За и против мисленето

[iti]

Аз честно казано от цитати се обърках. Едните казват колко лошо било да мислиш, защото ни отдалечавало от същността ни, други точно обратното - че именно мисленето ни изгражда като хора. Принципно и двете са верни, но е факт, че човешкият мозък не може да възприема неща от типа - хем тъй, хем иначе. Той иска нещо простичко което да схване. Защото в простите неща била истината.... което също е вярно. Няма противоречие,  всъщност в неопределимите неща също няма нищо сложно, просто мозъкът ни е програмиран да мисли крайно.

И аз да ударя нещо като цитат, от някаква книга на Розенкройцерите (от която прочетох няколко изречения де), но където за пръв път срещнах една умна мисъл. Та писателят там също се чудеше за същността на собствения си разсъдък. И разбра едно сигурно нещо. Че не може да не е разуме, тъй като самото отхвърляне на разума е интелектуален акт. Няколко пъти във форума писах, че е невъзможно да отхвърлиш нещо, чието отхвърляне е дело на самото отхърляно. Самото твърдение - аз няма да мисля, е мисловен акт. Тъй че е сигурно, че всеки мисли. Та въпросът е какво мисли за мисленето си. 

[Gil-Galadh]

В тая книга на розенкройцерите са ползвали прословутото картезианско "когито ерго сум"..тъй де важното в цялата работа е поне д амислиш за ползени и сериозни неща през повечето време,но и да мислиш за простотии и да разпускаш от време на време...

[Alien]

Може и да се разсъждава от гледна точка че под "изключване на мисленето" се разбира да се влезе в режим на "интуитивно поведение" - тоест правиш неща които знаеш че са правилни за момента въпреки че понякога може да са нелогични  без да анализираш причини и следствия. Някои спортисти  казват че най-добрата им игра се получава точно когато изключат мисленето и действат само и единствено на усет и интуиция и нещата си стават естествено. Та може би темата трябва да се погледне от тази гледна точка.

[ultrafutur]

Taka e !
Когато говорим за спиране на мисленето ( немислене, спиране на вътрешния диалог, концентриране, визуализиране и прочее - интуитивно възприемане на дясната половина на мозъка ) , не се има предвид изобщо заличаването на картезианския модел, а тъкмо обратното - превключването на нови възможности / способности на мозъка за Осъзнаване на света - синхронизираното единство между интуиция и ум...

[Mirotvorec]

Отговорът е в ... подписа ми 

[veselqk-U]

Отговорът е в ... подписа ми 

Според мен работата е в баланса.Мисленето е неизбежно,защото самият ни начин на живот е изграден със мислене.Просто трябва да мислиш точно толкова колкото е необходимо.Просто това е средство а не начин на живот.

[Martin]

Отговорът е в ... подписа ми 

Според мен работата е в баланса.Мисленето е неизбежно,защото самият ни начин на живот е изграден със мислене.Просто трябва да мислиш точно толкова колкото е необходимо.Просто това е средство а не начин на живот.

И бих добавил - за това, което е необходимо (За самия теб). В днешно време прекалено много мисловна дейност се похабяхва за съвършено ненужни неща, и обратното - прекалено малко хора се замислят над нещата, които биха били наистина полезни, най-малкото за тях самите.

[iti]

Taka e !
Когато говорим за спиране на мисленето ( немислене, спиране на вътрешния диалог, концентриране, визуализиране и прочее - интуитивно възприемане на дясната половина на мозъка ) , не се има предвид изобщо заличаването на картезианския модел, а тъкмо обратното - превключването на нови възможности / способности на мозъка за Осъзнаване на света - синхронизираното единство между интуиция и ум...

Хубаво, ама какво значи това? Кога се осъществява това превключване? Контролът е пак мозъкът. И кък какво наистина превключва? Наистина интуиция или просто друга представа?

