Първата глава на своята книга И. В. Хелзинг посвещава на историята на възникването на масонските ложи. Тук той се придържа към възгледа, характерен за ред съвременни изследователи на масонството, които отнасят произхода на тайните общества в дълбоката древност.
Както посочва Б. Башилов (1), “…историята на ордена от самия момент на своето възникване е била покрита с гъст слой легенди.
Такива легенди има много. Според най-разпространената от всички, възникването на франкмасонството води началото си от времето на Цар Соломон, който предал на архитекта Хирам управлението на и ръководството на строителните работи на храма в Ерусалим, както виждаме това в легендата за Адонирам (2).
Този мъдър архитект разделил работещите на три групи, а за да могат да общуват помежду си определил специални думи, знаци и съприкосновения. От тук, по мнението на масоните, произхожда установяването на степени в масонството и особения, символичен език на братята-масони.
Според друга легенда масонството е наследник на учените и жреците на на Халдея, Индия и Египет, които по такъв начин разпространявали своите нравствени учения, схващания и на базата на тях възпитавали своите ученици и привърженици.
Трета легенда разказва, че масонството произхожда от ордена на Тамплиерите (Храмовниците), които в течение на времето се превърнали в ерес и били разгромени от френския крал Филип IV и Папа Климент V заради “сатанизма, обругаването на християнството и алчността си (3)”
Орденът преминал в нелегалност и продължил своята дейност тайно. “Жак дьо Моле (ръководител на ордена), - разказва масонът със степен Кадош Алберт Пайк (бащата на Ку-Клук-Клан – бел. ред.), - и неговите другари загинали на кладата, но още преди да бъде изпълнена присъдата, ръководителите на обречения орден приели, че по-сетнешното развитие трябва да е окултно, скрито, тайно и да приеме названието шотландско масонство (4).
Хелзинг в своето изследване пише, че “Свободните Зидари са една от най-старите организации от днес съществуващите. Папирусните свитъци, които били намерени през 1888 г., при разкопките на либийската пустиня,
описват секретни срещи на членовете на такива организации още през 2000 г. пр.н.е. Тези строителни организации, които вече били взели участие в съграждането на Храма на Соломон, изпълнявали функции наподобяващи днешните профсъюзи, но едновременно с това те и съблюдавали мистичните традиции. Като цел на своето движение зидарите определяли преминаването през етапите на духовното усъвършенстване, в състояние на почтителен страх спрямо Божеството. Този свой Бог те наричали "Велик Архитект на Вселената".
Други потвърждения на посочения факт се съдържат в египетската “Книга на Мъртвите”, където Бог Тот вече се назовава с термин, съответстващ на съвременното понятие гросмайстор. Гросмайстор – това е обичаен титул на върховен лидер. Духовните знания на Свободните Зидари се изразявали чрез символи, алегории и ритуали, които служели едновременно и за средства за комуникация. (Този таен език съдържат, например, символите на масонското ръкостискане, пирамидата, пентаграма, влагането в гербовете на числата 3, 7, 13, и 33, емблемите и съвременните фирмени знаци и имена. /Пример – едно доларовата банкнота на САЩ, емблемата на “America On-line” и мн. др. – бел. ред./).
Най-важен символ за много организации, включително Свободните Зидари, е престилката. Престилката в началото крайно обикновена и лишена от каквито и да е украшения, е била заменена около 2200 г. пр.н.е. от
ЖРЕЦИТЕ НА МЕЛХИСИДЕК с бяла овча кожа, в този вид я виждаме и в днешния момент. В Древен Египет боговете, които в съответствие със старинните предания летели на “божествени ладии” (НЛО), били представяни в храмовите рисунки препасани с престилки. Точно така продължава – по-късно, свещениците вече носели престилки като знак за преданост към “летящите богове” и като символ на своята власт над народа в ролята им на земни наместници на боговете (виж книгата на Робер Жан Виктор – “Бог и боговете са били хора” – бел. ред.). Вече около 3400 г. пр.н.е. престилки носели “БРАТСТВОТО НА ЗМИЯТА” (евреите бележат себе си, като “символичната змия” – бел. ред.), като и те така показвали своята подчиненост пред боговете, които се спускали от небето на "летящи колесници“. Дали изчезналата употреба на престилката е известна на отделните низши членове на днес съществуващите ложи е твърде съмнително (5).
