Автор Тема: Необходима UTOPIA  (Прочетена 2768 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Необходима UTOPIA
« -: Март 25, 2008, 16:23:40 pm »
Utopia (или Утопия) идва от латински и означава "без място". Думата се използва за обозначение на идеалистични учения, философски, политически или религиозни модели, опитващи се да дадат един "по-правилен", "по-прекрасен" модел на Реалността. Тук е големият момент на спекулация в Utopia - кой точно може да се произнася за качествата на Реалността и кой е оторизиран да въвлече човечеството в една или друга схема на тази Реалност, опитвайки се да я опише за хората като необходим начин на живот и/или необходим начин на разбиране и отношение към Света. "Utopia" е едноименен роман, или политически трактат за устройството на обществото, в който се представят възгледи и художествено изградени светове, почиващи на една или друга плоскост от мисленето, философията, техниката, футоролгията. Предлагам тук да се заемем именно с една такава "футуро-спекция" - изобразяване на един (или колкото искате по един) utopiчен модел, който си представяте или бихте искали да споделите като една възможна картина. Онези от ползвателите на xNetBG, които са склонни на подобен род мисли, много бързо ще осъзнаят, че темата се развива като един вид галерия от utopiчни произведения, показващи ни картини от миналото и бъдещето, от видяното и фантастичното, от невидимото и естетичното възможни на нашата мисъл. Да се надяваме, че сред някои от нас ще се включат истински channelingи, или пророчества, или прозрения - който както предпочита да си ги нарича. Utopia->
« Последна редакция: Април 28, 2008, 11:45:37 am от flyDragon »
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Относно: необходима UTOPIA
« Отговор #1 -: Март 25, 2008, 16:27:39 pm »
Utopia->
В този свят, за който ще ви разкажа, властва теократична власт. Това е снежнопланински свят, суров и аскетичен, който напомня на Тибет и в него монашеската общност управлява от незапомнени времена. Животът тече ритмично, а главната цел на всеки жител на този свят е да спомага за общата хармония и да се приближава до монашеското съвършенство, което ще го прехвърли в Шамбала - в техния "град на божественото единение". Счита се, че божествеността грее към този свят като източник на вдъхновение и хармония, а те, благодарни и тръпнещи за по-дълбоко сношение с Него, постоянно се усъвършенстват и увеличават хармонията. Този свят поддържа сложна система от градини с растения, в чиито гористи долини народът живее в нещо, подобно на дива гора. Системата от домове се свързват с тунели, пътеки и мостове, които си пробиват път в каньони и над пропасти, по склона на великата планина. Планината се извисява стремглаво към вътрешността на страната, която достига до нещо като Олимп - връх на божественост, най-висш обръч към който са системите от манастири на света. По-надолу също има манастири, но по-разредени, смесени с градове и могъщи градини, свързващи ги един с друг. От там идват земеделските блага и стопански култури на света, а от горе идват знанията, законите и молитвената помощ, съчетани с някои кедрови ядки и други свещени семена, смоли и лекарства, музика, изкуства, училища. Монашеството наброява приблизително 2/3 от населението на страната и притежава своя сложна йерархи, слизаща до самия долен предел на света, с най-ниските послушничества към манастирите и се издига нагоре, през цялата страна, достигайки до самия хребет на великия връх, с който планината опира небето и се преселва нататък, към тамошната Шамбала с божественото присъствие. Всеки жител на страната може да бъде монах или да не бъде, според както избира през различните етапи от живота си. Някои хора често сменят позициите си и така пътуват из регионите на страната. Тъй като всеки се счита за дошъл там за малко, счита се за гост на