Автор Тема: Разделянето на половете - Акашовата Летопис  (Прочетена 4579 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Fiery

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 536
АКАШОВАТА ЛЕТОПИС
Р. Щайнер
(нередактиран превод)


Отивайки по-далече в миналото на развитието на човечеството стигаме до времена, когато земното население беше още еднополово. После ще опишем възникването на двата пола.
Колкото и различна да беше в древни времена формата на човека от негoвата днешна форма, както описахме тази древна форма в миналите извлечения от "Акашовата Летопис": когато отидем още по-далече в миналото на историята на човечеството ние стигаме до още по-различни състояния. Защото също и формите на мъжа, на жената са се родили само в течение на времената от една още по-стара основна форма, в която човекът не беше нито мъж, нито жена, а двете същевременно. Който иска да си състави едно понятие за тези прадревни времена на миналото, трябва първо да се освободи напълно от обикновените представи, които са взети от това, което човекът вижда около себе си. Времената, в които сега проникваме с нашият поглед в миналото, се намират приблизително преди половината на епохата, която в предидущото изложение ние представихме като Лемурийска. Тогава човешкото тяло се състоеше още от меки пластични вещества. Също и другите форми на природата бяха още меки и пластични. В сравнение с нейното по-късно втвърдено състояние Земята се намираше още в едно бликащо, по-течно състояние. Когато в онези времена човешката душа се въплъщаваше в материята, тя можеше да приспособи тази материя към себе си до много по-висока степен отколкото по-късно. Защото фактът, че човешката душа приема едно мъжко или едно женско тяло, произхожда от там, че развитието на външната земна природа и налага едното и другото.
Докато веществата не бяха още втвърдени, душата можеше да подчини тези вещества на нейните собствени закони. Тя правеше тялото да бъде на нейното собствено същество. Обаче, когато материята се сгъсти, душата трябваше да се нагоди към законите, които бяха отпечатани върху тази материя от външната земна природа.  Докато душата още можеше да господствува над материята, тя изграждаше своето тяло нито мъжко, нито женско, а му предаваше свойства, които бяха същевременно и двете. Защото самата душа е същевременно мъжка и женска. Тя носи в себе си тези две природи. Нейният мъжки елемент е сроден с това, което наричаме воля, а нейният женски елемент е сроден с това, което назовахме представа. Външното образуване на Земята доведе до там, че тялото прие една едностранна форма. Мъжкото тяло прие една форма, която е определена от елемента на волята, напротив женското тяло носи повече отпечатъка на представата. Така стана, че двуполовата, мъжко-женска душа обитава в едно еднополово, мъжко или женско тяло. Следователно в течение на развитието прие една форма, определена от външните земни сили така, че отсега нататък на душата не беше вече възможно да излее цялата своя вътрешна сила в това тяло. Тя трябваше да задържи нещо от тази своя сила в нейната вътрешност и можеше да направи да се влее в тялото само една част от нея.
Ако проследим Акашовата Летопис, констатираме следното. В едно древно време пред нас се явяват човешки форми, меки, пластични, напълно различни от по-късните. Те още носят в себе си равномено мъжката-женската природа. С течение на времето вществата се втвърдяват. Човешкото тяло се явява в две форми, от които едната прилича на по-късната мъжка форма другата става прилична на по-късната женска форма. Когато тази разлика не беше настъпила още, всеки човек можеше да произведе от себе си един друг човек. Оплодяването не беше никак един външен процес, а нещо, което ставаше във вътрешността на самото човешко тяло. Чрез това, че тялото стана мъжко или женско, то изгуби тази възможност да се самоопложда. То трябваше да съдействува с едно друго тяло, за да произведе един нов човек.
Разделянето в полове се явява, когато Земята достига в определено състояние на нейното сгъстяване. Гъстотата на материята обвързва една част от размножителната сила. И онази част на тази сила, която още е действена, се нуждае да бъде допълнена отвън, чрез противоположната сила на един друг човек. Обаче душата както в мъжа така и в жената трябва да задържи в себе си една част от нейната предишна сила. Тя не може да употреби тази част във вътрешния телесен свят. Тази част на нейната сила се насочва сега към вътрешността на човека. Тя не може да се прояви навън; ето защо тя става свободна за вътрешни органи. И тук в развитието на човечеството настъпва една важна точка. По-рано това, което наричахме дух, способноста на мисленето, не можеше да намери място в човека. Защото тази способност не би намерила никакъв орган, чрез който да прояви своята дейност. Душата беше използвала всичките си сили навън, за да изгради тялото. Сега обаче душевната сила, която не намира никаква употреба навън, може да влезе във връзка със силата на духа; и чрез това свързване в тялото се развиват онези органи, които по-късно правят от човека едно мислещо същество. Така човекът можа да употреби една част от силата, която по-рано използваше за произвеждането на своите себеподобни, за усъвършенствване на своето собствено същество. Силата, чрез която човечеството си образува един мислещ мозък, е същата онази чрез която в древни времена човекът се оплождаше. Мисленето бе изкупено чрез еднополовостта. Когато хората не се оплождаха вече сами, а взаимообразно, те можеха да насочат една част от тяхната произвеждаща сила навътре и да станат мислещи същества. Така външно мъжкото и женското тяло представляват по една несъвършена форма на душата;обаче чрез това те стават в тяхната вътрешност по-съвършени същества. Това преобразуване с човека се извършва съвсем бавно и постепенно. Постепенно наред със старите двуполови човешки форми се явяват по-младите еднополови. Отново имаме един вид оплождане, което става тук в човека, когато той става едно духовно същество. Вътрешните органи, които могат да бъдат изградени чрез излишната сила на душата, са оплодени от духа. Душата е в самата себе си двучленна: мъжко-женска. Така изглеждаше тя в стари времена също и своето тяло. По-късно тя може да оформи своето тяло само така, че за външното то действува съвместно с едно друго тяло; самата душа получава чрез това способността да действува съвместно с духа. От сега нататък за външното човекът бива оплоден от вън, за вътрешността от вътре, чрез духа.
Можем сега да кажем, че мъжкото тяло има една женска душа, а женското тяло една мъжка душа. Тази вътрешна едностранчивост в човека е изразена сега чрез оплождането с духа. Едностранчивостта е премахната. Мъжката душа в женско тяло и женската душа в мъжкото тяло стават отново и двете двуполови чрез оплождането с духа. Така мъжът и жената са различни в тяхната външна форма; във вътрешността и при двамата душевната едностранчивост се слива в едно хамонично цяло. Във вътрешността духът и душата се сливат в едно единство. Върху мъжката душа в жената духът действува женствено и я прави по този начин мъжко-женска; върху женската душа в мъжа духът действа мъжки и я прави по този начин мъжко-женска.
От външния свят, където съществуваше в преди лемурийското време, двуполовостта се оттегли във вътрешността на човека. Ние виждаме по този начин, че по-висшето вътрешно естество на човека няма нищо общо с мъжа и жената. Въпреки това вътрешното сходство идва при жената от една мъжка душа, а при мъжа съответно от една женска душа. Съединението с духа произвежда накрая сходството, обаче фактът, че преди възникването на това сходство съществува едно различие; това включва една тайна на човешката природа. Познаването на тази тайна е от голямо значение за всяка окултна наука. Защото тя е ключът за важни загадки на живота.
Така физическият човек се разви от еднополовост в двуполовост, в разделянето на мъж и жена. И благодарение на това човекът стана едно такова духовно същество, каквото той е сега. Обаче не трябва да се вярва, че и по-рано със Земята не са стояли във връзка познаващи същества. Когато проследяваме Акашовата Летопис, показва се обаче, че в първите времена на Лемурия по-късният физически човек беше чрез своя двоен пол едно съвършено друго същество в сравнение с това, което днес наричаме човек. Той не може да свърже с мисли никакви сетивни възприятия: той не мислеше. Неговият живот беше инстинктивен. Неговата душа се проявяваше само в инстинкта, желания, животински желания и т.н. Неговото съзнание беше сънищноподобно; той живееше в смътно състояние. Обаче сред това човечеството имаше други Същества. Те бяха естествено също двуполови.  Защото при тогавашното състояние на земното развитие не можеше да бъде произведено никакво мъжко или женско тяло. Затова липсваха още външните условия. Обаче имаше други Същества, които въпреки двуполовостта можеха да добият познание и мъдрост. Това беше възможно благодарение на факта, че тези Същества бяха минали през едно съвършено друго развитие в едно още по-далечно минало. За тяхната душа става възможно тя да се оплоди с духа, без първо да изчака развитието на вътрешните органи на човека. Душата на сегашния човек може да мисли само с помощта на физически мозък това, което получава чрез физическите сетива. Да това стигна душевното развитие на човека. Човешката душа трябваше да чака, докато беше развит един мозък, който стана посредник с духа. Без този околен път тази душа би останала лишена от дух. Тя би останала на степента на сънищното съзнание. Не така беше с гореспоменатите свръхчовешки Същества. Тяхната душа беше развила на предишните степени душевни органи, които не се нуждаеха от нещо физическо, за да дойдат във връзка с духа. Тяхното познание и тяхната мъдрост беше нещо добито по свръхсетивен път. Едно такова познание се нарича интуитивно. Съвременният човек стига до една такава интуиция едвам на една по-късна степен на неговото развитие, която интуиция му дава възможност да дойде в допир с духа без сетивно посредничество. Той трябва да мине по околния път през сетивната материя. Този околен път се нарича слизане на чо¬вешката душа в материята, или популярно "грехо- падение". Благодарение на едно различно устроено предишно развитие свръхчовешките Същества нямаха нужда да минат през това слизане. Понеже тяхната душа беше достигнала една по-висока степен, тяхното съзнание не беше сънищно, а вътрешно ясно. И обхващането на познанието и на мъдростта от тях беше едно ясновиждане, което не се нуждаеше от никакви физически сетива, Мъдростта според която е изграден светът, лъчезареше непосредствено в тяхната душа.
