­та и терапевтиката, а чес­то ве­ро­ят­но е чрез со­ци­ал­ни­те и  по­ли­ти­чес­ки идеи да пре­не­се вли­яни­ето си дъл­бо­ко в чо­веш­кия живот, на опас­нос­ти­те свър­за­ни с по­до­бен под­ход тряб­ва да се гле­да мно­го сериозно.

Сега въз­ник­ва въпросът: Какво в дейс­т­ви­тел­ност е това, ко­ето те­зи съв­ре­мен­ни из­с­ле­до­ва­те­ли не мо­гат да дос­тиг­нат и не же­ла­ят да достигнат? Те признават, че еле­мен­тът ду­ша съ­щес­т­ву­ва из­вън съзнанието: те го тър­сят из­вън съзнанието: но те не мо­гат да дос­тиг­нат до приз­на­ва­не­то на са­мия дух. Духът ни­ко­га не мо­же да бъ­де схва­нат чрез иде­ята за несъзнателното, тъй ка­то не­съз­на­те­лен дух е ка­то чо­век без глава. Наистина, аз съм об­ръ­щал вни­ма­ни­ето Ви на факта, че има хора, жер­т­ва на из­вес­т­ни ис­те­рич­ни условия, ко­ито ка­то вър­вят по ули­ци­те виж­дат хо­ра­та ка­то те­ла без глави. Това е оп­ре­де­ле­но болест. Така меж­ду днеш­ни­те из­с­ле­до­ва­те­ли съ­щес­т­ву­ват такива, ко­ито мислят, че мо­гат да об­х­ва­нат це­лия дух, но тъй ка­то те предполагат, че той е несъзнателен, те показват, че се на­ми­рат под въз­дейс­т­ви­ето на заблудата, че един не­съз­на­те­лен дух, дух без съз­на­ние би мо­гъл да бъ­де на­ме­рен от всеки, кой­то прек­рач­ва пра­га - не­за­ви­си­мо да­ли правилно, как­то е опи­са­но въз ос­но­ва на ду­хов­но­-на­уч­ни изследвания, или по­ра­ди ня­коя не­нор­мал­на болест, ко­ято прив­ли­ча вни­ма­ни­ето на психоаналитиците.

Когато прек­рач­ва­ме пра­га на съзнанието, ние ви­на­ги нав­ли­за­ме в цар­с­т­во­то на духа: ня­ма зна­че­ние да­ли то­ва е подсъзнателно, или над­съз­на­тел­но­то царство. Ние ви­на­ги нав­ли­за­ме в царство, къ­де­то ду­хът в из­вес­тен сми­съл е съзнателен, къ­де­то той про­явя­ва съз­на­ние от ня­ка­къв вид. Ние тряб­ва да от­к­ри­ем условията, при ко­ито да­де­на фор­ма на съз­на­ние преобладава: да­же ние тряб­ва чрез Духовната на­ука да при­до­би­ем въз­мож­нос­т­та да раз­поз­на­ва­ме ка­къв вид съз­на­ние при­те­жа­ва от­дел­на­та духовност.

Аз съм Ви раз­каз­вал слу­чая за ед­на дама, ко­ято на­пус­на­ла ед­на компания, из­ти­ча­ла сре­щу ед­на кола, би­ла за­дър­жа­на да не ско­чи в ре­ка­та и за­ве­де­на об­рат­но в къщата, ко­ято то­ку що би­ла напуснала, та­ка че би­ла от­но­во под един и съ­щи пок­рив с домакина, в ко­го­то тя би­ла под­съз­на­тел­но влюбена. В то­зи слу­чай не би мог­ло да се каже, че ду­хът е из­вън съз­на­ни­ето на дамата, духът, кой­то я под­тик­ва и ръководи, е не­съз­на­тел­на част от душата: Той с високосъзнателен. Съзнанието на то­зи де­мо­ни­чен дух /кой­то е от­вел да­ма­та об­рат­но при нейния не­за­ко­нен любим/ е до­ри по­-­умен от да­ма­та в нейния го­рен етаж - ис­кам да ка­жа съз­на­ни­ето и. И те­зи духове, ко­ито мо­гат да бъ­дат срещ­на­ти при пре­ми­на­ва­не­то по един, или друг на­чин на пра­га на съз­на­ни­ето и са ак­тив­ни и сил­ни там, не са несъзнателни: те са мно­го ефек­т­но съз­на­тел­ни за цел­та на соб­с­т­ве­на­та си дейност. Изразът "не­съз­на­те­лен дух", как­то го упот­ре­бя­ват психоаналитиците, е безсмислен: аз бих мо­гъл със съ­щия ус­пех да кажа, ако ис­кам да го­во­ря прос­то от моя соб­с­т­ве­на глед­на точка, че ця­ло­то изис­ка­но общество, на­ся­да­ло тук, е мо­ето несъзнателно, ка­то се предполага, че не зная ни­що за него. Точно тол­ко­ва мал­ко мо­же чо­век да опис­ва ка­то "не­съз­на­тел­ни духове" те­зи ду­хов­ни Същества, ко­ито са нав­ся­къ­де око­ло нас и мо­гат да заг­раб­ват личността, как­то в случая, за кой­то Ви го­во­рих ми­на­ла­та седмица. Те не са несъзнателни: те са из­вън сфе­ра­та на на­ше­то нор­мал­но съзнание, но те са на­пъл­но съз­на­тел­ни за своя соб­с­т­ве­на сметка.

Изключително важ­но е, да усе­ща­ме това, по­не­же зна­ни­ето за ду­хов­но­то царство, ко­ето ле­жи от­въд прага, ко­ето оз­на­ча­ва зна­ние за реални, съз­на­тел­ни индивидуалности, не е прос­то от­к­ри­тие на се­гаш­на­та Духовна наука: всъщност то е предвечно знание. В пре­диш­ни­те вре­ме­на то е ид­ва­ло чрез старото, ата­вис­тич­но ясновидство. Днес то тряб­ва да бъ­де пос­тиг­на­то пос­те­пен­но с дру­ги методи. Но зна­ни­ето за те­зи ду­хов­ни Същества, ко­ито жи­ве­ят от­въд на­ше­то съз­на­ние при ус­ло­вия раз­лич­ни от нашите, но има­щи трай­на връз­ка с чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва и оказ­ва­щи вли­яние вър­ху мисленето, чув­с­т­ва­та и во­ля­та на личността, то­ва зна­ние  винаги е съществувало. И в ня­кои братства, ко­ито ви­на­ги са гле­да­ли на то­ва зна­ние ка­то на своя тай­на собственост, то ви­на­ги се е раз­г­леж­да­ло ка­то ви­со­ко езотерично. Защо то­ва е би­ло така? Пълното раз­г­леж­да­не на то­зи въп­рос се­га би ни от­не­ло пре­ка­ле­но мно­го време, но тряб­ва да се каже, че от­дел­ни братс­т­ва бя­ха чес­т­но убедени, че го­ля­мо­то мно­зин­с­т­во от хо­ра­та не са уз­ре­ли за то­ва знание. И на­ис­ти­на то­ва е вяр­но до из­вес­т­на степен. Обаче мно­го дру­ги братства, на­ре­че­ни леви, се опитваха да за­дър­жат то­ва зна­ние за се­бе си, за­що­то го при­те­жа­ва мал­ка гру­па хора, то им да­ва власт над другите, ко­ито не го притежават. И та­ка от ня­кои гру­пи ви­на­ги са пра­ве­ни уси­лия да си оси­гу­рят власт над другите. Така се случи, че из­вес­тен вид зна­ние бе­ше счи­та­но за езо­те­рич­но притежание, но всъщ­ност бе­ше използувано, за да се при­до­бие власт над едно, или дру­го нещо. Точно се­га е осо­бе­но не­об­хо­ди­мо да бъ­дем на­яс­но от­нос­но те­зи неща. Понеже знаете, че от 1879 го­ди­на чо­ве­чес­т­во­то жи­вее в мно­го спе­ци­ал­но ду­хов­но състояние. Особено мо­гъ­щи ду­хо­ве на тъм­ни­на­та бя­ха спус­на­ти то­га­ва от Духовния свят в чо­веш­ко­то цар­с­т­во и те­зи лица, ко­ито по пог­ре­шен на­чин дър­жа­ха тай­ни­те свър­за­ни с то­ва съ­би­тие в при­те­жа­ние на мал­ки­те си групи, са спо­соб­ни по то­зи на­чин да при­чи­нят всич­ко възможно. Сега пре­ди всич­ко ще Ви по­ка­жа как ня­кои тай­ни за­ся­га­щи нас­то­ящо­то развитие, мо­гат да бъ­дат изпол­зу­ва­ни погрешно. В та­къв слу­чай тряб­ва да вни­ма­ва­те тяс­но да свър­же­те това, ко­ето ка­зах днес, до­ня­къ­де с ис­то­ри­чес­ки линии, с това, ко­ето ще до­ба­вя утре.

Както всич­ки Вие знаете, в на­ше­то дви­же­ние ние чес­то сме об­ръ­ща­ли вни­ма­ние на факта, че то­зи век ще пос­та­ви чо­веш­ка­та ево­лю­ция в спе­ци­ал­на връз­ка с Христос, в смисъл, че през то­зи век /и до­ри през пър­ва­та му половина/ Христос ще се явя­ва на на­рас­ващ брой хо­ра ка­то Същество ис­тин­с­ки и не­пос­ред­с­т­ве­но при­със­т­ву­ва­що в етер­на­та област.

Сега ние знаем, че жи­ве­ем във ве­ка на ма­те­ри­ализ­ма и че от сре­да­та на 19 век то­зи ма­те­ри­али­зъм дос­тиг­на своя връх. Но в дейс­т­ви­тел­ност противоположностите винаги се явяват едновременно. По-точно вис­ша­та точ­ка на ма­те­ри­ализ­ма е по не­об­хо­ди­мост прид­ру­же­на от то­ва вът­реш­но развитие, ко­ето пра­ви въз­мож­но Христос на­ис­ти­на да бъ­де ви­дян в етер­на­та област. Можете да разберете, че раз­к­ри­ва­не­то на та­зи тай­на от­нос­но етер­на­та про­ява на Христос и про­из­ти­ча­ща­та от то­ва но­ва връз­ка на Христос с чо­веш­ка­та ево­лю­ция пре­диз­вик­ва на­рас­т­ва­не на зло­ба­та и зла­та во­ля всред оне­зи чле­но­ве на ня­кои братства, ко­ито же­ла­еха да из­пол­з­у­ват то­ва яв­ле­ние - по­ява­та на етер­ния Христос - за свои соб­с­т­ве­ни це­ли и не ис­ка­ха тя да ста­не об­що дос­то­яние на човечеството. Има братс­т­ва /а братс­т­ва­та ви­на­ги вли­я­ят на об­щес­т­ве­но­то мне­ние ка­то раз­п­рос­т­ра­ня­ват то­ва­-­оно­ва по та­къв начин, че то да сму­ща­ва хората, кол­ко­то с въз­мож­но по-малко/, ко­ито раз­п­рос­т­ра­ня­ват идеята, че вре­ме­то на ма­те­ри­ализ­ма ско­ро ще отмине, или ве­че на­ис­ти­на е към края си. Бедните, жал­ки "ум­ни хора", ко­ито днес чрез тол­ко­ва мно­го събрания, кни­ги и об­щес­т­ва /дружества/ про­кар­ват идеята, че ма­те­ри­ализ­мът е свър­шил и че не­що от ду­ха се­га е достижимо, без оба­че да са спо­соб­ни да предло­жат на хо­ра­та ни­що по­ве­че от ду­ма­та "дух" и из­раз­че­та от то­зи вид: те­зи хо­ра повече, или по­-мал­ко са в ус­лу­га на онези, ко­ито имат ин­те­рес да за­явя­ват не­що невярно: че ма­те­ри­ализ­мът е в разруха. Това да­ле­че не е вярно: обратно, ма­те­ри­алис­тич­ни­ят въз­г­лед се раз­ви­ва и про­цъф­тя­ва повече, ко­га­то учат хората, че ве­че не са материалисти. Материалистичният възглед силно напредва и ще продължава да напредва още четири-пет века.

Най-важното нещо, как­то чес­то е под­чер­та­ва­но тук, е да има­ме пъл­но съз­на­ние за фактите. Човечеството ще за­поч­не да се съвзема, ко­га­то чрез ра­бо­та в жи­во­та на духа, хо­ра­та за­поч­нат да раз­би­рат и виж­дат в ис­тин­с­ка­та свет­ли­на факта, че пе­та­та Следатлантска епо­ха е пред­наз­на­че­на да съз­да­де ма­те­ри­алис­тич­но със­то­яние на съ­щес­т­ву­ва­ние от об­щия по­ток на чо­веш­ка­та еволюция. Но то­га­ва още по­ве­че ду­хов­но­то със­то­яние на съ­щес­т­ву­ва­ние тряб­ва да бъ­де про­ти­во­пос­та­ве­но на то­зи материализъм. Хората в на­ше вре­ме тряб­ва да научат, че е не­об­хо­ди­мо да се во­ди на­пъл­но съз­на­тел­на бор­ба про­тив злото, про­ка­ра­ло си път в чо­веш­ка­та еволюция. Така, как­то през чет­вър­та­та епо­ха се во­де­ше бор­ба за спра­вя­не с раж­да­не­то и смъртта, та­ка ние се­га тряб­ва да се спра­вим със злото. И така, ра­бо­та­та е да се схва­не ду­хов­но­то уче­ние с пъл­но съзнание, не да се хвър­ля прах в очи­те на на­ши­те съвременици, ка­то че ли Дяволът на Материализма не е съществувал. Онези, ко­ито ма­ни­пу­ли­рат с те­зи въп­ро­си по пог­ре­шен на­чин зна­ят та­ка добре, как­то и аз, за съ­би­ти­ето на по­явя­ва­не­то на Христос, но те пос­тъп­ват раз­лич­но с него. И за да раз­бе­рем то­ва ние тряб­ва да обър­нем вни­ма­ние на следното.

