Автор Тема: Творение, Сътворение и Пресътворение на Живота  (Прочетена 3885 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

arh

  • Гост
Здравейте, съфорумци!

Предлагам на вниманието на онези, които обичат да разсъждават по вечно актуалната тема за Сътворението на света една версия, даваща възможност да си обясним връзката между живота, числата, висшите и низши енергии, цветовете, мислите, чувствата и постъпките, изобщо - между всичко, което го има и го няма, което виждаме и не виждаме, чуваме и не чуваме, знаем и не знаем, което е в нас и извън нас постоянно, във всеки миг.

Ще бъда благодарен на всеки, който сподели своето мнение и се опита да подкрепи, или опровергае изнесеното от мен, а сега - предлагам първата си публикация:


Ч И С Л А

ПЪРВА ПУБЛИКАЦИЯ

“Всичко е Разумна Енергия – Абсолютна, Безкрайна, Вечна и Единна – без възраст, без пол, без полярност, съвършена, с вечно вибриращ Стремеж към самоусъвършенстване. За тази Абсолютна и Безкрайна Вечност, която за по-кратко ще наричам занапред Абсолют, не съществува състоянието “застой”, понеже застоят е енергийно състояние, което подтиска високите вибрации и е носител на смърт и разложение /както бързите реки и потоци не образуват блата, развъдници на множество насекоми, влечуги и земноводни, голяма част от които в митологията са слуги на мрака и разрухата/. И за да не допусне застой в своята еволюция, Абсолютът, тласкан от Първичния Стремеж, се стреми към по - високо ниво на съвършенство, и понеже няма с кого да се съизмери, застава срещу себе си, сам си създава препятствия и след като се самопобеди, се самообогатява. /В подобно състояние е шахматистът, който играе сам срещу себе си/. Това е проява на Принципа на причината и следствието, един от седемте принципа, които са в основата на Всичко. Причината /Стремежът към самоусъвършенстване/, поражда следствието /Идеята за препятствието, което Абсолютът си сътворява/. Това препятствие е резултат от едно конкретно проявление на Абсолютния Стремеж, в случая импулс към ограничаване, затваряне на част от себе си, което води до първата поляризация - уплътнена обвивка от Ограничаваща Вечност и съдържание от Ограничена Вечност. Възникването на тези две състояния на Енергията става едновременно, в мига на ограничаване на Вечното. Те са две Сътворени Части от едно Несътворено Цяло – Сътворено от Несътвореното. Символ на това първично сътворение и на заложеният в него смисъл е яйцето - в момента на затваряне на черупката вече можем да говорим за съдържание, а това съдържание, ако е годно и достойно за живот, ще счупи в един хубав ден черупката и ще излезе на свобода. / Това дава отговор на вековния окултно – философски спор на тема: “Кое е първично, яйцето, или кокошката?”/ Тази мисия е заложена в Ограничената от Абсолюта Вечност и тя ще остане ограничена докато натрупа сили и опит по – големи от силите и опита на своя Ограничител.

Та, ако накратко обобщим написаното по – горе, схемата е следната:
Абсолют, /Разумна, Вибрираща Вечна Безкрайност/,
ПЪРВИ ЕТАП - създаване на модела  /неговите творения Ограничаваща Вечност и Ограничена Вечност/
ВТОРИ ЕТАП – разрушаване на модела /завръщане и сливане на плода, резултата с първоизточника/.


А сега, нека да проследим пътя на Ограничената Вечност до момента на нейната енергийна трансформация и сливане с Твореца.
Ограничената и Вечна Разумна Енергия, която се оказва затворена, обвита от своето второ “аз”, е носител на онаследения от Абсолюта принцип на вибрацията. Този принцип е източник на вечния стремеж към движение, в каквато и да е форма, и на свободната воля за неговото проявление. Когато Ограничената Вечност усеща, че за проявата на този принцип има създадено ограничение, естествено възниква стремеж към неговото преодоляване, за което, обаче, не му стигат силите, понеже ограничителят, неговата втора същност, има същите сили, умения и опит и знае ходовете на затворника. Тогава се проявява принципът на съответствията, съгласно който методите на твореца са идентични с методите на сътвореното, или в случая, както Абсолютът, за да се обогати, сътвори модел в себе си, така и творението /Ограничената Вечност/ създава от себе си свой модел за самоусъвършенстване и придобиване на неизвестни за ограничителя сили и способности.
« Последна редакция: Декември 03, 2006, 21:02:42 pm от Horus »

arh

  • Гост
Re: ТВОРЕНИЕ, СЪТВОРЕНИЕ И ПРЕСЪТВОРЕНИЕ НА ЖИВОТА
« Отговор #1 -: Декември 03, 2006, 14:30:49 pm »