Земята, по принцип никой не притежава почти нищо лично, а обикаля с няколко свои книги, сечива и свещени предмети, за да практикува своето умение или занаят, да помага на хората с каквото може и да споделя с тях благата, които въпросното място е предложило за момента. Има и местни "шамани", които се застояват на едно място и го обработват, увеличават благата му и според приноса им повече или по-малко пътници минават от там, а понякога създават годишни или сезонни срещи. Във време на спад някои райони остават с много малко хора, защото шаманите се изместват и съответно пътищата на керваните се изместват заедно с тях. Когато един човек реши да стане монах, ако до сега не го е правил, това означава, че е решил да бъде големец, да управлява останалитие, да знае знанията и да се моли, да извежда останалите до благата им чрез своите съвети, присъствие и помощ. Според своите успехи в това занапред той ще бъде по-голям или по-малък монах, или съответно шаман, ако реши да излезе от монашеството, но да продължи да се занимава активно с помощ към другите. Ако ли пък се откаже от това да знае отговорите, да управлява и да измолва благодат, той спира да бъде шаман и спира да бъде монах, и остава обикновен човек, каквито по принцип са всички в този свят. Това не му пречи по-късно отново да промени решението си. Ако един младеж например рече да стане монах и по този начин да се издигне, той се поканва да иде надолу по склоновете на света и да разгледа реалността в тази посока, преди да тръгне към изконната точка на монасите - върха и предела нататък, към тяхната "Шамбала". Младежът тръгва на пътешествие към "долната земя" и какво ще види там, какво ще му се случи, никой не знае. По принцип светът, за който говорим, е разположен на склон, и подстъп към превисока планина, така че надолу има още много, докато наклонът слегне, алпийският климат се замени с умерен и дълбоки, вековни гори започнат да заместват ветровития, суров планински пейзаж. Надолу минаваш през канари, ниски алпийски дървета и постепенно навлизаш в усойни гори, а още по-нататък са реки, мочурища и равнини, докато стигнеш до ширнали се степи, подобни на руски поля с тук-там по някоя къща, църквица или селце, а най-после и градец. Нататък рядко стигат нашите кандидат-монаси - обикновено те решават да завършат своето пътешествие доста по-рано, още в дивите усои на подпланинската гора. По принцип правилото на това пътешествие е да вървиш надолу, на където и да е, но ни повече, ни по-малко, отколкото ти е необходимо, за да получиш просветление за намерението си. Тук формулировката е много обща, защото никой не се наема да обяснява в какво точно се изразява това "просветление", нито пък има точни критерии, върху които иска да оценява естеството на постигнатото чувство. При всички случаи се очаква, че кандидатът ще срещне по пътя си някакви "чудеса", някакви странни или интересни за него неща, които ще го изненадат, ще му харесат, ще го развеселят или стреснат, ще го впечатлят и "нещо ще се обърне в него"; нещо ще го накара да мисли, че е готов. Щом реши така за себе си, той може да тръгне обратно, нагоре, към върха. Има и такива, които са срещнали смъртта си долу, разкъсани от някой звяр, подобен на пума, или са се отказали да дирят монашеско посвещение и са се върнали към стария си живот, или дори такива, които са останали да живеят в по-долните светове. Решеният да стане монах обаче ще прекоси наобратно външните територии, в които е бил навлязъл по време на своето самоосъзнаване, ще влезе в граничните райони на своята страна и ще достигне до тази част от склона към планината, на чиято височина е живеел по-рано. Сега като монах ще бъде поканен да продължи и по-нагоре, по-навътре в планината, по-близо до върха. Нагоре климатът е по-суров, храната по-оскъдна, а билките - по-свещени. Нагоре са и по-големите манастири. Там