Автор Тема: Историята на планината Кайлас  (Прочетена 8985 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Oberon

  • Гост
Историята на планината Кайлас
« -: Януари 05, 2007, 13:04:20 pm »
Историята на Кайлас
oт Угуен Боже от Пангабоче

Казано е, че истинската планина Кайлас е близо до Свещената Шамбала. Невъзможно е да отидете до Шамбала без духовна и ментална чистота и сила. Настоящата, така наречена планина Кайлас е свързана с историята за Рамаяна.
С оглед на това, че е трябвало да се съживят мъртвите и да се излекуват ранените войници на Принц Рама (който по това реме е водил битки с армията на Ракашасите от Равана), Нахуман (могъщият съюзник-маймуна на Рама) бил изпратен до Кайлас да набере от билката "санджвини", която била лековита и възвръщала живота. Неспособен да разпознае растението, Хануман грабнал цялата планина и я пренесъл до Ланка, където се водела битката. Когато събрали от необходимата билка, на Хануман му било заповядано на занесе планината обратно към Хамилаян, с намерението да остави на същото място. Но тъй като била подхвърлена от далечно разстояние, Кайлас паднала накриво и част от снега се изсипал в Тибет. Това сега се нарича Тайс (Кайлас).От индийска религиозна гледна точка, Кайлас е почитаната "глинена" форма на бог Шива. За будистите, това е мястото на Чакрасамвара.
Има още една история, която се свързва със спора между Миларепа (йога, един от най-тачените тибетски мъдреци) и бонпо-свещеник за правата над Кайлас. Спорещите се съгласили, който пръв достигне върха на Кайлас на сутринта, ще бъде признат за нейн властелин. На сутринта преди състезанието, бонпо-свещеника (Наро Бон-чунг), започнал своето изкачване с думкане по своя ритуален барабан. Миларепа изчакал изгрева, яхнал един слънчев лъч, и по този начин стигнал първи до върха. Когато Миларепа погледнал надолу, а изненадания бонпо нагоре, толкова объркан и шокиран, изпуснал своя ритуален тъпан и той се счупил на две части. Разказват, че и до ден днешен могат да се видят следите, оставени от тези две парчета.
Съществува и историята за езерото Манасаровар. Свързана е с сакравти-раджа Нуг Бам, който искал да сготви ориз и д анахрани целия свят. Когато преварената вода от ориза изстинала, се образувало езерото Манасаровар.


Скромен превод от: www.trekinfo.com/photos/nckphoto.html - Оберон:)

Намерих следната информация за йогата Миларепа:

В 1050 г, от Христа, някакви хора се отнесли лошо с майката и сестрата на Миларепа и той се заклел да отмъсти. След като изучил магическото изкуство, той предизвикал дъжд от скорпиони, гущери и змии над злодите. Веднага след това, неговия Учител го упрекнал, че използва магията си за лоши цели, Миларепа се отказал от черната магия, и започнал да търси мистичната истина. Той заживял в планина, и след много години медитация и труд, постигнал завидни резултати - да променя формата си и да лети като птица в небето. Но най-важната победа за него, била победата над самия него.
Когато станал на 84 години, Миларепа имал много ученици. Един ден бил отровен от ревнив лама. Миларепа успява да задържи действието на отровата и събира свичките си ученици за последна проповед. Разказват и до ден днешен, как на тази проповед хората чувствали неимоверно щастие, отнякъде се носела блаженна музика и навсякъде се реел благоухаен аромат. След речта си, Миларепа изпада в дълбока медитация и умира. Тялото му било изгорено още същата вечер. На сутринта, след като се събудили край изгорелите главници, учениците му видяли неговия дух да се рее нагоре в небесата, усмихнат и блажен. Не намерили нищо от трупа на своя Учител.