ВТОРА ПУБЛИКАЦИЯ

“Преди да продължа нататък, искам да направя едно малко допълнение. В официалната наука, а и в окултната, се посочва, че енергията има две състояния:
                         1. активно, разрушително, освобождаващо,
обозначавано със знак ( +)
 наричано мъжки принцип,
                          2. пасивно, градивно, ограничаващо,
обозначавано със знак ( – )
наричано женски принцип.
Това са двата /и единствени / съставни принципа на обединяващия ги и постоянно срещан по – нататък принцип на рода, логично следствие от появата на поляризацията на Абсолюта /съгласно принципа на съответствията/. И така, по същество, в модела на Абсолюта се наблюдава за пръв път действието на този родов принцип, като вибрациите на  Ограничаващата Вечност се приемат за женски, а вибрациите на Ограничената Вечност – за мъжки. От това произтича, че единството между жената и мъжа, още от Великото Начало, е било заложено в противоречията между тях, а противоречията – от една страна - в опита на жената да създаде красива, уютна и удобна ограничена среда за спокоен живот, и от друга страна - в стремежа на мъжа към освобождаване от ограниченията и застоя.
 
Та, да продължим с модела на Ограничената Вечност.  Поради по - различните условия, при които се намира Тя, от условията на Абсолюта, този модел се формира по различен, творчески начин – Абсолютът /Творецът/ се стреми към обновление в състояние на абсолютна свобода, а Ограничената Вечност /СЪтворецът/ – в състояние на ограничение. /От тук нататък ще наричам тази Ограничена енергия –Отец, Баща/ в религията го наричат БОГ/, а Ограничаващата – Майка. Тези наименования не са случайно подбрани по род, тъй като в модела на Абсолюта женският принцип остана отвън, а мъжкият -  вътре./

И така, верен на принципа на съответствията, СЪтворецът, Отец,   СЪтворява свой модел. И той, по примера на Абсолюта /Твореца/, използва ограничаващата същност на женския принцип, снижава вибрациите си и сътворява в себе си няколко /едни казват  7, други – 10, трети – 12/ ограничителни зони, концентрични сфероидни повърхнини, разположени една в друга. След това излъчва частици от себе си  /в религията се наричат ДУШИ / и ги изпраща в своите дълбини с единствената задача – да стигнат до зоната на най – голямото отдалечаване от Него, да преодолеят преградите в двете посоки и да се завърнат обратно, обогатени с придобития от тях опит. Това е един мощен Космически процес, който е основоположник на принципа на ритъма, /навътре – навън, вдишване – издишване, нагоре – надолу, напред – назад/, от което следва, че след като движението на тези частици /души/ е обусловено от космически принцип, не е възможно една частица да бъде запратена в дълбините на познанието и да не се завърне при Твореца си. Само че, едни се връщат по – рано, други по – късно, едни с опит, други – провалени на някой изпит - отиват на поправителна сесия. Скъсаните – обратно в дълбините, а отличниците се сливат с Твореца и го обогатяват.”



arh

  • Гост
Re: ТВОРЕНИЕ, СЪТВОРЕНИЕ И ПРЕСЪТВОРЕНИЕ НА ЖИВОТА
« Отговор #2 -: Декември 03, 2006, 17:15:28 pm »
ТРЕТА ПУБЛИКАЦИЯ


Здравейте!
А сега малко за зараждането на числата:

“Който успя да си създаде виртуален и логически образ на това, което разказах до тук, може би усети, че оградената част от Абсолюта продължава да е вечна, но вече не е безкрайна, или се появява измерението “пространство”, което се характеризира с материално начало и край, дава възможност за определяне на посоки, на количества, на разстояния……Това са някои от най – характерните качества на Ограничената Вечност, която се означава с числото НУЛА. Графично се изразява като кръг без обособен център.