Тъй ка­то ние жи­ве­ем в пе­та­та Следатлантска епоха, дос­та пог­реш­но е да се казва, как­то мно­го хо­ра мно­го удоб­но оби­чат да казват: "През то­зи жи­вот меж­ду раж­да­не и смърт на­й-­доб­ро­то не­що е да се от­да­дем на живот: да­ли след смърт нав­ли­за­ме в Духовния свят ще се раз­к­рие ско­ро - мо­жем да по­ча­ка­ме дотогава. Тук и се­га ние ще се нас­лаж­да­ва­ме на жи­во­та си ка­то че ли съ­щес­т­ву­ва са­мо ма­те­ри­ален свят: ако след смър­т­та тряб­ва да ми­нем в Духовния свят, то­га­ва ще уз­на­ем да­ли Духовния свят съществува!"  Това е го­ре­-до­лу тол­ко­ва умно, как­то ако ня­кой е тряб­ва­ло да да­де клет­ва и да каже: "Понеже е вярно, че има Бог на Небето, аз съм атеист!" Има още мно­го хора, ко­ито твър­дят следното: "След смър­т­та ние ще уз­на­ем как сто­ят не­ща­та там. До то­га­ва ня­ма нуж­да да се за­ни­ма­ва­ме с как­во­то и да е ду­хов­но знание."

Този на­чин на мис­ле­не ви­на­ги във всич­ки епо­хи е бил мно­го съблазнителен, но в на­ша­та епо­ха е осо­бе­но разрушителен, за­що­то из­ку­ше­ни­ето да му се от­да­дат се приб­ли­жа­ва мно­го по-близо, до хо­ра­та вслед­с­т­вие на влас­т­та и пре­об­ла­да­ва­не­то на злото. При нас­то­ящи­те ус­ло­вия на еволюцията, ко­га­то чо­век пре­ми­не пор­та­ла на смъртта, той от­на­ся със се­бе си съзнание, ко­ето е раз­вил меж­ду раж­да­не и смърт. Ако се е за­ни­ма­вал из­ця­ло с понятия, идеи и опит­нос­ти из­в­ли­ча­ни от ма­те­ри­ал­ния свят, све­та на сетивата, той се осъж­да да оби­та­ва след смър­т­та си в об­к­ръ­же­ние свър­за­но с те­зи идеи. Докато човек, по­ел ду­хов­ни понятия, вли­за в Духовния свят по пра­ви­лен начин, чо­век от­ка­зал да ги приеме, ще тряб­ва да ос­та­не при­вър­зан към зем­ни отношения, в из­вес­тен смисъл, до­ка­то /а то­ва от­не­ма мно­го време/ той на­учи от­въд да по­ема ду­хов­ни идеи, ко­ито да го от­ве­дат в Духовния свят. В зависимост, от това дали сме поели, или не духовни идеи в този живот, се определя нашата среда отвъд. Мнозина от хо­ра­та /чо­век мо­же да го ка­же са­мо със съжаление/, ко­ито се съп­ро­тив­ля­ват на ду­хов­ни­те идеи през то­зи живот, или им е би­ло поп­ре­че­но да ги поемат, ос­та­ват да бро­дят по Земята, все още свър­за­ни със зем­но­то царство. И при то­ва по­ло­же­ние душата, ве­че от­де­ле­на от окол­на­та сре­да без тя­ло­то е не пред­паз­ва­на от не­го да не ра­бо­ти  разрушително, та­ка­ва душа, ако про­дъл­жа­ва да оби­та­ва зем­на­та сфера, става разрушителен център.
Така ние виждаме, че и то­зи слу­чаи /тряб­ва да ги на­ре­чем нор­мал­ни днес/, ко­га­то пра­гът на смър­т­та е пре­ми­нат от души, ко­ито въ­об­ще не са ис­ка­ли да имат ни­що об­що с ду­хов­ни идеи и чувства, ду­ши­те ста­ват раз­ру­ши­тел­ни центрове, за­що­то се дър­пат на­зад към зем­на­та сфера. Само душите, ко­ито през то­зи жи­вот са про­ник­на­ти от из­вес­т­на връз­ка с Духовния свят, пре­ми­на­ват вра­та­та на смър­т­та по та­къв начин, че са при­ети в Духовния свят, ос­во­бо­де­ни от зем­на­та сфе­ра и са спо­соб­ни за из­тъ­кат нишките, ко­ито неп­ре­къс­на­то мо­гат да бъ­дат тъ­ка­ни от тях за онези, ко­ито са ос­та­ви­ли след се­бе си. Понеже ние тряб­ва да бъ­дем на­яс­но по то­зи въпрос: ду­хов­ни­те ниш­ки меж­ду мър­т­ви­те и те­зи от нас, ко­ито са би­ли близ­ки с тях, не се пре­къс­ват със смъртта: те ос­та­ват и на­ис­ти­на са мно­го по-тесни, от­кол­ко­то са би­ли през живота.

Това, ко­ето казах, тряб­ва да бъ­де въз­п­ри­ето ка­то мно­го се­ри­оз­на и важ­на истина. Още вед­нъж ще кажа, че то не се знае са­мо от мен: и дру­ги зна­ят как сто­ят не­ща­та понастоящем. Но има мнозина, ко­ито из­пол­зу­ват та­зи ис­ти­на в мно­го лош смисъл. Защото ако има заб­лу­де­ни материалисти, ко­ито вярват, че то­зи е един­с­т­ве­ни­ят им живот, има съ­що посветени, които са материалисти и разпространяват материалистични учения чрез своите братства. Вие си­гур­но считате, че те­зи ма­те­ри­алис­ти се при­дър­жат към ма­ло­ум­но­то становище, че та­ко­ва не­що ка­то Дух не съществува, или че хо­ра­та ня­мат души, ко­ито мо­гат да жи­ве­ят не­за­ви­си­мо от тялото. Можете да бъ­де­те сигурни, че човек, ко­ито е бил дейс­т­ви­тел­но пос­ве­тен в Духовния свят, ни­ко­га ня­ма да се под­да­де на глупостта да вяр­ва са­мо в материята. Но има мнозина, ко­ито имат ин­те­рес да раз­п­рос­т­ра­ня­ват ма­те­ри­ализ­ма и да се опит­ват със вся­как­ви сред­с­т­ва да оси­гу­ря­ват що­то мно­зин­с­т­во­то от хо­ра­та да вяр­ват са­мо в ма­те­ри­ализ­ма и да жи­ве­ят из­ця­ло под не­го­во влияние. Има братства ръководени от посветени, чийто интерес е такъв. За те­зи ма­те­ри­алис­ти е мно­го удоб­но неп­ре­къс­на­то да се казва, че ма­те­ри­ализ­мът ве­че е отминал. Понеже всич­ко мо­же да се про­ка­ра ка­то се го­во­ри за не­го в об­ра­тен смисъл: не­об­хо­ди­ми­те ма­нев­ри са чес­то мно­го сложни.
 

[Fiery]

Какви са то­га­ва це­ли­те на те­зи посветени, ко­ито в дейс­т­ви­тел­ност мно­го доб­ре знаят, че чо­веш­ка­та ду­ша е чис­то ду­хов­на същност, не­за­ви­си­ма от тялото, и въп­ре­ки  то­ва из­ра­бот­ват и под­х­ран­ват /днес/ ма­те­ри­алис­ти­чен въз­г­лед у другите? Това, ко­ето ис­кат е: Колкото е въз­мож­но по­ве­че ду­ши да по­емат са­мо ма­тер­иа­лис­тич­ни идеи меж­ду раж­да­не­то и смъртта. Така те­зи ду­ши се подготвят, за да про­дъл­жат да съ­щес­т­ву­ват в зем­на­та сфера, да бъ­дат за­дър­жа­ни в нея. А се­га забележете, че те­зи братс­т­ва са на­пъл­но подготвени, за да мо­гат да уз­на­ят всич­ко по то­зи въпрос. Тези братс­т­ва под­гот­вят ня­кои чо­веш­ки ду­ши да ос­та­нат след смър­т­та в цар­с­т­во­то на материалното: след то­ва те та­ка под­реж­дат не­ща­та /и то­ва е на­пъл­но въз­мож­но за тях­на­та по­зор­на власт/, че те­зи ду­ши по­па­дат под ръ­ко­вод­с­т­во­то на тях­но­то братс­т­во и то­ва братс­т­во при­до­би­ва ог­ром­на сила. Така, те­зи ма­те­ри­алис­ти не са материалисти, по­не­же те вяр­ват в ду­ха /те­зи пос­ве­те­ни ма­те­ри­алис­ти не са тол­ко­ва глупави, че да не вяр­ват в не­го и раз­би­ра се, те съв­сем доб­ре зна­ят ис­ти­на­та за духа/, но те при­нуж­да­ват чо­веш­ки­те ду­ши да ос­та­нат об­вър­за­ни с ма­те­ри­ал­но­то цар­с­т­во след смъртта, за да мо­гат да из­пол­з­у­ват те­зи ду­ши за соб­с­т­ве­ни цели. Така те­зи братс­т­ва си ос­та­ват в зем­на­та  сфера. Тези ду­ши имат в се­бе си из­вес­т­ни сили, ко­ито мо­гат да бъ­дат нап­рав­ля­ва­ни по на­й-­раз­лич­ни на­чи­ни и та­ка е въз­мож­но да се съз­да­ват ня­кои мно­го спе­ци­ал­ни обстоятелства, за уп­раж­ня­ва­не на власт над онези, ко­ито не са пос­ве­те­ни в те­зи неща.

Виждате ли, ни­що по­-мал­ко не це­лят в пла­но­ве­те си ня­кои братства. И ни­кой не мо­же да раз­бе­ре яс­но те­зи въпроси, ако не мах­не пра­ха от очи­те си и не от­ка­же да се под­да­де на внушенията, че та­ки­ва братс­т­ва не съществуват, или че дейнос­т­та им е безвредна. Всъщност те са край­но вредни: на­ме­ре­ни­ето на те­зи пос­ве­те­ни е хо­ра­та да бъ­дат во­де­ни все по­-на­вът­ре в ма­те­ри­ализ­ма и да за­поч­нат да вярват, че има на­ис­ти­на ду­хов­ни сили, но те не са ни­що по­ве­че от при­род­ни сили.

Сега бих ис­кал да Ви опи­ша идеала, кой­то те­зи пос­ве­те­ни имат. За да бъ­дат раз­б­ра­ни те­зи не­ща са не­об­хо­ди­ми из­вес­т­ни условия. Представете си свят на без­в­ред­ни хора: те са мал­ко заб­лу­де­ни от пре­об­ла­да­ва­щи­те ма­те­ри­алис­тич­ни идеи, малко, от­к­ло­не­ни от ста­ри­те доб­ре обос­но­ва­ни ре­ли­ги­оз­ни идеи. Нарисувайте то­ва - мо­же би ди­аг­ра­ма­та ще Ви помогне.

Тук /по­-го­ле­ми­ят кръг/; е цар­с­т­во­то на без­в­ред­ни­те чо­веш­ки същества. Те не са мно­го на­яс­но от­нос­но Духовния свят: заб­лу­де­ни от материализма, те не са си­гур­ни как­во да бъ­де от­но­ше­ни­ето им към Духовния свят и по­-с­пе­ци­ал­но към хо­ра­та пре­ми­на­ли пор­та­та на смъртта.

Сега по­мис­ле­те по следното: тук /мал­ки­ят кръг/ има­ме цар­с­т­во­то на те­зи братства, ко­ито Ви описах. Членовете им са се за­ели с раз­п­рос­т­ра­ня­ва­не­то на уче­ни­ето на материализма: те взе­мат мер­ки те­зи хо­ра да мис­лят в чис­то ма­те­ри­алис­тич­ни термини. По то­зи на­чин те под­гот­вят ду­ши­те да ос­та­нат в зем­на­та сфе­ра след смър­т­та си. Тези ду­ши ще ста­нат кли­ен­ти на ложата: ще бъ­дат взе­ти съ­от­вет­ни мерки, за да ги прив­ле­кат в ложата, ко­ято об­х­ва­ща и жи­ви­те и мъртвите, ко­ито още са свър­за­ни със си­ли­те на Земята.         

Тогава бе уре­де­но да се пра­вят сеанси, как­то и ста­на през вто­ра­та по­ло­ви­на на 19-ти век. Тогава мо­же да се слу­чи / мо­ля вни­ма­тел­но да от­бе­ле­жи­те това/ така, че този, кой­то учас­т­ву­ва в се­ан­си­те да бъ­де ръ­ко­во­ден от ло­жа­та с по­мощ­та на умрелите. Но дейс­т­ви­тел­но­то на­ме­ре­ние на учи­те­ли­те при­над­ле­жа­що към ло­жи­те от то­зи вид бе­ше хо­ра­та да не знаят, че имат ра­бо­та с умрелите, а да вярват, че прос­то са в кон­такт с вис­ши при­род­ни сили. Те тряб­ва­ше да са убедени, че те­зи вис­ши сили, фи­зи­чес­ки си­ли и дру­ги по­доб­ни съществуват, но че то­ва са вис­ши при­род­ни си­ли и ни­що повече. Те тряб­ва­ше да стиг­нат до идеята, че точ­но как­то съ­щес­т­ву­ват елек­т­ри­чес­т­во­то и магнетизма, та­ка има и по­доб­ни вис­ши сили. Фактът, че те­зи си­ли ид­ва­ха от ду­ши бе­ше точ­но това, ко­ето во­да­чи­те на ло­жа­та криеха. По то­зи на­чин "без­в­ред­ни­те хора" в ду­шев­ния си жи­вот пос­те­пен­но ста­ват на­пъл­но за­ви­си­ми от ложата, без да знаят, че са за­ви­си­ми и от ка­къв из­точ­ник са би­ли ръководени.
Единственото оръ­жие про­тив те­зи ме­то­ди на дейс­т­вие е да се знае за тях. Ако зна­ем за тях, ние сме предпазени, ако се от­на­ся­ме се­ри­оз­но към тях и вър­ви­ме в ис­тин­нос­т­та на зна­ни­ето си, ние сме спасени. Но ние не тряб­ва с удоб­с­т­во да се за­ла­вя­ме със за­да­ча­та да нап­ра­вим то­ва зна­ние на­ше собствено. Още не е съв­сем късно, чес­то съм подчертавал, че те­зи въп­ро­си мо­гат да бъ­дат изяс­не­ни са­мо пос­те­пен­но и че един­с­т­ве­но пос­те­пен­но аз мо­га да обе­ди­ня ос­нов­ни­те факти, за да до­пъл­ня картината.

