Постъпката – това е миналото, мисълта – бъдещетоДнешната мисъл е основа (причина) на бъдещи постъпки (следствия), които като се проявяват стават на свой ред причини, тъй като движени от мисълта, раждат нови мисли.
Постъпката –
това е вече миналото.
Мисълта –
това е бъдещето. В това се състои принципната разлика между тези две сили. Как да разбираме това?
Извършената постъпка
е следствие на някаква причина. Мисълта е била причината, дала подтик да бъде извършено едно или друго действие. Но щом
постъпката е извършена, причината е „удовлетворена”. Тя се
неутрализира. Постъпката е онова, което
вече е извършено в този живот.
А всяка една
мисъл, толу-що родила се в главата, е
причина за бъдеща постъпка.
Разбира е, ако мисълта е добра, ценна тя трябва да бъде опазена, укрепена и усилена. Тя неизбежно ще се прояви в този или следващ живот под формата на прекрасна постъпка.
Но ако
новородената мисъл е насочена към недостойно или престъпно действие, тя трябва незабавно да бъде унищожена чрез по-силна мисъл с противоположно значение. Ако това не бъде направено, може да се смята, че в бъдещия списък на
фаталните събития на човека неминуемо ще се появи
негативна постъпка.
В такава психична работа
най-главното за човека е самодисциплината, постоянният контрол за добро върху мисленето и волята, а така също самоусъвършенстването. А между най-вредните пречки могат да бъдат посочени съжалението, терзанието и разкаянието. Не се терзай, не се кай, а действай! Не прави зло, но ако това вече е станало, трябва да се направи всичко, за да бъде поправена грешката или необмисленото вредоносно действие. Именно така учат всички Учители на човечеството.
Ние живеем в света на постъпките (
видимите действия) и не знаем, че разнообразни
невидими действия (и добри, и лоши) се извършват в света много повече, отколкото можем да си представим, нали в различни посоки в пространството летят стрелите на човешките мисли, желания и чувства и се привличат от идентични на тях.
(...)
Всички допускат грешки. Не греши само оня, kойто нищо не прави. Както се казва човек се учи от грешките си. И опасни са не толкова грешките, колкото нашето пренебрежение към тях, нежеланието, неумението да се правят изводи, за да не ги повтаряме отново. Мъдрите хора казват: подхлъзнеш ли се – веднага стани и продължавай да вървиш напред! Ако си се изправил и вървиш – значи си намерил в себе си сили и си станал малко по-умен, по силен нравствено и духовно. Главното е в най-тежки ситуации да можеш да се изправиш (т.е. да поправиш извършените грешки) и да се учиш с помощта на волята да спираш недостойните си мисли, които предизвикват недостойни действия.
Из книгата на Лариса Дмитриева "Карма"
Препоръчвам тази прекрасна книга-помагало за света на мислите, за отговорността на създаването на мисъл-форми в астралния и менталния светове. За последствията от това изключително творчество, което може да бъде както път за развитие, така и реална опасност. Аз знаех твърде малко досега за този наш свят на мислите. Бях чела в последните няколко месеца по нещо в отделни статии, книги, но никъде не срещнах така задълбочено, подробно, конкретно и ясно обяснена тази наша най-висша отговорност. Странното е, че тази книга ми бе дадена преди някоко месеца и така си стоеше, а сега, когато наистина имах огромна необходимост да попълня знанията си (за да изградя някаква основа) в тази насока, я отворих преди 2 дни и се изумих и зарадвах от онова, което открих в страниците и - отговори на въпросите ми в момента. Мисля, че тя е полезна за всеки искащ да научи нещо повече за своя собствен мисловен свят и така да бъде полезен и на себе си, но най вече просто да стане полезен