Благодарение на това те можеха да бъдат ръководители на намиращото се още в тъпота младо човечество. Те бяха носители на една "пра-древна мъдрост", до разбирането на която човечеството се издига едвам по посочения околен път. Те се различаваха от това, което се нарича "човек" чрез това, че бяха озарени от Мъдростта както ние от слънчевата светлина, тази Мъдрост се вливаше лъчезарящо в тях като един свободен дар "свише".  "Човекът" беше в едно друго положение. Той трябваше да си извоюва мъдростта чрез работа на сетивата и на мислителния орган. Тя не се вливаше в него първо като един свободен дар. Той трябваше да я желае. Само когато в човека живееше горещото желание за мъдрост, тогава той си я изработваше чрез сетивата и мислителния орган. Така в душата трябваше да се събуди един нов подтик: горещо желание, копнеж за знание. Човешката душа не можеше да има това желание на нейните степени на развитие. Нейните инстинкти бяха насочени само към формиране в това, което приемаше форма външно, което ставаше в нея като един сънищен живот; обаче те не бяха насочени към познанието на един външен свят, към знание. Подтикът към знание се ражда едвам с разделянето на половете.
Мъдростта стана достояние на свръхчовешките Същества именно чрез това, че те не проявяваха желание за нея. Те чакаха, докато Мъдростта се влее на лъчи в тях, както ние чакаме слънчевата светлина, която не можем да произведем през нощта, а тя трябва сама да дойде сутрин при нас. Желанието за знание е произведено именно чрез това, че душата си изработва вътрешни органи /мозък и така нататък/, чрез които тя овладява знанието. Това е едно последствие на факта, че една част от душевната сила не работи вече в посока навън, а в посоката навътре. Обаче свръхчовешките Същества, които не произведоха това разделяне на техните душевни сили, насочват цялата енергия на тяхната душа навън. Ето защо за оплождането чрез духа в посоката навън те имат на разположение също онази сила, която "човекът" обръща към вътрешността за изграждане на органите на познанието. Но онази сила, чрез която човекът се обръща навън, за да действа съвместно с един друг е любовта.
Свръхчовешките Същества насочваха цялата тяхна любов навън, за да позволят на мировата Мъдрост да се влее в тялото. "Човекът" може да насочи навън само една част. "Човекът" стана сетивно същество; и с това неговата любов става сетивна. Той отвлича от външния свят онази част на неговото същество, която насочва към своето вътрешно съграждане. С това е дадено онова свойство, което наричаме себелюбие. Когато стана мъж или жена в своето физическо тяло, "човекът" можеше да се отдаде само с една част на неговото същество; с другата част той се отдели от заобикалящия свят. Той стана себелюбив /егоистичен/ И егоистично стана неговото действие навън, неговият стремеж към вътрешно развитие. Той обичаше, защото желаеше, и мислеше, защото също така проявяваше желание, а именно към знание. Срещу детски егоистичния човек стояха като безкористни натури Ръководителите, свръхчовешките Същества. Душата, която при тях не обитава в едно мъжко или женско тяло, е самата тя мъжко-женска. Тя люби без желание. Така любеше невинната човешка душа преди разелянето на половете, но, понеже се намираше още на една ниска степен - в едно сънищно съзнание, тя не можеше тогава да познава.
Така люби обаче също душата на свръхчовешките Същества, която обаче въпреки това, поради нейното напреднало развитие може да познава.  "Човекът" трябва да ми¬е през егоизма, за да стигне отново до безкористие при една по-висока степен, обаче тогава при напълно ясно съзнание.
Тази беше задачата на свръхчовешките Същества, на великите Ръководители. да отпечатат на младите човеци тяхната способност, техния собствен характер, този на любовта. Те можеха да сторят това само при онази част на душевната сила, която се насочваше навън. Чрез това се роди сетивната любов. Тази любов е съпровождащото явление на действието на душата в едно мъжко или женско тяло. Сетивната любов стана силата на физическото развитие на човека. Тази любов събира заедно мъжа и жената, доколкото те са физически същества. На тази любов почива напредването на физическото човечество. Гореспоменатите свръхчовешки Същества имаха власт само над тази любов. Онази част на човешката душевна сила, която е насочена навътре и трябва да донесе познание по околния път чрез сетивността, човекът я оттегля от властта на гореспоменатите свръхчовешки Същества. Самите тези Същества не бяха слезли никога до развитието на съответните вътрешни органи.
Те можеха да се освободят любовта от стремежа навън, защото имаха действуващата навън любов като тяхно собствено същество. С това беше дадена една пропаст между тя и младото човечество. Те можаха да всадят в човека любовта първо в сетивната форма; не можаха да дадат познанието, защото тяхното познание никога не беше минало по околния път през вътрешните органи, който човекът развива сега в себе си. Те не можаха да говорят никакъв език, който едно същество надарено с мозък би могло да разбере.
Сега, вярно е, че гореспоменатите вътрешни органи на човека узряха за влизане в допир с духа едвам на онази степен на земното съществуване, която се намира в средата на Лемурийската епоха; но те бяха развити в една несъвършена заложба още на една много по-ранна степен на развитието. Защото още в по-предни времена душата беше минала през физическо въплъщение. Тя беше обитавала наистина в сгъстена материя, наистина не на Земята, а на други небесни тела. По-точни сведения върху това можем да дадем по-късно. Сега можем да кажем само това, че по-рано човешките същества обитаваха на една друга планета и съобразно условията съществуващи там се бяха развили до степента, на която се намираха, когато дойдоха на Земята. Те бяха снели материята на тази предидуща планета като една дреха и чрез достигнатата благодарение на това степен на развитието станаха чисти душевни зародиши, със способността да усещат, да чувстват и така нататък, накратко казано да водят онзи сънищен живот, който им остана свойствен също и на първите степени на тяхното земно съществуване.
Гореспоменатите свръхчовешки Същества, Ръководителите в полето на любовта се намираха още също и на миналата планета на такава степен на съвършенство, че нямаха нужда да слизат вече до развитието на заложби на онези вътрешни органи.
Имаше обаче други същества, които не бяха стигнали така далече в тяхното развитие както тези Ръководители на любовта, които напротив на миналата планета още се числяха към "човеците", обаче по онова време бяха изпреварили човеците. Така при началото на земното съществуване те бяха по-напреднали в тяхнота развтие отколкото човеците, обаче все пак се намираха на такава степен, на която трябваше да добият познанието чрез вътрешни органи. Тези същества се намираха в едно особено положение. Те бяха стигнали твърде далече в тяхното развитие, за да имат нужда да минат през мъжкото или женското физическо тяло, но все пак не достатъчно далече, за да могат да действат чрез пълно ясновиждане, подобно на ръководителите на любовта. Те не можеха още да бъдат същества на любовта, нито пък можеха още да бъдат вече "човеци". Така на тях им беше възможно да продължат тяхното развитие само като полу-свръхчовеци, обаче с помощта на човеците. Те можеха да говорят на същества надарени с мозък на един разбираем за тези същества език. Чрез това насоче¬ата към вътрешността човешка душевна сила можа да бъде подбудена и можеше да се свърже с познанието и мъдростта. Само благодарение на това ,на Земята можа да дойде една мъдрост от човешко естество.
Гореспоменатите "полу-свръхчовеци" можаха да се хранят от тази човешка мъдрост, за да постигнат това, което още им липсваше като съвършенство. Ето защо те са наречени носители на светлината /Луцифер/. Следователно детското човечество имаше дв
« Последна редакция: Януари 25, 2008, 03:47:34 am от Fiery »
- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

