Край с. Ненково, в непристъпен планински хребет съществува огромен култов комплекс. Той се сравнява само с английския Стоунхендж
Откриха най-голямата каменна вулва в света
В пещерата според траките богът-слънце се съвкуплява с богинята-майка и се раждат техните царе
Източните Родопи са единственият регион на страната, където са съхранени почти всички видове мегалитни паметници - скални светилища, гробници, ниши, долмени, кромлехи. Те са обект на проучване от няколко десетилетия. Най-ранни са скалните светилища, разположени по билата на източнородопските възвишения. Те се оформят като култови места още по време на меднокаменната епоха. Керамичният материал показва, че най-интензивно светилищата действат в края на бронзовата и началото на желязната епоха - 13-9 в.пр.н.е. Мегалитните паметници от Източните Родопи намират своите паралели в Северен Кавказ и Северното Черноморие.
Керамичният материал подсказва преки контакти. Не е изключено бъдещите проучвания да разкрият ролята на Източните Родопи в Хиперборейския диагонал, по който са се осъществявали поклоненията на номадстващите скотовъди от Северното Черноморие в гръцкото светилище в Делфи.
Сензационно откритие край кърджалийското село Ненково е на път да взриви научните среди. Намерен е скален храм на древните траки на възраст над 3000 години. Съоръжението е единственото от този тип, откривано досега в света.
Светилището представлява изкуствена пещера с дълбочина 22 метра. Тя е анатомично копие на женска утроба. В дъното има олтар с формата на вагина, всечен в скалата. През специален процеп в камъка, точно в 12 часа, когато слънцето е в зенита си, се появява лъч с контурите на фалос. За около 3 минути той, пълзейки по пода на пещерата достига олтара и го осветява. След това изчезва. Явлението продължава не повече от 10 минути. Така символично слънцето се съвкуплява със земята. Според траките от този акт се ражда богът-цар. Лъчът стига до каменния олтар само в определени дни на годината. По груби изчисления това става при пролетното равноденствие, когато в древността са били дионисовите мистерии. Сблъскваме се с най-сложното астрономическо религиозно съоръжение от началото на ранно-желязната епоха, смята Николай Овчаров. Той беше първият археолог, влязал в светилището.
То се намира в непрестъпен планински хребет в землището на село Ненково. В радуис около 10 километра няма населени места. Стига се след 3 часа преход по кози пътеки. Замаскирано е изключително добре. Човек може да мине под него без да разбере, че между скалите има култов обект. Входът на светилището е в цепнатина на 4 метра над земята. Вътре може да се проникне само с използването на алпийска техника. От процепа към вътрешността води издялан улей. Вероятно това е стълбище, засипано сега от камъни и пръст. В началото на улея са израстнали две диви череши. Скалната цепнатина дели изкуствената пещера на две. Симетрията е изключителна - подът е огледално копие на тавана, лявата част е идентична с дясната. Формата на светилището е на фуния, стесняваща се към дъното, където е издялан олтара. В скалите от двете страни на храма има групи от тракийски ниши. В началото на входа в скалата личат легла за греди, на площадката отпред се намират дялани камъни. Според Николай Овчаров вероятно в древността входът е бил преграден със зид и дървена врата. Така светилището е било защитено. В него са можели да влизат само жреците. Това е каменната пещера-утроба на тракийските царе, казва археологът. Той смята, че откритието ще предизвика сензация в научните кръгове. То е реално доказателство за орфическата доктрина, изповядвана от траките. За нея се съди от писмени източници на древните автори и от мегалитни паметници, намерени основно в Източните Родопи и Странджа.
Основни богове в пантеона на траките са били Слънцето и Богинята-майка, известна като Кибела или Земела. Животът се ражда от брака на двете божества. Траките са вярвали в прераждането, култът към плодородието при тях е бил основен. В дните около пролетното равноденствие те са празнували настъпването на пролетта като възраждане на живота. Той се ражда от съвкуплението на Слънцето със Земята. Рожбата също е бог. Той е владетелят-цар, обожествяван след смъртта си. Той е и върховен жрец на траките. Богът Хермес, почитан като основно божество от тракийската аристокрация. Той е и Орфей - тракийският цар-жрец, възраждащ се след смъртта си като легендарния певец, единственият жив човек, влязал и завърнал се от подземното царство на мъртвите. Той е и Дионис - богът на плодорието, на веселието, на виното и сексуалните оргии, придружаван от вакханки и сатири - полубожества, хора с кози крака. Предводител им е Пан, богът на стадата.
Пролетното равноденствие вероятно е било времето на най-големите религиозни празненства на траките. Култът е бил съпровождан с оргии. Може би в древността около пещерата край Ненково са се провеждали мистерии, продължаващи няколко дни. Те са считани за свещена тайна и само посветените са можели да участват в тях.