Както чес­то съм Ви казвал, че 19-ти век мно­го братс­т­ва ек­с­пе­ри­мен­тал­но въ­ве­до­ха спи­ри­тиз­ма с цел да раз­бе­рат да­ли мо­гат да нап­ра­вят с чо­ве­чес­т­во­то това, ко­ето искат. Те се надяваха, че хо­ра­та ще си помислят, че на спи­ри­ти­чес­ки­те се­ан­си ра­бо­тят вис­ши при­ро­ди сили. Левите бра­тя бя­ха разочаровани, ко­га­то мно­го хо­ра вмес­то то­ва предположиха, че се про­явя­ват ду­хо­ве­те на умрелите. Това бе­ше на­й-­гор­чи­во­то ра­зо­ча­ро­ва­ние за те­зи посветени: те точ­но то­ва не искаха. Те искаха да лишат човечеството от вярване, че смъртта се надживява. Ефикасността на мър­т­ви­те и тех­ни­те си­ли тряб­ва­ше да си останат, но правилната, важ­на мисъл, че те­зи про­яви ид­ват от мър­т­ви­те - то­ва тряб­ва­ше да бъ­де дър­жа­но настрана. Това е вис­ша фор­ма на ма­те­ри­али­зъм - материализъм, кой­то не са­мо да­ва не­вяр­на пред­с­та­ва за духа, но се опит­ва да го смък­не на­до­лу в ма­те­ри­ал­но­то царство. Виждате ли, ма­те­ри­ализ­мът мо­же да при­те­жа­ва сили, ко­ито во­дят до соб­с­т­ве­но­то му отрицание. Хората мо­гат да кажат: "Материализмът свър­ши - ние ве­че го­во­рим за духа". Но чо­век мо­же да си ос­та­не пъ­лен материалист, ако тъл­ку­ва об­що при­ро­да­та ка­то дух по та­къв начин, че да из­п­лу­ва психичното. Единствено пра­ви­лен на­чин е да се на­учи чо­век как да гле­да в дейс­т­ви­тел­ния ду­хо­вен свят, све­та на ис­тин­с­ка­та духовност.

В те­зи не­ща се на­ми­ра на­ча­ло­то на тенденцията, ко­ято ще на­би­ра си­ли през след­ва­щи­те че­ти­ри­-петс­то­тин години. За мо­мен­та братс­т­ва­та на зло­то са си сло­жи­ли спирачки, но те ще про­дъл­жа­ват дейнос­т­та дотогава, до­ка­то бъ­дат спре­ни - а те мо­гат да бъ­дат спре­ни един­с­т­ве­но ако са­мо­до­вол­с­т­во­то по от­но­ше­ние на ду­хов­но­-на­уч­ния ми­рог­лед бъ­де пре- възмогнато.

Така те­зи братс­т­ва над­хит­ри­ха се­бе си са­ми в те­зи спи­ри­ти­чес­ки сеанси: вмес­то да се укрият, те бя­ха изобличени. Това ги на­ка­ра да разберат, че тях­но­то ме­роп­ри­ятие не е тръг­на­ло на добре. Така, съ­щи­те те­зи братс­т­ва по­ло­жи­ха уси­лия след 90-те го­ди­ни на 19-ти век вре­мен­но да дис­к­ре­ди­ти­рат спиритизма. По то­зи начин, виж­да­те ли, бя­ха пос­тиг­на­ти мно­го рез­ки ре­зул­та­ти по ду­хо­вен път. И цел­та на всич­ко то­ва е да спе­че­лят по­-го­ля­ма власт и та­ка да се въз­пол­з­у­ват от ня­кои условия, ко­ито мо­гат да се съз­да­дат в те­че­ние на чо­веш­ка­та еволюция.

Има нещо, ко­ето ра­бо­ти про­тив то­ва ма­те­ри­али­зи­ра­не на чо­ве­шки­те души, то­ва за­то­ча­ва­не на ду­ши в зем­на­та сфера. На Земята съ­щес­т­ву­ват ло­жи и ако ду­ши­те тряб­ва да се про­явя­ват и да бъ­дат из­пол­з­у­ва­ни в ложите, те тряб­ва да бъ­дат за­дър­жа­ни в зем­но изгнание. Силата, ко­ято ра­бо­ти про­тив те­зи ус­ло­вия да се ра­бо­ти чрез ду­ши в зем­но­то цар­с­т­во е Импулсът на Мистерията на Голгота. И то­ва е съ­що оз­д­ра­вя­ва­щи­ят Импулс, кой­то дейс­т­ву­ва про­тив ма­те­ри­али­зи­ра­не­то на души. Сега пъ­тят по­ет от Христос е на­пъл­но из­вън же­ла­ни­ята и на­ме­ре­ни­ята на хората. Оттук следва, че ни­къ­де не съ­щес­т­ву­ва човек, ни­то посветен, как­во­то и да е не­го­во­то знание, кой­то мо­же да пов­ли­яе на те­зи дейс­т­вия на Христос, кой­то през 20-ти век ще до­ве­де та­зи проява, за ко­ято чес­то съм Ви го­во­рил и ко­ято е по­со­че­на в "Мистерийните драми". Това ос­та­ва из­ця­ло и един­с­т­ве­но на Христос. Христос ще при­със­т­ву­ва в зем­на­та сфе­ра ка­то етер­но Същество. За хо­ра­та въп­ро­сът  е как тряб­ва да се свър­жат с Него. Никой, до­ри на­й-­мо­гъ­щи­ят посветен, ня­ма ни­как­во вли­яние вър­ху то­ва появяване. То ще се извърши! Моля Ви доб­ре да раз­бе­ре­те това. Но мо­гат да бъ­дат взе­ти мер­ки це­ля­щи да се пог­ри­жат то­ва Христово Съби- тие да бъ­де при­ето по един, или друг на­чин и да ока­же едно, или дру­го въздействие.

Разбира се, цел­та на те­зи братства, за ко­ито Ви говорих, ко­ито ис­кат чо­веш­ки­те ду­ши да се ог­ра­ни­чат в ма­те­ри­ал­но­то царство, е Христос да ми­не не­за­бе­ля­за­но през 20-ти век: Неговото ид­ва­не ка­то етер­на ин­ди­ви­ду­ал­ност да не бъ­де за­бе­ля­за­на от хората. И то­ва уси­лие се офор­мя под вли­яни­ето на съв­сем оп­ре­де­ле­на идея и със съв­сем оп­ре­де­ле­на цел. Тези братс­т­ва ис­кат да по­емат Христовата сфе­ра на влияние, ко­ято ще се раз­п­рос­т­ра­ня­ва все по­-на­ши­ро­ко и през 20-ти век, за ед­но дру­го Същество /за ко­ето по­-къс­но ще го­во­рим по-точно/. Западните братс­т­ва ис­кат да ос­пор­ват Христовия Импулс и на не­го­во мяс­то да пос­та­вят дру­га индивидуалност, ко­ято ни­ко­га не се е по­явя­ва­ла в плът - съ­що етерна, но на­пъл­но Ариманова индивидуалност. Всички те­зи методи, за ко­ито Ви разказах, та­зи ра­бо­та из­вър­ш­ва­на с мър­т­ви­те и т.н., в края на кра­ища­та имат ед­на един­с­т­ве­на цел - да от­да­ле­чат хо­ра­та от Христос, кой­то ми­на през Мистерията на Голгота и да при­пи­шат на дру­го Същество гос­под­с­т­во над Земята. Това е на­пъл­но ре­ал­на битка, а не въп­рос на аб­с­т­рак­т­ни понятия: дейс­т­ви­тел­на бит­ка за­ета с пос­та­вя­ме на дру­го Същество на мяс­то­то на Христовото Същество за през ос­та­на­ла­та част на пе­та­та Следатлантска епоха, за шес­та­та и сед­ма­та епоха. Една от за­да­чи­те на здравото, чес­т­но ду­хов­но раз­ви­тие ще бъ­де да раз­ру­ши и отс­т­ра­ни по­доб­ни условия, ко­ито са ан­тих­рис­ти­ян­с­ки в на­й-­ви­со­ка степен. Понеже те­зи братства, ис­кат да из­диг­нат за уп­ра­ви­тел на Земята дру­го Същество, то ще бъ­де на­ри­ча­но от тях "Христос", да, те на­ис­ти­на ис­кат да го на­ри­чат "Христос"! И за хо­ра­та ще бъ­де от съ­щес­т­ве­но зна­че­ние да се на­учат да раз­ли­ча­ват ис­тин­с­кия Христос, кой­то ня­ма то­зи път да се по­яви в плът, от то­ва дру­го Същество, ко­ето е бе­ля­за­но от факта, че ни­ко­га не се с въп­лъ­ща­ва­ло на Земята. Това имен­но етер­но Същество, те­зи братс­т­ва же­ла­ят да пос­та­вят на мяс­то­то на Христос, та­ка че Христос да мо­же да ми­не незабелязан.

Това е ед­на­та стра­на на битката, за­ета с фал­ши­фи­ци­ра­не на по­явя­ва­не­то на Христос през 20-ти век. Всеки, кой­то гле­да са­мо по­вър­х­нос­т­но жи­во­та и об­ръ­ща вни­ма­ние на всич­ки външ­ни спо­ро­ве за Христос и Исусовия въпрос, и т.н., не знае ни­що за по­-дъл­бо­ки­те факти. Всички те­зи спо­ро­ве слу­жат единствено, за скри­ва­не на дейс­т­ви­тел­ни­те въп­ро­си и за от­б­лъс­к­ва­не на хо­ра­та от тях. Когато те­оло­зи­те об­съж­дат "Христос" по то­зи начин, от  ня­къ­де ви­на­ги дейс­т­ву­ват ду­хов­ни вли­яния и те­зи уче­ни мъ­же фак­ти­чес­ки под­по­ма­гат це­ли и за­да­чи дос­та раз­лич­ни от целите, ко­ито те виждат.   

В то­ва се със­тои опас­нос­т­та на иде­ята за несъзнателното: тя во­ди до за­мъг­ля­ва­не на мис­ле­не­то по вся­как­ви въпроси, ко­ито са свър­за­ни с това. Докато братс­т­ва­та на зло­то прес­лед­ват це­ли­те си съв­сем съзнателно, те­зи це­ли ни­ко­га не би­ват осъз­на­ва­ни от хо­ра­та вли­за­щи във вся­ка­къв вид по­вър­х­нос­т­ни дискусии. Ние за­губ­ва­ме ис­ти­на­та за те­зи не­ща ка­то го­во­рим за "несъзнателното", тъй ка­то та­ка на­ре­че­но­то "несъзнателно" е чис­то и  прос­то от­въд пра­га на обик­но­ве­но­то съз­на­ние и е точ­но сферата, в ко­ято някой, кой­то поз­на­ва те­зи неща, мо­же да ма­ни­пу­ли­ра с тях. Това е ед­на­та стра­на на положението: мно­го братс­т­ва днес же­ла­ят да за­мес­тят въз­дейс­т­ви­ето на Христос с въз­дейс­т­ви­ето на дру­го Същество и за да пос­тиг­нат то­ва са го­то­ви да си пос­лу­жат с всич­ки средства.

От дру­га стра­на са ня­кои из­точ­ни братства, по­-с­пе­ци­ал­но индийски, ко­ито ис­кат да се на­ме­сят по не по­-мал­ко зна­ме­на­те­лен на­чин в ево­лю­ци­ята на човечеството. Но тях­на­та цел е различна: Те ни­ко­га не са раз­ви­ва­ли езо­то­рич­ни ме­то­ди за пос­ти­га­не на не­що чрез прив­ли­ча­не на ду­ши­те на умрелите, в сфе­ра­та на тех­ни­те ложи: то­ва е мно­го чуж­до на це­ли­те им. Но по свой на­чин те съ­що не же­ла­ят Импулсите на Мистерията на Голгота да ра­бо­тят в чо­веш­ка­та еволюция. Понеже мър­т­ви­те не са на тях­но разположение, как­то е при ня­кои за­пад­ни братства, ко­ито споменах, те не ис­кат да про­ти­во­пос­та­вят ня­коя дру­га ин­ди­ви­ду­ал­ност на Христос, кой­то ще се по­яви ка­то етер­на ин­ди­ви­ду­ал­ност през 20-ти век: за то­ва те би­ха има­ли нуж­да от мъртвите. Но те ис­кат да от­в­ле­кат вни­ма­ни­ето от Христос, да поп­ре­чат на Християнството да се из­ка­чи до върховенството, да за­тъм­нят ис­ти­на­та за Христос, кой­то пре­ми­на през Мистерията на Голгота през един­с­т­ве­но­то си въп­лъ­ще­ние от три го­ди­ни на Земята и кой­то не мо­же ве­че да се въп­лъ­ща­ва в нея. Тези братс­т­ва не же­ла­ят да кон­т­ро­ли­рат мър­т­ви­те в сво­ите ложи: вмес­то мър­т­ви те из­пол­зву­ват Същества от друг вид.

Когато чо­век умре, той изос­та­вя етер­но­то си тяло, ко­ето се от­де­ля от фи­зи­чес­ко­то ско­ро след смъртта, как­то зна­ете и пос­ле обик­но­ве­но се из­ди­га в Космоса. Това е дос­та сложен процес. Аз съм Ви го опис­вал по раз­лич­ни начини. Но пре­ди Мистерията на Голгота бе­ше въз­мож­но още не­що дру­го и до­ри след то­ва то все още бе възможно, по­-с­пе­ци­ал­но на Изток. Когато чо­век изос­та­ви етер­но­то си тя­ло след смъртта, из­вес­т­ни Същества мо­гат да се об­ле­кат в не­го и да ста­нат етер­ни Същества с по­мощ­та на те­зи етер­ни те­ла на ум­ре­ли­те хора. Това се случ­ва на Изток: Демонични Същества се при­мам­ват да се об­ле­кат в етер­ни те­ла на хората, ко­ито са ги изос­та­ви­ли и те­зи имен­но Духове се прив­ли­чат за ра­бо­та в Източните ложи. И така, Западните ло­жи имат на свое раз­по­ло­же­ние мър­т­ви­те про­го­не­ни в материя: ле­ви­те из­точ­ни ло­жи имат де­мо­нич­ни ду­хо­ве - духове, ко­ито не при­над­ле­жат на зем­на­та еволюция, но са се вмък­на­ли в нея нах­луз­вай­ки от­х­вър­ле­ни­те етер­ни те­ла на ум­ре­ли хора.         

Езотерично про­це­ду­ра­та е да се нап­ра­ви то­зи факт обект на обожание. Вие знаете, че ня­кои братс­т­ва са из­кус­­ни в из­вик­ва­не­то на видения, понеже, ко­га­то хо­ра­та не осъз­на­ват кол­ко дъл­бо­ко в са­ма­та дейс­т­ви­тел­ност при­със­т­ву­ва видението, то лес­но мо­гат да бъ­дат из­ма­ме­ни чрез сръч­но про­из­ве­де­ни видения. Непосредствената цел се пос­ти­га с въ­веж­да­не на из­вес­т­на фор­ма на обожаване.