1) много неща си мислим и за себе си и за външния свят, но те просто не са ветрни
2) интуицията изисвка наистина изчистване, което се съмнявам да може да се постигне чрез западния модел на живеене. Преди да превключиш към нещо, първо трябва да си способен на него. Тъй че ето друга посока за разсъждения. Способни ли сме да се изчистим от мръсотията в мисленето си? До колко може да сме сигурни, че паметта и желанията не действат отвътре макар и подтиснати? Самата концепция за за нещо изключва пътя то да се появи чрез самия живот по естествен път.
3) Спортистите може да играят по-добре без да мислят, но когато се пробват и да живеят по тоя начин, явно не се получава...

[Xpuctoc Muxaul]

Кога се осъществява това превключване? Контролът е пак мозъкът. И кък какво наистина превключва? Наистина интуиция или просто друга представа?

Осъществява се, когато спреш чуждото устройство в себе си, или вътрешния си диалог - нещото, което в момента задава въпросите ти. Задаването на въпроси и търсенето на отговори е работа на въпросното устройство. Когато си го спрял просто знаеш и не ти се налага да задаваш въпроси. Накъдето и да насочиш вниманието си веднага имаш знание за всичко, което ти трябва. Това е нещо като да четеш направо от холограмата, която е навсякъде. Въпросното състояние не е просто интуиция, а по-скоро е действане според интуицията. Една неадекватна аналогия е карането на лека кола след достигната инерция и превключване на нулева скорост - двигателя не оказва влияние, вози те само шасито. Превключва се фокусът на съзнанието, премества се събирателната точка на възприятието.

[Joro Velev]

   Проблема според мен не е мисленето като процес, спрян или действащ.  Проблема е, че чавешкото мислене е поробено.
   Ето един цитат от книга, който по-ясно от мен описва ситуацията:

   - Кои сме ние, днес живеещите на планетата хора?
   -Всеки сам може да даде на себе си определение, ако поне за девет дни може да освободи своята мисъл.