Храмът-пещера е открит от командира на алпийския спасителен отряд в Кърджали Минчо Гумаров. Той е проучвал в района за пещери. От възрастни турци научил, че в местността Тангърдъ кая /шум в камъка/ има скален процеп. Близо седмица той, заедно с пещерняци от Кърджали и Хасково, обикаля безлюдния край без да открие пещера. Но краеведът не се отказва. Накрая случайността го среща с две туркини, тръгнали да търсят изгубена коза. Те му посочват точното място. Така Минчо Гумаров пръв влиза в светилището, но повече от 3 години пази мястото му в тайна, за да не бъде разрушено от иманяри. В него няма нищо, което да представлява ценност за тях, но практиката показва, че търсачите на съкровища са склонни да предприемат действия лишени от логика. Последният пример беше от миналато лято, когато край Крумовград четирима иманяри бяха изкопали отвесна дупка в монолитна скала с диаметър 4 метра и дълбочина 15 метра.
Възрастни турци от Ненково си спомнят, че като деца са влизали в светилището. Тогава в издълбания улей личали каменни стъпала. На западната стена на пещерата от една цепнатина тече черна, приличаща на смола течност. Тя е като мумиото, намирано в пещерите на Кавказ. Вярва се, че това е универсално лекарство. В района на Ненково съществува същото поверие. Местните жители вземали от черния налеп в светилището, сварявали го и го давали за лекарство на жени, които не могат да забременеят. Твърди се, че след това те се сдобивали с дете.
Създадената обредна система около богинята-майка, чието светилище е бил храмът, се е запазила и в съвременните митове и легенди на българите. По етнографски данни света Марина /християнската светица, приела голяма част от култа към богинята/ живее в пещера. Тя се родила, след като майка й поискала от слънцето да й даде чудотворна билка. В пещерата си света Марина държала заключени всички животни. Задължително по стените на пещерата трябва да тече вода. Тя символизира слънчевото семе, оплодило земята. В пещерата-светилище край Ненково има тънка струйка вода. Тя тече по цепнатината, разполовяваща храма и се излива навън. Това е божествената благодат, даваща живот на природата и хората. Любопитен е фактът, че в целия масив около скалния храм никъде няма вода. Само на площадката под него съществуват две изворчета, оградени с камъни. В едното от тях живее водна змия - вероятно единствената на километри разстояние. Приликата на този факт с митичните вярвания за змея-пазител на извори и пещери е повече от очевидна.
Светилището е разположено в идеалния център на групи от каменни тракийски ниши. Те са край Дъждовница, Женда и хижа "Боровица". Според местни жители платото на "Тангърдъ кая" е осеяно с каченни тракийски жертвеници. Вероятно става въпрос за огромен култов комплекс, разпрострял се на площ от няколко десетки квадратни километра. Тук са се събирали траки от цялата планина, за да участват в мистериите, посветени на богинята-майка, на богинята на плодородието и възраждащия се живот. Вероятно тук е била и еманацията на култовия обред на нейното дете - царя-жрец, владетеля-първожрец. Откритието на Минчо Гумаров ще позволи вече точно да се локализира периода, в който те са провеждани - дните около Сирни Заговезни. В много райони на България тогава стават кукерски игри, остатък от древния култ. В Странджа пък съществува обичая " бял кукер". Смята се, че това е образът на Дионис, рожбата на зачатието на богинята-майка от бога-слънце. Неговият култ е приет от гърците и достига широко разпространение в Римската империя. Дионис, наричан от римляните Бакхус, се превръща в един от техните основни божества. И един любопитен детайл, свързан коствено с пещерата край Ненково. Според древногръцката митология Дионис е дете на върховния бог - Зевс и богинята Семела /Земела или Кибела/. Зевс се явява в пълната си светлина и блясък пред Семела и тя изгаря в божествения огън. Зевс спасява Дионис, зашива го в бедрото си, а след неговото раждане го дава на нимфите да го отгледат, скрит в пещера в планината. Дионис за елините е бог на виното, бог, който дава на хората само радост, бог, който дава плодородие.
В пещера в планината е роден и бог Хермес - божеството, почитано от тракийските царе. Според митологията на гърците той е покровител на пътищата и пътниците, бог на търговията, изнамерил мерките, числата и азбуката. Бог на красноречието, но заедно с това и на извъртането и измамата. Никой не може да го надмине по ловкост, хитрост и дори по кражба. Той бил толкова сръчен крадец, че веднъж откраднал на шега скиптъра на Зевс. Любопитна характеристика на божество, обрисуваща доста точно образа на политик и управленец от древността та чак до наши дни. Митът за богинята-майка съществува при гърците и в култа за богинята на земята и плодородието Деметра и дъщеря й Персефона.
Култът, изповядван в светилището край Ненково е един от най-древните в човешката цивилизация. На този етап е много трудно да се направи датировка на скалния храм. Намерените там фрагменти от керамика не позволяват да се определи с точност неговата възраст. Предположенията са, че храмът е от 10 - 9 век преди новата ера. Новото откритие за пореден път доказва хипотезата, че Източните Родопи са били свещенна за траките планина. То се вписва в мозайката на култовите обекти на "Перперикон", светилището в Татул, светилищата в Овчево, Веслец и Воденичарско, считани за гробници. Така се очертава древна цивилизация, разположена в планината. Нейните загадки предстои да бъдат разгадавани.
Автор: Ангел Толев