Да предположим, че се за­ни­ма­вам с гру­па хо­ра има­щи общ прадед: после, след ка­то съм нап­ра­вил въз­мож­но ка­то "лош" брат етер­но­то тя­ло на ня­кой пра­дед да бъ­де по­ето от ня­кой де­мо­ни­чен дух, аз каз­вам на хората, че то­зи пра­дед тряб­ва да бъ­де обожаван. Прадедът е прос­то човек, чи­ето изос­та­ве­но етер­но тя­ло е би­ло по­ето от де­мо­ни­чен дух чрез ма­ши­на­ци­ите на ложата. Така е въ­ве­де­но обо­жа­ва­не­то на прадедите, но об­щес­т­ве­ни­те пра­де­ди са прос­то де­мо­нич­ни Същества об­лек­ли се в етер­ни­те те­ла на те­зи прадеди.

Източните на­ро­ди мо­гат да бъ­дат от­вър­на­ти от Мистерията на Голгота по та­ки­ва начини. Резултатът ще бъ­де за из­точ­ни­те народи, /а мо­же би изоб­що за хората, тъй ка­то то­ва е на­й-г­лав­на­та цел/ ид­ва­не­то на Христос в на­шия зе­мен свят да ми­не незабелязано. Тези из­точ­ни ло­жи не ис­кат да пред­с­та­вят ня­кой друг за Христос. Те ис­кат са­мо по­явя­ва­не­то на Исус Христос да не бъ­де забелязано. Така съ­щес­т­ву­ва един вид ата­ка от две стра­ни сре­щу Христовия Импулс, кой­то ще се по­яви в етер­на фор­ма през 20-ти век: и днес ние се на­ми­ра­ме имен­но в та­зи ситуация. Специфичните тен­ден­ции са са­мо един от резултатите, ко­ито ве­ли­ки­те им­пул­си на чо­веш­ка­та ево­лю­ция носят. Ето за­що е мно­го печално, ко­га­то неп­ре­къс­на­то чу­ва­ме да се казва, че вли­яни­ята на несъзнателното, са ре­зул­тат от под­тис­на­та любов, или не­що подобно, до­ка­то всъщ­ност от всич­ки стра­ни вър­ху чо­ве­чес­т­во­то въз­дейс­т­ву­ват вли­яния от на­й-­ви­со­ка съз­на­тел­на духовност, меж­дув­ре­мен­но ос­та­ва­щи от­но­си­тел­но неосъзнати, ако не им се обър­не съз­на­тел­но внимание.

[Fiery]

Сега ние тряб­ва да из­ка­жем ня­кои по­-на­та­тъш­ни съображения. Хората, доб­ро­на­ме­ре­ни от­нос­но раз­ви­ти­ето на човечеството, ви­на­ги са се съ­об­ра­зя­ва­ли с дейнос­ти ка­то тези, ко­ито опи­сах то­ку що и са пра­ве­ли всич­ко въз­мож­но /и ни­кой не мо­же и не би мо­гъл да очак­ва не­що повече/, за да оп­ра­вят нещата. Особено до­бър дом за ду­хо­вен живот, пред­паз­ван от все­въз­мож­ни ви­де­ния бе­ше Ирландия, ос­т­ров Ирландия, през пър­ви­те Християнски векове. Повече от вся­ко дру­го мяс­то на Земята, тя бе­ше пред­паз­ва­на от не­ис­тин­с­ки видения: и ето за­що тол­ко­ва мно­го ми­си­оне­ри на Християнството из­ля­зо­ха от Ирландия в оне­зи ран­ни времена. Но те­зи ми­си­оне­ри тряб­ва­ше да ува­жа­ват прос­тия народ, сред кой­то ра­бо­те­ха /за­що­то на­ро­ди­те в Европа бя­ха мно­го прос­ти в оне­зи дни/, а съ­що та­ка да раз­бе­рат го­ле­ми­те им­пул­си сто­ящи зад чо­веш­ка­та еволюция. През чет­вър­ти и пе­ти век ир­лан­д­с­ки пос­ве­те­ни ра­бо­те­ха в Централна Европа и под­гот­вя­ха бъдещето. В из­вес­тен сми­съл те бя­ха под вли­яни­ето на пос­ве­ти­тел­но­то знание, че през 15 век /през 1413 г., как­то знаете/ - тряб­ва­ше да за­поч­не пе­та­та Следатлантска епоха. Следователно, те знаеха, че тряб­ва да под­гот­вят съв­сем но­ва епо­ха и съ­щев­ре­мен­но да зак­ри­лят прос­ти­те хора. Какво нап­ра­ви­ха те, за да бъ­дат прос­ти­те хо­ра в Европа пред­паз­ва­ни и да бъ­дат дър­жа­ни затворени, та­ка че из­вес­т­ни на­ра­ня­ва­щи вли­яния да не мо­гат да ги достигнат? Ходът на съ­би­ти­ята бе­ше ръ­ко­во­ден от доб­ре ос­ве­до­ме­ни и чес­т­ни из­точ­ни­ци по та­къв начин, че всич­ки пътешествия, ко­ито пре­ди бя­ха пра­ве­ни от Северните зе­ми към Америка пос­те­пен­но бя­ха спрени. Докато в по­-с­та­ри вре­ме­на от Норвегия към Америка от­п­лу­ва­ха ко­ра­би с из­вес­т­ни це­ли /ут­ре ще Ви ка­жа по­ве­че по те­зи въпроси/, пос­те­пен­но бе­ше нап­ра­ве­но така, че Америка да бъ­де заб­ра­ве­на и връз­ка­та прекъсната. Около 15-то сто­ле­тие на­ро­ди­те на Европа на­ис­ти­на не зна­еха ни­що за Америка. Тази про­мя­на бе­ше при­чи­не­на спе­ци­ал­но от Рим, по­не­же ев­ро­пейс­ки­те хо­ра тряб­ва­ше да бъ­дат зак­ри­ля­ни от аме­ри­кан­с­ки­те влияния. Главната ро­ля в то­ва иг­ра­еха ир­лан­д­с­ки­те монаси, ко­ито в ка­чес­т­во­то си на ир­лан­д­с­ки пос­ве­те­ни бя­ха на­то­ва­ре­ни с Християнизирането на Европа.

В по­-ран­ни времена, от Америка бя­ха до­не­се­ни мно­го оп­ре­де­ле­ни импулси, но по времето, ко­га­то за­поч­ва­ше пе­та­та Следатлантска епоха, беше не­об­хо­ди­мо на­ро­ди­те на Европа да не бъ­дат пов­ли­ява­ни от Америка - ни­що да не зна­ят за нея и да вярват, че ня­ма та­ка­ва страна. Едва ко­га­то пе­та­та Следатлантска епо­ха бе­ше започнала, Америка от­но­во бе "открита", как­то каз­ва историята. Но, как­то мно­го доб­ре знаете, мно­го не­ща от ис­то­ри­ята пре­по­да­ва­на в учи­ли­ща­та е "ус­лов­но ус­та­но­ве­на басня" и ед­на от те­зи бас­ни е, че Америка е би­ла от­к­ри­та за пър­ви път през 1492 г. В дейс­т­ви­тел­ност тя бе­ше са­мо преоткрита. Връзките бя­ха на­пъл­но за­ли­че­ни за из­вес­тен пе­ри­од от време, как­то го е изис­к­ва­ла съдбата. Но ние тряб­ва да зна­ем ис­ти­на­та за те­зи ис­то­ри­чес­ки съ­би­тия и как се бе­ше слу­чи­ло така, че Европа бе­ше ог­ра­де­на и вни­ма­тел­но па­зе­на от ня­кои влияния, ко­ито не тряб­ва­ше да про­ник­нат в нея.

Тези не­ща по­каз­ват кол­ко е не­об­хо­ди­мо се­га та­ка на­ре­че­но­то не­съз­на­тел­но да не се ос­та­вя несъзнателно, а да бъ­де приз­на­то за нещо, ко­ето съв­сем съз­на­тел­но прес­лед­ва свои це­ли от­въд пра­га на обик­но­ве­но­то съзнание. От го­ля­мо зна­че­ние е днес по­ве­че хо­ра да дос­тиг­нат до зна­ние за ня­кои тайни. Ето за­що аз оти­дох тол­ко­ва далече, кол­ко­то бе­ше въз­мож­но да се оти­де  пуб­лич­но в мо­ите лекции, в които, как­то знаете, обяс­них до как­ва сте­пен ис­то­ри­ята на чо­ве­чес­т­во­то е не­поз­на­та за обик­но­ве­но­то съзнание, а в дейс­т­ви­тел­ност е прос­па­ла из­ця­ло как­то казах, ед­ва ко­га­то хо­ра­та осъз­на­ят това, те ще ви­дят ис­то­ри­ята в ис­тин­с­ки­те и цветове.

Това са средствата, чрез ко­ито съз­на­ни­ето пос­те­пен­но се събужда. Фактите и съ­би­ти­ята пот­вър­ж­да­ват това, ко­ето казвам: са­мо че те не тряб­ва да бъ­дат пренебрегвани. Хората из­вър­вя­ват своя път през съ­би­ти­ята сле­пеш­ка­та - през тра­гич­ни ка­тас­т­ро­фи ка­то настоящата. Бих ис­кал на­й-нап­ред да Ви втъл­пя то­зи ис­то­ри­чес­ки ас­пект на те­зи въпроси: ние ще го­во­рим за тях с по­ве­че под­роб­нос­ти утре.

Искам да до­ба­вя следното. От мо­ите обяс­не­ния ще раз­бе­ре­те кол­ко го­ля­ма е раз­ли­ка­та меж­ду Запада и Изтока във връз­ка с ево­лю­ци­ята на човечеството. Сега ще Ви по­мо­ля да обър­не­те вни­ма­ние на следното. Психоаналитиците го­во­рят за подсъзнателното, за под­съз­на­тел­ния ду­ше­вен жи­вот и т.н. Да се при­ла­гат тол­ко­ва не­яс­ни по­ня­тия към те­зи не­ща е безполезно, въп­ро­сът е да се схва­не как­во има в дейс­т­ви­тел­ност от­въд пра­га на съзнанието. Разбира се има мно­го не­що там до­лу под пра­га и за своя соб­с­т­ве­на смет­ка то е ви­со­ко съзнателно. Ние тряб­ва да се на­учим да раз­би­ра­ме ка­къв вид ду­хов­ност съ­щес­т­ву­ва там долу, от­въд пра­га на съзнанието. Ние тряб­ва да го­во­рим за съзнателна духовност, а не за не­съз­на­те­лен ум. Да, ние тряб­ва да бъ­дем наясно, че ни­що не зна­ем за мно­го­то неща, ко­ито про­ти­чат в нас - на­ис­ти­на би би­ло ло­шо за нас, ако нор­мал­но бих­ме съз­на­тел­ни за всич­ко това. Представете си, например, как бих­ме се спра­ви­ли с яде­не­то и пиенето, ако тряб­ва­ше да бъ­дем за­поз­на­ти с всич­ки фи­зи­оло­гич­ни и би­оло­гич­ни процеси, ко­ито про­ти­чат в момента, ко­га­то пог­лъ­ща­ме пар­че храна! Всичко то­ва се из­вър­ш­ва не­съз­на­тел­но и там ра­бо­тят ду­хов­ни сили, до­ри в чис­то фи­зи­оло­гич­но­то царство. Но Вие ще се съгласите, че за да ядем и пием, не тряб­ва да изчакаме, до­ка­то на­учим всич­ки под­роб­нос­ти за това. Така е и с мно­го от дру­ги­те неща: мно­го го­ля­ма част от на­ше­то съ­щес­т­во е несъзнателна, или /по­-под­хо­дя­ща дума/ подсъзнателна.

Особеното се със­тои в това, че то­ва под­съз­на­тел­но в нас е в неп­ре­къс­на­то при­те­жа­ние на дру­го Същество. Оттук следва, че ние не са­мо сме един­с­т­во от тяло, ду­ша и дух, но­се­щи през све­та от­дел­на ду­ша в на­ше­то тяло, но мал­ко пре­ди раж­да­не­то ед­но дру­го Същество зав­ла­дя­ва об­лас­т­та на на­ше­то подсъзнание. Това под­съз­на­тел­но Същество ни съ­пътс­т­ву­ва през це­лия ни път от раж­да­не до смърт. Ние мо­жем до из­вес­т­на сте­пен да опи­шем то­ва Същество ка­то кажем, че то е мно­го ум­но и на­да­ре­но с во­ля тяс­но свър­за­на със си­ли­те на природата. Трябва да под­чер­тая след­на­та осо­бе­ност на то­ва Същество - то би се из­ло­жи­ло на на­й-­се­ри­оз­на опасност, ако при нас­то­ящи­те условия, би тряб­ва­ло да прид­ру­жи чо­ве­ка след смър­т­та му. Сега то не мо­же да пос­тъп­ва така, сле­до­ва­тел­но то из­чез­ва мал­ко пре­ди смъртта, за да се спаси: но то все още съ­дър­жа им­пул­са да под­реж­да та­ка чо­веш­кия живот, че да мо­же да зав­ла­дее смър­т­та за сво­ите соб­с­т­ве­ни цели. Би би­ло ужас­но за чо­веш­ка­та еволюция, ако то­ва Същество, ко­ето е при­до­би­ло вли­яние над човека, бе­ше в със­то­яние да ов­ла­дее смър­т­та и по то­зи на­чин уми­рай­ки с чо­ве­ка да пре­ми­не в световете, в ко­ито чо­век вли­за след смър­т­та си. Това Същество ви­на­ги тряб­ва да се сбо­гу­ва с чо­ве­ка пре­ди смъртта, но в мно­го слу­чаи то­ва е мно­го труд­но за не­го и от тук про­из­ли­зат на­й-­раз­лич­ни усложнение. Важното за мо­мен­та е, че то­ва Същество чи­ето вла­де­ние се на­ми­ра из­ця­ло в подсъзнателното, е край­но за­ви­си­мо от Земята ка­то ця­лос­тен организъм. Земята е твър­де раз­лич­но от това, ко­ето каз­ват за нея геолозите, минералозите, или палеонтолозите. Земята е из­ця­ло жи­во Същество. Тези уче­ни ра­бо­тят са­мо с ней­на­та ми­не­рал­на част, ске­ле­та и, а ске­ле­тът и е всич­ко това, ко­ето ние въз­п­ри­ема­не нормално. То е съв­сем същото, както, ако Вие е тряб­ва­ло да вле­зе­те в та­зи за­ла и по­ра­ди спе­ци­ал­на про­мя­на в на­чи­на на гле­да­не е тряб­ва­ло да ви­ди­те са­мо кос­ти­те на хо­ра­та съб­ра­ни тук. Представете си именно, че сте влез­ли през вра­та и по сто­ло­ве­те са би­ли на­ся­да­ли са­мо скелети: не че те са би­ли са­мо кос­ти /то­ва би зна­чи­ло да се оти­де твър­де далече/, но Вие сте мог­ли да ви­ди­те са­мо костите, ка­то през рен­ге­нов апарат. Това е до го­ля­ма степен, ко­ето ге­оло­ги­ята виж­да от Земята - са­мо нейния скелет. Но Земята е не­що по­ве­че от скелет: тя е жив ор­га­ни­зъм и от цен­тъ­ра си тя из­п­ра­ща осо­бе­ни си­ли към вся­ка точ­ка и об­ласт от сво­ята повърхност.