   СВОБОДНА ЛИ Е МИСЪЛТА НИ?
   -Какво значи “да освободи”? Мислите на хората и така са си свободни.
  -В условията на технократското общество, човешката мисъл е заточена, поробена в рамките и условностите на този свят. Технократския свят може да съществува само при условия на ликвидация на свободата на човешката мисъл, поробването й и поглъщането на енергията на човешката мисъл.
   -Някак не ми е ясно. Всеки човек през живота си може да мисли за много неща. Да каже например всичко, не е възможно. Има страни, в които има голяма свобода на словото, в други - по-малка, а да мисли всеки може за каквото иска.
   -Това е илюзия. Мнозинството от хората са принудени да мислят за едно и също цял живот. Това е лесно да се види, ако разделим различните мисловни моменти на един типичен човек, живеещ в твоето време, на отделни времеви отрязъци, а после да сравним еднаквите мисли. С такова просто действие, и ще определиш главната мисъл на човешкото общество на своето време.
   -Интересно. Хайде да се опитаме да определим тази мисъл.
   -Добре. Тогава кажи, каква цифра ще назовеш за средна продължителност на човешкия живот?
   -Това важно ли е?
   -Не много, при еднаквост на мисленето, но цифрата е нужна за по-нататъшните изчисления.
   -Добре, в наше време човешкият живот е около осемдесет години.
   -И така, родил се е човек. По-точно казано - придобил е материалният план на своето битие…
   -По-добре просто се е родил, така е по-ясно.
   -Добре. Още като малко дете той гледа света, който му предстои да опознае. Дрехите, жилището, храната му осигуряват родителите. Но те също, със своето поведение и отношение, волно или неволно се стремят да му предадат своите мисли и отношението си към околния свят. Видимият процес на опознаване продължава около осемнадесет години, и през всички тези години, технократския свят се опитва да внуши на младия човек своята значимост. По-нататък, с останалите шестдесет и две години, може да се предположи, че човек е способен да се разпорежда сам с посоката на работа на своята мисъл.
   -Да, може, а ти казваше, че някой я сковава.
   -Казвах. Ето сега, хайде да пресметнем, колко време той е свободен волно да мисли.
   -Хайде.
   -Ежедневно определено време човек спи, почива си. Колко часа човек ежедневно губи за сън?
   -Обикновено - осем.
   -Ние взехме за основа 62 години живот на човека, като ги умножим по осем часа ежедневен сън, с отчитане на високосните години, получава се, че през 587 928 часа от своя живот човек спи. Ежедневният осемчасов сън се равнява на двадесет и две години непрекъснат сън. Отнемаме тези 22 години от 62 години живот и получаваме 40 години бодърстване. По време на бодърстването мнозинството от хората се занимават с приготвяне на храната. Колко, според теб, човек хаби за приготвяне на храната си?
   -Жените основно готвят наистина, на мъжете им се налага повече време да губят за да спечелят за продуктите.
   -И колко отива според теб, за приготвяне на храната ежедневно?
   -Ами, ако отчетем закупуването на продуктите, приготвянето на закуската, обеда и вечерята, то три часа, навярно, в делничен ден. Само че не всички в семействата се занимават с готвене, останалите ядат, е, може би купуват продуктите, помагат да се мият съдовете, тъй че на всеки човек се падат по два часа и половина.
   -Всъщност е повече, но нека бъде както казваш, ще вземем по два и половина часа на ден, ще ги умножим на количеството дни и ще се получи 61242,5 часа или 25517 дни или 7 години. Изваждаме ги от 40 години и остават 33. За да получи храна, дрехи и жилище, човекът живеещ в технократския свят трябва да изпълнява една от необходимите за този свят функции - да работи. Искам да ти обърна внимание, човек е длъжен да работи, да се занимава с някаква работа, не защото тя много му харесва, а в угода на технократския свят, иначе човекът е лишен от жизнено важното за него.
   Колко време са принудени да губят мнозинството от хората ежедневно за работа?
   -В нашата страна по осем часа, но на път към нея и обратно, още около два часа отиват, но пък всяка седмица има по два почивни дни.
   -Ето опитай сам да изчислиш, колко условни години от своя живот човек губи за далеч не винаги любимата си работа?
   -Дълго ще е да смятам без калкулатор, ти кажи.
   -Най-общо от тридесет години,така наречена трудова дейност, десет години той непрекъснато работи за някого, а по-точно за технократския свят. Сега от 33 години живот изваждаме тези десет и остават 23.С какво още ежедневно се занимава човек през живота си?
   -Гледа телевизия.
   -Колко време всеки ден?
   -Не по-малко от три часа.
   -Тези три часа се равняват на осем години непрекъснато седене пред телевизора. Изваждаме ги от останалите 23 - остават 15. Но и това време все още не е свободно за занимания, присъщи само на човека. Човешката мисъл е инертна Тя не може рязко да превключва от едно на друго. Някакво време мисълта анализира получената информация. Най-общо средностатистическият човек се замисля над мирозданието всичко 15-20 минути през целия си живот. Някои изобщо нито веднъж не се замислят над това, някои размишляват по няколко години. Всеки сам за себе си може да определи, като анализира изживените години. Всеки човек е индивидуален -той е по-значим, от всички взети заедно галактики, тъй като е способен да ги твори. Но всеки човек - е частичка от обществото човешко, което като цяло може да се оценява като единен организъм, единна същност. Попаднала в капана на технократската зависимост, великата същност на вселената се затваря в себе си, губи истинската си свобода, става зависима, включва се механизмът за самоунищожение.
   Друг, различен от обикновения, начин на живот водят хората, които живеят в селищата на бъдещето. Тяхната мисъл е волна и човечна, в единно стремление е слята тя, изважда от задънената улица човешкото общество. Галактиките тръпнат в радостно предчувствие пред слялата се в единство човешка мечта. Раждане на ново и сътворение ще види мирозданието скоро. Прекрасната планета нова ще материализира тяхната човешка мисъл.
   -Хайде де, колко високопарно говориш за жителите на селищата. А външно те са просто хора.
   -И външният им облик е различен. Сиянието на енергия велика в него има. По-внимателно ти виж....