Неактивен Fiery

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 536
Re: Разделянето на половете - Акашовата Летопис
« Отговор #1 -: Юли 17, 2007, 18:07:00 pm »
ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА ПРЕДИ РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПОЛОВЕТЕ

Сега ще опишем устройството на човека преди неговото разделяне на мъжки и женски пол. Тогава тялото се състоеше от една мека пластична маса. Над тази маса волята имаше една много по-голяма власт, отколкото беше случаят при по-късния човек. Когато се освобождаваше от своите родителски същества човекът се явяваше наистина вече като съчетан организъм, обаче несъвършен. По-нататъшното развитие на органи те ставаше вън от родителското същество. Много от това, което по-късно трябваше да узрее вътре в майчиното същество, в онези времена се развиваше вън от майката чрез една сила, която е сродна с нашата волева сила.
За да бъде произведено такова външно узряване, беше необходима грижата на прадедите. Човекът донасяше със себе си в света определени органи, които изхвърляше.
Развиваха се други органи, които при неговото раждане бяха още съвсем несъвършени. Целият процес имаше нещо, което можем да сравним е изработването от една яйчна форма и изхвърлянето на една яйчна черупка, обаче не трябва да си представяме някаква твърда яйчна черупка.
Тялото на човека беше топлокръвно. Това трябва да бъде изрично казано, защото в по-предишни времена не е било така, както ще покажем това по-късно. Протичащото вън от майчиното същество узряване ставаше под влияние на повишена топлина, която се внасяше също така от вън. Все пак съвсем не трябва да помисляме за едно мътене на човека-яйце така трябва да го наречем накратко. Топлинните и огнен и отношения бяха тогава различни от тези настъпили по-късно. Човекът можеше чрез своите сили да насочи огъня, съответно топлината и я събере в определено пространство. Той можеше - така да се каже да концентрира топлината. Благодарение на това той беше в състояние да предаде топлината на младото същество, което се нуждаеше от нея за своето узряване.
Развитите органи на човека в онези времена бяха двигателните органи. Днешните сетивни органи бяха още съвсем неразвити. Най-напреднали в развитието бяха органът на слуха, възприемателните органи за студено и топло /сетиво на чувството/, а възприемането на светлината беше още твърде много назад. Човекът идваше на света със слух и чувство; възприемането на светлината се разви след това по-късно.  Всичко, което се казва тук, отговаря на последните времена преди разделянето на половете. Това разделяне стана бавно и постепенно.  Дълго време преди неговото същинско проявяване. хората се развиваха все така, че един индивид се раждаше повече с мъжки¬е характерни черти, друг повече с женските характерни черти. Но при всеки човек имаше също и противоположни полови характерни черти, така че беше възможно да става самооплождане.  Обаче това не беше винаги възможно, а зависеше от влиянията на външните условия в определени сезони. Човекът зависеше въобще за много неща от такива външни условия и това до висока степен.
Ето защо той трябваше да регулира също всички свои начинания според такива външни отношения, например според движението на Слънцето и Луната. Обаче това регулиране не ставаше съзнателно в днешния смисъл, а се извършваше по начин, който трябва да наречем инстинктивен. С това обаче вече обърнахме внимание върху душевния живот на тогавашния човек.
Ние не можем да наречем този душевен живот един същински вътрешен живот. Телесните и душевните дейности и свойства не бяха още строго отделени един от други. Душата още съизживяваше външния природен живот. Преди всичко слуховият орган беше този, върху който действуваше силно всяко отделно раздрусване на околната среда. Всяко разколебаване на въздуха, всяко движение на околната среда беше "чувано". Вятърът и водата водеха човека в техните движения един "красноречив език". Това беше едно възприемане на тайнственото тъкане и движение в природата, което проникваше по този начин в човека. И това тъкане и движение отзвучаваше също и в неговата душа. Неговата дейност беше едно ехо на тези въздействия.
Той превръщаше звуковите възприятия в своя дейност. Човекът живееше в такива звукови движения и ги изразяваше чрез своята воля. По този начин той биваше довеждан до всяка дейност през деня. Вече в по-малка степен беше той повлиян от действията, които се предаваха на чувството. Но и тези действия играеха една пълна със значение роля. Той "долавяше" в своето тяло околния свят и се отнасяше според това. От такива чувствени действия той знаеше, кога и как трябва да работи. От това той знаеше, къде трябва да се установи, от това познаваше опасностите, които се явяваха за неговия живот, и ги избягваше. Според това регулираше приемането на своята храна. Останалият душевен живот протичаше съвършено различно отколкото по-късно. В душата живееха образи, не представи за външните неща. Когато например човекът преминаваше от едно по-студено в едно по-топло пространство, в душата му изникваше един цветен образ. Обаче този цветен образ нямаше нищо общо с някой външен предмет. Той произлизаше от една вътрешна сила, родствена с волята. Такива образи постоянно изпълваха душата.  Цялото това може да се сравни само с изплуването и изчезването на сънищните представи на човека.  Само че тогава образите не бяха лишени от ред, а бяха закономерни. Ето защо на тази степен на човечеството не трябва да говорим за едно сънищно съзнание, а за едно образно съзнание. Това бяха образи главно цветни образи, които изпълваха това съзнание. Но това бяха единственият род възприятия.  Така човекът се движеше в света и живееше чрез слуха и чувството  процесите на този свят, но чрез неговия душевен живот този свят се отразяваше в него в образи, които твърде малко приличаха на това, което се намираше във външния свят. С тези душевни образи се свързваха удоволствие и страдание в много по-малка степен отколкото това става днес при представите на човека, които предават възприятията. Все пак някои образи доставяха радост, други неудоволствие, едни събуждаха любов, други омраза, обаче тези чувства носеха един много по-блед характер. Напротив силни чувства бяха произведени чрез нещо друго. В онези времена човекът беше много по-подвижен, по-деен от колкото по-късно. Всичко в заобикалящия го свят, също и образите в неговата душа го възбуждаха към дейност, към движение. Когато неговата дейност можеше да се прояви безпрепятствено той изпитваше приятно чувство; обаче когато тази дейност беше възпрепятствана към някоя страна, завладяваше го неудоволствие и неприятно чувство. Липсата или съществуването на препятствия за неговата воля определяше съдържанието на неговия чувствен живот, на неговата радост и на неговото страдание. И тази радост съответно това страдание се разтоварваха отново в самата негова душа в един жив свят от образи. Светлина, светли, красиви образи живееха в него, когато можеше да разгърне съвсем свободно своята дейност; тъмни, лошо оформени образи възникваха в неговата душа, когато той беше възпрепятствуван в неговата подвижност.
