Морски чудовища
Разказват се митове и легенди за огромни морски същества, които обикновено са били свързвани с огромна по размери змия. Вярата в съществуването на такива същества, които обитават дълбините на океаните са широко разпространени в античния свят. В "Старият завет" като едни от най-древните битки са описани битките между Бог и морско чудовище наречено Левитан. Левитан най-често е оприличаван като драконо-подобно същество, името му впоследствие е било използвано, за да обозначи морско чудовище - морски дракон. Записи за тези битки се срещат също в античния среден изток. Стари записи описват битка между бог Мардук и дракон с много глави - Тиамат. Съществуват описани битки между Бога на водата и дракон, наречен Илюянкас. В Сирия също има записи за битка между бог Баал и чудовище, наречено, забележете Левитан. Историята за битката между Мардук и Тиамат се счита за основа на християнската легенда за Свети Георги и дракона.
Въпреки че истории за морски чудовища продължават да се разказват през вековете, до момента не е било заловено или убито нито едно от тях, което би доказало на практика съществуването им. Голям брой автентични истории за гигантски морски същества са били обяснени като неправилно разпознаване на животни, които вече са добре известни и описани от учените. Например голям брой морски свини, плуващи една зад друга и изплуващи през определени интервали от време, за да си поемат въздух, лесно могът да бъдат сбъркани с голямо драконообразно същество. Големите морски животни, които вече са познати на науката, като морските лъвове и др. също са разумно обяснение на голям брой истории за морски чудовища.
Гигантските сепии са в основата на много от тези истории. Някои от тези сепии достигат на дължина 15 метра, а може би в морските дълбини се крият и по-големи. За тях се смята, че обитават зони, където историите за морски чудовища са най-много - Скандинавия, Дания, Британските острови и източните брегове на Северна Америка. Една от тези сепии, плуваща на повърхността на водта, разперила две от огромните си пипала, лесно би била сбъркана за морско чудовище в миналото, дори и днес.
Истоиите за наблюдавани чудовища в сладки води също са много на брой. Една от най-популярните е за чудовището от Лох Нес - Неси. Всички те са обект на много изследвания, но до ден - днешен си остават загадка.
www.fishing-mania.comЛевиатан
Левиатан, или „извиващият се звяр", е митическо морско чудовище, чийто образ идва от Вавилон и Ханаан като персонификация на всички сили на Злото. Твърде често то е известно под името „Кракен”, но това не е правилно, защото това са две съвършено различни същества.
Името Левиатан се среща на пет места в Стария завет. Немския лингвист Вилхелм Генезиус изяснява, че думата liviah (корона, гирлянда) се свързва с окончанието an (ан) и се получава значението „този, който се извива в спирала”. По-вероятна би могла да е и етимологията liviah + tan, където tan моеже да означава и „крокодил”, и „кит”, и „дракон”, и „голяма риба”. В библейските текстове (напр. Давидовия псалм) името на морското чудовище, на „бързия змей”, е използвано алегорично като едно от наименованията на Сатана.
От описанието на Левиатан се вижда, че това чудовище има хармонични пропорции, мощен врат, огромна паст, набита с два реда зъби – остри и святкащи. Кожата му е покрита с яки плочки – щитове. Огромните му очи, червени на цвят, му позволяват да вижда в тъмната и мътна вода. Когато се покаже на повърхността, от ноздрите му излиза пара, а от устата му – огън, и водата около него закипява. Гигантският морски змей бил създаден от Бог, за да „играе с него”, и от Бог бил унищожен. Образът на Левиатан – олицетворение на неоузданите сили – често е интерпретиран в произведения на художествената литература и на другите видове изкуства.
www.scary-bg.comКракен
Легендата за Кракен има древен произход. Тя е била разпространена сред северните народи, които поради своите оскъдни и примитивни зоологически познания са наричали с крабб (Krabbe) – (морски паяк) всяка твар, имаща множество крайници. Кракен е общо название за гигантските калмари и гигантските октоподи. Тези „чудовища от дълбините” били неведнъж срещани от моряците на Севера.
Един от първите обстоятелствени опити за разяснение на загадката се появява в книгата „История на природата на Норвегия” (1752-1753) на Понтопидан. Авторът, служител на църквата, бивш епископ на Берген, посвещава цяла част от двутомния си труд именно на изследване на легендарните животни в северните морета. Започвайки с разкази за сирените и за морския змей, той преминава към описание на това, което нарекъл „безспорно най-огромното морско чудовище” :
„Наричат го Krake, Kraxe, и по-често – Krabbe. Това напълно подхожда на огръгленото, сплестнато същество, имащо множество крайници, или „клони”. Наричат го още „Ankertrold” (злодей), но очевидно никой от древните или от съвременните автори няма ясна представа за това създание. ”Нашите рибари” – пише Понтопидан – единодушно твърдят, че понякога, особено в жарките летни дни, когато излизали в открито море, се сблъсквали със силно изменение на дълбочината (35-40м ,вместо очакваните 145-180м). В такива места по правило почти напълно липсвало риба. Затова те си мислели, че под тях на дъното се намира кракен. Според тях именно това същество не позволявало да измерят нормално дълбочината. Намаляването й свидетелствало за това, че животното се повдига към повърхността. И тогава, без да губят време, рибарите прекратявали лова, хващали веслата и колкото се може по-бързо отплавали към нормалната дълбочина, където могли да се почувстват в безопасност. Спирайки, те наблюдавали как на повърхността на водата се появява огромно чудовище. То изплуввало, докато не покажело цялото си тяло, което човешкото око не можело да обхване с поглед. Гърбът му достигал до около 2км в кръг; на пръв поглед приличало на струпване на малки острови, заобиколени от някаква субстанция, плаваща и люлееща се като морски водорасли.