Превод от: http://c-level.com/milarepa/ru/index.htm - Оберон
« Последна редакция: Януари 05, 2007, 14:18:17 pm от Horus »

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Re: Историята на планината Кайлас
« Отговор #1 -: Януари 05, 2007, 14:19:27 pm »
Браво Обе! Някой да ги сложи в ConspiracyWiki-то като инфо за Кайлас и Миларепа. Ако се намери и за Шанкара, ще е чудно :-*

Oberon

  • Гост
Re: Историята на планината Кайлас
« Отговор #2 -: Януари 05, 2007, 18:43:56 pm »
Специално за Хорус, от www.daobg.com


Учението на Шанкара

...

След като видяхме какви са корените на доктрината на Веданта, по-точно тези поставени от учителя на Шанкара-Гаудапада, който за пръв път оформя тази теория като недуалистична, трябва да се задълбочим в главните проблемни точки, които самият Шанкара разглежда интерпретирайки ги по Упанишадите.
Главната идея е, че Азът е абсолютната истина, той се нарича Атман-азът на всичко което се проявява като много. Това което ни се вижда като множествено-било индивидуалности, ментални и психически състояния или каквото и да е, е всъщност просто илюзия, феномен, който закрива истинското единство. Азът е този, който се явява в многото.
Разбирането за Аза като за най-висшата и вечна истина е най-голямото и ценно познание. Когато адептът реализира тази мъдрост той постига тъй желаното освобождение, където привидният свят престава да съществува за него.
Докато умът не се успокои и очисти от срастите и желанията, душата не може да проникне в тази върховна истина. Само когато адептът е постигнал това успокояване на ума, учителя му казва тази истина, че този абсолют е самият той - “Това си Ти” и само в този момент адептът е способен да се отъждестви с върховният Брахман и става самата тази истина, самото това блаженство и съзнание. Той е напълно чист и съвършен. Вече няма никакъв дуализъм, няма мое и твое, аз или ти, адепта се очиства напълно от съзнанието за феноменалният свят.
Докато обаче човек е във властта на феноменалният свят, той е подчинен на своята карма, тоест на своите действия и на причинно-следствените връзки, които е създал имено чрез собствените си деяния, съответно добри или лоши, които го поробват да броди из цикличният процес на раждане и смърт в света, който процес се нарича самсара. Тези действия определят илюзорният свят, в който човек постоянно се завръща докато спасителното познание не го озари.
Това състояние на освобождение, което наричат мукти е било считано за несъзнтелно от последователите на Няя-Вайшешика и Миманса и като състояние на чисто съзнание от Самкхя и Йога. Голямата разлика на четирите доктрини с Адвайта Веданта, е че те приемат света за съществуващ, докато Адвайта учи, че той е просто илюзорен феномен, който съответно ще бъде разпръснат и унищожен от правилното познание за Брахмана, съзнателният Аз, а не защото връзките на адепта със света ще бъдат прекъснати както твърдят тези доктрини. Духът (пуруша) според Самкхя и Йога не може да възприема света след освобождението си, защото будхи (интелектът) се разпада и вече не е инструмент на познанието, а се потапя в пракрити, която е праматерията. Душата според Мимамнса и Няя също е в подобно положение, защото се отделя от Манас-умът. При Веданта не може да се познае светът след освобождението също, но защото той бива разпознат като грешка на познанието и адепта спира да го разпознава като истинен, отук нататък познава само Брахман.
Илюзията обаче е безначална и не се знае как тя е свързана с истината по-точно, тя е неописуема, неизказуема и неопределена. И действително е често задаван въпрос как може въобще Брахман, абсолютната истина да бъде асоциирана с относителната илюзия-мая. Само че според Веданта това е неправилно зададен въпрос, защото тази асоциация не е започнала във времето тоест е безначална, но от друга страна не е дори действителна защото истинската реалност си остава вечно чиста и незасегната, макар и покрита за нас, тя остава неизменна. Илюзията е все пак просто погрешно познание за истината, което когато се очисти от грешката се превръша в правилно познание за истината. И Шанкара твърди, че феномените в света на явленията са просто възприятия като сънищата, те съществуват само докато ги възприемаме, те не съществуват независимо от субекта, който ги възприема. Затова мая нито е, нито не е. Точно както в съня със сънищата - докато сънуваме, светът в който се намираме е действителен, но когато се събудим осъзнаваме, че той е бил просто въображение.