До сега описахме средно развитото човечество. Различен беше душевният живот при онези, които се бяха развили до един вид свръхчовеци . При тях този душевен живот нямаше инстинктивния характер. Това,което те възприемаха чрез тяхното слухово и чувствено сетиво, бяха по-дълбоки тайни на природата, които те можеха съзнателно да тълкуват. В бученето на вятъра, в шумоленето на дърветата на тях им се разкриваха законите, мъдростта на природата. А в образите на тяхната душа бяха дадени не само отраженията на външния свят, а копия на духовните сили на света. Те възприемаха не сетивни неща, а духовни същества. Средно развитият човек изпитваше например страх, и в неговата" душа изникваше един грозен, тъмен образ. Свръхчовешките същества получаваха чрез тези образи съобщение, откровение от духовните същества на света.
Външната действителност не съществуваше още, защото не съществуваха никакви външни сетива, но на по-висшите същества им се разкриваше духовната действителност. Духът се влъчваше в тях, както в телесното око на днешния човек Слънцето изпраща своите лъчи. У тези същества познанието беше в пълния смисъл това, което наричаме интуитивно знание. При тях нямаше никакво комбиниране и спекулиране, а непосредствено виждане на творчеството на духовните Същества. Ето защо тези свръхчовешки индивидуалности можеха да приемат съобщенията от духовния свят непосредствено в тяхната воля. Те ръководеха съзнателно другите хора. Те приемаха тяхната мисия от духовния свят и действаха съобразно нея. Когато дойде времето, в което половете се разделиха, тези Същества трябваше да считат като тяхна задача да действуват върху новия живот в смисъл на тяхната мисия.  От тях изхождаше регулирането на половия живот.
Всички мероприятия, които се отнасяха за размножението на човечеството, произхождаха от тях. Те действуваха при това напълно съзнателно, обаче другите хора можеха да чувстват това въздействие само като един внедрен в тях инстинкт. Половата любов биваше посадена в тях чрез непосредствено пренасяне на мислите в човека. И всички техни прояви бяха отначало от най-благородно естество. Всичко, което в тази област прие един грозен характер, произхожда от по-късни времена, в които човекът беше станал по-самостоятелен и в които той поквари един чист първоначален инстинкт. В тези по-стари времена нямаше никакво задоволяване на половия нагон заради самия него. Всичко тук беше жертвоприношение за продължението на човешкото съществуване. Размножението се считаше като един свещен въпрос, като една служба, която човекът трябваше да принесе на света. И жреците бяха ръководители и регулатори в тази област. Различно бяха устроени влиянията на полу-свръхчовешките същества . Тези последните не бяха развити до такава степен, че да могат да приемат напълно чисти откровенията на духовния свят. В техните душевни образи наред с тези впечатления на духовния свят възникваха също действията на сетивната Земя. Съществата, които бяха свръхчовешки в пълния смисъл, не изпитваха никакво удоволствие и страдание чрез външния свят. Те бяха напълно отдадени на откровенията на духовнте Същества. Мъдростта се вливаше в тях както светлината в сетивните същества, тяхната воля не беше насочена към нищо друго, освен да действуват в смисъла на тази мъдрост. И в това действие се криеше тяхното най-висше удоволствие. Мъдрост, Воля и дейност съставляваха тяхното същество. Не така беше при полу-свръхчовешките същества. Те чувстваха подтика да приемат впечатления от вън и свързваха с този подтик удоволствие, когато той можеше да бъде задоволен, неудоволствие с неговото незадоволяване. Чрез това те се различаваха от свръх човешките същества. За тези последните впечатленията получавани отвън не бяха нищо повече освен потвърждение на духовните откровения. Те можеха да насочват поглед навън в света и не получаваха нищо друго освен едно отражение на това, което бяха вече получили от духа. Полу-свръхчовешките същества изпитваха нещо ново за тях и поради това можеха да бъдат ръководители на хората. Когато чистите образи в душите на тези хора се превърнаха в копия, в представи за външните предмети. Това стана, когато една част предишната размножителна сила на хората се насочи към вътрешността, когато се развиха съществата с мозък. Заедно с мозъка човекът доби тогава също способността да превръща външните сетивни впечатления в представи. Трябва следователно да кажем, че благодарение на полу-свръхчовешките същества човешкото същество бе доведено до там, да насочи своето вътрешно същество към сетивния външен свят. Той не можеше да изложи своите душевни образи непосредствено на чистите духовни влияния. От свръхчовешките Същества той има способността да размножава своето съществуване, тя му беше внедрена от тях като един инстинктивен подтик. Духовно той би притежавал отначало само един вид сънищно съзнание, с което би продължавал да живее, ако не бяха се намесили полу-свръхчовешките същества. Чрез тяхното влияние неговите душевни образи бяха насочени към сетивния външен свят. Човекът стана едно същество, което има съзнание за себе си във външния свят. И така бе постигнато това, че човекът можеше да се насочва съзнателно според неговите възприятия във външния свят. По-рано той беше действувал от един вид инстинкт, стоеше под властта на заобикалящия го свят и на действуващите върху него сили на по-висшите индивидуалности. Сега той започна да следва подбудите, примамливостта на своите представи. С това в света дойде личната воля на човека. Това беше началото на "доброто и злото".

