Автор Тема: Исляма и отношението му към света  (Прочетена 6516 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Peacekeeper

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 131
Исляма и отношението му към света
« -: Февруари 19, 2008, 00:54:09 am »
Аз като човек, който силно ненавижда религиите и тяхното разпространение, се спирам на втората по големина религиозна утопия - исляма.
В днешно време най-набожните хора по света са мюсюлманите. За тях вярата в пророка е преди семейството и работата. Пет пъти на деня ходят да се молят, не търпят критики към религиозните догми, изобщо имат много консервативно поведение, без изглед за промяна. Всеки съвет, който би довел до разкрепостяване на мохамеданите, бива приет с вражда и злоба. Да не говорим, че скандала с карикатурите на Мохамед доведе до масови размирици и десетки смъртни случаи в целия ислямски свят(нещо, което е било характерно само за Средновековието)...
Европейците отдавна са превъзмогнали това, изживяли са няколко епохи след Тъмните векове, и днес, благодарение на всички тези процеси, живеем в Информационната ера. 
Къде са мюсюлманите в общата картина: делят се на 2 враждуващи фракции - шиити и сунити; тероризират се взаимно; тероризират и останалия свят; говорят за Джихат и всичко това става в днешни дни.

Въпроса е кога мюсюлманите ще стигнат до Ренесанса, и дали изобщо ще се случи това ?

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 658
  • WATCHER
Относно: Исляма и отношението му към света
« Отговор #1 -: Февруари 19, 2008, 18:39:49 pm »
Проблема в тази религия е най-вече в нейното масово и концентрирано изповядване. За разлика от християнските държави, където върлите фенове на религията са доста малко като процент и повечето хора се считат за християни като форма на морален кодекс по-скоро , то при мюсюлманските държави религията се меси много по-сериозно в начина на живот и като добавка имаме и нетолерантност към тези които не го изповядват. Това че изляма успява да запази хората от някои вредни западни вляния обаче не може да се окачестви като някакъв + тъй като там свобода няма. Има мозъчна промивка на макс и никаква възможност за избор. В западна държава човек е изложен на много голям брой негативни влияния покрай медиите обаче има много по-голям кръгозор - при исляма такова нещо не се наблюдава.И наистина е нужна да има реформа в неговото изповядване защото е ясно че тези хора няма да се откажат от него , но поне да мръднат малко в своето развитие.
« Последна редакция: Февруари 21, 2008, 18:04:03 pm от Alien »

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 581
Относно: Исляма и отношението му към света
« Отговор #2 -: Февруари 21, 2008, 10:18:29 am »
Всъщност, ислямът не е чак толкова по-ужасяващ от християнството, като се има предвид възрастта му и естествения процес на съзряване на една религия. Днес ние говорим за "информационно общество" и свеждане на християнския мироглед до "морален кодекс", но пропускаме да отбележим, че цялото европейско изкуство, цялата философия и възгледи за обществения строй са се развили под печата на християнството. В никоя друга цивилизация от днес-познатите не присъства така силно идеята за хуманизма (която по същество е чисто християнска), освен в Европа и по-късно - в Америка - макар и в доста варваризиран протестантски дух. За да разберем исляма, е необходимо да си дадем сметка, че към момента той се намира в естествения стадий на своето Средновековие, което в християнската история можем да отбележим като един от най-враждебните и ужасяващи по отношение на другия, на "дивака"! Ислямът, прочея, не е толкова страшен и античовешки, колкото се обяснява по СNN. Нека да не забравяме, че в днешно време най-отвратителната и античовешка политика се води от ционистки и псевдо-християнски формирования, които в никакъв случай не са мюсулмански! И като оставим настрана експлоатирането на мюсулманската религия за екзалтиране на тълпата и за политически цели (което нито е ислям, нито е някоя друга религия!), ислямът е доста миролюбив и склонен към милосърдие... Огромна част от обикновените хора в ислямския свят живеят несравнимо по-бедно от европейците и американците. Европейците и американците са заграбили много голяма част от своето благосъстояние от друговерци, които са успели по-рано да колонизират или да унищожат. Днес обикновените хора в ислямския свят се чувстват притиснати от амереивкраенйската политика, също обидени на тема "справедливост". Обикновените хора са чистосърдечни, трудолюбиви и честни. В тях няма лумпенизация на тема "джихад" - още повече, че това понятие в исляма не означава да взривиш еврейска болница или нещо подобно! Обикновените хора в исляма са също толкова обикновени, колкото и тези в християнството или в друга религия. И далеч не им е на акъла да вършат тероризъм; какъвто тероризъм се е вършел и под знаците на Кръста в младенчеството на нашата религия, въпреки, че самата религия забранява да убиваш и ограбваш, а добрия самарянин, погрижил се за бедстващия член на една вражеска фамилия, се възпява в литургиите като пример на благородство и божественост! Политика и религия са две различни неща и практиката на някой самозабравил се деспот не е непременно онова, за което той сам я представя.
« Последна редакция: Февруари 21, 2008, 10:20:48 am от flyDragon »
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен хадзапи