цари по-сложен, по-задълбочен мантрически живот и в най-големите от тях свещенните химнопеения не са прекъсвали от хилядолетия. Счита се, че някои от тези денонощно изричани мантри поддържат благосъстоянието на света, в който сме надникнали и хилядолетната история учи как в някои моменти кризи в различни манастири са довеждали до различни кризи в продоволствието, здравето и така нататък. Нови и нови манастири се отварят и нови свещенодейски служби отварят допълнителни "чудеса" в просветлението и благоденствието на народа. Монаси странстват като лекари, учители, градинари, съветници, ковачи и други, които вършат нещо за хората, а онези, които произвеждат плод, често вземат от него и отиват на поклонения в планините, доколкото високо могат, за да принесат в дар на монасите и на божественото присъствие от плода, който са донесли. В благодарност вземат свещени билки, благовония или някой подготвен от монасите събрат, който да бъде шаман за една или друга област от нужното им в региона, в който живеят. По-големите манастири, естествено, получават повече посетители и заради това част от получения плод предават на свои братя, които на свой ред да тръгнат на поклонения и да разнесат в съседните по-малки манастири, или нагоре, до своите по-възвишени братя, до които по-рядко могат да стигнат миряни. Така се изхранват и монашествата в по-високите части на планината, където климатът е напълно алпийски и те с мъка се придвижват в снежните бури, а по-голямата част от времето си прекарват в дълбоки медитации и уединения в скални манастири или направо - диви пещери. Там аскезата и трудността на монашеското посвещение е все по-трудна, а към най-висшите манастири и заслони достигат само най-отявлените братя, пълни с подвизи и безстрастие в усвояването на религиозното тайнство. Говори се, че на самия връх има няколко почти невидими, кристални и тем подобни обиталища, от които монаси се излъчват към "по-горните светове", към Шамбала или към нирвана, от където понякога също слизат посетители: мъдри и светли, чудодейни, мироносци, спасители и лечители, управници, помощници. В горните части на планината често ги среща всеки, който се е наел с нелеката задача да пътува по тия върхари, зъбери и ледници. Чудесата във високите части нямат край и се получават като отплата за пребиваването на вярващи по тези сурови места. В момент на труднот свещените "гости" или високопосветени монаси, които често практикуват преминаването между двата свята, както и деди от починалите на този свят, слизат надолу по склона и достигат почти до долната граница, а понякога дори отвъд, за да помагат в някоя трудност, или да вземат някой починал, или да оставят зачеващия се. Те идват и винаги, когато населението на страната ги призовава за помощ в справедливо намерение, за здраве или за познание. Монасите специално практикуват измолването от тях и директно от Бога на благодат за населението и страната си. Често съживяват някое изсъхнало дърво или починало животинче, а понякога и човек, когато близките му особено много държат на това. Такова искане обаче рядко се случва, защото всички често преминават насам или натам през вратите на дверите на Смъртта и по принцип в кое от двете царства ще отидеш е почти равнозначно, тъй като всички помнят практиката си и от двете страни, и я развиват едновременно, съблюдавайки всички свои минали и настоящи изживявания, спомняйки си във все по-голяма степен и Бъдещето. Прозирането на Бъдещето е едно от най-големите "тайнства" на тяхната религия и въобще националната кауза е свързана с това да изследва бъдещето и да приближава народа си към едно цялостно негово осъзнаване и манифестиране. Монасите специално се занимават с изучаване на епохи, светове и различни места по Земята, като често преминават в тях или идват от тях и споделят своите впечатления за полза на останалите.
