125 години масонско движение в България ще отбележат с поредица мероприятия до края на 2004 г. посветените в тайните на Свободното зидарство български масони. На 20 септември Министерството на транспорта и съобщенията ще валидира юбилейна пощенска марка. Същия ден (понеделник) от 19 ч. в зала "България" ще се състои тържествен концерт. Ще прозвучат творби на класици, вдъхновени от масонската тематика (ще слушат Вагнер и Моцарт - хахахаха). Вечерта Великият майстор на Великата ложа на България ще даде официален прием. На 15 и 16 октомври във Варна ще се проведе международна теоретична конференция на тема "Масонството в страните с нова демокрация".
До края на юбилейната година българските масони ще инсталират свои Ложи в Търговище, Силистра, Смолян, Разград и Ловеч. С тях броят на популярните още от древността организации на Свободните зидари у нас, които работят в единния съюз на Великата ложа на България, ще достигне 30 автономни Ложи. Функционирането на организирани масонски общности в България е доказан исторически факт със 125-годишна история. Разбира се, от нея трябва да се извади периодът от 1940 до 1990 г., когато поради спецификата на държавното управление у нас е било невъзможно, дори опасно свободното изповядване и практикуване на ценностите на т. нар. Свободно зидарство (
). Няма диктаторски режим по света, който да допуска сдружаването на свободни хора в масонски Ложи. Подобно на Римокатолическата църква през средновековието, така и през ХХ в. хитлеризмът и комунизмът категорично отхвърлят възможността хората да се обединяват от следните основополагащи принципи на поведение:
- Мисли честно, казвай истината и действай разумно.
- Учи се да дириш и упражняваш любовта, истината и труда; съдействай на ония, които се борят против предразсъдъка и невежеството.
- Работи неуморно за напредъка на човечеството.
- Абстрахирай се от различията и външните белези в живота на хората.
- Изповядвай братска любов, която е крайъгълен камък в човешките отношения.
(Ъхъ. Ноу комент бро...
)
Като прибавим и това, че за членство в една Ложа не се вземат под внимание расовата принадлежност, вероизповеданието, политическата пристрастност, имущественият ценз и общественият статус на кандидата, става ясно защо масонството винаги е трън в очите на самообявилите се за земни наместници на Твореца (хаха, да не знаете ли, че масоните са истински наместници на "Твореца". Разбрахте ме
).
Масонството в България има своето неотразимо присъствие. Защо високопоставен турски военачалник отменя заповед за опожаряване на обсаден български град? Защо княз Батенберг инкогнито пътува с файтон от София до Русчук? Защо председателят на Народното събрание Захари Стоянов тръгва за последното си пътуване към Париж и какво намират в куфара му? Кой освободи пленниците от Междусъюзническата война? Кой написа първия проект за Обществото на народите? Кой забави достатъчно дълго фашисткия Закон за защита на нацията, за да могат да бъдат спасени българските евреи? Как се е получило така, че елитът на българската държава до края на Втората световна война има пряко отношение към Свободното зидарство? Отговорите на тези въпроси неминуемо кореспондират с ролята, която е играло, играе и ще продължава да играе масонството в българската история (милите те, какво щяхме да правим без тях? Може би... щяхме да се развиваме?). След падането на Берлинската стена масонското движение е възстановено във всички страни от бившия Източен блок, включително и в България. То е задължителен, характеризиращ белег на демокрацията. Отношението към него е израз на споделянето на принципите на хуманизма, толерантността и правата на всеки човек (агрярярярахахаха!). Необходимо е обаче още дълго време, за да бъдат преодолени насажданите с десетилетия от комунистическата пропаганда негативни внушения към този тип сдружения с идеална цел. Всъщност посттоталитарният период, в който се намира обществото ни, логично предполага днешното разбиране на същността на масонството в целия спектър от "Осанна!" до "Разпни го!". За медиите продължава да е по-важен въпросът кой е масон и дали има далавера в това, отколкото какво всъщност е масонството. Не са изключение и случаи, в които масонството се използва за преследването на политически амбиции и реализирането на икономически интереси. Спекулациите с масонството са естествен процес за етапа, в който се намира недоразвитото ни гражданско общество. Още сме твърде далеч от една Америка например, където в самото начало на създаване на държавата САЩ масонството е институционализирано като училище за граждани (казахте ли си - хахаха).
Към днешна дата у нас се практикуват почти всички разновидности от широкия спектър на различните видове масонски ритуали. Повече от хиляда години Свободното зидарство се е разклонявало в една многообразна система на практики с различни дози езотеризъм, етични принципи, демографски особености, филантропичност и просветителство. Абсолютно погрешно е мисленето, че масонството е едно, еднакво и единствено. Напротив, неговата универсалност се състои именно в неговото необхватно многообразие. Универсалността в случая е, че всички видове масонски общности са обединени около изповядването на гореизброените принципи. Към тях трябва да се прибави и абсолютно задължителното условие, че в една масонска Ложа независимо от нейния вид абсолютно са недопустими споровете на религиозна и политическа основа (ами какви спорове, като те си имат бог и си го почитат
Носителят на "Светлина"
). Юбилейната 125-годишнина на масонското движение в България е празник на всички видове масонски структури в страната, а не само на някоя отделна Велика ложа или Орден. Несъстоятелни са публично повдиганите в последно време въпроси относно разединеното ни българско масонство. Движението на Свободните зидари не е нито политическа партия, нито масова обществена организация, че въпросът за неговата полярност и многообразие да е от фундаментално значение. Няма държава по света, където да съществува само една масонска структура и да се практикува само един вид масонство. Дори в глобален аспект братството на Ордена на Свободните зидари е разделено на английско, континентално, американско и далекоизточно. Темата за разделението не е масонска тема. Самата философия на свободнозидарската доктрина изключва този въпрос. Събирането на разпръснатото познание и неговото използване в човешките взаимоотношения, а не събирането на хората в една-единствена организация, е основната цел на една масонска общност.
В този смисъл тази 125-годишнина може да бъде определена като юбилей на принципите на братството, толерантността и стремежът за човешко съвършенство по българските земи.Все така братя! Ние сме с вас! Кой би бил против такова дело!!! Само луд човек 
