Относно личността на Иисус Христос има най-различни версии. Но в основата си се разделят на две:
а) Той е придобил мигновените си познания чрез мигновение просветление, дадено му от Бог.
6) като гениално предопределено дете, Той е доразвил възможностите си чрез упорита-работа върху себе си. Възприемам за по достоверна Втората.
Бивайки надарено, трудолюбиво и ученолюбиво дете, след 14 годишната си .възраст е задълбочил знанията си в Египет и Хималайски Тибет. Много от неговите паранормални способности: левитация, телекинеза, ясновидство, екстрасензорно лечение ни навеждат на мисълта за знания и способности получени в Тибет.
Отделна личност може да има една до две от тези способности. Но не и всичките и то развити до максималност.
Завръщайки се около 30 годишен в родното си място, Иисус е надраснал със знанията си и възможностите си, тогавашните юдейски духовници и интелигенция. Чистите юдеи са консерватори в религията и мирогледа си. Затова, едва ли някой от племето юдеи е дръзвал да пътешествува чак до далечните Хималаи. В същото време, северната част на Израел е населена с твърде много различни племена и народи. Едни от тях са Хунорите, носители на древна култура и чиято прародина е в Хималаите. Въпроса за принадлежността на Христос към хунорите е разгледан достатъчно подробно от Йордан Вълчев в книгата си "Две изречения на Исус Христос".
В същото списание и брой , Весела Младенова Иванова, в статията си "Древната институция и древнобългарското наследство", впечатление прави думата ЕДЗУ Авторката правилно отбелязва, че посочената дума означава "Спасител" и вероятно в староеврейския език е изговаряна, като "ЙЕШУА". Това може да се приеме, като трето потвърждение, че Христос е ХУНОР, освен посочените от Йордан Вълчев.
Между многобройните различни племена, населяващи северен Израел е съществувала вражда, достигаща понякога да кръвопролития о Една от задачите на ЕДЗО е било да се сведе до минимум тази вражда. Това намира благоприятни условия в самите народи, които са търсели духовно противопоставяне на юдаизма. Първоначалното Християнство, формулирано от ЕДЗО и доразвито от неговите ученици е било близо до желанията на всеки поробен от Римляните народ. Но тъй като духовната власт в Палестина е принадлежала на юдеите, оформящото се ново разбиране за Бог е влязло в противоречие с юдаизма. жертва на този конфликт става самия Христос.
С едно отклонение, можем само да споменем, че след шест века, създаденото от Мохамед ново религиозно учение, също е в конфликт с опитите на юдаизма да се наложи всред арабите.
За гърците под римско господство. Християнството става оръжие за духовна свобода от наложеното им римско многобожество, сходно с многобожествеността на древните Елини о Самият Италийски полуостров, особено Рим е гъмжал от различни нации потомци на пленници и роби. Затова Християското учение намира и тук благоприятна почва.
Първоначалното Християнство на Хунорите навлиза в страната ни с тяхното непрекъсващо преселение в Югоизточна България -Странджанско-Сакарската област. Така че, ако говорим откога българите са Християни - то е от самото му създаване.
От средата на Втори век от н.е. обединените българи от Памирския и Манджурския клон са създали "стара България" от Урал до Полша и от Кавказ до Подмосковието. Кубрат и неговите предшественици са имали за основна религия ТАНГРАНИЗМА.
Споменаването от Христо Маджаров за възприемане на Християнството от Кубрат и Аспарух е дипломатически ход спрямо Римската империя в интерес на по-нататъшни добри взаимносъседски отношения. Населението на "стара България" си е оставало вярно на Тангранизма.
В по-късните векове, населението на Дунавска България има само 15 процента славяни и още по-малко остатъци от траки. Наложеното със сила Християнство от княз Борис Първи върху българите е гръковидоизменено и е било в негова лична изгода -"Бой се от Бога, почитай царя". Гърците, първоначално използуват Християнството за духовното си освобождение от Рим, а след официалното му признаване от император Константин за духовно заробване на похристиянчваните народи. Притежавайки огромен духовен потенциал от многобройни свещенослужители, те заробват духовното пространство на българите, благодарение на Преславската царска династия.
Конфликта. между ранното ЮГОИЗТОЧНО християнство и късното Преславско Християнство е неизбежен. Първото е било носител на истинското учение на Христос. Именно в противовес на Преславското Християнство се заражда Богомилското учение и то точно х Югоизточна България.
С насилственото Преславско похристиянчване, в българската икономика прониква сложното Византийско законодателство и данъчната система. За поддържането на новосъздаваната голяма по численост управляваща и духовна олигархия са необходими средства, набирани чрез данъци от населението. Това е втората причина за Богомилството - ограбването на населението. Доверието в царската администрация и държавните служители е разклатено. Затова България става лесна плячка за Византийските домогвания, улеснено от "петата колона" - гръцките духовници в България и отслабената от данъци икономика. Замяната на първоначалния десет процентов общ данък върху производството с много по-висок общ процент от най-различни данъци, би трябвало да се посочва. като една от причините за падането на България под Османско владичество, защото първоначалния данък изискван от Султана е бил по-нисък от Византийският.
По време на Османското господство, гръцкото духовенство е държало Духовната власт х Империята, премахвайки самостоятелността на църквите на останалите поробени християнски народи.
В книгата си Димитри Кицакис ,,Османската империя" изяснява причините за успешното османско нашествие в Балканския полуостров - възстановяване на Византийската империя под върховното предводителство на Султана и духовното подчинение на Християнските нации на Цариградската Вселенска патриаршия о Сделка между Константинополската духовна олигархия и Османския султанат.
Самото Християнство НЕ Е ПРИЧИНА за бедите на Дунавска България, имайки в предвид ранното Христово учение.
Вината трябва да се търси в Преславското династично въвеждане на видоизмененото "погърчено" християнство. За съжаление, то и днес властвува в българската църква. Разгледайте църковното календарче и вижте колко светии и великомъченици са от гръцки произход. Значението на Христос се обезличава от наличието на толкова тачени служители на религията.
ТАНГРАНИЗМА.
Като учение е твърде далече от религиите. Това е учение за Вселената. Може би затова българите са най-големите атеисти. Християнското учение е за човека и взаимоотношенията между хората. Като степен стои по-ниско от учението за Тангра. Християнското учение е за Съзнанието, докато Тангранизма е Космическото знание и подсъзнание.
Завършвам с повторното твърдение, че не истинското първоначално Християнство е виновно за Българската трагичност, а по-късното видоизменено Константинополско Християнство, насилствено въведено в България от Преславската династия в края на Девети век.