Със зараждането на мисълта, идеята за творене на собствен енергиен модел за самоусъвършенстване, Абсолютът всъщност създава най – важното за Космическия живот творение, идентифициращо се с числото ЕДНО. То характеризира великото начало, поривът към обновлението, към промяна, към свобода, великата първична идея, спомената в “Евангелие от Йоан” / “В началото бе Словото…”/, поради което това число е носител на положителна, мъжка енергия, със знак ( + ). Може да се срещне графично изразено като окръжност с точка в средата, или с ментален център,  който осмисля съществуването на тази окръжност. Кръгът, лишен от център, е или празен съд, без съдържание, готов за пълнене, или пълен съд, готов за раздаване, но и в двата случая, ако не се предприеме движение на енергията идва застоят.
 
След това започва създаването на второто деяние – системата от ограничения, състояща се от практически реализирани ограничителни зони, /концентрични сферични повърхнини/, съставени от уплътнена енергия, разположени една в друга. Поради препятсвения, материален и ограничителен характер на тези зони, те са носители на отрицателна, женска енергия, със знак ( - ), а като втори елемент от творението се явяват характеристиката на първичното число ДВЕ. Графично се изразява като система от концентрични окръжности.

След като вече е създаден поривът към обновление, идеята на Абсолюта /Твореца/ за освобождаване от Ограничаващата Вечност чрез самоусъвършенстване ( 1 ) и вътрешните препятствия ( 2 ), чието преодоляване ще направи Ограниченото по – силно от Ограничителя, СЪТворецът излъчва частици от себе си, носители на основните характерности на числото ЕДНО, /в религията ги наричат Души, а СЪТвореца – Бог Отец/ и ги посвещава в тяхната мисия – да влязат дълбоко в Неговата същност, преодолявайки в посоката на отделяне всичките зони на ограничение, да запазят своята Абсолютна /Божествена/ чистота и да се завърнат , /преодолявайки отново, в обратна посока, ограничителните зони/, обогатени с нови знания и опит, който да влее нови сили на СЪТвореца, за да успее Той в решителната битка за освобождаване от Оградата. Това творение на частици, излъчени от самия Него, е същността на числото ТРИ. То характеризира плода, раждането, детето, завършеният първи етап от проявата на ЕДНО и ДВЕ. Този първи етап е етапът на СЪЗДАВАНЕ НА УСЛОВИЯТА. Числото ТРИ осмисля по – нататъшното съществуване на ЕДНО и ДВЕ, а и на целия модел.”

 
А сега, преди да изляза от темата, искам да ви помоля да споделите нещо за писаното до тук – интересува ли ви тази материя, затруднявате ли се от нещо, и без да си мислите, че ще се засегна, желаете ли да продължавам нататък.

Приятно четене и – чакам мненията ви с предварителна благодарност.
 

arh

  • Гост
Re: Творение, Сътворение и Пресътворение на Живота
« Отговор #3 -: Декември 15, 2006, 21:44:43 pm »
Привет на всички, издържали до тук и които все още проявяват интерес към тази тема. Може някой да не е съгласен с теорията за единството на произхода на нещата, но предполагам, че съгласните са повече и че броят им ще расте, независимо дали са в този форум, или не – познавам хора, които дори нямат претенциите да са образовани и интелигентни, но са проумяли тази истина и тя ги крепи в трудните мигове от живота им. Те са осъзнали с помощта на жизнения си опит съществуването, взаимодействието и единството на Принципите, които разгледахме в началото, и които са в основата на всичко, и затова за тях да си “принципен човек” има специфично значение, но то е най – точно, защото в него се съдържа тайната на Космоса, Творението и Сътворението.
Та да продължа с произхода на нашия живот и численото му обозначаване:


