хм, може да звучи като пълна глупост, но какво лошо има в шизофренията? повечето хора, които са ми казвали, че се осъзнават като няколко съжителстващи личности /които между другото ми се струва че са най-малко 40% от всички хора/, не смятат това за проблем. Ясно, че е съвсем различно от 'неконтролируемото поведение', но честно казано, харесва ми да не знам как ще се чувствам утре и какво ще мисля по някои въпроси. Мисля, че е малко рано да си поставям диагноза, но е възможно да вървя натам:)
Дъвиан, това, за което пишеш, ми е познато, но не намирам състоянието за болезнено - в смисъл, няма нищо лошо да искаш да споделиш своето виждане за света като нещо прекрасно, скрито зад завесата на студенината, но е важно достатъчно рано да осъзнаеш, че:
1. това, което виждаш ти, не всички въобще могат да осъзнаят и видят - просто нямат достатъчна подготовка, нагласа, и начин на мислене
2. до известна степен това е илюзия, т.е. не само всичко е прекрасно, но и абсолютно всичко има тъмна страна или възможност за поява на такава, така че се запазва баланса според законите на диалектиката, и трябва да се гледа на света не едностранчиво, а във всички аспекти на реалността и фантазията, и тяхното отношение към нашето всекидневие
3. всъщност, ако погледнеш на света открито, без всякакви догми и предвзетости, и без да се стараеш да отделиш 'черното' от 'бялото', виждаш, че и без да го променяш и изопачаваш, той е прекрасен. Просто има баланс, никога нищо няма да е перфектно, но и никога няма да превърнем света в ад. Работят законите на Кармата, а те поддържат равновесието, и са значително по-силни от тези на физиката, психологията, и религията. Може би затова ми хареса идеята да напиша black mind под юзър нейма си. Всичко е двойствено, като всяка страна има нюанси. Въпроса е откъде гледаш.