*  *  *  *  *
Преди да преминем по-нататък в това направление, трябва сега да кажем първо някои неща върху света за обикалящ човека на Земята. Наред с човека съществуваха животни, които в техния вид стояха на същата степен на развитие както него. В днешния смисъл бихме причислили тези животни към влечугите. Освен тях имаше нисши форми на животинския свят. Но между човека и животните имаше една съществена разлика. Поради неговото пластично тяло човекът можеше да обитава само в онези области Земята, които не бяха преминали още по-грубата материална форма. И в тези области с него живееха животинските същества, които също имаха едно пластично тяло. В други области обаче живееха животни, които имаха вече гъсти тела, и които също бяха развили еднополовостта и сетивата.  От къде бяха дошли те, това ще покажат по-късни съобщения. Те не можеха да се развиват вече по-нататък, защото техните тела бяха приели преждевременно по-гъстата материя. Някои видове от тях загинаха след това; други се развиха в техния вид до днешните форми.
Човекът можа да стигне до по-висши форми благодарение на това, че той остана в областите, които отговаряха на неговото тогавашно устройство. Благодарение на това неговото тяло остана пластично и меко до такава степен, че той можа да отдели от себе си органите, които можаха да бъдат оплодени от духа. По-късно неговото външно тяло беше развито вече до такава степен, че той можа да премине в по-гъстата материя и да стане закриляща обвивка на по-фините духовни органи.
Обаче не всички човешки тела бяха развити до тази степен. Имаше и по-малко напреднали. Тези тела бяха първо оживявани от духа. Други не бяха оживявани. Ако духът беше проникнал в тях, той би могъл да се развие само недостатъчно поради несъвършените още органи. Така тези човешки същества трябваше да се развиват по-нататък първо по един недуховен начин. Един трети вид беше стигнал в своето развитие до там, че в тези тела духовните явления можаха да се проявяват само в слаба форма. Те стояха между другите два вида. Тяхната духовна дейност остана тъпа. Те трябваше да бъдат ръководени от по-висши духовни същества. Между тези три вида съществуваха всички въможни преходи.
Сега едно по-нататъшно развитие беше възможно само благодарение на това, че една част от човешките същества се разви за сметка на другите. Първо трябваше да бъдат пожертвани лишените от дух. Едно смесване с тях с цел на размножението би понижило също и по-добре развитите до тяхна степен.  Ето защо всичко, което беше приело дух, бе отделено от тях. Чрез това те паднаха все по-ниско и по-ниско до степента на животинското. Следователно наред с човеците се образуваха също човекоподобни животни. В своя път човекът изостави така да се каже една част от неговите събратя назад, за да се издигне той-самият по-високо. Този процес съвсем не беше приключил. Също и от хората с тъп духовен живот онези, които стояха по-високо можеха да се развият по-нататък само чрез това, че бяха включени в обществото на по-високо развитие, като се отделиха от по-малко изпълните с дух. Само благодарение на това те можаха да развият тела, които след това бяха годни да приемат целия човешки дух. Само след определено време физическото развитие стигна до там, че в тази насока настъпи един вид застой, като всичко, което се намираше на определена граница, се задържа сред човешката област. Междувременно жизнените условия на Земята се бяха изменили така, че едно по-нататъшно сливане надолу не би дало създания подобни на животните, а въобще нежизнеспособни същества. Обаче това, което беше изтласкано в областта на животинското, или е загинало, или продължава да живее в различните по-висши животни. Следователно в тези животни трябва да виждаме същества, които е трябвало да изостанат на една по-ранна степен на човешкото развитие. Само че те не са запазили същата форма, която са имали при тяхното отделяне, а са се изродили от една по-висша в една по-нисша степен. Така маймуните са изродени човеци на една минала епоха. Така както някога човекът е бил по-несъвършен от днес, така те са били някога по-съвършени отколкото днес. Обаче това, което е останало в областта на човешкото естество, е минало през един подобен процес, но само вътре сред това човешко естество. Но в някои диви народи имаме падналите по-ниско, изродилите се потомци растящи някога по-високи човешки форми. То не са паднали ниско до степента на животните, а само до дивото състояние.
Безсмъртното в човека е Духът. Ние показахме, кога духът с влязъл в тялото. По-рано той с принадлежал на други области. Той можа да се съедини с тялото едвам тогава, когато това тяло беше достигнало определена степен развитието. Само когато разберем, как е станало това свързване, ние можем да си изясним значението на раждането и смъртта, както също и да познаем същността на вечния Дух.