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Относно: необходима UTOPIA
« Отговор #2 -: Март 25, 2008, 16:29:56 pm »
По принцип около народа на тази нация струи един телепатичен пашкул, който им позволява до голяма степен да се досещат за мислите на останалите и да чувстват какво става в съзнанията на животните, растенията и минералите около тях, а също и съзнателно да им предават свои мисли и настроения. Практикуват нещо като японски шинтоизъм, при който обожествяват всичко около себе си и най-вече - природата, в която максимално естествено живеят и с която често влизат в различни разговори. Тази цивилизация почти изобщо не се занимава с усъвръшенстване на сечива, технологии или занаяти, защото с примитивния стил на стопанско производство, но с изключително холистичния стил на обществена организация, управление и разпределение, тя се оказва способна да съществува максимално природосъобразно, да задоволява всичките си скромни нужди и да освобождава почти безкрайно пространство на мисълта за съзерцания, наслаждения и духовни упражнения, които водят към единение с природата, хармонизиране с останалите хора и усвояване на "небесните знания". За тези хора няма разлика между сънуване и будуване, а единствено важни са "изключителните преживявания". Заради тези "изключителни преживявания" впрочем се практикува и спускането към пограничните райони на тези, които са решили да се издигнат и искат да намерят потвърждение за тяхното намерение в заобикалящия ги свят. Когато някой умре, дават шепа вода на тялото му, за да утолят всички страсти, страхове и несъвършенства, а след това го повиват в листа и смоли, изгарят го в каменни комини и пепелта ритуално се разпръсква или се използва за огнищата по домовете, храмовете или обществените сгради. Строителството е много обикновено, използва само природни материали и простата им обработка, а архитектурата се изчерпва с пътища в по-трудно проходимите райони, тунели, мостове, стени срещу вятър и заслони, които който реши може да използва за кратко или за постоянно. Всеки може да построи някаква допълнителна инфраструктура, стига да е в съгласие с природата, да не й нарушава естествения поток; построеното е общо и всеки може да го използва свободно. В по-високите райони се строят предимно светилища и храмове с манастирски пространства около тях, а в по-неблагоприятните - мелиоративни съоръжения или естетически конструкции, които се ползват и като светилища. Има много складове, места за готвене и хранене, библиотеки и училища, където междувременно се предлагат и всички други услуги. Индустрия не се прилага, тъй като всичко се произвежда с ръчни занаяти. Живее се напълно обикновено, а строят не се е променял с хилядолетия. Външен човек не може да влиза в тази страна, освен ако не се откаже от всичко, което е имал в света от полята и отвъд, и не навлезе в страната напълно гол. Изисква се четиридесет дни да остане навън, в пограничните райони, където трябва да се скита из дивите гори, да се къпе в реките им и "да се пречиства". По принцип външните хора според вкусовете на местното население "миришат лошо" и имат неизтънчени навици на поведение, което ги прави неприятни за посещение в тази страна, преди да са се пречистили. След като това се случи чужденците могат да навлязат по-навътре и пограничните постове не ги спират повече. Дали са спазили изискването чужденците биват разпознавани по миризмата и по искренността. Местните притежават полутелепатични способности и по принцип не могат да бъдат излъгани, а обонянието им, сравнимо с това на диви животни, им позволява да надушат всеки прикрит предмет - дори глътнати капсули с контрабанда или нещо подобно. С въоръжени опити за проникване в своята страна граничните постове се справят чрез силата на мисълта си и чрез силите на природата, които владеят, бидейки в дълбоко съгласие с нейните тайни. По този начин те внушават неустоими мисли на натрапника да обърне гръб или "изместват" скалите пред него, така, че той си мисли, че напредва, докато в същото време се върти в кръг, или нещо подобно, напълно загубвайки ориентация. По-озлобените и решителни в своето недобронамерено поведение хора по този начин са загубвали живота си, падайки от изтощение в упорството си дни и седмици наред да бродят в дивия пущинак, търсейки "Тайнствената страна". Същото, разказва се в легендите, се случва и с хеликоптери, самолети и други транспортни апарати, които конвенционалната цивилизация пуска над въздушното пространство на тази страна и в района на обожествявания от нея връх. Твърди се, че те просто "изкривяват небето" в полосата на летящия край тях апарат и той никога не прекосява въздушното им пространство, въпреки, че си мисли, че лети напред. Същото те правят и с радарните лъчи, спътниковите сигнали и всякаква друга техника, насочена към изследване на пространството, в което живеят. Някои дори твърдят, че техният "свещен планински връх" е само холограма от позицията на триизмерния свят, други обаче застъпват мнението, че това е някой от добре познатите ни и действително обожествявани високи земни върхове, само че пулсиращ в друга честота или нещо подобно. Легендата обаче е единодушна, че подобна мултиизмерна пулсация се случва на самия връх, където са най-свещените тайни на религията в тази страна и от където нагоре (или навътре?) продължава свещената реалност на Шамбала или нещо подобно. Там е Залата, Библиотеката, Храмът, или каквото и да е, свещено място на просветление, мъдрост, музика, славословия, etc.; създадени са много химни и много естетически творби, които описват какво е там. Всъщност, народът на тази страна почти не се интересува от друго, освен от въпроса какво е там или какво е, след като там е това. Тези хора поддържат съзнание за мултиизмерната Вселена, вариации от светове, фрактални реалности, което им позволява на по-висшите нива на просветление да пътуват и да преминават от едно смислоносение в друго. Разпространяването на това знание и неговото съпреживяване е национална политика в тази страна. Смисълът на живота там се определя като пътуване към Библиотеката и четене в нея, или рецитиране на онова, което си прочел, или слушане на онова, което другите рецитират. Така всички се учат, изследват и преподават - това е основният занаят и поминък там. Облагородяването на реалността, произвеждането на блага и поддържането на живота минава покрай ученето и изпълнението на всеобщия дълг. Съзнателността и холистичността са основни качества и пред тях всяко друго изглежда малозначително. И монасите, и шаманите, и обикновеното население живеят почти на монашески начала, ползвайки съвсем малко лични вещи и поддържайки съвсем скромен живот. Всяко построено съоръжение се ползва като хижа, почти всеки повече или по-малко пътува през живота си, съобщения и новини се предават от уста на уста или чрез телепатия, а хората повече от всичко обичат да правят блага и да ги оставят така, за който ги намери, или да съзерцават природата, дъжда, дъгата и слънцето. Писането и преписването на книги, пеенето и ритуалното изобразяване на знанието са най-уважавани действия след лечителството, чистенето и даването на нещо някому. Бедност няма, нито богатство, но понякога има изобилие или оскъдица. Складовете за храна и сечива, както и системата за равновесно разпределение до голяма степен преодоляват критичните моменти, а специално култивирани учения като йога, тантра и всеобщото природосъобразно приспособяване правят хората, подобно на диви животни, да не чувстват много силно суровостите на природата и да могат да бъдат по свое му щастливи във всеки един от нейните цикли и сезони. Като календар ползват луната, слънцето и звездните завъртания, прецесията и още няколко мащаба, свързани със завъртането на галактиката и религиозните цикли на епохите, през които божествената им същност преминава. По принцип те считат себе си, както и което и да било човешко същество за част от тази божествена същност и за автентичен неин изразител. От там идва и принципът на всеуважението, който масово споделят. С външния свят са се отказали да контактуват почти изцяло, защото според тях той почти напълно е загубил връзката си с автентичния смисъл на човешкия вид. Така постепенно са изтеглили всичките си посолства по Земята още в древността, а днес техни малки мисии все още се появяват само в някои коренни племена, останали по Земята и така наречени "нецивилизовани народи". С "великите сили" контактуват много рядко, предимно с отделни техни представители или групи от духовници, интелектуалци и художници, които са избрали за себе си да поддържат намерение за истинност и красота. Останалата част от човечеството, водени от принципа за ненамеса, са оставили на избора му да се занимава с деловия живот и прозаични ценности. Те не знаят за "теория на конспирацията", нито се интересуват от политика или геополитически модели. Собствената си земя, която наричат "свещена" и "божествена", защитават чрез описаното по-горе "изместване на пространството", а според някои твърдения по такъв начин защитават и цялата планета Земя, но това се случва "на едно по-висше ниво на вибрация" от веществено видимото в 3D. Ако казаното твърдение е вярно, може да се допусне, че в "тяхната версия на Земята" съществуват и