В какъв смисъл обаче феноменалният свят е и съответно не е съществуващ. Например той е дотолкова несъществуващ, доколкото е ограничен от времето, защото той се разпада и изчезва в момента на освобождението, когато истинното познание блесне. Но той не е нещо абсолютно несъществуващо ,както са напълно имагинерните неща като “замък в облаците” например. Бидейки съществуващ в дадено време той е “сат” или съществуващ, но бидейки също така преходен и в определени моменти (по-конкретно при освобождението) изчезва завинаги, той е “асат” или несъществуващ. Понятието “сат” се използва и в значението на истинен, следователно и феноменалният свят е истинен и неистинен едновременно понеже статусът му на битие го определя така.
Нещо е истинно ако не е противопоствено на себе си, ако не е противоречиво. Еднствено Брахман е истинен абсолютно и винаги, докато светът-явление е илюзорен, той е погрешен. Неговата истинност е всъщност само привидна. Когато противоречието между озаряващата истина и тази илюзия се осъзнае от адепта в момента на правилното познание тази илюзия като було се разкъсва.
Брахман от своя страна е различен от всичко друго, защото е самоозаряващ се и безформен (атрибути които не могат да бъдат приписани на мая) оттук той не може да бъде обективиран от нещо друго, а сам е субект на всяко осъзнаване. Всичко останало като: идеи, мисли, емоции са му абсолютно противоположни, защото са негови обекти, обекти на съзнанието и всички имат форма. Докато Брахман няма никаква форма в своето същинско и чисто състояние, то той се проявява в тях като ги осветява със своята съзнатенлност. Може да се каже че прояввяват качеството материалност, защото са безсъзнателни сами по себе си имат нужда от този Аз за да бъдат анимирани. Всички тези форми са ограничени в себе си, защото са конкретни обекти, докато чистото съзнание ги оживява и едновременно с това е навсякъде без да е ограничавано по никакъв начин. То има дава статъта на съществуващи, всеки обект “е “ защото съзнанието “е” в него, като сществуване асоциирано с обекта. Все пак няма обаче истински обекти, които да имат категорялна индивидуалност, както няма “човековост” за човека или “кравост” за кравата, защото тези обекти са както знаем илюзорни наслагвания върху чистото съзнание. Въпреки че този свят е неистинен, той не може да бъде отречен, като напълно несъществуващ и лъжовен, докато правилното познание не озари индивида, той продължава да възприема света като непротиворечив с опита му. На това обаче Веданта отговаря, че сетивата не могат да ни дадат идеята за истинност, защото не могат да осигурят сигурно, правилно познание. Това е така защото те са от света, който е относителен, а концепцията за истинност и правилно познание има статута на абсолютност, непроменливост и независимост, нещо което не може да бъде намерено във феноменалният свят и не може да бъде заето от опита. Рака остава несъмнено, че всъщност единсвеното истинно нещо е нази самоозаряваща се същност, която наричаме съзнание и се проявява във всички форми на този свят. То едниствено е постоянно и непротиворечащо си, докато феноменалният свят всеки момент нашият може да ни изправи пред противоречия. Тези феномени съществуват на базата на едно общо съществуване, което е еднакво за всички тях, а не защото притежават атрибута битие, както смята Няя.