Тези те­ча­щи на­вън си­ли при­над­ле­жат на Земята ка­то жив ор­га­ни­зъм и те въз­дейс­т­ву­ват на чо­ве­ка раз­лич­но спо­ред мястото, къ­де­то той жи­вее на Земята. Тези си­ли не вли­я­ят пря­ко на ду­ша­та му, по­не­же без­с­мър­т­на­та му ду­ша е мно­го сил­но не­за­ви­си­ма от зем­ни­те ус­ло­вия и мо­же да бъ­де пос­та­ве­на в за­ви­си­мост от тях са­мо чрез та­ки­ва спе­ци­ал­ни умения, как­ви­то опи­сах днес. Но чрез дру­го­то Същество, ко­ето при­до­би­ва вли­яние над чо­ве­ка пре­ди раж­да­не и тряб­ва да го из­пус­не пре­ди смъртта, те­зи раз­лич­ни зем­ни си­ли ра­бо­тят с осо­бе­на си­ла в ра­со­ви­те и ге­ог­раф­с­ки раз­но­вид­нос­ти на човечеството. Така те­зи ге­ог­раф­с­ки и дру­ги раз­но­вид­нос­ти уп­раж­ня­ват спе­ци­ал­но вли­яние имен­но вър­ху то­зи "двойник", кой­то чо­век но­си в се­бе си.
Това е из­вън­ред­но важно. Утре ще ви­дим как се вли­яе "двойникът" от раз­лич­ни­те точ­ки на Земята и как­ви пос­ле­ди­ци има това. Винаги съм посочвал, че тряб­ва пря­ко да свър­з­ва­те това, ко­ето съм Ви ка­зал днес с това, ко­ето ще Ви ка­жа утре, по­не­же ед­на лек­ция труд­но мо­же да бъ­де раз­б­ра­на без следващата.

Ние тряб­ва да се опит­ва­ме да аси­ми­ли­ра­ме иде­ите на­й-­се­ри­оз­но свър­за­ни с ця­лос­т­на­та действителност, в ко­ято жи­вее чо­веш­ка­та душа, спо­ред ней­на­та соб­с­т­ве­на природа. Тази дейс­т­ви­тел­ност пре­ми­на­ва през раз­лич­ни промени, но то­ва как те­зи про­ме­ни се из­вър­ш­ват за­ви­си в го­ля­ма сте­пен от чо­веш­ки­те Същества. И ед­на мно­гоз­на­чи­тел­на про­мя­на става, ако хо­ра­та раз­бе­рат как чо­веш­ки­те души, спо­ред начина, по кой­то ус­­во­яват материалистични, или ду­хов­ни по­ня­тия меж­ду раж­да­не и смърт, би­ват за­точ­ва­ни на Земята, или пре­ми­на­ват в по­ла­га­еми­те им се сфери.



СЛЕДВА...


ВТОРА ЛЕКЦИЯ

Историческото изясняване на намеренията на различни видове духовни братства. Когато индивидите в групата преследват независими една от друга цели, винаги могат да възникнат несъгласни. Самостоятелността на елементалните царства и на техните същества. Разбирането на христовата мистерия с човешки разум. Специалният характер на остров Ирландия.       


ТРЕТА ЛЕКЦИЯ

Знаци на времената: взаимодействията между човешкия труд и машините. Спояването заедно на човешката природа и със съществото на машините. Радииращото въздействие на човешките умствени състояния върху машините. Не трябва да се позволява егоистични групи да придобиват власт чрез възможността, която алхимиците вече веднъж са имали предвид и са нарекли философски камък. Тайната на златото, на земния магнетизъм и на втичането на влияния от различни посоки на космоса. В машините трябва да бъдат внасяни само елементални природни сили, човешките същества никога не бива да бъдат разглеждани като единици в механизираните индустриални процеси

[Fiery]

ВТОРА ЛЕКЦИЯ

Ние раз­г­ле­дах­ме въз­ник­ва­не­то на тър­се­не на поз­на­ние с не­съ­от­вет­ни сред­с­т­ва и то­ва от­к­ри ши­ро­ки ис­то­ри­чес­ки перспективи. Сега с пог­лед към те­зи въпроси, а съ­що и към онова, ко­ето ка­зах в съ­щия смисъл, ко­га­то пос­лед­ни­ят път го­во­рих тук, тряб­ва да Ви по­мо­ля да разберете, че ние се за­ни­ма­ва­ме не са­мо с теория, или със сис­те­ма от идеи, а със съ­об­ща­ва­не на факти. Това не­що тряб­ва да дър­жим в ума си: в про­ти­вен слу­чай те­зи въп­ро­си ня­ма да бъ­дат яс­но разбрани. Аз не из­ла­гам ис­то­ри­чес­ки закони, или идеи, а ус­та­но­вя­вам фак­ти - факти, свър­за­ни с пла­но­ве­те и це­ли­те ед­нов­ре­мен­но на ня­кои лица, ко­ито са съб­ра­ни в братс­т­ва и на дру­ги същества, ко­ито ра­бо­тят вър­ху те­зи братс­т­ва и чи­ето вли­яние е съ­що търсено. Те са Същества не­въп­лъ­те­ни в плът, но въп­лъ­те­ни в Духовния свят. От ос­нов­но зна­че­ние е да пом­ни­те това, ко­ето Ви ка­зах вчера. Понеже, ко­га­то ста­ва въп­рос за те­зи братства, ние има­ме ра­бо­та с раз­лич­ни пар­тии /как­то на­вяр­но сте на­учи­ли от обяс­не­ни­ята да­де­ни в пре­диш­ни лекции, напр. "Окултното дви­же­ние през 19 век", виж стр. 71/. Така, има ед­на партия, ко­ято под­дър­жа мне­ни­ето ня­кои по­-вис­ши ис­ти­ни да се дър­жат в аб­со­лют­на тайна: и още, взе­май­ки под вни­ма­ние раз­лич­ни­те ню­ан­си на мнение, има братя, по­-с­пе­ци­ал­но от сре­да­та на 15 век насам, ко­ито нас­то­яват, ня­кои истини, са­мо ако от­го­ва­рят на нуж­ди­те на момента, да бъ­дат вни­ма­тел­но и под­хо­дя­що разкривани. Зад те­зи две глав­ни пар­тии сто­ят дру­ги разновидности: така, Вие ще видите, че как­во­то и вли­яние да се оказ­ва в края на кра­ища­та вър­ху чо­веш­ка­та ево­лю­ция от стра­на на те­зи братства, то мно­го чес­то ще от­ра­зя­ва из­вес­тен компромис.

В на­ча­ло­то на 1840-те години, те­зи братства, ко­ито имат зна­ния за ду­хов­ни­те им­пул­си иг­ра­ещи ро­ля в историята, ви­дя­ха да наб­ли­жа­ва она­зи бит­ка на ня­кои ду­хов­ни Същества с вис­ши­те духове, ко­ято за­вър­ши през 1879 г., ко­га­то ня­кои ан­гел­с­ки Същества, ду­хо­ве на Мрака, бя­ха хвър­ле­ни долу, съ­би­тие сим­во­ли­зи­ра­но от по­бе­да­та на Михаел над Дракона. Обаче, ко­га­то в сре­да­та на 19 век те­зи братс­т­ва почувствуваха, че то­ва съ­би­тие наближава, те тряб­ва­ше да ре­шат как­во по­ве­де­ние да имат спря­мо не­го и да об­мис­лят как­во ще правят.

Онези братя, ко­ито же­ла­еха пре­ди всич­ко да се съ­об­ра­зят с изис­к­ва­ни­ята на мо­мен­та бя­ха под­тик­на­ти към из­вес­т­но ста­но­ви­ще с на­й-­доб­ри намерения, но те сбър­ка­ха в своя под­ход към ма­те­ри­ализ­ма на епохата: те помислиха, че на хората, ко­ито бя­ха под­гот­ве­ни да при­емат са­мо онова, ко­ето би мог­ло да се знае в тер­ми­ни от фи­зи­чес­кия свят, би тряб­ва­ло да се пред­ло­жи не­що от ду­хов­ния свят в ма­те­ри­алис­тич­на форма. Така, с доб­ри на­ме­ре­ния през 1840-те го­ди­ни бе­ше спус­нат в све­та спиритизма.

Тъй ка­то по оно­ва вре­ме кри­тич­ни­ят ум за­ет един­с­т­ве­но с външ­ния свят, тряб­ва­ше да пре­об­ла­да­ва на Земята, бе­ше не­об­хо­ди­мо на хо­ра­та да се нап­ра­ви по­не из­вес­т­но загатване, да  им се да­де из­вес­т­но усещане, че око­ло тях съ­щес­т­ву­ва ду­хо­вен свят. И та­ка бе­ше пус­нат в дейс­т­вие то­зи компромис, как­то ста­на с всич­ки компромиси. Онези братя, ко­ито из­ця­ло бя­ха про­тив съ­об­ща­ва­не­то на ду­хов­ни ис­ти­ни на чо­ве­чес­т­во­то се ока­за­ха бити, мо­же да се каже: те тряб­ва­ше да отс­тъ­пят и да се съгласят. Но въп­ре­ки всичко, тях­но­то пър­во­на­чал­но на­ме­ре­ние не бе­ше да въ­ве­дат в све­та яв­ле­ния свър­за­ни със спиритизма. Когато са за­ин­те­ре­су­ва­ни ко­лек­тив­ни гру­пи хора, ня­кой ви­на­ги пра­ви ком­п­ро­мис и  естествено, ко­га­то ко­лек­тив­но­то ре­ше­ние е би­ло взето, не са­мо онези, ко­ито са се от­нес­ли бла­гос­к­лон­но към не­го ще очак­ват резултати, а и онези, ко­ито от­на­ча­ло са му се про­ти­во­пос­та­ви­ли ще очак­ват едно, или дру­го от него.

Така доб­ро­на­ме­ре­ни­те чле­но­ве на те­зи братс­т­ва въз­п­ри­еха пог­реш­но­то становище, че чрез из­пол­з­у­ва­не­то на ме­ди­уми хо­ра­та би­ха би­ли убе­де­ни в при­със­т­ви­ето на Духовен свят око­ло тях: то­га­ва на ос­но­ва­та на то­ва убеж­де­ние би би­ло въз­мож­но да се съ­об­ща­ват по­-вис­ши истини. Това на­ис­ти­на би мог­ло да се случи, ако яв­ле­ни­ята про­яви­ли се чрез ме­ди­уми­те в дейс­т­ви­тел­ност бя­ха из­тъл­ку­ва­на по пред­ви­де­ния начин, ка­то оче­вид­но до­ка­за­тел­с­т­во за при­със­т­ви­ето на про­ник­ващ ду­хо­вен свят. Обаче /как­то обяс­них вчера/ про­из­ле­зе не­що съв­сем друго. Медиумичните яв­ле­ния бя­ха из­тъл­ку­ва­ни от тези, ко­ито учас­т­ву­ва­ха в сеансите, ка­то ид­ва­щи от умрелите. Така ек­с­пе­ри­мен­тът до­не­се ра­зо­ча­ро­ва­ние на всич­ки заинтересовани. Братята, ко­ито тряб­ва­ше да се приз­на­ят за по­бе­де­ни бя­ха мно­го наскърбени, че за про­яви­те на се­ан­си­те мо­же­ше да се го­во­ри /по­ня­ко­га вярно/ ка­то ид­ва­щи от ду­хо­ве­те на умрелите. Добронамерените прог­ре­сив­ни бра­тя не бя­ха очак­ва­ли ни­как­во спо­ме­на­ва­не на мъртвите, а по ско­ро на об­щия еле­мен­та­лен свят, та­ка че те съ­що бя­ха разочаровани.

Въпреки то­ва те­зи дейнос­ти бя­ха про­веж­да­ни пре­ди всич­ко от лица, ко­ито в из­вес­тен сми­съл бя­ха посветени. И зад ве­че спо­ме­на­ти­те братства, ние тряб­ва да дър­жим смет­ка за други, или с ня­кои сек­ции на съ­щи­те братства, в ко­ито мал­цин­с­т­во­то от членове, а до­ри и мно­зин­с­т­во­то се със­то­еше от посветени, ко­ито вът­ре в сво­ите братс­т­ва са из­вес­т­ни ка­то "ле­ви­те братя": те са тези, ко­ито раз­г­леж­дат все­ки им­пулс вли­защ в чо­веш­ка­та ево­лю­ция ка­то въп­рос на власт. Естествено те­зи бра­тя очак­ва­ха вся­как­ви не­ща от спиритизма.