останалите "коренни населения", които живеят в техните си епохи и цивилизации, в хармония и с холистично съзнание. Това е застъпено в едно от собствените им религиозни учения. То разказва, че след края на обширните вековни гори, с които граничи страната им (тези гори са подобни на канадския недокоснат лес от секвои) следват безкрайно обширни полета, които можем да сравним с Русия и Монголия, за които са описани съответно селца и градове, или конни стада с временно разпънати шатри. В "планетознанието" на тяхната религия се разказва за много други народи, изглеждащи като индианци, египтяни, траки, перси и други, в които ние днес намираме някаква форма на просветление от езотерична гледна точка. С тези народи, твърди религията на разглежданата от нас страна, монашеското братство поддържа непрестанни и интензивни контакти, като често пратеници и от двете страни посещават своите приятели, преминавайки през пространствено-времеви коридори, наподобяващи познатата сред нас "телепортация". Подобни преноси и комуникация по-висшите монашества извършват и с по-далечни звезди, космически тела и планети, участвайки в макрокосмически отношения. За "рептилии" и "сиви" в лошия смисъл на конспиративната теория те не знаят, чували са и имат връзка само с един вид благородни дракони, които нямат нищо общо с кръвожадните гущери и змии, населявали според някои Земята и съставляващи Ада. Въобще концепцията за "ад" в разбиранията на този народ се изключва, като въобще отсъства понятие за приятно или неприятно, привлекателно или страшно. Те не се страхуват от демони, не поставят под въпрос своята или на другиго праведност, а болестта възприемат като учение и усърдно изследват, когато им се случи. Тъй като в своята лична кармична памет и в паметта на целия си народ, която е телепатично обща, могат да прочетат примери за много други подобни събития, те винаги имат богат набор от очаквания и дълбока яснота. Това ги превръща в изтънчени изследователи, задълбочени, копнеещи за още по-изключителни прозрения и повдигане на своята и на другите осъзнатост. Това е народопсихологичната им мисия като същества. Единствено в някои учения по "патология" някои от монасите им са се заели и изучават болестите и страданията на нашия свят, явяват се в него и сред нас и опитват да помагат на хората, живеещи "твърдо в 3D". По този начин някои от нас виждат "ангели", "учители", "светии", които в езика на техния народ са всъщност обикновени хора - самите те живеят по този начин. Много от висшите им монаси измолват благоденствие на триизмерния свят и поради осъзнаването на дълбокия размер, в който тукашната патология пропада, те алармират целия си народ за тази съврменна несгода и призовават към овеличаване на братствата, които лекуват видимия свят. Така в момента протича сред тях една голяма концентрация на намерения, съсредоточава се импулс към пречистване, събуждане и отваряне, активиране и пренасяне за хората от Земята, които четат настоящата Utopia. На тях се предлага да приемат този дар, или, което по същество е същото - да отворят сърцата си "за изникване на плода" в тях самите. Много от осъзналите се земляни първоначално сънуват, а после осъзнават, че всъщност наяве са гости в техния свят и стават малко или много част от него. Както нагоре казахме, преминаването през великите врати на раждането и умирането, на събуждането и заспиването е постоянна и ежедневна практика за тях, така че, не е странно някой да се събужда денем във вашата стая, а вечер да се събужда при тях, на различен етап по склоновете и манастирите на Великата планина. Най-горе, върху самия връх, в "Поднебесния храм" са най-просветените хора, които влизат в пряк контакт с така наречената Шамбала или направо влизат вътре, ако са допуснати. От там и някои от нас са дошли, за да ви разправят подобни приказки.
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Относно: необходима UTOPIA
« Отговор #3 -: Март 25, 2008, 20:11:26 pm »
Жив и здрав да си, много ми хареса приказката  :)
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен Tina

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 696
Относно: необходима UTOPIA
« Отговор #4 -: Март 25, 2008, 22:59:50 pm »
Кога и от къде е следващия автобус за там?  :)

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Относно: Необходима UTOPIA
« Отговор #5 -: Март 27, 2008, 17:03:49 pm »
;) Всяка вечер, от спирка "Заспиване".
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
.
« Отговор #6 -: Април 28, 2008, 11:47:02 am »
.
« Последна редакция: Април 28, 2008, 11:47:53 am от flyDragon »
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27