Качих книгата "Акашовата летопис" в Спиралата


- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

Неактивен Fiery

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 536
Относно: Разделянето на половете - Акашовата Летопис
« Отговор #2 -: Януари 22, 2008, 00:34:27 am »
 
СЪЗДАВАНЕТО НА НОВО АНДРОГЕННО ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО

В.В.: В първото интервю ние говорихме за разделянето на половете и сега би било добре да поговорим за преодоляването му като идеал на бъдещето. Ако хората водят своя брак съзнавайки бъдещата ориентация, която описахме, с помощта на духовните същества, може да бъде развито едно ново андрогинно човешко същество. Какво именно се развива там? В коя част на човешката природа живее субстанцията на андрогенния човек?

В. Гедеке: В Евангелието се казва, че ще бъдат създадени ново небе и нова земя, когато настоящото небе и настоящата земя преминат и, че няма да има вече нито мъж, нито жена. Това е перспектива за бъдещото състояние на човека, при което разделянето на половете, което според Библията било само вторичен акт на сътворението, ще бъде преодоляно. В Новият Завет не е казано нищо повече за това. Обаче Рудолф Щайнер говори изчерпателно за преодоляването на чисто мъжкото и чисто женското, т.е. за разделянето на половете. Той говори за края на сегашната форма на възпроизвеждане: дори в сравнително близко бъдеще човешкото тяло ще бъде трансформирано (а с него и цялата природа) по такъв начин, че всичко ще върви към все по-голямо и по-голямо одухотворяване, но това ще се отнася за хора съединили се с Христос. Тогава Неговата възкресяваща сила ще работи преобразяващо и одухотворяващо в телесната природа на човека.

В.В,: Как се подготвя това, тук и сега? Има ли вече черти в човешката природа, които можем да отдадем на този развиващ се андрогенен човек, например, в контекста на брака, в който партньорите се стремят към преодоляване на своята относителна едностранчивост?

В. Гедеке: Както разисквахме в първото интервю, разделението на половете не е просто телесно-физически акт, а засяга също жизнените и душевните сили; от тук следва, че всяка форма на стремеж към преодоляване на острия контраст между мъжа и жената в душевната област, а по-късно и в етерната област, ще подготви преодоляването на разделението на половете в областта на физическото. Но това дело трябва да се извърши от върха към основата, така да се каже, от духа през душата към жизнените сили и най-накрая до физическата природа. Това винаги започва от равнището на духа; там е мястото, от където този процес днес вече действително започва навсякъде, където човешките същества се стремят да усъвършенстват своя душевен живот отвъд бариерите на мъжката и женската поляризация.

В.В.: Има ли някакви указания от Рудолф Щайнер дали плодовете от усилията на човека насочени към тази цел в този живот ще бъдат продължени в следващия и по какъв начин ще стане това?

В. Гедеке: Всичко, което може да се случи при такова съзнателно преобразяване на душата и тялото чрез човешкия Аз, извършвано в свобода и с вътрешен усет от човека като индивид за разлика от промените налагани от културните условия на средата, всички резултати от подобно преобразяване на съставните членове остават с човешкия Аз и след смъртта. По силата на своята духовна природа те стават част от следващото съществувание на индивида и не се разпадат. С една дума, всичко, към което е имало искрен стремеж и е било достигнато, остава постоянно в човешкото същество.

В.В.: И какъв ще бъде този нов андрогенен човек, когато се зароди един ден?

В. Гедеке: Има някои указания от Рудолф Щайнер, но е много трудно да ги приемем с нашето съвременно разбиране, когато казва например, че бъдещото възпроизвеждане ще се осъществява чрез речта и ларингса, по-точно, чрез мъжкия ларингс. Последният ще се развие във възпроизводителен орган. Аз предизвиквам всекиго да се опита да разбере това. Наистина е трудно!
Но той казва също, че днешните сексуални органи са се развили последни и първи ще отпаднат, ще закърнеят. Днес вече има признаци за това - в нашите цивилизовани страни безплодието е твърде разпространен проблем.

Волфганг Гедеке
« Последна редакция: Януари 25, 2008, 03:49:22 am от Fiery »
- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

Неактивен Fiery

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 536
Относно: Разделянето на половете - Акашовата Летопис
« Отговор #3 -: Януари 25, 2008, 03:46:37 am »


...Сътворяването на началата бе едно творение на любовта, на космичните топлина и светлина можеха само да намаляват силата си с времето, да достигат до дъното в творенията, затворени в егоизма. Тази втора вълна от божествена любов пробужда душата, буквално я преобръща, я кръщава. Един нов импулс неустоимо повежда всичко, което бе затворено да вдигне бариерите, да преодолее разделенията, да изправи грешките.
Кои бяха тези разделения, тези грешки?


ЧОВЕШКОТО ПОЛОЖЕНИЕ В СЪСТОЯНИЕТО НА РАЗДЕЛЕНИЕ

Ако тласъка на еволюцията е даден от едно творене на любовта, тя трябва да върви към постигане на осъзнаване, за да може тази любов, на свой ред да стане творене и то свободно творене.