ЧЕТВЪРТА ПУБЛИКАЦИЯ

“И така, числото НУЛА се изобразява с празен кръг /без съдържание/, числото ЕДНО – с кръг с точка  /със съдържание/, числото ДВЕ – система от концентрични окръжности, а ТРИ - ?
Условията, характерни за проявлението на числото ТРИ се създават от равновесието, което е нужно за съществуването и осмисля бъдещото действие на модела: ЕДНО – идеята, ДВЕ – условията, средата, в която се реализира идеята, ТРИ – онова нещо, което ще реализира идеята в средата, или, учениците, които ще влязат в Школата, за да се върнат в един хубав ден обновени, по - мъдри и по – опитни, от колкото в деня на отправянето си в бездната на тъмната неизвестност. Тук е интересно да се отбележи, че макар числото ДВЕ да е носител на същността на единицата / кръг изпълнен със съдържание/, то самото не е в равновесие, поради липсата на третия елемент, който да осмисли появата на идеята (1) и съществуването на условията (2) / ами помислете си, как може идеята за топъл хляб да се релизира само с наличието на необходимите продукти, ако го няма хлебаря, който да омеси и опече хляба ?/. И веднага след създаването на Онова Нещо, на плеядата частици от Сътвореца /Бога/, Безсмъртни, Вечни, но крайни, ограничени в мисията си Ученици /Души/, моделът придобива завършен вид и понеже неговите съставки са създадени в идеални условия, в момента на стартиране на програмата те са в абсолютно енергийно равновесие, което се изразява и изобразява с равностранен триъгълник, вписан в окръжност /сфера/. Затова понеже ЕДНО символизира искането /ум - мисъл/, ДВЕ – моженето /сърце - чувства/, а ТРИ – правенето /воля - постъпки/, народната мъдрост казва, че само искане и можене не са достатъчни, а трябва и правене, за да има резултат , за който ще стане дума по - късно. И така, ако образно си представим, че този равностранен триъгълник е едно хвърчило, то ще си остане като музеен експонат, ако не се появи вятър, който да го понесе из небесата. Този именно вятър, този импулс, който вдъхва живот на модела, е четвъртият елемент, известен с наименованията Импулс, Стремеж, Дух Божи, и се обозначава с числото ЧЕТИРИ. Ако трите точки на триъгълника са минимално необходимото и достатъчно количество точки, за да се обозначи равнина, то четвъртата точка е първата възможна точка, достатъчна, за да се извисим в пространството. Това е първата в първичното познание точка, която дава дълбочина, която открива за модела третото измерение, пространството. Тази импулсна, действена енергия, която е двигателя на плана на Сътвореца, е силата, която навива спиралата, силата, която спуска Душите в недрата на Космическата неизвестност, от Началото към края. Това е известното от древните писания “дихание на дракона”, “издишката и вдишката Божия”, а напоследък официалната наука коментира явленията “разширяване и свиване на вселената”…..И /малко ще наруша хронологията/ понеже ЧЕТИРИ символизира отделянето, издишването, падението, то се явява по същество едната посока в проявата на един Свещен импулс и е брат – близнак на ОСЕМ, което определя  завръщането от края в Началото,  вдишването, възхода, развиването на спиралата. Близнак по произход, но коренно противоположен по посока и съдържание.”

За сега – толкова. Приятна почивка.



 

stiver

  • Гост
Re: Творение, Сътворение и Пресътворение на Живота
« Отговор #4 -: Декември 16, 2006, 17:11:25 pm »
Привет на всички, издържали до тук и които все още проявяват интерес към тази тема. Може някой да не е съгласен с теорията за единството на произхода на нещата, но предполагам, че съгласните са повече и че броят им ще расте, независимо дали са в този форум, или не – познавам хора, които дори нямат претенциите да са образовани и интелигентни, но са проумяли тази истина и тя ги крепи в трудните мигове от живота им. Те са осъзнали с помощта на жизнения си опит съществуването, взаимодействието и единството на Принципите, които разгледахме в началото, и които са в основата на всичко, и затова за тях да си “принципен човек” има специфично значение, но то е най – точно, защото в него се съдържа тайната на Космоса, Творението и Сътворението.

Аз май съм склонна да се съглася до някъде с отделни моменти от една такава хипотеза. Всъщност, спомням си че си спечелих доста жестоки нападки в един друг форум, когато споменах, че вселената вероятно има някаква форма на скицофрения (раздвояване и размножаване на личността), което е много груба и некрасива вариация на твоята теория за създаването на затворените системи на вселенско съзнание. Това, което ме притеснява в твоята хипотеза е, че ти изтъкваш като причина за появата на на затворените системи (яйчените черупки) първоначалният стремеж на Абсолюта  за самоусъвършенстване. Струва ми се, че за да има такъв стремеж трябва да има и обект за сравнение, какъвто Абсолютът, според твоя модел, няма. Моята идея навремето беше, че началният импулс идва от абсолютната самота на Абсолюта. Сега ми се струва, че по-скоро самооосъзнаването за съществуване на Абсолюта води до поляризация на стремежите за съществуване или за самоунищожение. Малко навява на екзистенциализъм, но признавам си, че напоследък не съм мислила много сериозно по въпроса.
« Последна редакция: Декември 16, 2006, 17:12:38 pm от stiver »