През четиринадесето столетие ние за първи път се срещаме с висши посветени от “БРАТСТВОТО НА ЗМИЯТА” (хехехехе
) и тяхното знание. Те станаха известни под латинското наименование “ИЛЮМИНАТИ” в цял свят и особено в Германия (6) (Главно заради техния идеолог Адам Вайсхаупт. Известен в САЩ под името Адам Вайшоп).
Уилям Купър твърди:
“Едно от най-старите тайни общества е
Братството на Змията, наричано също
Братстово на Дракона (защо ли?
), съществува и под много други имена. “Братството на Змията” вижда смисъла на своето съществуване в съхраняването на “тайните на поколенията” и
признаването на Луцифер като единен и единствен Бог. Даже и да не вярвате в Бога, в Луцифер или Сатаната, вие сте длъжни да разберете, че съществуват огромно количество хора, които вярват в тях. Аз не вярвам в расизма, но милиони хора вярват и тяхната вяра и действия, основани на тази вяра, засягат и мен. Ясно е, че религията винаги е играла важна роля в определянето на действията на посочените по-горе общества.”
Сгради за култовете и жертвоприношенията съществували и в древните градове. Това били по своята същност храмове, издигнати в чест на много богове. Тези сгради често се превръщали в места за срещи на философи и мистици, които, както се смятало, прониквали в тайните на природата. Тези хора често се обединявали в отделни философски или религиозни школи. Най-значимото от тези школи е Братството на Змията или Дракона, но по-известно като Мистерии. Змията и Дракона са символи на мъдростта. Баща на мъдростта е Луцифер, именуван така също и Носещ Светлината (това название може да бъде разбрано по-лесно,
ако се има предвид, че при евреите понятията за “добро” и “зло” са обърнати– бел. ред.). Предмет на поклонение в Мистериите бил Озирис, другото име на Луцифер. Озирис се е наричала звездата, която според поверията на древните, паднала на земята. Буквалното значение на името Луцифер е “носител на светлината” или “утринна звезда”. След като Озирис бил прогонен от небето, древните гледали на Слънцето като на изображение на Озирис или, още по-точно, на Луцифер. Озирис се е представял като слънце (Алберт Пайк).
“Колко си изкусителен ти, паднал от небето, о, Луцифер…” (7) (Исая, 14-2)
“…твърдят, че след падането на Луцифер от Небесата, той донесъл със себе си силата на мисълта като подарък на човечеството.” (Фред Хитчинс)
Символизмът и окултното изкуствоПовечето от великите умове, независимо от това кога са живели, са били посветени в обществото на Мистериите чрез ритуали, някой от които се отличавали с изключително голяма жестокост. Някой от най-прославените просветени били извести като Озирис, Сабазиус, Сибеле и Илеузис. Платон бил един от просветените и той описва някой от тайнствата в своите ръкописи. Посвещаването на Платон се заключвало в тридневното му погребение във Великата Пирамида, по време на което той умрял (символично), възродил се и бил посветен в тайни, които бил длъжен да пази.
Три са ранните, тайни общества, които можем да отнесем към съвременните им потомци – това са култовете Рашани, Митрас и тяхната опозиция – Строителите. Те именно имат много общо със съвременните свободни зидари и други групи на Илюминатите. Например, общото при Братствата е символичното прераждане в друг живот чрез преминаване на вратата на смъртта по време на посвещението; обръщането на “Лъва” и “Хватката на лъвската лапа” във висша степен на Масонската йерархия; трите йерархични степени при тях, както и при древните Масони, към които едва после са се добавяли други степени; допускането до членство само на мъже; “всевиждащото око”…
Особено интересно в наши дни е Афганското общество (
на илюминатите на Рошания, където членуват само избрани масони. Обществото се обръща към мистичния курт и търси своите корени в древната история, в Дома на мъдростта в Кайро.
