Необусловеността е сътояние, което антропологическата еволюция схваща като етап от развитието на съзнанията; по-нататък, учи тази еволюция, съзнанията започват да се обуславят и да осъзнават какво са осъзнали; постигат рефлексия и саморефлексия, дискурсивност... По-нататък, преподават квантовите и холографските концепции (все още неосъзнати от университетите), се постига многоизмерно, нелокално, холистично съзнание. По-нататък, ...по-нататък не знаем.
Важно е да се разбере като какво схващаме Абсолюта: като "абстрактно континуумно вместилище на Бога" или като "самия всесъдържащ Бог"; ако е като второто, то има и по-нататък, и по-нататък, и по-нататък, и по-нататък, и по-нататък, и по-нататък, и по-нататък, и по-нататък, и по-нататък, и по-нататък, и по-нататък, и по-нататък, и по-нататък, и по-нататък, и по-нататък, и по-нататък, и не само това...