arh

  • Гост
Re: Творение, Сътворение и Пресътворение на Живота
« Отговор #5 -: Декември 17, 2006, 05:22:50 am »
Аз май съм склонна да се съглася до някъде с отделни моменти от една такава хипотеза. Всъщност, спомням си че си спечелих доста жестоки нападки в един друг форум, когато споменах, че вселената вероятно има някаква форма на скицофрения (раздвояване и размножаване на личността), което е много груба и некрасива вариация на твоята теория за създаването на затворените системи на вселенско съзнание. Това, което ме притеснява в твоята хипотеза е, че ти изтъкваш като причина за появата на на затворените системи (яйчените черупки) първоначалният стремеж на Абсолюта  за самоусъвършенстване. Струва ми се, че за да има такъв стремеж трябва да има и обект за сравнение, какъвто Абсолютът, според твоя модел, няма. Моята идея навремето беше, че началният импулс идва от абсолютната самота на Абсолюта. Сега ми се струва, че по-скоро самооосъзнаването за съществуване на Абсолюта води до поляризация на стремежите за съществуване или за самоунищожение. Малко навява на екзистенциализъм, но признавам си, че напоследък не съм мислила много сериозно по въпроса.

За да поясня тази част от твоите съмнения, ще си позволя да припомня началото на първата публикация, в която се опитвам да сторя невъзможното - да опиша Вечното и Безкрайното, което, тъй като е невъзможно, все ще страда от някакво несъвършенство и земен наивизъм. За мен основният градивен материал на тази хипотеза са Космическите принципи, които със своето взаимно - свързано проявление движат "Вечния и безкраен двигател":

“Всичко е Разумна Енергия – Абсолютна, Безкрайна, Вечна и Единна – без възраст, без пол, без полярност, съвършена, с вечно вибриращ Стремеж към самоусъвършенстване. За тази Абсолютна и Безкрайна Вечност, която за по-кратко ще наричам занапред Абсолют, не съществува състоянието “застой”, понеже застоят е енергийно състояние, което подтиска високите вибрации и е носител на смърт и разложение /както бързите реки и потоци не образуват блата, развъдници на множество насекоми, влечуги и земноводни, голяма част от които в митологията са слуги на мрака и разрухата/. И за да не допусне застой в своята еволюция, Абсолютът, тласкан от Първичния Стремеж, се стреми към по - високо ниво на съвършенство, и понеже няма с кого да се съизмери, застава срещу себе си, сам си създава препятствия и след като се самопобеди, се самообогатява. /В подобно състояние е шахматистът, който играе сам срещу себе си/. Това е проява на Принципа на причината и следствието, един от седемте принципа, които са в основата на Всичко. Причината /Стремежът към самоусъвършенстване/, поражда следствието /Идеята за препятствието, което Абсолютът си сътворява/......"

Пак казвам, че отварянето на тази тема за мен не е налагане на теория, а споделяне на хипотеза, която съм приел, и която, бродейки из този форум и проучвайки интересите на съфорумците, предположих, че ще е подходяща за популяризиране. Тази хипотеза е формирала моята лична космогония, а нейното наличие пък мотивира съществуването ми като човек на тази земя и ме прави по - отговорен към всичко около мен и към самия себе си.
И в подкрепа на това ви предлагам само за сведение, разбиранията ми за необходимостта от своя собствена космогония, озаглавени:

