Едно нещо винаги ми е било любопитно в тематиката езотерика.
Блаватска говори много(и има неравновесно тяло).Говори за всички,но не и за българите.Дънов е известен.Умира от пневмония или туберколоза,не като мъдрец,а като приятел на комунизма.Продават му се книгите.Има спонсори,които подхранват идеята.Идеята се разпространява.И той не говори за българите.За него българи дори няма,има славяни.
Някои други говорят за българите.Те не умират,но се мъчат да ги убият.Книгите им не се издават,защото са спъвани.Спонсори няма,защото ги задушават финансово.Идеята се подтиска.
Появява се страхът от себе си.Страхът да приемеш себе си.Страхът от това да не се окаже,че си друг.Страхът от това дали имаш способности.Страхът да не умреш,да не изчезнеш.Страхът да не бъдеш забравен,от това никое същество да не си спомня за теб.Страхът да не би наистина да си част от Старото.Страхът дали не си просто човек.Страхът да не би да си никой...Който нито ще дочака края,нито ще забележи кога е дошло началото,нито ще го има в бъдещето.
Другите се страхуват от теб.Ти се страхуваш от себе си.Никой не те нарича българин.Какво става тук?
Онова,от което всички бягат...онова следва да дойде.Онова,от което всички се страхуват,следва да се прояви.