Особеното при трите монотеистични религии (юдаизъм, християнство и ислям) е това, че те стъпват върху основата на един завет. Поради тази причина се наричат още "заветни религии". Заветът означава свещено обещание, което Бог дава на хората. Твърди се, че тези три религии водят началото си от завета между Бог и еврейския народ, който е бил избран според Писанията да носи вярата Му. В това прозира известна пропаганда, защото някои езотерични свидетелства издърпват първия монотеистичен завет доста преди съществуването на еврейския. Например, култът към Тангра е безспорно монотеистичен по характер и е доста по-стар от еврейската традиция... Така или иначе, според Писанията Бог обещава на евреите ханаанската градина и започва да ги води към нея; обещава им, че ако Го следват, не само ще ги заведе в "рая на Земята", но също така, ще им даде цялата власт над Земята. В моменти на трудност им обещава, че ще изпрати Месия и въпросният ще Се окаже "Цар на царете". От тогава евреите упорито вярват и очакват идването на Месията и своето възшествие като "народ, който ще властва над цялата Земя".
Иисус е името на Сина, родил Се във Витлеем и определен според някои езотерични проучвания като обещания пратеник. Тези проучвания имат сериозен мистичен характер - свързани са с астрология, нумерология и т.н. Христос не е име, а е титла, означаваща нещо средно между "спасител", "помазаник" и "владетел".
Еврейският народ не разпознава обещания му и изпратен Спасител. Тук думата "спасител" използваме по-скоро като следствие от изторическата традиция, защото в езотеричен план никой никого не спасява и в този смисъл относително по-точно понятие би било "учител" или "проявител". Според някои концепции евреите не разпознават своя Спасител, защото твърде много са се отдалечили от същността на дадения им завет и скорошното опустошаване на страната им от римляните се сочи като последица от това отдалечаване. Също, от изказванията на Иисус на някои места се прави изводът, че с края на Стария завет еврейският народ не може да се счита за "избран народ" по силата на своята кръв, но всеки човек индивидуално трябва да приеме "кръщение със Светия Дух", за да се присъедини към "избрания народ". Така, подчертават клирическите автори, "избраният народ" вече не е друго, но общността от вярващи. Това разбира се е било сериозна критика срещу морала на израелтяните и те не са могли да я преглътнат току така. От тук и думите, според които "Моят народ ще властва над цялата Земя" следва да се разбират по малко по-задълбочен начин.
"Царят на царете" не повежда въстание, както някои еврейски първенци очакват, но умира разпънат като престъпник и по този начин мисията Му се осъществява на по-друг план, не на земно-царско-буквалния. Според по-късните писания "цялата Вселена възтържествува при възкръсния подвиг на Христа" и така Месията, Когото неколцина очаквали да оглави едно земно царство, Се превръща в "Цар на всички царства, повелител на живота и смъртта".
По същество няма разлика между еврейския месия и Христос. Има обаче огромна диференциация в начина, по който историята бива прочетена и съответно - огромна разлика в изводите, които едните и другите си правят. Винаги може да се спекулира, че Иисус е пропаганден ход на "страшния ционизъм", но истината е, че появата на Иисус в онези дни доста изцъкля очите на ционистките фарисеи - до степен, че те нарушават всичките закони на собствения си Завет и това не остава незабелязано. Също така, може доста да се спекулира с това какво са вършили църковните институции " в името Божие" и по този начин да се търси аргумент за несъстоятелност на вярата. Това обаче е доста изопачено отношение и прилича на куче, което хапе тоягата, с която го биете - какво му е виновна тоягата на това куче?