Както Ви ка­зах вчера, имен­но те­зи ле­ви бра­тя бя­ха от­го­вор­ни за ма­ни­пу­ли­ра­не­то по опи­са­ния на­чин с ду­ши­те на умрелите. Тяхното вни­ма­ние се кон­цен­т­ри­ра вър­ху наб­лю­де­ние над онова, ко­ето из­ли­за­ше от се­ан­си­те и пос­те­пен­но те по­еха кон­т­ро­ла над ця­ло­то по­ле на дейност. Добронамерените пос­ве­те­ни пос­те­пен­но за­гу­би­ха вся­ка­къв ин­те­рес към спиритизма: в из­вес­тен сми­съл те се по­чув­с­т­ву­ва­ха засрамени, за­що­то онези, ко­ито през ця­ло­то вре­ме се бя­ха про­ти­во­пос­та­вя­ли на спиритизма, казваха, че от са­мо­то на­ча­ло е тряб­ва­ло да знаят, че от не­го ня­ма да из­ле­зе нищо. Но в ре­зул­тат на то­ва спи­ри­тиз­мът по­пад­на под влас­т­та на ле­ви­те братя. Вчера аз казах, че те­зи бра­тя бя­ха ра­зо­ча­ро­ва­ни по след­ния начин. Те видяха, че спи­ри­тиз­ма би мо­гъл да из­ва­ди на бял свят онова, ко­ето те бя­ха зад­ви­жи­ли и пре­ди всич­ко те се гри­же­ха то­ва да не стане. Откакто хо­ра­та при­със­т­ву­ва­щи на се­ан­си­те бя­ха повярвали, че са в съп­ри­кос­но­ве­ние с мъртвите, съ­об­ще­ния от мър­т­ви­те мо­же­ха да раз­к­ри­ят как­во бя­ха нап­ра­ви­ли ле­ви­те бра­тя с ду­ши­те на умрелите. Самите думи, с ко­ито те бя­ха злоупотребили, мо­же­ха да се про­явят по вре­ме на сеанса.      

Моля Ви още вед­нъж да взе­ме­те под внимание, че аз не Ви из­ла­гам теории, а раз­каз­вам фак­ти - факти, ко­ито се от­на­сят до от­дел­ни индивиди. И ко­га­то ин­ди­ви­ди­те са обе­ди­не­ни в братства, те ще се раз­ли­ча­ват по очак­ва­ни­ята си от ед­но и съ­що събитие. Когато ня­кой го­во­ри за фак­ти при­над­ле­жа­щи на Духовния свят, ви­на­ги ста­ва въп­рос за очак­ва­не на ре­зул­та­ти от ин­ди­ви­ду­ал­ни импулси. В обик­но­ве­ния жи­вот ед­но дейс­т­вие ви­на­ги ще про­ти­во­ре­чи на друго. Когато се об­съж­дат теории, тряб­ва да се съб­лю­да­ва пра­ви­ло­то за противоречието. Но ко­га­то ня­кой го­во­ри за факти, то­га­ва /имен­но по­не­же то­ва са факти/ ние чес­то ще от­к­ри­ем те­зи фак­ти в Духовния свят съ­що та­ка мал­ко хар­мо­ни­зи­ра­щи си, как­то са чо­веш­ки­те дейс­т­вия на фи­зи­чес­кия план. И така, аз Ви мо­ля да дър­жи­те то­ва в ума си. Човек не мо­же да го­во­ри за ре­ал­нос­ти по те­зи въп­ро­си без да от­го­во­ри на ин­ди­ви­ду­ал­ни факти. В то­ва се със­тои работата. Следователно ние тряб­ва да от­ли­ча­ва­ме от­дел­ни­те те­че­ния и да пра­вим раз­ли­ка меж­ду тях.

Това е свър­за­но с не­що мно­го важно, ко­ето яс­но тряб­ва да се има пред­вид от всеки, кой­то се на­дя­ва да пос­тиг­не повече, или по­-мал­ко за­до­во­ли­те­лен въз­г­лед за света. Това е ос­но­вен въп­рос и ние тряб­ва да го има­ме предвид, до­ри той да е мал­ко абстрактен.

Човек, кой­то се опит­ва да пос­т­рои пра­вил­на кар­ти­на на света, пра­ви уси­лия да пос­та­ви от­дел­ни­те еле­мен­ти в хармония. Той пос­тъп­ва та­ка по на­вик - съ­вър­ше­но оп­рав­дан навик, свър­зан от мно­го ве­ко­ве с на­й-скъ­по­то при­те­жа­ние на на­ши­те души: с монотеизма. Следователно той се опит­ва да све­де ця­ла­та си по­ре­ди­ца от опит­нос­ти за све­та до еди­нен принцип. Това е дос­та вяр­но по свой на­чин - не оба­че в смисъла, в кой­то чес­то се прилага, а в съв­сем друг смисъл, за кой­то ще го­во­рим дру­гия път. Днес ще се за­ни­ма­вам са­мо с ос­нов­ния принцип.   

Ако ние прис­тъп­ва­ме към све­та с пред­ва­ри­тел­но със­та­ве­на идея, че вся­ко не­що тряб­ва да бъ­де обяс­ня­ва­но без противоречие, ка­то че ли то про­из­ли­за от един един­с­т­вен източник, ще се ра­зо­ча­ро­ва­ме непрекъснато, ко­га­то гле­да­ме без пре­ду­беж­де­ние на све­та и опитностите, ко­ито той носи. Ние сме при­до­би­ли на­ви­ка да раз­г­леж­да­ме вся­ко нещо, ко­ето възприемаме, в свет­ли­на­та на ди­дак­тич­но­то и понятие, ко­ето казва, че вся­ко не­що во­ди на­зад до един­ния бо­жес­т­вен про­из­ход - вся­ко не­що про­из­ли­за от Бога и сле­до­ва­тел­но тряб­ва да има един един­с­т­вен на­чин на обяснение.

Но то­ва не е така. Опитностите, с ко­ито ние се сре­ща­ме в све­та не во­дят на­ча­ло­то си от ед­на един­с­т­ве­на почва, а от раз­лич­ни ду­хов­ни индивидуалности, ко­ито всич­ки иг­ра­ят ро­ля в тях­но­то създаване. Това е ос­но­вен момент. Утре ще го­во­рим в ка­къв сми­съл мо­но­те­из­мът е оправдан. На из­вес­т­но равнище, и раз­би­ра се на ви­со­ко равнище, ние тряб­ва да мис­лим за не­за­ви­си­ми ин­ди­ви­ду­ал­нос­ти все­ки път, ко­га­то прек­рач­ва­ме пра­га на Духовния свят. И то­га­ва ние мо­жем да се надяваме, че не ще обяс­ня­ва­ме вся­ко из­пит­ва­но не­що с уни­фи­ци­ра­ни термини.
 
Един ис­то­рик ви­на­ги ще се стре­ми да све­де це­лия про­цес до дейс­т­ви­ето на еди­н-­един­с­т­вен принцип, но не­ща­та не ста­ват по то­зи начин, вед­на­га щом пре­ми­нем пра­га на Духовния свят, не­за­ви­си­мо да­ли надолу, или на­го­ре /то е ед­но и също/ на­ми­ра­ме раз­лич­ни индивидуалности, от­но­си­тел­но не­за­ви­си­ми ед­ни от други, да дейс­т­ву­ват в те­зи събития. Ние ни­ко­га ня­ма да раз­бе­рем хо­да на събитията, ако приемем, че те имат един един­с­т­вен източник: ние ще ги раз­бе­рем са­мо ако сред без­ре­ди­ето на съ­би­ти­ята взе­мем пред­вид дейнос­ти­те на индивидуалностите, ко­ито ра­бо­тят вся­ка ед­на със, или про­тив другите.

Това е нещо, ко­ето спа­да към на­й-­дъл­бо­ки­те тай­ни на чо­веш­ка­та еволюция. От столетия, до­ри от хилядолетия, тя е би­ла за­тъм­ня­ва­на от мо­но­те­итис­тич­но чувство, но Вие тряб­ва да взе­ме­те то­ва под внимание. Ако днес ис­ка­ме да се доб­ли­жим до вър­хов­ни­те въпроси, ние тряб­ва пре­ди всич­ко да не обър­к­ва­ме ло­ги­ка­та с аб­с­т­рак­т­на­та сво­бо­да от противоречия. В света, в кой­то от­дел­ни ин­ди­ви­ду­ал­нос­ти ра­бо­тят едновременно, неп­ре­мен­но ще въз­ник­нат про­ти­во­ре­чия и да се на­дя­ва­ме да не въз­ник­нат во­ди до обед­ня­ва­не на идеи: до идеи, ко­ито не мо­гат да об­х­ва­нат ця­лос­т­но действителността. Единствените адек­ват­ни /точни/ идеи ще бъ­дат иде­ите спо­соб­ни да об­х­ва­нат све­та из­пъл­нен с противоречия, по­не­же то­ва е дейс­т­ви­тел­ни­ят свят.         

Заобикалящите ни цар­с­т­ва на при­ро­да­та ид­ват в съ­щес­т­ву­ва­ние по за­бе­ле­жи­те­лен начин. Във всичко, ко­ето на­ри­ча­ме природа, природата, до ко­ято се доб­ли­жа­ва­ме чрез на­ука­та от ед­на стра­на и чрез ес­те­ти­чес­ко­то въз­п­ри­ятие от друга, ра­бо­тят раз­лич­ни индивидуалности. Но в нас­то­яща­та фа­за на чо­веш­ка­та ево­лю­ция мъд­ро­то Провидение е съз­да­ло та­къв ред, кой­то е го­ля­мо бла­гос­ло­ве­ние за човечеството. Ние мо­жем да об­х­ва­нем при­ро­да­та с идеи, ко­ито мо­нис­тич­ни­ят въз­г­лед допуска, за­що­то се­тив­но­то въз­п­ри­ятие обик­но­ве­но ни поз­во­ля­ва да из­жи­вя­ва­ме са­мо дотолкова, доколкото, то­ва е в съг­ла­сие с то­зи принцип. Зад за­ве­са­та на при­ро­да­та ле­жи не­що различно, ко­ето се под­дър­жа от съв­сем раз­лич­на посока: но се­тив­но­то въз­п­ри­ятие го из­к­люч­ва при­емай­ки от при­ро­да­та са­мо толкова, кол­ко­то мо­же да ми­не през не­го­во­то сито. Всичко про­ти­во­ре­ча­що се от­х­вър­ля и при­ро­да­та дос­ти­га до нас във вид на мо­нис­тич­на система. Но вед­на­га щом пре­ми­нем пра­га и ос­та­вим ис­тин­с­ки­те фак­ти да вли­я­ят на тъл­ку­ва­не­то на при­ро­да­та - фак­ти­те от­нос­но еле­мен­тал­ни­те духове, или вли­яни­ето на чо­веш­ки­те души, ко­ито съ­що мо­гат да въз­дейс­т­ву­ват на при­ро­да­та - то­га­ва ве­че ние не мо­жем да го­во­рим за мо­нис­ти­чес­ка­та сис­те­ма при­ло­жи­ма в природата. Още вед­нъж яс­но виждаме, че има­ме ра­бо­та с дейнос­ти на индивидуалности, ко­ито мо­гат или да се про­ти­во­пос­та­вят ед­на на друга, или да се подсилват.

В еле­мен­тал­ния свят ние на­ми­ра­ме зем­ни духове-гноми, вод­ни духове-уиндини, въз­душ­ни ду­хо­ве­-сил­фи и ог­не­ни духове-саламандри. Те всич­ки са там, но не об­ра­зу­ват ед­на един­на група. Всяко от че­ти­ри­те цар­с­т­ва е в из­вес­тен сми­съл независимо: те не ра­бо­тят строй­но в ре­ди­ца ка­то ед­на един­с­т­ве­на система, а се про­ти­во­пос­та­вят ед­ни на други. Да за­поч­нем с це­ли­те им, ко­ито са съв­сем различни: ре­зул­та­ти­те от­ра­зя­ват вза­имо­дейс­т­ви­ята на це­ли­те им по на­й-­раз­но­об­раз­ни начини. Ако зна­ем как­ви са те­зи тех­ни резултати, ние мо­жем да раз­ли­чим в да­де­но яв­ле­ние съв­мес­т­на­та работа, та­ка да се ка­же на ог­не­ни­те ду­хо­ве и уиндините. Но ни­ко­га не тряб­ва да из­хож­да­ме от предпоставката, че зад тях стои ед­на един­с­т­ве­на власт, ко­ято им да­ва оп­ре­де­ле­ни заповеди. Днес то­зи на­чин на мис­ле­не е ши­ро­ко разпространен: и та­ка фи­ло­со­фи ка­то нап­ри­мер Вилхем Вунд /спра­вед­ли­во опи­сан от Франц Маутнер ка­то "ав­то­ри­тет бла­го­да­ре­ние на своя издател" - още пре­ди вой­на­та той поч­ти нав­ся­къ­де се на­реж­да­ше меж­ду авторитетните/ - те­зи фи­ло­со­фи са го­то­ви да на­ти­кат в ед­но един­с­т­во це­лия раз­но­ро­ден жи­вот на думата, понятията, чув­с­т­ва­та и, во­ля­та и, за­що­то те казват, че душата, е един­с­т­ве­но и сле­до­ва­тел­но всич­ко то­ва при­над­ле­жи на ед­на един­на система. Но то­ва не е та­ка и сил­но кон­ф­лик­т­ни­те тен­ден­ции в чо­веш­кия живот, ко­ито пси­хо­ана­ли­за­та на­ис­ти­на изтъква, не би­ха се случвали, ако на­ши­ят по­ня­ти­ен жи­вот не се връ­ща­ше от­въд пра­га в области, къ­де­то той по­па­да под вли­яни­ето на ин­ди­ви­ду­ал­нос­ти дос­та раз­лич­ни от индивидуалностите, ко­ито вли­я­ят на на­ши­те же­ла­ния и чувства.

Наистина е странно! Тук /чер­тае на дъската/ в чо­веш­ко­то съ­щес­т­во се на­ми­рат по­ня­тийния живот, жи­во­тът на чув­с­т­ва­та и жи­во­тът на во­ля­та - сис­те­ма­ти­за­тор ка­то Вунд не мо­же да се от­къс­не от идеята, че всич­ко то­ва тряб­ва да об­ра­зу­ва ед­на един­с­т­ве­на система. В действителност, жи­во­тът на по­ня­ти­ята во­ди в един свят, жи­во­тът на чув­с­т­ва­та - в друг свят и жи­во­тът на во­ля­та в трети. Предназначението на чо­веш­ка­та ду­ша е точ­но да се обе­ди­ни в ед­но дейностите, ко­ито в пред­чо­веш­кия свят /и сле­до­ва­тел­но във ве­че съ­щес­т­ву­ва­щия пред­чо­веш­ки свят/ са трикратни.