МОЯТА КОСМОГОНИЯ,
или,
ЗА ЕДИННОТО НАЧАЛО, ТВОРЕНИЕТО И СЪТВОРЕНИЕТО


Всеки човек си има свой път в живота. Всяка група хора се проявява в характерни за нея условия. Всички хора живеят при еднакво действащи космически закони. Животът е един театър, в който всеки играе своята си роля в една обща постановка, а след края на представлението сваля сценичния костюм и се прибира там, от където е дошъл. И ако театралният състав е играл в хармония, има поздравления и благодарности, но ако се е проявил в дисхармония, има критика и наказания. Директорът на трупата може и да не открие източника на дисхармония, може даже и да те обвини, но не той е в случая мярката за справедливост, а това, как ще те посрещне баща ти - ако се прибереш вкъщи и намериш вратата заключена, прав е директора, а ако завариш отворено и баща ти те прегърне, значи добре си си изиграл ролята. И както всеки има своя роля, свое място в живота, хубаво е всеки да има и своя космогония, свое собствено разбиране за устройството и смисъла на света, вселената и космоса, и да си обяснява живота в тях с действието /индивидуално и съчетано/ на определени принципи и закони. Тогава ще е изпълнен със самочувствие в общуването, защото ще има вътрешна обосновка за своите действия. И не трябва да се смущаваме от това, че космогониите се различават, защото всеки човек представлява една индивидуалност и има свой собствен ъгъл на възприемане и взаимодействие със споменатите вече всеобщи принципи и закони. И за да сме си полезни в това странно наглед космическо проявление - живота, не трябва да се делим, защото имаме различия, а да общуваме, защото имаме сходства. Точно тези сходства определят и групите, в които оределени от съдбата хора могат да творят в хармония, а различията ще са основата за изграждане на груповия организъм – всеки ще си изпълнява своята жизнено необходима за общността роля. Модел и пример за това е човешкото тяло, сътворено от различни части, създадени да работят в хармония. Всяка дисхармония води до болестно състояние на човешкия организъм. Затова трябва осъзнато да приемем своята изначална индивидуалност и сами да се харесаме като нейни носители. Тази индивидуалност представлява известно енергийно проявление на натрупан опит, изявата на който се изразява в придобиването на определени способности, умения и таланти,  които пък са потребни при сглобяването на някой точно определен колективен организъм – семеен, трудов, културен, религиозен….И за да сме пълноценни служители на своята избрана за момента общност, трябва да сме дълбоко вътрешно мотивирани в своите мисли, чувства и постъпки.
 Това може да ни даде само собствената космогония.
А ако в момента сме във фаза на усамотяване, това не трябва да ни дава основание да се смятаме за непълноценни и да се травмираме психически, защото всеки порив за изолация от активния семеен, трудов, културен, религиозен и т.н. живот е един достоен и величествен вътрешен процес на равносметка и трансформация, и е вратата към пренасочване на индивидуалната реализация, както след ситостта идва глада, който се удовлетворява с вкусно приготвена чиста храна, както след бодростта идва умората, която изчезва след здравословния сън…Но както за да се събудим бодри, сънят трябва да е здравословен, така и равносметката трябва да е положена върху една стабилна, обоснована и убедителна собствена космогония, която да изпълва с вдъхновение нашите следващи мисли, чувства и постъпки.
И много е важно да не натрапваме на никого своя мироглед, а само ако бъде проявен интерес към него, тогава да го споделим. Ако има интерес, ще дойдат въпросите, а ако има разбиране  и сходство, ще дойде общуването…Така именно, по метода на вътрешното убеждение, който има за основа свободата и доверието, могат да се формират малки и по – големи относително трайни хармонични групи, които да са в състояние да реализират някакъв пълноценен продукт, като резултат от сходството между космогоничните индивидуалности и единението на техните  различия. Казвам “относително трайни”, защото всеки е свободен да пренасочи своите интереси там, където реши, че ще е по – пълноценен, а и нека не забравяме, че всичко на този свят, което изглежда вечно и безкрайно, е плод на великата илюзия. Другият метод – основан на външното убеждение, или на принудата – също може да формира резултат, но в мига, в който принудата изчезне и дойде свободата, общността се разпада. Реализацията на тези два метода може да се обясни и така: ако приемем, че физически проявеният човек има извън видимото си тяло и една енергийна, изключително сложно устроена характеристика, то ако на това енергийно ниво, по естествен път, се установи сходство между група Души, привличането на материалните им проявления ще последва непринудено, но ако се създаде физическо обединяване без да е налице енергийно сходство, този резултат е обречен да остане в спомените.

Всеки Слънчев лъч си има собствена космогония.
Единни в различието, различни в единството.
Няма Слънце с един лъч.
 
« Последна редакция: Декември 17, 2006, 05:36:45 am от arh »

arh

  • Гост
Re: Творение, Сътворение и Пресътворение на Живота
« Отговор #6 -: Януари 04, 2007, 13:44:58 pm »
ПЕТА ПУБЛИКАЦИЯ

