Аз съм нов тук и съм "за малко". Кой съм и какъв съм няма никакво значение. Целта на написаното е част от моята работа, а конкретно - като подготовка за нещо като уводна лекция, планирана да бъде изнесена пред напълно непознати хора.
Ще изразя нещо, което реших тук и така да го напиша. Така или иначе всеки ще си го "прочете" според себе си.
Само ще маркирам някои основни положения, излезли през годините на самоизследване и изследване на света.
Написаното не цели дискусия и не претендира за истина. Не питам никой, за да са нужни "отговори". Мненията ви са си ваши. Можете да коментирате всичко както си изберете. Но вместо коментари може би /само "може би"/, би било повече във ваш интерес, ако се опитате внимателно поне да прочетете написаното и дори да се възползвате от техниката "брой бавно до 10", ако нещо в написаното ви скандализира емоционално. Разбира се, ако въобще ви интересува

.
После вече - ваша работа. Да живее свободата - всичко си е само ваша работа. И отговорността - също.
Свободата винаги върви с отговорността - чудесен фундаментален принцип, определящ толкова много...
-------------------------------
Аз тук във форумите съм нещо като "пришълец". Не съм един от вас и не споделям груповите форми на вярвания и митове с които всички форуми са пълни. Всъщност това е напълно естествено, защото е в съотвествие с факта, че форумите са места за социални форми на общувания и разделението по теми и раздели е само за различните форми на вярвания и самооформилите се групи от хора в тях.
Именно заради това аз избрах да изразя нещо различно - точно тук, в темата ЕЗОТЕРИКА. Защото Езотеричното има специфичен смисъл, който не идва от социалния живот, от социалнообособените хора. И други понятия има такива - които не са от света на социалните хора и социалния живот. Това не пречи те да пренесат своите си социално-определени особености и върху тях. Но пък и на мен не ми пречи да представя ЕЗОТЕРИКАТА от "другата страна" - оттам, откъдето тя се е родила и за коевто тя изначално е въведена. И тя идва от този "друг свят" със значение което няма как да бъде разбрано - защото няма съотвествие. В този смисъл няма и никога не е имало никакви тайни - въпроса е, че всичко във Вселената е пред очите ни - дори буквално. Само дето "нямаме съответните очи" за да го видим. Също така в този смисъл, само да напомня, че отдавна например се знае за особеността при която "очите на човека" виждат не онова, което е "пред тях", а чрез онова, "което зад тях". това е с пример поднесен подходящо във филма "кода на даВинчи" - че очите виждат онова, което умът може/иска/ да види.
Има друг "свят" - свят в който настоящия социален тип и начин на битие не съществува... или пък във форма, която няма нищо общо с настоящата.
Та този свят, е свят, не защото е в някакво друго измерение, или друга Вселена... а защото е място за друг тип хора. Хора, които най-общо бих нарекъл ИНДИВИДУАЛИСТИ, макар, тази дума в социално популярния речник да се използва за съвсем друго значение. И все пак избрах я навремето заради символния смисъл който носи от латинския си корен през английския език - носи значението на "човека, събиращ се в себе си в ЕДИНСТВО И ПЪЛНОТА". В най-общ смисъл това е синоним на езотеричното значение на процеса, известен сред социума като "ДУХОВНО РАЗВИТИЕ". Затова и избрах точно тази тема, за настоящия текст. В него ще направя една чисто формална и относителна разлика между двата типа човек - социално-личностния и индивидуално-самопознавателния - главно за целите на самото извеждане, а не като разделение фактическо и по същество. Все пак има различия, и описанията им от мен тук са за целите на едно възможно разбиране между "тия две" нива, отразяващи се в реалния живот по своя си начин. В известен смисъл двата типа са вътре в самия човек. Те са по скоро две наименования на два различни етапа в неговото развитие. Това не е извеждано писмено никъде от никой, но не претендирам нито ме интересува оригиналността. Това само е достатъчен белег, че съм го извел самостоятелно и работя по него повече от 20 години... Но пък се оказа, че не съм единствен - изключително рядко, но разпознах такива хора - повечето от тях са оставили "следи", които забелязах, чак след като самостоятелно вече бях открил за себе си необходимото и го бях претворил в ЖИВОТА си. Един от точно тия факти беше и че открих в книгите на ОШО точно същото извеждане. Той също беше избрал думата "индивидуалист", и беше изразил с нея почти същата идея. Но това са въпроси от миналото и "легендите" и вече нямат никакво практическо значение.