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 808
Re:Исляма и отношението му към света
« Отговор #3 -: Ноември 06, 2009, 17:44:17 pm »
ТОЛЕЛИРАНАТА НЕТОЛЕРАНТНОСТ - НАСТЪПЛЕНИЕТО НА ФУНДАМЕНТАЛНИЯ ИСЛЯМ В ЕВРОПА


Преобладаващата част от имигрантите-мюсюлмани в страните от Стария континент демонстрират опасна склонност към идеите на ислямския радикализом. Това със сигурност не помага за интеграцията им в обществото

Д-р Брюс БАУЪР *


Израстнал съм в Ню Йорк – град, който може би най-добре отговаря на определението “мултикултурен център”, при това само през няколко сгради от внушителния Ислямнски център, разположен на Трето авеню. Въпреки това, едва след като се преселих в Западна Европа, където живях първо в Амстердам, а след това и в Осло, се сблъсках с ежедневните прояви на фундаменталния ислям на Запад.

Именно в Амстердам разбрах, че над 7% от населението на Холандия и почти половината от жителите на нейната столица са чужденци. Като повечето от тях са мюсюлмани-фундаменталисти и дори десетилетия след пристигането си тук (турската и мароканска общности възникват през 70-те години на миналия век) остават неинтегрирани в обществото. За това не помага нито толерантното поведение на холандското правителство, нито на самите холандци. И неслучайно децата на имигрантите, родени и израстнали в страната, са наричани

“Второ поколение имигранти”

(същото явление впрочем, се наблюдава и в Германия, където има дори “трето поколение имигранти”). Много от тези младежи посещават частни мюсюлмански училища (повечето финансирани от холандската държава), където ги възпитават в духа на Корана, разрешаващ полигамията, но предвиждащ строги наказания за жените-прелюбодейки, както и за онези, станали жертва (!) на изнасилване, а също и за хомосексуалистите. Затова едва ли е учудващо, че в страна като Холандия, където са легализирани проституцията и хомосексуалните бракове, съществува дълбока културна пропаст между местните хора и мюсюлманската общност. В същото време тук съзнателно избягват да коментират проблема с ислямския фундаментализъм. Вероятно, защото се опасяват, че критиката срещу който и да било аспект на Исляма може да се възприеме като проява на расови или етнически предразсъдъци. Впрочем, в съседна Великобритания управляващата Лейбъристка партия дори прокара наскоро специален закон, забраняващ “критиката срещу религията”…

