Адвентисти от седмия ден (съботяни)
Измежду разглежданите досега, тази организация е единствената с вековна традиция в българските земи. Хората до такава степен са свикнали с нея, че понякога с право я посочват като традиционно за страната изповедание, независимо че го споделя само малка част от народа ни. Членовете й се обиждат от думата секта, но доколкото именно от нея са произлезли някои от разглежданите тук култове, ще се наложи да й обърнем специално внимание.
Началото й е положено в Америка от един фермер баптист на име Уилям Милър. Въз основа на изчисления, основаващи се на собствена логика, той пресметнал, че Христос ще се върне отново в 1843 г., откъдето идва и името на движението - Адвентус (завръщане). В последствие изчисленията били "коригирани" за Великден 1844 г. Започнал да проповядва приблизително от 1839 г., до уречената година Милър набрал, според някои източници около 50000 последователи. В уреченият ден мнозина от тях продали имуществото си, изоставили работата си и се накачили по хълмовете в очакване на събитието. За щастие, краят на света не настъпил, което предизвикало печал сред последователите и подигравките на скептиците. Много хора останали верни на Милър, изповядвайки, че или е допусната грешка, или че Христос наистина се явил, но не в плът и кръв и че вече проучва кой е достоен за вечния живот както от живите, така и от мъртвите. По-късно идеите на Милър (починал в 1849 г.) били доразвити от Елен Уайт, която някои с право считат за истинският създател на адвентизма. Пророчицата, (починала в 1915 г.), написала много книги (според критиците й - кн. "Бялата лъжа" част от тях били плагиатствани) и разработила стройна система, като все пак запазила акцента върху стриктното спазване на библейските предписания и Откровението на Йоан Богослов. На теория свещената книга на организацията е Библията, но се набляга главно на Откровението, разбирано твърде буквално.
Сред теологичните различия между нея и останалите течения можем да посочим становището й, че поемайки нашите грехове, Иисус ще ги прехвърли върху Сатаната, превръщайки го по този начин в козела на очищението, както и тезата й, че Адът не е място на мъки, а е просто краят на душата на грешника. Задгробният живот не започва веднага след смъртта - мъртвите очакват завръщането на Иисус, който според тях вече е създал свое царство на небето и от там проучва кой е праведен и кой грешен. Според адвентистите, той ще унищожи грешниците, създавайки хилядолетното царство на правдата, а след изтичането на този срок грешниците ще бъдат възкресени за последния съд (огнената смърт) и заедно със Сатаната ще бъдат унищожени завинаги (втора смърт). За страничните наблюдатели обаче най-характерното в теологията й, ще остане спазването на шабат - съботния празник, което противоречало на тогавашната практика. В този ден на последователите било забранено извършването на каквато и да било работа. Заедно с това адвентистите проповядват висока нравственост, в т. ч. отричане на алкохола, тютюнопушенето и дори кафето.
Сред възгледите им влиза и кръщаването на човек едва в зрялата му възраст и по собствена воля (познато от баптистите).
В България съботяни се появяват през 1891 г. Това са германски изселници от Крим. В 1896 г. била създадена и първата община в Русе. Новото учение обаче не става популярно у нас, най-вече поради традиционно силното влияние на православието. През Първата световна война у нас идват още немски мисионери. След преврата в 1934 г. организациите им са забранени, но след 1944 г. дейността им се засилва. През 1989 г. по техни думи последователите им са над 3000 души с 34 молитвени дома и 40 проповедници. На 7 ноември 1990 г. са регистрирани в Дирекцията по изповеданията. Понастоящем има регистрирани 70 местни поделения и около 30 по-малки групи, обхващащи около 7000 вярващи, в т. ч. около 200 адвентисти-реформатори. Любопитното е, че това протестантско движение е много популярно сред циганското население! Справедливостта налага да отбележим също, че понастоящем Адвентистката църква преживява кризисно време и че в нея се очертава разцепление. Началото е положено още през Първата световна война с противопоставянето на пацифистки настроените вярващи срещу официалното ръководство. Можем да говорим дори вече за две ясно оформени течения - привърженици на Елена Вайт, която почитат като пророчица, и на реформаторско движение, клонящо към евангелизма. Израз на последното е и вече споменатата книга на Уолтър Рий - "Бялата лъжа". Като основно средство за набиране на последователи остава активният прозелитизъм.
Николай Ангелов - "Ловът на души. Книга за сектите"