Човешкия живот е психично явление. То отдавна е минало етапа в който да се борим за чисто физическо оцеляване. И отдавна физическите ни тела във физическия свят са само арена на "друг" живот. Живот в който преживяванията, чувствата, мислите, представите, желанията, убежденията, вярата... в различните им форми, са основното което конструира нещото, което всеки от нас нарича ЖИВОТ. Изредените фактори, които написах че определят живота ни, както сами виждате, никак не са материални, но именно те определят дори материалното. И е много смешно като се чете тук-там, че физическото тяло било низост и трябвало да се въздигнем над физическия свят. Ние отдавна не живеем само физически живот във физическия свят. И влиянието на "физическото" е все по-малко. Това е факт, сравнително лесен за наблюдение. Достатъчно е само да се приведе пример за явлението "САМОУБИЙСТВО", което е най-показателната и нагледна форма, че физическото ни съществуване и на тялото ни, е далеч по-маловажната от останалите - психичните компоненти. Убийството, войните, екстремността, пристрастеността дори към отровите, са другите форми на същото явление /в най-общ смисъл/ - и показват съвсем ясно горните твърдения. /Всъщност не са нужни примери - само онагледявам чрез аналогии обобщенията си, а не за целите на убеждаването и доказването./
Социално-личностния човек е основния тип, характеризиран от мен чисто познавателно с характерни белези по отношение на неговия вътрешен свят, който и определя и начина му на живот оттам и тясната връзка с картината на човечеството - като цяло. Връзката между отделния човек и човечеството като цяло е също психична - по-скоро астрална, като синоним на психичното. Тази връзка се определя от принципа, който есенциално поднесен би изглеждал така - "
вътрешния живот на всяка група хора, се основава на осредненото ниво на вътрешния свят на всеки неин член". В този смисъл е и понятието ЕГРЕГОР, което е астралнопсихичен аналог на онова, което в социологията и философията се нарича "групово съзнание" или "групова душа". Има още една особеност - според известен принцип "общото енергийно-информационно ниво в една система, се определя най-вече от елемента, който е с най-нисък потенциал".
И така - най-характерния белег на социално-личностния човек е "ГРУПОВО-ОПРЕДЕЛЕНИЯ МУ ЖИВОТ" - не само фактически, а и от това, че вътрешния свят на човека в този етап на съществуване предопределя тази групова форма. Принципа на това също е сравнително лесен за писмено извеждане и звучи най-общо така:
"вътрешната разпокъсаност на отделните части, които изграждат вътрешния свят на несъзнателния човек, са в ясна зависимост и връзка с отделните части на всеки друг в същия етап. По този критерий те резонират помежду си и "парчетата" на всеки от тях влизат в взаимодействие с "парчетата" на другите. Така се образува "ГРУПОВА" форма - от взаимодействащи си "парчета-части" от различните й членове, които се компенсират и допълват помежду си”. Само помежду си – това е ключът. Ето защо е най-типичният признак на социално-личностния човек е ГРУПОВИЯ НАЧИН НА ЖИВОТ – не само като физическо явление /нарастването на градското население/, а в напълно пихично-определен смисъл. Вътрешния живот, започва, оформя и определя от характерното за груповата форма на съзнание и така повлияно от нея всеки един „носител” вече се явява член на групата. Това става дотолкова силно и е толкова мощен основен фактор, че оформя напълно базовата мозъчна матрица, според която всеки човек гради своята си форма на Реалността. По този начин тя потъва в несъзнаваното и се самозатваря достъпът до нея. Т. е. тя не се осъзнава, защото тя самата определя дори полето на осъзнаваното.
Както е ясно – груповата форма на живот става физическа, само след като я има психичната зависимост от групата – от „останалите” от „другите”. Тя се изразява в изживяването ни от малки, да не ни изоставят, да не сме сами, да ни одобряват, милват, да жадуваме за „внимание”. Все неща с които започва живота на всяко средностатистическо дете. И главно от тази аналогия понятието „ДЕТЕ”, преминава и ще го използвам като нарицателно и синонимно към етапа „социално-личностния тип човек”. Аналогия, която срещнах години по-късно в писания на „други” виждащи и вече излезли от това състояние хора.
Тук му е мястото да кажа нещо важно – всичко написано тук е възможно да се „види” само с очите на онази част от нас, която не е определена от групата, която изразява една „следваща” възможна „възраст”, следващ етап. И докато за социално-личностния човек е характерно вътрешната хаотична разпокъсаност, определена от неосъзнатостта му, то в сравнение с него се появява „друга тенденция” – вътрешна форма на „събиране – на единение, на омиротворяване… Въобще – тенденция към образуване на вътрешна цялост – човека – вече цял вътре в себе си. Оттам и тоя тип човек го нарекох общо с понятието ИНДИВИДУУМ – оттам ИНДИВИДУАЛИСТ. Едно от най-характерните белези на този тип вътрешни процеси е все по-изразената разлика в живота му, в отношението му към процесите на общоприетост за „другата” - груповата форма. При него се проявява тенденция към осмисляне и разбиране, но самостоятелно. И тук идва най-характерното – нарастването на тенденцията към САМОСТОЯТЕЛНОСТ – като начин на живот, като мислене, усещане, творчество – въобще цялото битие постепенно се „оцветява” от тези радикални вътрешни процеси. И именно затова докато се случват, едно от нещата, които ги съпровождат е нарастването на интереса му към самия него. Това е толкова характерен белег, и е толкова ясен, че напълно може да се приеме за обективно определящ.