Главните догмати на този култ били: отмяната на частната собственост, отстраняване на религията; отмяна на държавата; (все натрапените ни “ценности” на демокрацията и евроинтергацията, не смятате ли? – бел.ред.) вярата в това, че просвещението идва от Висше Същества, което избира съвършените хора за организиране и управление на света; вярата в план за преобразуването на социалната система на света чрез контролиране от страна на държавата; вярата в това, че при достигане на четвърта степен, посветените могат да контактуват с неизвестни наблюдатели, надарени със знанията на вековете.
Членовете на Рошиния назовават себе си “членове на Ордена”. Посветените дават клетва, която ги освобождава от всички задължения (и клетви), освен верността към Ордена и тя звучи така: “…Аз отдавам себе си на вечната наука и непоколебимата вярност и подчинение на Ордена… Хората, които не попадат под нашия таен знак са нашата законна плячка.” Клетвата е останала практически същата и до наши дни. Тайния знак – да прокараш знак по челото навътре; обратния знак – да хванеш ухото с палци, като се поддържа с лакътя на свободната ръка. Звучи познато, нали? Орденът, това е орденът на Търсенето. Култът проповядвал, че не съществуват нито рай, нито ад, само духовно състояние, което съвършено се отличава от живота, който ние познаваме. Духът може да продължава да бъде силен на земята чрез членовете на Ордена, но само ако духът е принадлежал на член на Ордена до своята смърт. Следователно членовете на Ордена усилват своята власт, която те приемат от духовете на умрелите си членове.
Рошиния залавяла пътешествениците, посвещавала ги и ги изпращала да издирват и просвещават нови членове на Ордена. Някой считат, че “Убийците” са били филиал на Рошания.
Филиали на Рошания, или на “Просветното малцинство”, или на Илюминатите, са съществували и съществуват навсякъде. Едно от техните правила гласяло да не се използва едно и също наименование и никога да не се споменава думата “Илюминати”. Правилото действа и днес (9).
Както посочва Хелзинг: Едно от най-значителните разклонения на Илюминатите в Германия е представеното от мистичните РОЗЕНКРОЙЦЕРИ, който дължат своето съществуване на император КАРЛ ВЕЛИКИ от началото на IX век. Първата официална ложа била основана през 1100 г. сл.н.е. във Вормс. Розенкройцерите притежавали смелостта да твърдят, че на тях са известни сведения за (неземния) произход на човечеството и че са познавали египетското тайно учение. Тяхната работа после била свързана с мистичната символика и алхимията. Връзката между Розенкройцерите и Илюминатите била (и все още е – бел.ред) много тясна, което имало като следствие подем на тайните степени на инициация, често водещи към прием в ордена на Илюминатите на розенкройцери. Причината за това, че Розенкройцерите така трудно се поддават на изследвания се състои в тoва, че всяка голяма секция на братството работела над подготовката за Откровение в рамките на 108 години, след което през следващите 108 години оставала в състояние на бездействие. Тези фази на смяна създавали впечатлението, че Ордена от време на време напълно изчезва, което пък от своя страна облекчавало работата на неговите братя.
Много автори назовават за година на възникването на ордена на розенкройцерите 1614, защото тогава в един хесенски ръкопис се обявявало тяхното съществуване и се призовавало за присъединяване към тях. Към това време, всъщност, отново наченала фазата “външни действия на открито”.
В ръкописа се призовавали хората да различават предателството на фалшивите учители – такива като Папата, Аристотел и Гален (популярен античен лечител). А също в него се разказвала историята на фиктивната личност на “Кристиан Розенкройц”, комуто напълно неоснователно се приписвало основаването на ордена (виж тази статия!!!). Именно той днес погрешно се обявява за истински основоположник. Системата за смяна на 108 годишните цикли достигнала своята цел!