Още по-странно е, че не можем да намерим връзка между съзнанието и неговите обекти. Това показва, че щом няма такава връзка те наистина са илюзорни. Съзнанието е като светкавица, която ги осветява и се получава познанието за тях. То е всъщност закривано от тези обекти на познанието и по този начин осветявайки ги, ги познава, но остава скрито зад тях. Когато покриващите илюзорни обекти на съзнанието бъдат премахнати, то започва да свети с истинската си светлина. Това съзнание, придобива различни форми които са във връзка с различни ограничения и асоциации. Няма никаква разлика между чистото съзнание, което е основа на феноменалния свят и онова съзнание, което се манифестира през менталните състояния. Само едно е съзнанието, което поддържа феномените и което ги интерпретира, чрез рефлексията на умствените състояния или врити.
Брахман всъщност, като чисто съзнание е лишен от всякакви качества и не може да бъде определен или назован, но как става така, че той се явява база, поле на мая-илюзията, която има характеристики. В света на явленията Брахман манифестира само качеството си на сат- битие, докато качествата му на и чисто и безкрайно блаженство не се проявяват. Имено понеже Брахман цялостно, светът на феномените е възможен. Когато кажем за някой предмет, че “е”, неговото съществуване е просто характеристика (поне така се възприема във феноменалният свят), но не се разпознава самото чисто съществуване, което е всъщност общата основа на всички обекти. Имено това възприемане на обектите и формите с характеристиките на чистото съзнание е корена на илюзията, това е един вид припознаване, пречупване на истината през наслагването на феноменалния свят.
Toзи дефект, ако можем така да го наречем, е авидя-незнанието. Както стана ясно Брахман е полето,основата върху,което се поддържа феноменалният свят-илюзията. Ако го нямаше полето, нямапе да я има и илюзията за света. Причината за директното и ясно възприемане на илюзорния свят, е всъщност директното възприемане на самото поле-Брахман, което обаче е изкривено. Това е булото авидя, което пречи да се види полето в своята чистота.
Аджняна-термин, който също бележи незнанието, погрешната асоциация, е безначална, но отстранима чрез правилното познание. Тя се проявява във всички неща, които имат начало във времето, но самата тя няма такова,з ащото се асоциира с чистото съзнание, което е безначално и вечно. Тя не е нито позитивна, нито негативна, защото не е и съществуваща в действителност. Това, че аджняна е илюзорна и въображаема, че е временна (в смисъл че сама преминава без никакви усилия от страна на адепта). Брахман, който е основа на аджняна е вечен и пради асоциацията й с него и тя е вечна. Обаче въпреки всичко подлежи на унищожаване, когато правилното познание дойде. Това значи, че тя е безначална, както е и Брахман, но и е крайна понеже подлежи на разпад.
Аджняна скрива от нас по множество начини абсолютната истина. Както чрез характеристиката на феномените за тяхното съществуване прикрива чистото съществуване на Брахман, така и чрез удоволствията в света прикрива безграничното блаженство на чистото съзнание.
« Последна редакция: Януари 05, 2007, 21:06:42 pm от Horus »

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Re: Историята на планината Кайлас
« Отговор #3 -: Януари 05, 2007, 19:34:18 pm »
И като стана дума за Аз-ът, този толкова важен елемент от нашата същност, да си припомним и българският. Дано не го сметнете , че не е по темата, но аз винаги, когато чета такива текстове, търся българския  аналог.
Не мисли като човек!-Крион

Oberon

  • Гост
Re: Историята на планината Кайлас
« Отговор #4 -: Април 11, 2007, 14:35:33 pm »
Почти прочетох книгата "Животът на Миларепа". Има страхотно много хубави неща, които след като я прочета, ще се опитам да сбия в един пост. Животът на този човек е бил нещо уникално. След дълги медитации в усамотени места той излиза и разказва на ламата си до какви прозрения е стигнал. Надявам се да напиша добре, за да се докоснете и вие до съвършенството на този Човек!

Оберон

Milarepa movie trailer :
« Последна редакция: Април 11, 2007, 16:47:22 pm от Oberon »

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27