Между другото – погледнете и аналогията в самия живот – без значение, дали сте родители или не сте, всички имаме някакви наблюдения върху децата. Нима за порастването на едно дете, не е критерия „самостоятелност”. Като се има дори предвид, че в началото , раждането си, то наистина е напълно зависимо от грижата за него. Но с възрастта постепенно започва да се оформя и самостоятелността нараства – поне във физически план… Но не и в психичен. Естествения процес на израстване включва и психичното ни развитие, но тия неща вече не са до „природата”. Физическата еволюция тук няма никакъв смисъл и значение. Тук влизат в сила други „закони” и процеси – вътрешните. Именно и затова едно от важните и знакови процеси, е когато осъзнаем, че има разлика между „физическата възраст и физическите белези” и „психическата възраст и психични белези на растежа”. Повечето от вас със сигурност са забелязали, че има хора в напреднала физическа възраст, с ясно изразени белези на „деца”. Това е много характерно за наблюдение именно при младежите, при които физическата акселерация въобще не се придружава от „психична” такава. И се стига до положението при което е почти смешно-радостно да се наблюдава колко „малки деца” са в напълно силни и узрели физически тела. Но си остават „деца” в психично отношение. И много след това продължава да е така. Въобще психичното /вътрешното израстване/ не е даденост и белег на физическия живот и съществуване. А е процес, далеч надхвърлящ човешкия „физически” живот. „Времето” в процеса на психичния растеж въобще не е съизмерно с начина по който ние характеризираме физическите процеси и етапи и в сравнение с него е „далеч по-бавен”. Всъщност разликата е качествена и дори не се поддава на сравнение.
И най-важното – вътрешните процеси не са достъпни за „виждане” отвън. Никой не е в състояние да „погледне” през очите на някой друг – говоря за „пълнота” /освен при изключителни условия, и въпреки всичко не цялостно и не на този етап/. Никой не е в състояние да „се насади” в главата на някой друг – отново става въпрос за цялостност. И цялостността е много важна, защото всяка фрагментарност в случая е подвеждаща. /Да не говорим че има и други бариери, които са израз на други принципи, на други, по фундаментални и оопределящи битието процеси./ Ето защо традиционния възглед за „изучаването” на психичното /вътрешното/ развитие „отвън” – чрез научни физически и други уреди, никога не биха дали някакъв съществен резултат. И е много видно как неврофизиологията и психологията са в положение при което от години се тъпче на едно място и се приема за развитие елементарни и фрагментарни подходи, които обаче до нищо не довеждат. Особено това се отнася до всички „психо-науки”. И всичко това ще продължава до положението при което не се погледне на психичното като на основно, а не като придружаващо към физическото тяло. А то е толкова очевидно…
Освен това психичното се нуждае именно от съответствено на него „инструменти”, общи положения и „контектст” който ясно да придаде смисъла и значението на всяко нещо, което се изследва и изучава. Именно материалистично-изместения акцент и мироглед на сегашната парадигма е онова, което няма как да даде простор за изучаване на психичното.
Онова, което ще спомена още е, че именно благодарение на нарастването на самостоятелността, и постепенното насочване на фокуса на всеки порастващ психично човек, към самия себе си /т.е. към психичното си/ се оформя едно толкова характерно явление – човека сам да изучи и изследва собствената си психика. И по този начин се получава едно саморазвитие – защото изследването в дълбочина се придружава от това явление, наречено „разширяване” на съзнанието, поради ред причини и процеси, които не са в темата и целта на изложението сега.
Ето защо във връзка с психичното порастване се наблюдава т.н. духовно израстване – на определен етап става възможно ссобственото съзнание да нарасне до такава степен, че се насочва към развитието на самото себе си. Тия думи не отразяват точно начина по който разбирам и познавам детайлите на това, което описвам. И затова не ги взимайте точно и буквално. С всичко написано изразявам само някои основни идеи и задавам определени посоки на възприемане, пишейки за определени връзки, сходства и аналогии в реалния ни Живот. И ако някъде ви се виждат противоречия, не е работата в тях. Това не е научен труд и т.н. „линейно излагане” и линейна логика, не е съотвествена на мащабността на идеите, които правя опити да опиша, предвид, че словото /писаното и живото/ е линейно-последователен процес във времето, докато разбирането и „картината” която имам е от едновременен комплексен и цялостен характер. Това е един от проблемите пред които се изправя всеки човек в моето положение и всеки се е опитал да го решава творчески по своите си начини. Както правим всички индивидуалисти

Продължението следва: