В момент на състрадание се отказваме от егото си.
Т.е. точно махаме ограничението (поне частично) между нашата личност и света.
Може би в момент, когато свърши наше страдание ефекта е същия.
защото страданието в общия случай е резултат от неразумно поведение
По-често - от неразумен начин на мислене, не толкова от самото поведение.
Алдонеа,
за възпитанието на децата няма универсален правилен начин.
Не винаги един родител може да прецени колко точно да покаже на детето си, че нещо е лошо.
Примера с ютията и пръстите не винаги е приложим.
Винаги действието се пречупва спрямо индивидуалността на самия родител. И зависи от неговата преценка.
Навремето хората са спуквали от бой с колани децата си, именно за да ги научат на правилното поведение и по-малкото зло.
Те са изхождали от същата презумпция - по-добре да страда сега по-малко, отколкото после повече.
Но дали такива боища са били наистина необходими? Очевидно рецепта няма. Спор няма - едно пръстче изгорено е по-добре, отколкото цялата ръка.
Но докъде може да достигне старанието на родителите в това?
Всичко зависи до колко родителят е разумен и справедлив.
Но наистина не виждам какво общо има състраданието тук. Някак не е по темата.