Ще си поговорим за един текст, който достигна до мен под наименованието “Матрицата V”. Да се абстрахираме от проблемните за американския писател-читател расови, полови и прочея дискриминации и да започнем темата с един пример. Значи, аз ви пиша в момента от профила на flyDragon, който най-вероятно не е регистриран със същото име и същото съдържание в други сайтове. Но, също така, по всяка вероятност, аз притежавам регистрации и в други сайтове, където името ми е друго, съдържанието на моя профил е друго, поведението ми е друго. Когато обаче всичките мои регистрации в internet се съберат и погледнат наведнъж, зад тях се разкрива присъствието на една цялостна (надяваме се:P) личност, със свое единно намерение; независимо от това , че различните сайтове на моето участие са може би съвсем различни и интересите, които ме водят в тях, са съвсем различни.
Сега да се върнем на текста на “Матрицата V”. Там е разгъната една много интересна идея, според която ние (разбирай конкретните тела, в които има самосъзнание и които наричаме с някакви имена, ЕГН-та и прочея идентификации), сме само проекции на едно по-висше същество, което е астрално (или по-високо) и, което, обединява няколко такива телесни проекции на своето намерение едновременно. Всеки от вас е чувал истории за духовни братя, за силно привличащи се и прилягащи си личности, за някаква невидима, но непреодолима свързаност. Авторът на “Матрицата V” твърди, че всеки един човек е просто инкарнация, превъплъщение на това метафизическо същество, което се превъплъщава едновременно в лицето на още няколко човека. Според Автора (за него не се знае нищо, може би от желание за популярност, но според твърденията това е единственото ни наименование за “него”,) онова възвишено същество, което се въплъщава в наше лице, притежава няколко стотин такива превъплъщения – животи в различни епохи, тела и статус с най-разнообразни опитности; четири-пет от тези въплъщения са Главни превъплъщения на съществото, чиито черти се оказват събирателна от най-важните му изяви до този момент. Главните превъплъщения, на свой ред се превръщат в събирателен образ за едно Окончателно въплъщение, което е “последното прераждане” в триизмерния свят и след този “съвършен живот”, изразяващ цялата същност и красота на висшето същество, то се счита завършено и поема “нататък” в своето еволюционно развитие – далеч след триизмерното равнище.
Важна идея на Автора е проведеното разграничение между начинаещи, средни и напреднали инкарнации. Според него начинаещите се отличават по това, че за тях главен регулатор на жизнената дейност се оказват жизнените функции, удоволствието, защитата на своята неприкосновеност. При средните инкарнации към тези черти се добавят и все по-влиятелни започват да бъдат духовните, идеалистически пориви. Те обаче остават в рамките на патриотизма, религиозната деноминация, схематичните и формално зададени духовни начала. При напредналите инкарнации този схематизъм се преодолява, а инкарнацията дръзва да надникне отвъд булото на неопределеността; това е изява на максимална свобода, която земната стандартизирана система предпазливо нарича чудатост, вятърничавост, лудост. И, някъде сред проявите на тези напреднали въплъщения, се отварят няколкото канали за Главни инкарнации, които, както казахме, са основното градиво за Окончателната, завършваща проява на подготвящия се да отпътува висш Аз. Ако трябва да се вгледаме в окултната същност на Главните и Окончателни инкарнации на нашето висше същество, разликата между тях е в това, че първите се подготвят, подозират за истината над тази реалност, докато вторите дръзват и прекрачват прага; натискат червения бутон и окончателно скъсват завесите от невиждания до този момент олтар пред лицето на човека. Този мисловен инструмент ни дава сериозна способност да си представим кой от заобикалящите ни хора на какво ниво е. Авторът обаче предупреждава, че не е необходимо да се опитвате да определите собствената си инкарнация като Окончателна, Висша или Начинаеща, защото на пребиваващата в триизмерно тяло проекция по принцип такава информация не е дадена; по-важното за нас е да си представим, че нашето паспортирано от държавата и обществото телесно “аз” може да се окаже просто един user-account в илюзията на триизмерната реалност, която се разиграва от едни по-висши същества.
Друго важно предупреждение на Автора е да не се поддаваме на измами, при които се твърди, че някой може да се свърже с нашия висш Аз и да ни каже какво този висш Аз говори; такава връзка, твърди Авторът, може да се получи единствено лично от неговата проекция и то по вътрешен, интуитивен път – никой посредник или апаратура не може да служи за това по начина, по който това се осъществява от вградената в нас “сребърна нишка”, свързваща ни с високата ни същност. При подобни манипулации за осъществен контакт, казва ни Авторът, осъществяваният контакт или е напълно измамен (тоест, посредникът ни лъже, като сам измисля какво да ни каже, че идва от собствения ни висш Аз), или е още по-напълно измамен – в смисъл, че и посредникът е заблуден, като бъде обладан от неудовлетворени духове на ниско-астрално ниво, които искат да се позабавляват с нашето объркване. Така че, в типичен далекоизточен стил – никой не може да се свърже с истинския ти Аз, освен ти самият; също както никой не може да влезе (надяваме се!) в account-а на flyDragon и да ви пише вместо мен. Висшите Аз-ове, твърди Авторът, също комуникират, но това се осъществява на едно по-високо астрално ниво по между им, където самите те пребивават и това няма отношение с триизмерния свят, който би опитал да ги посети, освен разбира се за стотиците “сребърни нишки”, които излизат като пипала от всеки висш аз и се устремяват надолу, към нашата реалност, за да се свържат със своите отделни превъплъщения.
