КАДУЦЕЯТ
Символът на медицината е известен и като
кадуцей, жезъл на Меркурий или на Хермес. Меркурий е бил вестоносецът на боговете, който е последничил между Небето и Земята, между по-висшите същества и човека, както и между различните области на живота. Той се явява символ на свързването и предаването. Затова имаме един “пра-лечебен принцип”, който внася хармония в липсите на организма. Още в древни времена Меркурий е бил и богът на търговците, защото тяхната задача е била именно преносът на неща от една област на изобилието в друга с тяхното отсъствие. В един по-висш смисъл това е една лечебна дейност и затова Меркурий е бил същевременно и Бог на лечителите.
Кадуцеят е един от най-старите символи. Той е изобразен върху купата на краля Гудеа, владял древния Лагаш около 2600 година пр.Хр. Представлява пръчка с увити около нея змии в противоположни посоки. На върха има сферично разширение (топка). Под него има разперени крила. Елена Блаватска казва, че първоначалния символ е бил на змия с три глави, но след това бил изменен в жезъл с две змии около него. Жезълът символизира
Ашватха или Бодхи Друма, Дървото на живота, което израства и възхожда подобно нова Манвантара (космически цикъл) из двете крила на Лебеда
Хамса (или Калаханса, Птица във и извън времето и пространството). Двете преплетени змии символизират Духа и Материята, Вечната Същност и Илюзията, и техните опашки се съединяват на земята, която е проявената Вселена, в една, което символизира великата илюзия на този свят. Преплетените змии образуват числото 8, вихрово завити в спирала, което от своя страна показва връзката между двата свята – материалния и духовния, преходът от Непроявеното към Проявеното, както и безконечната смяна на Маха Манвантара и Маха Пралая, Денят и Нощта на Брама, вселенските цикли, сменящи се през определен брой години. В Кабалата осмият сефирот е Ход и символизира връзката между доброто и злото, като често се свързва с Меркурий. Френския учен Курт дьо Гебелин (1719-1784) тълкува извитите змии като протичащо време, а жезъла като небесен екватор. Змиите са съответно мъжкото и женското начало, които са и Слънцето, Юг и Луната, Север. Опашките символизират времето, което тези небесни светила изминават за една година, както и отдалечавате на деня от нощта в техния кръговрат. В алхимията двете змии се разглеждат като живак и сяра. По-нови изследвания свързват кадуцея с българската новогодишна сурвачка.
Източници:1.
Елена Блаватска - Тайната Доктрина, т. 1
2.
Ото Волф - Антропософски ориентираната медицина и нейните лечебни средства
3.
Езотеричен речник4.
Интернет