Всички те­зи не­ща тряб­ва да се взе­мат пред­вид все­ки пъ­т,­ко­га­то изу­ча­ва­ме импулсите, ко­ито са иг­ра­ли ро­ля в чо­веш­ка­та еволюция. Винаги съм казвал, че вся­ка Следатлантска епо­ха има своя спе­ци­ал­на за­да­ча и съм опис­вал за­да­ча­та на чо­ве­чес­т­во­то през пе­та­та Следатлантска епо­ха ка­то спра­вя­не със злото, ко­ето е един им­пулс в све­тов­на­та еволюция. Ние сме го­во­ри­ли как­во оз­на­ча­ва то­ва от раз­лич­ни глед­ни точки. Абсолютно не­об­хо­ди­мо е силите, ко­ито се про­явя­ват ка­то зло, ко­га­то изис­к­ват на пог­реш­но мяс­то да бъ­дат пре­одо­ля­ва­ни от чо­веш­ки­те уси­лия през та­зи епоха, та­ка че хо­ра­та да мо­гат да нап­ра­вят от те­зи си­ли не­що бла­гоп­ри­ят­но за ця­ло­то бъ­де­ще на кос­ми­чес­ка­та еволюция. Така, за­да­ча­та на та­зи пе­та Следатлантска епо­ха е осо­бе­но труд­на и зад нея се кри­ят мно­го изкушения. И тъй ка­то си­ли­те на зло­то се про­явя­ват на етапи, хо­ра­та се по­-с­к­лон­ни да им се под­да­ват в раз­лич­ни­те царства, от­кол­ко­то да се бо­рят за пос­та­вя­не­то на това, ко­ето се явя­ва ка­то зло, в служ­ба на пра­вил­ния ход на све­тов­но­то развитие. Въпреки че точ­но то­ва ще се слу­чи - от из­вес­т­на глед­на точ­ка зло­то тряб­ва да бъ­де обър­на­то към доб­ри цели. Ако про­пус­нем това, ние ня­ма да бъ­дем в със­то­яние да оти­дем нап­ред към Шестата Следатлантска епоха, ко­ято ще има дос­та раз­лич­на задача. Нейната за­да­ча ще бъ­де да да­де въз­мож­ност на хората, до­ка­то все още са свър­за­ни със Земята, да имат вина­ги пред­вид ду­хов­ния свят и да жи­ве­ят съг­лас­но ду­хов­ни­те импулси. Това е точ­но във връз­ка със за­да­ча­та за про­ти­во­пос­та­вя­не на зло­то пред на­ша­та соб­с­т­ве­на епоха, през ко­ято мо­же да ста­не из­вес­т­но за­тъм­ня­ва­не на чо­веш­ка­та личност.

[Fiery]

Ние знаем, че от 1879 г. на­сам Духовете на Мрака, ко­ито са на­й-б­лиз­ко до човека, при­над­ле­жа­щи към цар­с­т­во­то на Ангелите  бро­дят из чо­веш­кия свят, по­не­же те бя­ха хвър­ле­ни в не­го от ду­хов­ния свят. Така те при­със­т­ву­ват в чо­веш­ки­те им­пул­си и ра­бо­тят чрез тях. И точ­но по­не­же те­зи Същества са спо­соб­ни да ра­бо­тят невидимо, тол­ко­ва бли­зо да чо­ве­ка и със сво­ето вли­яние да го зат­руд­ня­ват в поз­на­ва­не­то на ду­хов­но­то чрез не­го­вия ра­зум /ко­ето съ­що е за­да­ча на на­ша­та епоха/, за­то­ва в та­зи епо­ха съ­щес­т­ву­ват мно­го въз­мож­нос­ти за от­да­ва­не на вся­как­ви греш­ки и наб­лю­де­ния при­над­ле­жа­щи на Мрака на Злото, чрез та­зи епо­ха чо­ве­кът тряб­ва пос­те­пен­но да се на­учи да схва­ща ду­хов­но­то със своя разум, по­не­же та­зи въз­мож­ност му бе­ше пред­ло­же­на с по­беж­да­ва­не­то на Духовете на Мрака през 1879 г., в ре­зул­тат на ко­ето все по­ве­че ду­хов­на мъд­рост ще бъ­де в със­то­яние да се из­ли­ва от ду­хов­ни­те светове. Само ако Духовете на Мрака бя­ха ос­та­на­ли го­ре в ду­хов­ни­те Царства, те би­ха мог­ли да зат­руд­ня­ват то­зи излив. От то­зи мо­мент на­та­тък те не мо­гат да нап­ра­вят нищо, за да го спънат, но те мо­гат да про­дъл­жат да съз­да­ват смут и да за­тъм­ня­ват чо­веш­ки­те души. Ние ве­че час­тич­но опи­сах­ме възможностите, ко­ито те имат, за да нап­ра­вят то­ва и пред­паз­ни­те мерки, ко­ито са взели, за да поп­ре­чат на хо­ра­та да по­лу­чат ду­хов­на мъдрост.

Разбира се, всич­ко то­ва не е ос­но­ва­ние за оплакване, а за за­сил­ва­не на чо­веш­ка­та енер­гия и стре­меж към духовното. Защото, ако хо­ра­та пос­тиг­нат това, ко­ето тряб­ва да бъ­де пос­тиг­на­то през та­зи епо­ха ка­то над­ви­ят си­ли­те на зло­то и ги обър­нат към доб­ри цели, то­га­ва те ед­нов­ре­мен­но ще пос­тиг­нат не­що огромно: та­зи пе­та Следатлантска епо­ха ще спе­че­ли за чо­веш­ка­та ево­лю­ция по­-ве­ли­чес­т­ве­ни кон­цеп­ции от вся­ка дру­га Следатлантска епо­ха и от вся­ка пре­диш­на епоха. Например, Христос се по­яви и пре­ми­на през Мистерията на Голгота през чет­вър­та­та Следатлантска епоха, но ед­ва в на­ша­та епо­ха ще бъ­де въз­мож­но за чо­веш­кия ра­зум да об­х­ва­не зна­че­ни­ето на то­ва събитие. През чет­вър­та­та епо­ха хо­ра­та мо­жа­ха да разберат, че в Христовия Импулс те има­ха нещо, ко­ето мо­же­ше да от­ве­де ду­ми­те им от­въд смъртта: то­ва бе дос­та­тъч­но изяс­не­но от Християнството на Павел. Петата епо­ха ще до­не­се до­ри мно­го по­-го­ля­мо развитие: чо­век ще стиг­не до приз­на­ва­не на Христос за свой по­мощ­ник в за­да­ча­та за пре­об­ра­зу­ва­не на си­ли­те на зло­то в добро. Но с та­зи ха­рак­тер­на чер­та на пе­та­та епо­ха е свър­зан един факт, кой­то ние ежед­нев­но тряб­ва да за­пис­ва­ме в ду­ши­те си и ни­ко­га да не го забравяме. През та­зи епо­ха ние тряб­ва да бъ­дем бор­ци за духа: ние тряб­ва да разберем, че на­ши­те си­ли намаляват, ако не ги упот­ре­бя­ва­ме пос­те­пен­но за зав­ла­дя­ва­не на Духовния свят. В та­зи пе­та епо­ха чо­ве­кът в на­й-­ви­со­ка сте­пен за­ви­си от сво­бо­да­та си, и той тряб­ва да я из­жи­вее в пълнота. И иде­ята за чо­веш­ка­та сво­бо­да би тряб­ва­ло да бъ­де кри­те­ри­ят за вся­ко нещо, с ко­ето той се сре­ща в то­зи епоха. Понеже, ако чо­веш­ки­те енер­гии ста­ват все по-бездейни, вся­ко не­що мо­же да се обър­не в зло. Човекът ве­че не би­ва да бъ­де ръ­ко­во­ден ка­то дете. Ако цел­та на ня­кои братс­т­ва е да го тре­ти­рат по то­зи начин, как­то бе­ше през тре­та­та и чет­вър­та­та епоха, те да­ле­че не пос­тъп­ват пра­вил­но и не прид­виж­ват нап­ред чо­веш­ка­та еволюция. През та­зи епоха, все­ки кой­то го­во­ри за ду­хов­ния свят, тряб­ва пос­то­ян­но да си на­пом­ня да пра­ви то­ва по та­къв начин, че приемането, или от­х­вър­ля­не­то му да е ос­та­ве­но на сво­бо­да­та на индивида. Следователно ня­кои не­ща мо­гат да бъ­дат казани: но каз­ва­не­то е точ­но тол­ко­ва важно, кол­ко­то е бил все­ки друг на­чин за пред­с­та­вя­не­то им през дру­ги епохи. Ще Ви дам един пример.

В на­ше вре­ме съ­об­ща­ва­не­то на истини, или, ако мо­га да упот­ре­бя три­ви­ал­ния израз, из­на­ся­не­то на лек­ции по тях, е на­й-­важ­но­то нещо. Хората би тряб­ва­ло да бъ­дат ос­та­вя­ни сво­бод­но да из­би­рат от­но­ше­ни­ята си, не би тряб­ва­ло да се оти­ва по­-да­ле­че от лекцията, съ­об­ща­ва­не­то на истините: ос­та­на­ли­те би тряб­ва­ло да го пос­лед­ват по сво­бод­но решение, как­то се прави, ко­га­то ня­кой взе­ме ре­ше­ние на фи­зи­чес­ко­то поле. Това ва­жи съ­що и за нещата, ко­ито в из­вес­тен сми­съл мо­гат да бъ­дат на­соч­ва­ни и ръ­ко­во­де­ни един­с­т­ве­но от Духовния свят.

Ние не бих­ме мог­ли по­-доб­ре да се раз­бе­рем ед­ни други, ако нав­ле­зем в подробности. През чет­вър­та­та Следатлантска епо­ха още бе­ше не­об­хо­ди­мо да се взе­мат пред­вид дру­ги неща, а не са­мо из­ре­че­на­та дума. Какви бя­ха те­зи дру­ги неща? Нека взе­мем оп­ре­де­лен при­ме­ра Остров Ирландия, да упот­ре­бим съв­ре­мен­но­то му име, има съв­сем спе­ци­ал­ни характеристики, ко­ито го от­ли­ча­ват от ос­та­на­лия свят. Всяка част от Земята при­те­жа­ва от­ли­чи­тел­ни бе­ле­зи /в то­ва ня­ма ни­що необичайно/, но тук въп­ро­сът е, че Ирландия ги при­те­жа­ва в из­к­лю­чи­тел­на степен.

Вие зна­ете от мо­ята кни­га "Окултна наука", че е въз­мож­но да се пог­леж­да на­зад и да се раз­ли­ча­ват от­дел­ни­те влияния, ко­ито се из­ли­ват от Духовния свят в ево­лю­ци­ята на Земята. Вие съ­що сте чу­ва­ли за то­ва как са из­г­леж­да­ли не­ща­та през Лемурийската епо­ха и за раз­лич­ни­те ево­лю­ци­он­ни на­со­ки от­то­га­ва насам. Вчера Ви обър­нах вни­ма­ние на факта, че ця­ла­та Земя тряб­ва да се раз­г­леж­да ка­то жив ор­га­ни­зъм и че раз­лич­ни­те влияния, ко­ито се из­лъч­ват от от­дел­ни­те те­ри­то­рии вър­ху жи­те­ли­те им, имат осо­бе­но въз­дейс­т­вие вър­ху "двойника", кой­то съ­що спо­ме­нах­ме вчера. В древ­ни времена, хората, ко­ито зна­еха за Ирландия, из­ра­зя­ва­ха осо­бе­ни­те и бе­ле­зи под фор­ма­та на ми­то­ве и легенди. Човек мо­же на­ис­ти­на да го­во­ри за ед­на езо­те­рич­на легенда, ко­ято по­соч­ва ес­тес­т­во­то на Ирландия в ця­лос­т­ния зе­мен организъм. Казваше се, че вед­нъж Луцифер съб­лаз­нил чо­ве­чес­т­во­то в Рая, по­ра­ди ко­ето чо­ве­чес­т­во­то е би­ло из­го­не­но и раз­п­ръс­на­то по Земята, ко­ято ве­че по оно­ва вре­ме е съществувала. По то­зи на­чин е би­ло нап­ра­ве­но раз­г­ра­ни­че­ние /та­ка ни го­во­ри легендата/ меж­ду Рая, с Луцифер в него, и ос­та­на­ла­та част на Земята. Но с Ирландия бе­ше различно. Ирландия не спа­да­ше към ос­та­на­ла­та част на Земята в съ­щия смисъл, по­не­же Раят, пре­ди Луцифер да вле­зе в не­го­,си е бил съз­дал свои об­раз на Земята и Ирландия ста­на то­зи образ.

Нека раз­бе­рем то­ва по-ясно. Ирландия бе­ше то­ва пар­че земя, ко­ето не е учас­т­ву­ва­ло в Луцифер, не е има­ло връз­ка с Луцифер. Тази част на Рая, ко­ято е тряб­ва­ло да бъ­де /отдалечена/ отделена, та­ка че да се по­яви един не­гов зе­мен образ, би преп­ре­чил пъ­тя на Луциферовото вли­за­не в Рая. Според та­зи ле­ген­да следователно, Ирландия е би­ла за­мис­ле­на ка­то она­зи част от Рая, ко­ято пре­ди всич­ко е тряб­ва­ло да се до­пус­ка Луцифер вът­ре в него. Едва ко­га­то Ирландия е би­ла отделена, Луцифер е мо­гъл да вле­зе в него.

Тази легенда, за ко­ято Ви раз­ка­зах съв­сем непълно, е мно­го красива. На мно­го хо­ра тя обяс­ни съв­сем ин­ди­ви­ду­ал­на­та за­да­ча на Ирландия през вековете. В пър­ва­та от мо­ите Мистерийни драми, Вие ще на­ме­ри­те нещо, ко­ето чес­то е би­ло описвано: как Европа е би­ла хрис­ти­ани­зи­ра­на от ир­лан­д­с­ки монаси. След ка­то Свети Патрик въ­ве­де Християнството в Ирландия се слу­чи така, че там Християнството дос­тиг­на до на­й-­ви­со­ка ду­хов­на набожност. В по­-на­та­тъш­но­то тъл­ку­ва­не на легендата, ко­ято то­ку що раз­ка­зах Ирландия /Иерна, как­то я на­ри­чат гър­ци­те и Иверниа - римляните/ чес­то е на­ри­ча­на ос­т­ро­вът на светците, по­ра­ди бла­го­чес­т­но­то в та­мош­ни­те хрис­ти­ян­с­ки манастири. Това е свър­за­но с факта, че си­ли­те из­лъч­ва­ни от Земята и оказ­ва­щи вли­яние на "двойника" са от на­й-­вис­ше ес­тес­т­во на ос­т­ров Ирландия.