И все пак, що за бъдеще очаква западния свят, където малцинството мюсюлмански фундаменталисти демонстрира тенденция към бърз растеж? Въпросът ми изглежда справедлив и важен. Но така и не можах да открия достатъчно задълбочено изследване, посветено на него. Разбира се, има много книги за Исляма и западния свят. Но, колкото и да е парадоксално, в много от тях се твърди, че “духовността” на мюсюлманските имигранти е тъкмо онова, от което се нуждае днес “декадентския” Запад. Така, в книгата си “Културният сблъсък” норвежецът Петер Норман Вааге характеризира моралните ограничения, типични за мюсюлманския фундаментализъм, като добродетел и дори като надежда за спасение на бездуховния Запад от “крайностите” на дивия капитализъм и секуларизма. Също толкова про-ислямистски са и тезите в книгата на Адам Лебор “Сърце, обърнато на Изток”. Според него, фундаменталният ислям има за западния свят същото значение като “добрата подправка за иначе безвкусното ястие”. Истината обаче е друга. Защото мюсюлманския фундаментализъм не се задоволява само да “придаде вкус на ястието”, той иска да промени самото “ястие”. Той не желае да бъде просто част от мултикултуралисткия “пъзел”, той иска “пъзелът” да изобразява нещо съвсем друго. И онези интелектуалци, които смятат, че западното общество може да приеме подобна религия като свой духовен компонент, всъщност демонстрират враждебност към истинските ценности на това общество. Неслучайно, в книгите си, цитираните по-горе автори не проронват и една добра дума за присъщите на Запада свободи, индивидуализма, равенството между половете или закрилата на малцинствата, а вместо това наблягат на “благочестието”, демонстрирано от мюсюлманите-фундаменталисти и “алчността и упадъка” на западните им “потисници”.

Впрочем, все пак успях да открия в Амстердам едно единствено изследване, посочващо опасната склонност на повечето мюсюлмански имигранти в Европа към фундаментализма и анализиращо неприятните последици от откровената им антипатия към западните ценности. Парадоксалното е, че авторът на тази книга, озаглавена “Предизвикателството на фундаментализма”, е мюсюлманин – професорът по международни отношения от Университета в Гьотинген Басам Тиби.

По-късно, премествайки се да живея в Осло, открих същата

Културна пропаст между местните жители и мюсюлманските имигранти

(които в Норвегия са предимно пакистанци). И тук децата на имигрантите се смятат не за норвежци, а за “второ поколение имигранти”, и тук властите, опасявайки се да не бъдат обвинени в “културен империализъм”, избягват да се месят в онова, което става вътре в имигрантската общност и което няма нищо общо с демократичната традиция в страната.

Насилствените бракове са нещо типично за мюсюлманските общности, не само в Норвегия, но и в цяла Европа. Обичайно е родителите да уговарят браковете на децата си без въобще да се съобразяват с желанията им. Някои мюсюлманки се опитват да избегнат това, търсейки подкрепата на местните власти. Реакцията на мюсюлманската общност в тези случаи е много показателна. Така, преди няколко години в левия британски ежедневник “Гардиън” се появи статия на един мюсюлманин-имигрант Фейсал Боди, остро осъждаща опитите на властите да помагат на подобни жени. Според Боди, това било “в открито противоречие с мюсюлманския импулс за запазване на семейството”. Припомняйки универсалната мюсюлманска вяра в “Шариата, този свод от закони, дефиниращи нашата религия”, която сравнява с “остър меч, не признаващ нито възрастовото, нито културното разделение”, той заключава, че британските власти трябва да признаят мюсюлманската общност в страната за “органично цяло” и я оставят сама да решава вътрешните си проблеми. Тоест, претендира за върховенство на мюсюлманското обичайно право спрямо британските закони, отричайки елементарните граждански права в името на груповата идентичност. Едва ли може да има нещо по-недемократично. И въпреки това, правителствата и медиите в Западна Европа продължават да демонстрират опасна възприемчивост към подобни аргументи, изтъквани от мюсюлманските лидери.

Показателно е, че докато в статия, посветена на насилствените бракове в ислямската общност, норвежкият вестник “Афтенпостен” определя проблема като “сблъсък между индивидуалистичния Запад и държащия на семейните ценности Изток”, само няколко дни преди атентата срещу Световния търговски център, друго популярно издание – “Дагбладед”, цитира данни на полицията, според които 65% от изнасилванията в Норвегия се извършват от имигранти (което на практика означава – от мюсюлмани). Парадоксалното в случая е, че според цитиран във вестника професор по социална антропология от Университета в Осло, причината за това е “предизвикателното облекло и поведение на норвежките жени от гледна точка на мюсюлманския морал”. А още по-парадоксално е, че вместо да подкрепи необходимостта имигрантите-мюсюлмани да възприемат ценностите на приютилото ги общество, въпросния професор заключава, че “норвежките жени трябва да разберат, че живеят в мултикултурно общество и да се съобразяват с това”.