Авторът споменава, че Окончателното превъплъщение на висшия Аз се свързва пряко със своя висш Аз. Това не е необходимо да стане още в началото на живота и понякога Окончателната инкарнация се налага да чака десетки и десетки години, докато достигне до преклонната възраст на своето тяло; друг път се случва още в най-ранното детство и съпътства триизмерния живот с едно постоянно чудодейно присъствие. Независимо от всичко обаче, явното или неявно присъствие на висшия Аз ръководи цялото съществуване на flyDragon, както и това на коя да е “инкарнация” и, както определя какви postове и кога да ги пуска, така също решава кога и при какви условия тази “инкарнация” да приключи своя земен път.
Интересна идея на Автора е тази, според която отделните превъплъщения на човека се осъществяват ЕДНОВРЕМЕННО за висшия Аз, независимо от линейната последователност, която ние виждаме тук през епохите на видимия свят. Както съвременната физика най-после осъзнава, в едно по-висше пространство времето няма триизмерния линейно-последователен характер; то е дифузно, подобно на едновременното състояние между точка и безкрайна сфера, излъчвано навсякъде и всмуквано навътре. И така, от тази реалност висшият Аз изпраща няколко стотици едновременни “сребърни нишки” към видимия земен свят, за да навлязат те в различните му епохи, да се свържат с различните народи и да станат посейници на душата в различни тела; няколко от тези ще се окажат Главни, а една инкарнация – и Окончателна за този висш Аз, който, когато завърши изследването на триизмерната реалност, ще доведе до едновременната “смърт” на своите инкарнирали се единици, техният опит ще се влее в Главните, от там – в Окончателната и с нейната смърт-възнесение висшият Аз, почувствал се пълен и завършен, ще отлети към следващите свои метафизични приключения.
Съществува още един интересен паралел в текста, който ни дава ценна информация относно рептилианския модел на развитие. Както знаем, рептилиите са гущеровидни същества, основали много развити откъм технологично отношение цивилизации, които обаче, са пропуснали да се усъвършенстват в емоционално-нравствен план. Защо се получава това? Авторът ни разказва за една разлика в инкарнационния модел, който висшите Аз-ове на тези същества са избрали. Те предпочитат така нареченото последователно въплъщаване, при което инкарнираната проекция запазва съзнателната си връзка със своя висш Аз – това е характерно за областите от Андромеда или Орион, последната от които традиционно се сочи за родина на рептилианските раси. Техните веществени цивилизации са еднотипови, съществата им са приблизително еднакви като наклонности и степен на развитие, което обуславя така нареченото “кошерно съзнание” при тях. За разлика от рептилиите, хората на Земята са почти единственият вид, приемащ едновременен инкарнационен модел и произтичащата от това загуба на осъзната връзка с висшия Аз. Индивидите в човешкия триизмерен свят са разнообразни, защото инкарнациите им са едновременни – на по-високи и на по-ниски нива, паралелно с Главните си и Окончателни “гениални” свои представители. Потапянето напълно в триизмерната матрица поставя човешките инкарнации пред сериозни изпитания, които предизвикват максимална, бурна опитност и израстване, несравнимо по своя мащаб с това на последователните инкарнации при гущеровидните същества. Рептилианските висши Аз-ове се страхуват да загубят своето самосъзнание в един временен експеримент и поради това предпочитат да се инкарнират постепенно, последователно в отделните си телесни същества. За тях е характерно дори съзнателното, технологично клониране на следващо тяло, в което духът им да се превъплъти веднага след смъртта на старото тяло и по този начин те си осигуряват едно осъзнато, непрекъснато пребиваване във видимия свят. Това обаче предизвиква циклите на сигурността и същественото забавяне на еволюционното им развитие. За тях днес е недостъпно равнището, на което се намират човешките висши Аз-ове, а местата, към които нашите Аз-ове има да се устремят след преминаването и на Окончателното им превъплъщение, са напълно немислими от тяхна гледна точка. Поради тяхната ниска степен на развитост, основана върху страх и стремеж за оцеляване на настоящото его, като свой идеал те представят изграждането на безсмъртно физическо тяло, което да бъде основа за тяхното постоянно пребиваване в триизмеримостта. Ето защо всичките идеи за вкопчване в научните надежди за удължаване на физическия живот и дори – за клониране на безсмъртни тела, или изграждането на киборги, където да се съдържа съзнанието на човека за неопределено дълъг срок, не са нищо друго според Автора, освен стремежи на рептилиански настроените среди у нас да откъснат човека от едновременната инкарнационна система и да го направят затворник във видимия веществен свят; подобни стремежи разкриват и манипулациите със секуларизирането на света, изграждането на атеистични модели и вкопчването на човешкия интерес в напълно веществени, икономически зони за активност. Този застой може да се превъзмогне в едно решително впускане към неизвестното, което проповядват всички окултни зони на религиозната мистерия или на underground-освобождението от социалната и лумпенизираща дресировка на “порядъчния гражданин”.
И така, темата е за вашите окултни представи относно онова, което стои "зад", "в" или "отвъд" материалната обвивка на човека и за неговото движение нататък.
Тема: METAPHYSICA (Прочетена 28524 пъти)
Октомври 30, 2006, 11:42:40 am