Твоят приятел има същите мисли както мен, а и предполагам още много други. Разликата е, че явно е по-интелигентен (визирам написването на есе, което аз така и не се научих да пиша) и е осъзнал някой истини отдавна. Аз започнах да се замислям за някой неща едва преди около година. Като се има предвид, че съм на 19 значи съм закъснял с 5-6 години да се сетя "за какво става на въпрос"
Сега живея на място, в което не искам, уча това, което не ме интересува и най-лошото губя си времето с неща, които смятам не само за безсмислени, но и вредни (и все пак продължавам)
Хубаво е от време на време да прочетеш нещо което да те извади от "матрицата" на всекидневния измислен живот.
Не мисли така приятел, аз съм на 20. Преди 2 години и аз се замислих за някои неща. Не живеех където искам, не учех каквото искам, нямах цел, правех вредни неща,въпреки че ги осъзнавах. Живеех заради самото живеене. Но нещата се променят. НЕ СЪЩЕСТВУВА ДУМАТА КЪСНО! Разбрах като теб какво искам 1 година преди да стана на 19 (както теб). Захванах се и го постигнах, поне от части, защото все още се боря да постигна мечтата си. Но този път зная че се боря за себе си. А не защото ми казват, че трябва да се боря за нещо защото е хубаво!
И какво ставаа сега? Живея не където искам, имам пак сумати от старите проблеми на главата, но постепенно се опитвам да ги разрешавам един по един, а не бягам от тях както преди. Най-щастлив ме прави това, че уча това, което искам и се опитвам да спирам постепенно вредните навици.
Не забравяй че винаги можеш да кажеш стига! И да се завъртиш на 180 градуса. Винаги ще има хора, които да те подкрепят и винаги ще имаш сили, стига да искаш това, за което се бориш.