   Сега, кайто пожелае, нека погледа по-внимателно. И да не забравим, за да успеем поне малко да съзрем нещата, необходимо е минимум за 9 дни да освободим мисълта си. Т.е. да се изключим от технократския свят....

[iti]

Осъществява се, когато спреш чуждото устройство в себе си, или вътрешния си диалог - нещото, което в момента задава въпросите ти. Задаването на въпроси и търсенето на отговори е работа на въпросното устройство.

Много странно мислене. За някои любопитството и търсенето на отговори е изконното в човека, едно от малкото неща които го различават от животните. Освен това "чуждо" звучи наистина доста странно. Вътрешния диалог, мисленето, самоосъзнаването пак са неща които ни отличават от животните. Идвало ли ти е на ума, че всъщност това което казваш е програмирането и "чуждото"? Защото един човек без собствен акъл се контролира най-лесно. Животните живеят по интуиция. Която всъщност наричаме с друго име - инстинкт. Виждаш ли - има разлика между двете. Ти говориш за нещо за чието съществуване аз направих забележка. От къде смяташ, че ти имаш интуиция, а не инстинкт? Самото нещо което приказваш е просто мисловна концепция. Някой ти е казал, че имаш интуиция. Ти самия знаеш ли го? Или ти е казано, че го знаеш?

Joro Velev, подходящ цитат. Въпреки, че вземам дълбоко да се съмнявам в индивидуалността и неповторимостта на човека. Човекът като биологична форма, е просто още една таква на земята, малко по-усложнена от другите. Въпросът е в съдържанието. Малко обидно звучи да кажа, че не обвивката прави съдържанието.... Макар да сме един биологичен вид, вътрешно хората са много, много, много различни. Има животни които са много по-удохотворени от доста хора.

[Alien]

Има животни които са много по-удохотворени от доста хора.

Това е вярно и напълно се подкрепя от тезата че 50% от хората нямат душа - тоест са биороботи и например едно куче или коте или пък някой друг бозайник са много по близки като излъчване до мен отколкото някои "хора". Поне аз така го чувствам и за да го почувствам трябва да изключа "мисленето", което иначе логично би ме довело до съпричастност към "биороботите" вместо към тези които са по-близки до моята същност!

[asdfghjkl]

Чак пък 50% да не се самузаблуждаваш?

[Joro Velev]

   Одухотвореност, по-одухотвореност .... при наличие на степенуване дали не става дума за различни състояния на осъзнатост на въплътения Дух или Душа? А какво са Дух и Душа?
   Осъзнатоста не е ли резултат от разМисли (и страсти )?


   Обвивката не прави съдържанието. Какво прави обвивката?
   Съдържанието прави ли обвивката или само е "напъхано" в нея?

[Xpuctoc Muxaul]

Идвало ли ти е на ума, че всъщност това което казваш е програмирането и "чуждото"? Защото един човек без собствен акъл се контролира най-лесно.

Къде съм писал, че човек няма собствен акъл? Въпросът е дъвкан в други теми доста отдавна, че и много цитати има. Защо да го предъвкваме тук още веднъж?

Самото нещо което приказваш е просто мисловна концепция.

А ти да не очакваш в този форум или някъде другаде да получиш чуждо мнение в друга форма, освен като мисловна концепция? Спри чуждото устройство в себе си и задръж този миг, а после се опитай да предадеш възприятието си на някой друг без мисловни концепции. Докато не опиташ сам и не се убедиш какво е винаги всичко за теб ще е мисловна концепция.