Здравейте отново и – напред към великата петица.
Но преди това, ще ви разкажа още малко за ДВОЙКАТА. За числото ДВЕ казах, че е число на ограниченията, които Сътворецът създава по пътя (4), към недрата на Космоса на ТРОЙКАТА /Душите/ към постигане на новото ниво на съвършенство. Тези ограничения са n-броя концентрични сферични пространства, представляващи все по – сгъстяващи се Енергийни форми, така устроени, че всяка по – външна, поради това, че е с по – рядка структура, се съдържа в следващите по - гъсти, или казано по друг начин, едновременно съдържа всички останали и ги прониква. Най – важният ограничителен слой, обаче е онзи, който огражда, отделя частицата от Сътвореца, която в религиите наричат Душа, и който я създава като самостоятелна, индивидуална форма на Неговото присъствие, която е подготвена вече за хилядолетния си път към откриване и овладяване тайните на дълбокия Космос. Тази частица, Душата, която е единствената в Сътворческия план, способна да трупа опит и познание, образно може да си я представим като топче за тенис на маса, което потъва в Космоса /и най – малката неделима частица, известна на официалната наука, има обвивка и съдържание/. Това е единственият ФАКТОР в Плана – всичко друго са УСЛОВИЯ за неговото падение и въздигане. Та, заначи, ДВОЙКАТА се оказва твърде сложно число, с широк спектър на проявление. По – нататък често ще става дума за проявите на числото (2) и за неговата еднопосочна задача – да ограничава, да затруднява, да затваря, да обезкуражава. Всички пречки и ограничения са негово дело.
Нека сега да проследим какво се случва с частиците Души по импулса на ЧЕТВОРКАТА
Вече беше казано, че Душата, в началото на своето обособяване като такава, има една обвивка, да я наречем – ТЯЛО. Това тяло, което за нея е първо, не може да е друго, освен дадено от самия Сътворец, Отец, или Бог, но както и да се нарече Създателят на модела, това тяло е дадено от Него за защита на Частицата /Душата/ и за опазване на информацията.  Поради изключителната здравина на обвивката, тя може да бъде разрушена или само от Него, или от съдържанието, което е натрупало такъв опит и сили, че само да се справи с ограничението, както пилето – с черупката на яйцето. Това тяло е устроено от най – висшата материална форма на енергийно проявление и затова е известно като Божествено.
И така, Душите, или Синовете Божи, или Единните Братя, служителите на ТРОЙКАТА, поемат по пътя на отделяне от Сътвореца, или по пътя на ЧЕТВОРКАТА. Следва преминаване през първата ограничителна сфера. В процеса на навлизане в нея, аналогично на обвиването си с първото защитно тяло, Душата бива обгърната с балонообразна енергийна обвивка, която вече се явява нейното второ тяло. Това второ тяло на Душата дава началото на проявлението Човек – ПЪРВИЧНИЯ ЧОВЕК. След това преминава през втората обвивка, като се сдобива с трето тяло, през третата е обгърната с четвърто, през четвъртата – с пето…. /тук ще направя само смислов паралел с необходимостта от две точки за първото измерение, от три точки за второто измерение, от четири – за третото и т.н./. И така, до обличането на Душата във всичките и енергийни ограничителни обвивки, или ТЕЛА, които тук ще приемем, че са десет. Резултатът от завършения път на Душата, на ФАКТОРА в плана, приключил с обличането на последното най – грубо и най – уязвимо на въздействията на УСЛОВИЯТА тяло, е носител на проявата на числото ПЕТ (5) и в този разказ можем да го наречем ПЪРВИЧЕН ЗЕМЕН ЧОВЕК. Другото значение, което се дава на резултата от този процес е снемането на всички Върховни Космически принципи,  закони и форми на тяхната проява, в “дъното” на Космоса в един материален модел, наречен МИКРОКОСМОС. Затова, ако срещнете някъде паралел между ПЪРВИЧЕН ЗЕМЕН ЧОВЕК и МИКРОКОСМОС, не се учудвайте, защото наистина човекът е създаден ПО БОЖИ ОБРАЗ И ПОДОБИЕ, както се казва в Библията.
 