Все пак, има и други гласове. Така, в една вдигнала доста шум статия, Шабана Рахман (израстнала в мюсюлманската общност на Осло) и Хеге Сторхауг изказват опасенията си, че “Норвегия може да се превърне в страна, живееща в условията на сегрегация, насилие и омраза… макар че все още малцина политици гледат на това сериозно”. Истината е, че повечето западноевропейци – от обикновения човек на улицата до политиците в парламента и полицаите на границата упорито предпочитат да си затварят очите пред все по-тревожните аспекти в поведението на мюсюлманските имигрантски общности, продължавайки

Да толерират нетолерантността

Никак не е трудно да свържем подобно поведение с идеите, натрапвани на западноевропееца в течение на десетилетия от левите кръгове, които открай време поставят “ценностите на общността” над индивидуалните права. Ако обаче коренните европейци и имигрантите-мюсюлмани действително желаят да съжителстват успешно на континента, последните трябва веднъж завинаги да се откажат от фундаментализма. Алтернативата за самите европейци пък е да жертват свободата, толерантността и онова уважение към индивидуалните права, които са в основата на западната цивилизация. Проблемът, впрочем, не засяга само Европа, същото се отнася и за Америка.

Разбира се, ситуацията в отделните европейски страни е различна. Така, Испания отчита изключителен ръст на имигрантите-мюсюлмани, чиито брой достигна 500 000, и сред които (според “Ню Йорк Таймс”) има “немалко ислямски терористи”. Във Франция, страната с най-голямо мюсюлманско население (5 млн.души), има хора като великия мюфтия на Марсилия Сохаб Беншейх, който не се страхува открито да изобличава фалша и мракобесието на фундаментализма, призовавайки за религиозни реформи, “десакрализация на всички мюсюлмански религиозни текстове и коментари” и превръщане на Исляма в религия проповядваща толерантност, уважаваща различията, подкрепяща отделянето на църквата от държавата, както и интеграцията на мюсюлманите в западните общества. Беншейх очевидно е тъкмо онзи тип водач, от който европейският ислям отчаяно се нуждае. Въпреки това обаче, той очевидно не се ползва с подкрепата на френското правителство, което предпочете да включи в новия Мюсюлмански съвет на Франция най-реакционно настроените, най-политизираните и най-фанатичните лидери на местната ислямска общност.

Последиците от тази политика в цяла Западна Европа проличаха особено ясно след 11септември 2001. В Дания, както и в много други западноевропейски държави, тълпи от мюсюлмани излязоха на улиците за да отпразнуват успешните атаки на терористите. Няколко дни по-късно хиляда ислямисти се събраха в Неребрьо за да протестират “против демокрацията”, призовавайки за “свещена война” срещу неверниците-датчани. Едва тогава се сетиха да реагират и част от датските политици. В парламента бе повдигнат въпросът за

“Ислямската инфилтрация”

в западния свят, а някои депутати дори квалифицираха Исляма, “не толкова като религия, колкото като философия на терора”. Междувременно, според наскоро публикувано изследване, след 60 години, мюсюлманите (които днес са 3% от населението) ще бъдат мнозинство в Дания.

Бавно, но сигурно започват да се променят и настроенията в обществото. “В моя клас, от 33 деца, 19 не могат да кажат и дума на датски – твърди във в-к “Афтенпостен” учител от Копенхаген – Това, което става е катастрофа за Дания”. На свой ред, доскорошна твърда привърженичка на “мултикултурализма” откровено признава, че вече не се чувства уютно в собствената си страна.

“Ако не сте със нас, сте против нас” – гневно обяви американският президент Буш непосредствено след 11 септември. Част от мюсюлманите в Европа ясно декларираха, че са с нас. Другите обаче, не по-малко ясно заявиха, че ще бъдат против. Така, един английски имам открито призова паството си “да моли Бога да унищожи враговете на Исляма, взривявайки земята под краката им”. Оттогава насам, нещата допълнително се усложниха от разгорелия се израело-палестински конфликт, както и от факта, че в повечето западноевропейски страни интелектуалните среди и медиите продължават да виждат в палестинците изключително жертви, а в израелтяните – най-вече агресори.