Ще кажете: то­га­ва ир­лан­д­ци­те тряб­ва да са на­й-­доб­ри­те хора. Но не по то­зи на­чин се про­явя­ват не­ща­та във външ­ния свят. Хората се за­сел­ват във вся­ка об­ласт на Земята и ос­та­ват по­том­ци и т.н. Така, чо­веш­ки­те Същества не са про­дукт са­мо на пар­че­то земя, вър­ху ко­ето живеят: тех­ни­ят ха­рак­тер мо­же съв­сем спо­кой­но да про­ти­во­ре­чи на вли­яни­ята ид­ва­щи от Земята. Ние не тряб­ва да при­пис­ва­ме раз­ви­ти­ето им на ка­чес­т­ва­та на­ми­ра­що се в от­дел­на об­ласт от зем­ния организъм: то­ва би оз­на­ча­ва­ло прос­то да се под­да­дем на илюзии.

Но мо­жем да кажем, повече, или по-малко, как­то аз ка­зах днес, че Ирландия е съв­сем спе­ци­ал­на зем­на об­ласт и то­ва е един от мно­го­то фактори, от ко­ито би мог­ло да се про­яви пло­до­нос­но вли­яние в об­щес­т­ве­но­-по­ли­ти­чес­ки­те идеи. Ирландия е един та­къв фак­тор и за всич­ки те­зи фак­то­ри тряб­ва да се дър­жи смет­ка в тях­на­та вза­им­на връзка. Ние тряб­ва да раз­ви­ва­ме на­ука за чо­веш­ки­те вза­имо­от­но­ше­ния на Земята по то­зи начин. Докато то­ва не бъ­де направено, об­щес­т­ве­ни­те де­ла ня­ма да бъ­дат ис­тин­с­ки здра­вос­лов­но организирани. Това, ко­ето мо­же да бъ­де съ­об­ще­но от Духовния свят тряб­ва да се из­лее в ня­кои мерки, ко­ито се вземат. По та­зи при­чи­на аз съм каз­вал в пуб­лич­ни лекции, че дър­жав­ни­ци­те и дру­ги за­ети с об­щес­т­ве­ни де­ла тряб­ва да вли­зат  във връз­ка с те­зи съобщения, за­що­то са­мо то­га­ва те ще бъ­дат в със­то­яние да кон­т­ро­ли­рат действителността. Но те не пра­вят това, или по­не не са го пра­ви­ли досега, та­ка че не­об­хо­ди­мос­т­та от то­ва остава.

Това говорене, то­ва съ­об­ща­ва­не е важ­но­то днес в съ­от­ветс­т­вие със за­да­чи­те на пе­та­та Следатлантска епоха, по­не­же тогава, пре­ди го­во­ре­не­то да до­ве­де до действия, тряб­ва да бъ­де взе­то ре­ше­ние та­ка как­то се взе­мат ре­ше­ния по от­но­ше­ние на им­пул­си­те на фи­зи­чес­кия план. В ста­ри вре­ме­на бе­ше различно, то­га­ва тряб­ва­ше да се из­пол­з­у­ват дру­ги методи.

В ед­но осо­бе­но вре­ме на тре­та­та Следатлантска епо­ха ед­но братс­т­во из­пол­з­у­ва слу­чая да из­п­ра­ти го­лям брой ко­ло­нис­ти от Мала Азия в Ирландия. Тези за­сел­ни­ци дой­до­ха от областта, в ко­ято мал­ко по-късно, през чет­вър­та­та епоха, се ро­ди фи­ло­со­фът Талес. Това бя­ха съ­ща­та сре­да и ду­хов­на почва, от ко­ято пос­ве­те­ни­те из­п­ра­ти­ха ко­ло­нис­ти в Ирландия. Защо? Защото те бя­ха за­бе­ля­за­ли спе­ци­ал­ни­те ха­рак­тер­ни чер­ти на зе­мя ка­то Ирландия, как­то е по­со­че­но в езо­те­рич­на­та легенда, за ко­ято Ви говорих. Те знаеха, че силите, ко­ито се из­ди­гат от Земята през поч­ва­та на Ирландия дейс­т­ву­ват така, че там хо­ра­та са сла­бо пов­ли­яни от раз­ви­ти­ето на интелекта, или егото, или спо­соб­нос­т­та за взе­ма­не на решения. Посветените из­п­ра­ти­ха те­зи ко­ло­нис­ти в Ирландия, мно­го доб­ре зна­еха то­ва и са под­б­ра­ли хора, ко­ито е из­г­леж­да­ло да са кар­мич­но под­хо­дя­щи да бъ­дат из­ло­же­ни на та­ки­ва влияния. В Ирландия и днес още съ­щес­т­ву­ват по­том­ци на ста­ри­те емиг­ран­ти от Мала Азия, за ко­ито се предвиждаше, че ня­ма да раз­ви­ят и сле­да от интелектуалност, или разсъ­ди­тел­на способност, или от спо­соб­ност за взе­ма­не на решения, но от дру­га стра­на тряб­ва­ше да про­явят в из­к­лю­чи­тел­на сте­пен из­вес­т­ни спе­ци­ал­ни ка­чес­т­ва на темперамента.

Така, виждате, че дъл­го вре­ме пред­ва­ри­тел­но бя­ха нап­ра­ве­ни при­го­тов­ле­ния за мир­но тъл­ку­ва­не на Християнството, ко­ето евен­ту­ал­но да бъ­де ос­но­ва­но в об­лас­т­та на Ирландия и за слав­ни­те събития, ко­ито до­ве­до­ха до хрис­ти­яни­зи­ра­не­то на Европа. Сънародниците на по­-къс­ния Талес из­п­ра­ти­ха в Ирландия хора, ока­за­ли се под­хо­дя­щи да ста­нат монаси, ко­ито щя­ха да ра­бо­тят по опи­са­ния от мен начин. Подобни пла­но­ве чес­то са би­ли осъ­щес­т­вя­ва­ни в ран­ни вре­ме­на и ко­га­то във външ­на­та ис­то­рия пи­са­на от ис­то­рици ли­ше­ни от раз­би­ра­не /ма­кар те да мо­гат да бъ­дат дос­та­тъч­но интелигентни, по­не­же ин­те­лек­тът днес мо­же да се до­бие на улицата/ Вие на­ми­ра­те опи­са­ния на древ­ни колонизации, тряб­ва да бъ­де­те наясно, че зад тях ле­жи дал­но­вид­на мъдрост. Те са би­ли ръ­ко­во­де­ни и во­де­ни спо­ред зна­ни­ето за това, ко­ето е тряб­ва­ло да се слу­чи в бъ­де­ще и мес­т­ни­те ха­рак­те­рис­ти­ки на зем­на­та ево­лю­ция ви­на­ги са би­ли взе­ма­ни предвид.   

Това бе­ше дру­ги­ят на­чин за вна­ся­не на ду­хов­на­та мъд­рост в света. Днес той не би­ва да бъ­де по­еман от никого, кой­то след­ва пра­вил­на­та пътека. Да се пред­пис­ва пред­виж­ва­не на хо­ра­та про­тив во­ля­та им за по­дял­ба на света, би би­ло неправилно. Правилният на­чин е да се съ­об­ща­ват ис­тин­с­ки­те фак­ти и да се ос­та­вят хо­ра­та са­ми да оп­ре­де­лят дейс­т­ви­ята си.

Следователно, мо­же­те да забележите, че е има­ло дейс­т­ви­те­лен нап­ре­дък от тре­та­та и чет­вър­та­та Следатлантска епо­ха до днес. И то­ва ние тряб­ва да схва­нем съв­сем ясно. Ние тряб­ва да раз­бе­рем как то­зи им­пулс към сво­бо­да тряб­ва да про­ник­не всич­ки пре­об­ла­да­ва­щи тен­ден­ции на пе­та­та Следатлантска епоха. Понеже точ­но та­зи сво­бо­да на чо­веш­кия ум се про­ти­во­пос­та­вя на то­зи противник, за ко­го­то Ви го­во­рих вче­ра -  "двойникът", кой­то пред­ру­жа­ва чо­ве­ка през вре­ме­то мал­ко пре­ди раж­да­не до смъртта, ка­то точ­но пре­ди смър­т­та той тряб­ва да си отиде. Ако ня­кой е под вли­яни­ето пря­ко про­из­ти­ча­що от "двойника", той мо­же да пре­диз­ви­ка вся­как­ви не­ща в та­зи епоха, ко­ито не са в хар­мо­ния с нея. Тогава не би му би­ло въз­мож­но да из­пъл­ни за­да­ча­та си да се бо­ри със зло­то така, че до из­вес­т­на сте­пен да про­ме­ни зло­то в добро.

Мислете точ­но за всич­ко това, ко­ето дейс­т­ви­тел­но се крие зад по­ло­же­ни­ето на чо­ве­чес­т­во­то през пе­та­та Следатлантска епоха! Подробните фак­ти тряб­ва да бъ­дат видени в ис­тин­с­ка­та им свет­ли­на и разбрани. Понеже там, къ­де­то "двойникът" е мно­го активен, той ще ра­бо­ти про­тив човечеството. През та­зи пе­та Следатлантска епо­ха хо­ра­та не са дос­тиг­на­ли до със­то­яни­ето да мо­гат да съ­дят за фак­ти­те правилно: осо­бе­но през пос­лед­ни­те три тъж­ни го­ди­ни съв­сем не бя­ха склон­ни да си със­та­вят пра­вил­ни преценки.

Вземете един факт, кой­то из­г­леж­да мно­го от­да­ле­чен от на­ша­та не­пос­ред­с­т­ве­на тема. В един го­лям ме­та­лур­ги­чен за­вод 10000 то­на чу­гун е тряб­ва­ло да бъ­дат на­то­ва­ре­ни в же­ле­зо­път­ни вагони. Определен брой ра­бот­ни­ци /75/ са би­ли оп­ре­де­ле­ни за та­зи ра­бо­та и та­ка все­ки чо­век е тряб­ва­ло да то­ва­ри по 12,5 то­на на ден.

Имаше един мъж на име Тейлър, в кой­то вли­яни­ето на то­зи "двойник" над­х­вър­ля­ше нуж­ди­те на чо­веш­ка­та ду­ша в на­ше­то време. Той пръв по­пи­та ръ­ко­во­ди­те­ли­те да­ли не мислят, че един чо­век мо­же да на­то­ва­ри дос­та по­ве­че от 12,5 то­на на ден. Те казали, че по тях­но мне­ние един ра­бот­ник мо­же да на­то­ва­ри на­й-м­но­го 18 то­на на ден. Тогава Тейлър по­ис­кал да му раз­ре­шат да нап­ра­ви опити.

Така, виждате, че Тейлър за­поч­нал ек­с­пе­ри­мент с чо­веш­ки същества! Стандартите от­на­ся­щи се до ма­ши­ни са би­ли пре­не­се­ни в со­ци­ал­ния живот. Тейлър е ис­кал да раз­бе­ре да­ли е вярно, че чо­век мо­же да на­то­ва­ри на­й-м­но­го 18 то­на на ден, как­то са мис­ле­ли ръководителите. Той за­по­вя­дал да се пра­вят по­чив­ки из­чис­ле­ни спо­ред би­оло­ги­чес­ки­те показатели, ко­ито да бъ­дат точ­но тол­ко­ва дълги, кол­ко­то е не­об­хо­ди­мо чо­век да въз­с­та­но­ви пред­ва­ри­тел­но из­раз­ход­ва­на­та енергия. Естествено, ока­за­ло се, че ре­зул­та­ти­те ва­ри­рат спо­ред индивидите. Това ня­ма ни­как­во значение, ако се пра­ви с ма­ши­ни /Вие прос­то взе­ма­те сред­но­то аритметично/ но то не е под­хо­дя­що да се пра­ви с чо­веш­ки същества, по­не­же все­ки ин­ди­вид при­те­жа­ва свой соб­с­т­вен оп­рав­дан капацитет. Все пак Тейлър се пос­та­рал да из­бе­ре те­зи работници, чи­ято нуж­да от по­чив­ка от­го­ва­ря­ла на из­чис­ле­но­то от не­го време: ос­та­на­ли­те прос­то би­ли из­х­вър­ле­ни от работа. В ре­зул­та­та на то­ва от­б­ра­ни­те ра­бот­ни­ци по­ра­ди пъл­но­то въз­с­та­но­вя­ва­не на енер­ги­ята им през по­чив­ки­те са би­ли в със­то­яние да на­то­ва­рят по 47,5 то­на на ден.

Тук тех­ни­ка­та на дар­ви­но­ва­та те­ория се при­ла­га към ра­бот­ни­чес­кия живот: год­ни­те про­дъл­жа­ват - от не­год­ни­те се отказват. Годни в то­зи слу­чай бя­ха тези, ко­ито с по­мощ­та на да­ва­ни­те по­чив­ки мо­же­ха да на­то­ва­рят 47,5 то­на вмес­то счи­та­ни­те пре­ди то­ва за мак­си­мал­ни 18 тона. По то­зи на­чин ра­бот­ни­ци­те съ­що са би­ли задоволени, по­не­же са би­ли нап­ра­ве­ни та­ки­ва ог­ром­ни икономии, че зап­ла­ща­не­то е мог­ло да бъ­де по­ви­ше­но с 60%. Така из­б­ра­ни­те работници, ко­ито се по­ка­за­ли год­ни в бор­ба­та за съществувание, са би­ли мно­го доволни. Но не­год­ни­те мо­же би са гладували!

Това е точ­но на­ча­ло­то на един прин­цип с важ­ни последици. Такива не­ща мал­ко се забелязват, за­що­то не ги виж­дат /как­то би тряб­ва­ло да ги виждат/ вклю­че­ни в свет­ли­на­та на ве­ли­ки­те цели. По то­зи на­чин ние ще над­рас­нем при­ла­га­не­то на пог­реш­ни на­уч­ни идеи към чо­веш­кия живот: но съ­щес­т­ве­ни­ят им­пулс остава. Следната стъп­ка ще бъ­де да при­ло­жим по съ­щия на­чин окул­т­ни истини, ко­ито ще се раз­к­ри­ят в те­че­ние на пе­та­та Следатлантска епоха. Дарвинизмът не съ­дър­жа окул­т­ни истини, но не­го­во­то при­ло­же­ние за пре­ки ек­с­пе­ри­мен­ти с чо­веш­ки съ­щес­т­ва би мог­ло да има ужа­ся­ва­щи резултати. Но ако в не­го бъ­дат пре­не­се­ни окул­т­ни истини, как­то и ко­га­то бъ­дат на разположение, ще ста­не въз­мож­но чрез тях да се пос­тиг­не ог­ром­на власт над хо­ра­та - до­ри са­мо чрез неп­