В една стара тибетска книга се среща легендата за Вярата и Знанието. Желайки да се открият на хората, двете богини, които са живеели в небесните висини, приели форма; макар и идеална, тая форма била прилична на човешката. . .
Техните имена били Вяра и Знание. Тях съединявали толкова тесни любовни връзки, че те дошли на земята тясно свързани една с друга и драговолно биха останали така завинаги. Ала, макар и да не била възможна внезапната им разлъка все пак времето се показало онова ужасно оръдие, чрез което съмнението на хората малко по-малко успяло да ги разлъчи. Те толкова страдали през време на земното си съществувание, че станали съвсем обезобразени, и им било не само невъзможно да се познаят една друга, но те дори усещали една към друга непреодолимо отвращение. . . . А времето следвал своя неприкъснат вървеж. От върха на небесата, от където богините се спуснали към нас съединени в една мощ, Нирманикай се приготвял на свой ред да слезе върху земята. . . Нирманикай- това бил духът на самопожертвуванието с мъничко покривало. И тия, що предрекли неговата поява на нашата планета говорели, че той бил изкупителят на човечеството. . . Той не дошел да примери тия две небесни сестри, слезнали на подивялата земя, защото сам Едничният Дух на боговете се отдалечил от тях през време на тяхната разлъка . . . Тяхните тела били погребани и се преобърнали в гниещо вещество без признаци на разумен живот. Върху всеки гроб на двете небожителки, черпейки храна от същата гнилота, покарало едно малко дръвце - едничек спомен на любовни връзки отъ миналото. Ала от къде е могло да се вземе тайнственото семе, от което е израстнало дръвцето? Върху гроба на Знанието дръвцето се превърнало в доста голямо растение, с безчислени клончета, които се нарекли "науки" със звучни и величави имена, но родени от гнилота те не могли да покажат nризнаци на ИСТИНСКИ ЖИВОТ. И всяко клонче, всеки листец, даже сух, получил име, без да се изключват и тия листица що изпадали на земята. Същото се случило и с Вярата. Така също израсло голямо дърво и неговите клони се назовали "религии", а безчислените листа били сектите, вярванията, присъдите на живота и смъртта. ... И когато се случвало да пада сух листец, на неговото място израствал нов зелен мъничък, а листата все се умножавали и умножавали. 3емните хора се изродили и станали толкова малки, че не могли да стоят и да гледат направо дърветата и, подобно на рояк микроби, били разделени на многобройни купчинки лазящи, по листата и само от време на време прескачащи от един лист на друг; те не мислели за стеблото на дървото, нито дори за клончетата. . . . Такова е било земното кълбо, когато Нирманикай се въплътил въ тяло, подобен на един микроб човек, подобен на другите. Ала между другите същества е имало и такива, които още обичали да отправят очи към небето; те видели как слизал от Горе вестителят на истинските Вяра и Знание. И когато видели тоя вестител, носящ човешка форма, не се излъгали и го познали. . . .
И от някои дървета се спуснали вярващи същества макар и нищожни, носейки в себе си тялото на Нирманикая и очаквайки докато детето Махатма (вьзвишен дух) се превърне на човек. Когато това се свършило, Той им заповядал да вземат търнокопи и мотики и да копаят при стеблата на дърветата. И направили те така, но жилците на дърветата, които се тревожели за своята безопасност, нападнали на работниците, забавяйки им с това работата; работниците, обаче все пак съумели да дoвeдaт до край труда си. И когато почнали да се виждат корените, покрити с гъсти пластове гнилота- чревоточина от червеите на честолюбието, порока и невежеството, тогава се преобразили и възродили душите на работниците, и макар че загинал сам Нирманикай в борба, но мнозина оцелели твърди във Вярата и Знанието. И узнали те, че в духа Изкупител са били Bяpaта и Знанието, които неразкъсваемо съединени, съставят заедно вечния Дух, Един и Heделим.