Неспособността на социалдемократическите партии да решат проблема с преодоляването на фундаментализма сред имигрантите-мюсюлмани и ускорят интеграцията им в обществото се оказа сред основните причини за възхода на консервативните и десни формации в Европа напоследък. По-важното обаче е друго – обикновените европейцит започнаха най-после да осъзнават за какво всъщност става дума. Защото фундаменталният ислям не е свързан с расовата или етническа принадлежност на онези, които го изповядват. Той е, преди всичко, идеология. И неговите критици не са расисти, също както не са такива противниците на комунизма или нацизма. А що се отнася до онези имигранти-мюсюлмани, които, живеейки достатъчно дълго на Запад, демонстрират очевидно нежелание или неспособност да се адаптират, те трябва просто да бъдат изпратени обратно в родината си и заменени от хора, желаещи и можещи да се интегрират. Звучи крайно, но няма друга разумна алтернатива. Защото под въпрос са поставени не само основните свободи на всички европейци, но и тези на онези мюсюлмани, искрено желаещи да живеят там, където действително могат да бъдат самите себе си. Залогът, в крайна сметка, е самата западна цивилизация.

Max

  • Гост
Re:Исляма и отношението му към света
« Отговор #4 -: Януари 01, 2010, 16:50:34 pm »
Четох и се чудих, защо не си затворят границте за имигранти от ислямския свят.

Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 369
Re:Исляма и отношението му към света
« Отговор #5 -: Януари 01, 2010, 19:36:53 pm »
Явно в началото мисълта и сметките за евтина работна ръка, на запад, са били определящи за допускането на такава имиграция.Трябвало е да мислят още тогава, или поне няколко години след това, когато сигурно са усетили първите отрицателни резултати.
Сега обаче някои европейски хуманни закони са препъни камък. ;)

Max

  • Гост
Re:Исляма и отношението му към света
« Отговор #6 -: Януари 01, 2010, 19:38:41 pm »
Явно в началото мисълта и сметките за евтина работна ръка, на запад, са били определящи за допускането на такава имиграция.Трябвало е да мислят още тогава, или поне няколко години след това, когато сигурно са усетили първите отрицателни резултати.
Сега обаче някои европейски хуманни закони са препъни камък. ;)


Що, да не са писани на камък?

Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 369
Re:Исляма и отношението му към света
« Отговор #7 -: Януари 01, 2010, 19:50:24 pm »
Първо наздраве :drinks: Аз тая вечер не съм кусал още.Уморен съм от снощи :)

Не.Просто не позволяват да се затворят границите за определени хора, както ти се иска.Защото те не са нарушили никакъв закон.Ако затворят все пак, това ще се счита дискриминация.И т.н.

Неактивен madara17

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 58
Re:Исляма и отношението му към света
« Отговор #8 -: Януари 01, 2010, 19:53:00 pm »
Четох и се чудих, защо не си затворят границте за имигранти от ислямския свят.

Проблемът е , че всичките тези мюсюлмани дошли през 60-те , 70-те, 80-те години в Западна Европа вече са с немски, швейцарски, холандски, австрийски и т.н паспорти и се водят граждани на тези държави. Продължават да си дърпат родата към Западна Европа и до днес и чрез шмекерски номера успяват да искарат и за нея паспорти. Затова могат да си реват колкото си искат за дискриминация и ще карат западните да им ходят по свирката.И да не забравяме , че повечето мюсюлмани в Германия например са безработни, не  говорят немски и се изхранват само от помощи, не искат да се връщат например в Турция, защото в Турция се работи и мързела не се толерира и "дискримацията" не е коз там.
« Последна редакция: Януари 01, 2010, 19:56:25 pm от madara17 »

Max

  • Гост
Re:Исляма и отношението му към света
« Отговор #9 -: Януари 01, 2010, 19:53:39 pm »
Не.Просто не позволяват да се затворят границите за определени хора, както ти се иска.Защото те не са нарушили никакъв закон.Ако затворят все пак, това ще се счита дискриминация.И т.н.