 
И така, стигнахме до МАКРОКОСМОСА, числово представляван от ШЕСТИЦАТА. Това е числото на ясното осъзнаване на единството между структурата на Човека и структурата на Космоса и взаимната връзка между тях.
Тук отново се проявява действието на принципът на съответствията, съгласно чието проявление, в случая, принципите на Твореца са идентични, съответстващи на принципите на Творението, което, проявявайки се като Сътворец, създава модел със структура идентична, съответстваща на своята структура.Това е повратен момент от еволюцията на онази върховна частица, наречена Душа, който отваря широко вратите на СЕДМИЦАТА, символизираща осъзнаването на Божествения произход на Душата. В седмицата Душата бива озарена от идеята да се отдаде изцяло в служба на Духа Божи, или да се отдаде на порива да се отправи в обратната посока на четворката, другата посока на Импулса, Стремежа, Духа Божи – пътя към Първоизточника, към дома, към Бога. Това е посоката на ОСМИЦАТА. Ако си спомняте, когато писах за четворката, като числов знак в математическото представяне на Импулса отбелязах следната взаимовръзка: “Този именно вятър, този импулс, който вдъхва живот на модела, е четвъртият елемент, известен с наименованията Импулс, Стремеж, Дух Божи, и се обозначава с числото ЧЕТИРИ.Това е първата в първичното познание точка, която дава дълбочина, която открива за модела третото измерение, пространството. Тази импулсна, действена енергия, която е двигателя на плана на Твореца, е силата, която навива и развива спиралата, силата, която спуска Душите в недрата на Космическата неизвестност, от Началото към края, и силата, която ги въздига обратно към Твореца, от края към Началото. Това е известното от древните писания “дихание на дракона”, “издишката и вдишката Божия”, а напоследък официалната наука коментира явленията “разширяване и свиване на вселената”…..И /малко ще наруша хронологията/ понеже ЧЕТИРИ символизира отделянето, издишването, падението, то се явява по същество едната посока в проявата на един Свещен импулс и е брат – близнак на ОСЕМ, което определя  завръщането,  вдишването, възхода. Близнак по произход, но коренно противоположен по посока и съдържание.” Дойде моментът, в който трябва да дадем заслуженото и на брата – близнак, който достойно може да бъде наречен, както четворката, Импулс, Стремеж, Дух Божи, но с обратна посока, с обратен знак, символизиращ вдишката Божия, събирането на реколтата, сезонът есен. Тук ще спомена, че четворката е числото на пролетта, на раждането, на покълването, на долитането на прелетните птици, на цъфтежа, на детството, на обучението, на любовта…, петицата, шетицата и седмицата са числата на лятото, на младостта, на прилагане на наученото, на усилената работа, начало на събиране на резултатите от положения труд, на сблъсъка между твърдата и трудно моделируема материя и жегата на изпепеляващата любов, на оценяването на краткия отдих под сянката на някое дърво, символ на дългия отдих, който ни очаква у Дома под Бащиното крило, осмицата е есента, сезонът на възрастните, приключване със събирането на резултатите, а девятката, единицата, двойката и тройката определят зимата, сезонът на старостта, на мъдростта, на тихата вътрешна равносметка и на поставяне основите на ново начало, а именно: девятката - на равносметката, със своите награди и наказания и на подбора на годните за нов инволюционно – еволюционен цикъл; единицата - нова проява на  великото начало, нов порив към обновлението, към реализиране на великата първична идея, приемане на удостоените от девятката; двойката – новите условия, новите изисквания, регламента на новия цикъл; тройката – запознаване на удостоените от девятката с плана на единицата и с регламентите на двойката, изчакване на четворката.

Тук ще се опитам графично да изобразя числата от едно до десет в тяхната сезонова характеристика, споделена по – горе, като за яснота ги обозначавам със следните цветове:
 


Пролет – зелено
Лято - оранжево
Есен – червено
Зима - синьо

Нулата е символ на Единното Начало, което създава и ръководи процеса, и  преценява колко цикъла на завъртане на колелото на живота са нужни, за да се достигне до желания от Него резултат от всяка Душа, а 10, 20 30…..са Началата на всяко Негово ново проявление, които се появяват веднага след Великата Равносметка – девятката за всеки цикъл.

....…….………28………….……..........29……………………….
....…….…....18…..............19…………….....
....……………..8………...9...........
…….……………..… 0……...…10……....20……....30........
17…….7………………..1..........11….….21

16…….6………………..2..........12……..22

15…….5………………..3…..….…13….…..23

....……………...4.....…...14....……24


Навярно сте забелязали спираловидния вид на тази закономерност, което никак не е случайно, даже не е съвпадение, а е кодът на фракталните форми, структури и пространства, за който ще споделя някои мисли по - нататък.

За сега – толкова. Благодаря за отделеното време и ще се радвам, ако съм допринесъл с нещо положително към разсъжденията на всички съмишленици, с които правим опити да навлезем в необятното пространство на нетрадиционните знания.

До скоро!


« Последна редакция: Януари 04, 2007, 13:47:34 pm от arh »

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27