В началото, любовта се изявяваше под безлична форма; тя трябва да достигне до съзнанието. За да стане това, тя трябва да допуска предварителното си разделяне на части. Постигането на осъзнаването изисква от човека да приеме в себе си всичко онова, което го е образувало, действувайки върху него отвън, както слънцето действа върху растенията. Той трябва да обърне върху самия себе си всички творящи сили, които виждаше да действат в света и спечелвайки ги, да им даде такова направление, че да може да направи от тях свое благо, свое притежание.
Положението на модерния човек показва съвсем ясно, че единството е било нарушено, разчупено на милиарди малки индивидуални части. Но любовта, която ще трябва да възстанови своите разделения, човек може да се научи само в страданието.
Защото само съществата, които страдат от това, че са разделени могат да осъзнаят, че чрез любовта се премахва това прекъсване.
На ниво тела, се извърши разделението на половете. Двата полюса, които зараждат живота, мъжкият и женският, биват разделени. Ако човешкото същество ги бе запазило и двата в себе си, то никога не би имало съзнание за техните различия; нито да се научи да желае единение до неговата най-материална форма. Разделянето на половете има като космично следствие изхвърлянето на Луната.
Значи, да повторим, давайки цялата си изживяна реалност на тази формула, която би могла да изглежда абстрактна:

“Единството трябва да се раздели, за да може всяка част да осъзнае своята особеност и да потърси, при пълно познаване на причините, възстановяването на единството”.

Един поглед накратко, на еволюцията ни представя три последователни ситуации и ние можем да преминаваме от едната в другата си непрекъснатост, мислейки ги в тяхната последователност:
- Първоначалното единство излъчва живота чрез любовта, с цел появата на едно ново качество, - съзнателна свобода.
По този път, колкото по-комплексно става човечеството, толкова повече се разделя, всеки от елементите, които го съставят клони към себеизолиране. Космичната неразделима любов се изгубва в своите творения като водата на една река в пясъка.
- Всяка песъчинка, концентрирана върху самата себе си, открива там следата от тази вода, усеща присъствието и в себе си и в другите песъчинки; това е втората ситуация.
- Докато се извършва сливането, се рисува третата ситуация, плод на стремежа на всички песъчинки: да се съединят, да съставят отново заедно единството на реката.
Тези три ситуации могат да се появят само като виждане на ума; те помагат в крайна сметка, да се разбере как, в сложната природа на човешката любов, съжителстват хаотично носталгията от първата, желанията от втората, стремежите от третата. Това три форми на любовта, които може да изглеждат противоречиви, най-малко ако не се вземат така в техния последователен ред. В действителност:
                               
СЪЩЕСТВУВА ЛЮБОВ,

която е тук, за да изплати дълговете от миналото. Тя вече не знае нищо за космичните начала, но се навдига от топлината на кръвта, в която те са се излели и която, при всяко биене, повдига нашето сърце. Това е една скрита и инстинктивна любов, но колкото по-проста и без мисъл, без дискриминация, толкова по-важна е тя. Тя не ви пита, за да ви помогне, нито кой сте, нито от къде идвате. Колкото по-лоши са хората, толкова по-добра е тя. Превързва раните, които не тя е причинила, повдига жертвите, които не тя е повалила, плаща дълговете, които не тя е поела.
Тя е божествената любов, продължаваща да живее в човешките сърца и завръщаща се към своите начала.
Но в нашата епоха хората казват:”Ние вече не сме деца”.
По-голяма част от тях са изгубили смисъла на Духа на началото, без да са постигнали още този на завършека; те, като прелестния лебед, приемали духа си “пъхнали глави под крилото, между два небосвода”.
Великата работа на любовта тогава е, за всеки един да тръгне към другия, да преодолее изолирането, да намери партньор, да затвори отново ръцете си  върху един себеподобен. Знае се добре, че да се обича така точно се изпитва съжаление; такава обич е жалостива, хилава, смъртна, обикновено човешка; това неустойчиво човешко поведение образува персонална черупка.
“Обичайте това, което никога няма да видите два пъти”, пееше Вини… Обичайте го, защото там ще намерите отново вашата собствена съдба. От друга страна, тази нетрайност, когато се повтаря в милиарди примери, в крайна сметка ви укрепва и успокоява, радва ви и ви разширява. Тя ви възстановява безкрайността, вече не тази на преди или след: тази на сега. Не откривате ли тук също божествената любов, вече не онзи благославящ жест на Отца, а жеста на Сина върху кръста: ръцете, които се отварят  под импулса на сърцето?
Това е само един момент, един пасаж; той няма да трае винаги; това се знае добре. Една непрекъсната работа на съзнанието ни ще направи Аза по-изискващ. Едно невъзвратимо изкачване ще го доведе, искаме или не, от инстинкта до съзнанието.
Азът е абсолютен. Както Бога, от когото той е искра, няма измерение и граници. Приел земно съзнание за самия себе си в корените на егоизма, веднъж щом се е “обменил” чрез импулса на инкарнирания в Христос космичен Аз, той влиза в пътя на обединението. Той работи за преодоляването на всички разделения, всички ограничения, да стане способен да присъедини божествения план чрез една непринудена от силата на любовта прогресия. Новият импулс довежда Космоса, по свое подобие на пътя на обединението. Това, което е трябвало да бъде изхвърлено, е отново възвърнато.
Егоцентризма е историческа необходимост, която, удължавайки се, се превръща в болест. Човечеството трябва да се научи да се лекува от него, преди да бъде изтребено всичко от братоубийствените войни, Геноцидите, убийствените омрази. Човечеството е поставено пред тази дилема: - или ще остави капитала от космичната любов да чезне под натиска на егоизма, да дегенерира в еротизъм, в бруталности, които зараждат всички форми на престъпността; то влиза тогава  в една истинска ера на престъпленията, или ще създава смело нови форми на братство, непринудено неегоистично.
Да се премине от егоистичните форми на любовта към неегоистичната любов, това предлага смелост и “морално въображение”, което за сега може да се иска само от някои редки индивиди.
Ще се възрази: това е облог и, от друга страна, противоречие в термините. Ако се засили действието на Аза , ще се подсили егоцентризма, ще се превърши с разширяването на всяка комуникация между хората! Не: трябва да се осъзнае Аза в неговата повратна точка, да поеме върху себе си своето минало, за да се разчисти по-добре неговото бъдеще. Можем да открием някаква светлина върху любовта само като прегледаме еволюцията и нейните метаморфози. Разбираме добре, че дара, който Христос поднесе на земния човек бе да присади любовта, която преобръща Аза от егоцентризма към свободното действие, безвъзмездната любов...


Любовта бе първата дума и ще бъде последната от човешката епоха.


Откъс от лекцията: СМИСЪЛЪТ НА ЛЮБОВТА В СВЕТА
- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 463
Относно: Разделянето на половете - Акашовата Летопис
« Отговор #4 -: Февруари 04, 2008, 04:24:04 am »

...
В.В.: И какъв ще бъде този нов андрогенен човек, когато се зароди един ден?