Проблемът е , че всичките тези мюсюлмани дошли през 60-те , 70-те, 80-те години в Западна Европа вече са с немски, швейцарски, холандски, австрийски и т.н паспорти и се водят граждани на тези държави. Продължават да си дърпат родата към Западна Европа и до днес и чрез шмекерски номера успяват да искарат и за нея паспорти. Затова могат да си реват колкото си искат за дискриминация и ще карат западните да им ходят по свирката.И да не забравяме , че повечето мюсюлмани в Германия например са безработни, не  говорят немски и се изхранват само от помощи, не искат да се връщат например в Турция, защото в Турция се работи и мързела не се толерира и "дискримацията" не е коз там.

Тц, тц, тц...
Тези хора са се хванали в някакъв свой капан.
« Последна редакция: Януари 01, 2010, 20:06:53 pm от Raven »

Неактивен meander

  • Не е лесно да си мъж. Много се отказаха...
  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 400
  • Мухата влиза само в отворена уста.
Re:Исляма и отношението му към света
« Отговор #10 -: Януари 02, 2010, 15:50:24 pm »
madara17 Здравей.Радвам се че виждаш (и за мене) правилно нещата.
Цитат
Проблемът е , че всичките тези мюсюлмани дошли през 60-те , 70-те, 80-те години в Западна Европа вече са с немски, швейцарски, холандски, австрийски и т.н паспорти и се водят граждани на тези държави.
При положение че използват корана за енергийни намеси,то това не им е проблем каде да се нанесат.Двуличието много им помага(корана им позволява да лъжат друговерци). :o За мен тея са егати манипулаторите.Лично съм бил свидетел как турци(представяйки се за българи по паспорт)им пробиват системата.Искат от шефа(работих в чужда фирма)да им направи банкова сметка(в Белгия) защото Българите не им давали да си направят.Малееее  гледам и мигам на парцали,абсолютна лъжа.И на тях им направиха, а на мене не(явно съм Българин изедник).А имат ли банков номер в европа те могат да правят каквото си искат.
Цитат
и ще карат западните да им ходят по свирката
Вече либералите направиха репетицията с ДПС в България.И а някой им направи забележка , вадят етническата карта.Но обаче има един момент,всеки етнос си играе(цака) с неговото си тесте което им е дадено от живота.Т.е. не можеш да вадиш етническа карта в друга държава защото тяхното тесте карти е друго.Въпроса е дали хора от другата държава ще усетят номера,и ще си ги напратят по-живо по-здраво.Процеса по мое мнение е започнал,бях там(в Европа) дълго време и хората взимат мерки.Даже ми се струва че и живота взима отношение(природата се променя),а и преди година две изтече класифицирана информация че в лагер на алкайда са починали 6 човека от чума.А чумата е тая природна сила която помага всяка етническа карта да си е в тестето.Но времето ще покаже.Важното е за нас българите да сме си у нас,защото у дома и стените помагат.Да му мислят "гостите"(чужденците) които са у нас.Ще ви дам още един пример -С въпросните "колеги"(които са с Български папорти)бяхме една неделя(фирмата за която бяхме почиваше) в един холандски град.Излязохме на разходка.В центъра награда имаше ледена пързалка,и беше пълно с жени,деца и мъже.Въпросните "колеги" не спряха да ги кълнат и то грозно.Бях смутен от държанието им, и ги попитах-какво са ви направили ,познавате ли ги че ги кълнете тъй грозно.Отговора им беше - какво ти пука на тебе.А тези хора живеят на наша територия.Дали им пука и за нас? Живи и здрави. :hi: П.П.Да не пропускаме и факта че който доброволно се откаже от етноса си и вземе чужд паспорт(гражданство) е родоотстъпник.Т.е. той става безродник(няма родина),а вадят и ентически карти за да принудят хората да им уважат желанията.Бих се изразил - Да ама не.  Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
« Последна редакция: Януари 03, 2010, 00:14:56 am от meander »
Мечтите ни помагат да не загубим посоката,а желанията ни помагат да загубим пътя.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27