В. Гедеке: Има някои указания от Рудолф Щайнер, но е много трудно да ги приемем с нашето съвременно разбиране, когато казва например, че бъдещото възпроизвеждане ще се осъществява чрез речта и ларингса, по-точно, чрез мъжкия ларингс. Последният ще се развие във възпроизводителен орган. Аз предизвиквам всекиго да се опита да разбере това. Наистина е трудно!
Но той казва също, че днешните сексуални органи са се развили последни и първи ще отпаднат, ще закърнеят. Днес вече има признаци за това - в нашите цивилизовани страни безплодието е твърде разпространен проблем.

Волфганг Гедеке
да не би Волфранг да намеква, че безплодието в нашите цивилизовани страни се дължи на високото духовно развитие на въпросните личности. Не, той не го намеква, а направо си го казва.
Ех, да му имах неговото безочие.

А дори и аргумента му не е доизпипан, защото безплодие не е противоположността на сексуалност. Човек може да си е силно сексуален и доста активен, и въпреки това безплоден.

И какво излиза? Да си безсексуален и безплоден е идеала според Щайнер и сие?
Няма що прекрасно възпитание за последователите. (Жива масонщина)
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен Fiery

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 536
Това с жълтичкия шрифт от кого си го скрил ?
Не е лоша практика да се брои до 10  ;) Понякога и аз се паля до 3, но само в специални случаи! Възпроизвеждането не ми е emergency
- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

Неактивен =======

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
     "Хрониките на Акаша или Книгата на Живота могат да се сравнят с вселенски суперкомпютър. Тази система изпълнява ролята на централно хранилище на информация за всяка личност, живяла на Земята. Хротиките на Акаша не са само вместилище на различни събития, а съхраняват всяка постъпка, дума, мисъл и намерение - всичко, което се е случвало в световната история. Хрониките на Акаша не са просто "склад на спомени". Те са интерактивни и следователно оказват огромно влияние върху нашите бит, чувства, взаимоотношения и възприемане на света, както и върху потенциалните реалии, с които ни предстои да се сблъскаме.
      В Хрониките на Акаша се съдържа историята на всяка душа от времето на сътворението на света. Те обединяват всички нас. Те ни вдъхновяват за мечти и открития. Те създават и придават окончателен вид на различните равнища на съзнанието ни. Благодарение точно на Хрониките на Акаша изпитваме взаимно привличане или отблъскване. Те са част от Божествения Разум. Това е безпристрастен съдия, който наставлява, обучава и насочва всеки човек към личния му идеал. В тях се съдържат безкрайни променливи модели на възможното бъдеще, което се превръща в потенциално след нашето взаимно разбиране и изучаване на натрупаните данни.
      Информация за Хрониките на Акаша - за Книгата на Живота - може да се намери в народните сказания, митовете, както и в Библията. Можем да научим за тях от документи, оставени ни в наследство от араби, асирийци, финикийци, вавилонци и други народи. Всеки от тях е вярвал в съществуванета на някакви небесни дъсчици, на които е записана човешката история заедно с духовната информация.
      ...
     За мнозина Книгата на Живота е просто символичен списък на хора, достойни да попаднат на небесата, нещо като древно преброяване на населението...
     В Древния Египет се е смятало, че да се заличи нечие име от списъка, означава да се унищожи самият факт за съществуването на този човек...
     Според мнението на Блаватска "Хрониките на Акаша са не само отчет за всичко случило се, който може да чете човек, надарен с особена чувствителност. Не, те оказват огромно влияние върху развитието на съвременността: Акаша е един от космическите принципи. Това е пластична материя, съзидателна по физичната си природа, неизменна във физичните си принципи. Това е квинтенсенцията на всички възможни форми на енергия: материална, психична и духовна; в нея се съдържат семена на вселенското творение, даващи филизи под въздействието на импулса на Божествения дух"....
    ...
      Ето какво казва Кейси, когато описва детайлно Хрониките на Акаша:
       "Пространството и времето носят запис за мислите, постъпките и дейността на всяко същество - както по отношение на обкръжението, така и на наследственото влияние. Според постъпките си човек ще бъде съден.
       Хрониките са книга на паметните записки на Бога. И всяка същност, всяка душа върши добро или зло, или нещо неутрално, в зависимост от прилагането на собственото Аз спрямо онова, което е идеален способ за използване на времето, възможност и израз на това, заради което всяка душа влиза в света на материалната манифестация."
     ...Тъй като тези записи са толкова пълни, точни и индивидуализирани, възниква логичният въпрос Каква е началната цел на Хрониките на Акаша? Очевидно тя е да се следи и да се оказва помощ в развитието и преобразяването на всяка отделна душа.
.... "Космологията" на Кейси - Бог е изначалната любов, а във Вселената цари абсолютен ред. Зад тази концепция стои предпоставката, че всеки индивид е бил създаден като душа с цел да стане другар на Създателя.
    ... В съответствие с Хрониките на Акаша, нашите тела са само временна обител. Както собственикът на автомобил го изхвърля, след като реши, че вече е безполезен, така и човекът се прощава със собственото си тяло, когато то е изпълнило функцията си. Ние не сме физически тела, надарени с душа. Ние сме духовни същества, придобили физическо съществуване. Човешката душа е високочестотна енергия, съдържаща паметта на всички предишни животи. Ако това е така и изначално сме духовни същества, следва да се попита какво правим тук. Според информацията, получена от Кейси, най-напред набираме опит.
      От четенията произтича, че душата по природа е творческа. Тя се стреми към самоизразяване. Всъщност душата трябва постоянно да си задава въпроса: Коя съм аз? Този въпрос се задава по различни начини и всяка душа избира за себе си всевъзможни преживявания. Така душата получава непосредствено знание не само за себе си, но и научава как различните решения водят до различни изпитания. Душата, придобивайки знания и обогатявайки опита си, става мъдра. Мъдростта пък неизбежно води до състрадание и любов. В този момент тя научава за своята индивидуалност, както и за отношението към Бога. Душата стига до разбирането, че същността й е същата като Божията- Любов!
      По такъв начин в самата природа на същността е заложено желанието да се изпита нещо ново.
       ...
       ВСЛУШВАЙТЕ СЕ  В  ТИХИЯ  ГЛАС  ВЪТРЕ  В  СЕБЕ  СИ!"


         "Феноменът Окуньово" - Михаил Речкин
       

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 463
Fiery, добре че има хора, които мислят и за възпроизводство, иначе света съвсем ще си отиде. (или поне белите хора от него).

Пожелавам ти наистина да си поставяш приоритетите по собствено усмотрение и желание, а не принудена от средата. В това е смисъла на свободния избор и израстването.
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27