На повърхността се появявали възвишения, приличащи на пясъчни дюни, над които подксачали множество малки риби, докато не потънели във водата. И тогава над морската повърхност израствали, постепенно разширявайки се, много на брой блестящи шипове или рога, достигащи на височина и ширина размерите на корабна мачта. Разказва се, че ако „ръцете” на това същество обхванат и най-големия военен кораб, те биха го завлекли със себе си в бездната.
След като в продължение на няколко кратки минути чудовището се задържало на повърхността, то започвало бавно да се потапя и в този момент опасността била толкова страшна, колкото и преди – потапяйки се, животното предизвиквало такива кръговъртежи и плискане на вода, че завличало след сеже си всичко наоколо.
Доколкото това необикновено животно се отнася най-вероятно към октоподите или морските звезди, то неговите „ръце” (или „рога”) за всъщност пипала. С тяхна помощ кракен можел да се придвижва и да си набавя храна. Търсенето на храна значително се улеснявало благодарение на способността му да изпуска силна, примамваща рибите миризма. Старите, опитни рибари са знаели за още една особеност на кракен. Те наблюдавали как няколко месеца подред това чудовище не преставало да поглъща храна, преживяло и през следващите няколко месеца изхвърляло съдържанието на своя храносмилателен тракт обратно в морето. При това очистване на червата повърхността на водата се оцветявала с екскременти и изглеждала гъста и мътна. Казват, че тази „тиня” толкова се харесвала на вкус и на мирис на рибите, че те се стичали от всички страни и се събирали над кракен. И тогава той разтварял своите пипала и поглъщат дългоочакваните гости, да ги преживя, да ги преобразува в поредната порция примамка за техните роднини.
Такава е легендата за Кракен.
В средата на 19 век тази легенда оживява: френската корвета „Алектон” се сблъскала с огромен кракен. В битакта участвал целият екипаж. Стреляли в животното, хвърляли харпуни и се опитвали да го измъкнат с канджи от водата. Но харпуните и канджите не се задържали в мекото тяло. Докладът на капитана на корветата за това произшествие бил прочетен на заседание на Френската академия на науките, но веществени доказателства, които да убедят учените в съществуването на огромните чудовища, нямало.
Такива били получени през есентта на 1873 г. Двама рибари и едно момче ловили риба в един залив на Нюфаундленд. Виждали някаква огромна маса, плаваща на повърхността, те решили са отломки от кораб след корабокрушение. Един от рибарите се приближил до тази маса и ударил с канджа. Внезапно тя оживяла, надигнала се и хората установили, че са се натъкнали на Кракен. Дългите пипала на чудовището обхванали лодката. Тялото на Кракен започнало да се потапя и потеглило със себе си и лодката.момчето запазило самообладание и с томахавката отсякло ръцете на чудовището. Кракен изпуснал мастило и оцветил водата наоколо, потопил се в дълбините и изчезнал. Рибарите побързали към брега. Пипалото било предадено на местния естествоизпитател Харвей (за цели $10?!). Така за първи път в ръцете на учените попаднала част от тялото на мистичната „риба-дявол”, за съществуването на която се били водили спорове в продължение на много векове.
Днес тези огромни морски чудовища са идентифицирани от науката като огромни калмари, Architeuthis (архитеутис).
За хората които предпочитат артефактите пред морските деликатеси, Кракен е неостаряваща легенда, вълнуващо сказание, завещано ни от древните скандинавски народи и намерило своето продължение в редица произведения на литературната фантастика и кино.
www.scary-bg.comНеси - Чудовището от Лох Нес
Може би най-известното чудовище на модерните времена – Чудовището от Лох Нес, или на галено Неси. Днес то е туристическата атракция на Шотландия, но през годините около неговото име са се натрупали невероятни разкази, които оформят един хипертекст-легенда. В нея и сега продължават да се инвестират значителни финансови средства с единствената цел, да се открият доказателства за това, дали твърдението за съществуването на Неси е вярно, или не.
Родното място на Неси е езерото Лох Нес (Loch-Ness; Лох е келтска дума за езеро), откъдето произлиза и наименованието на този феномен.
То е най-голямото от трите езера, които се намират в Северна Шотландия. Водната му площ е около 23 км дълга и широка около 1 км, с дълбочина около 600 метра. Водите му са необичайно тъмни, а вълните му понякога достигат до 3 м. Лох Нес е старо около 10 хиляди години и възникването му датира от края на ледниковия период.
Най-старото свидетелство за същество, живеещо в това езеро, е от 6 век н.е. и може да се намери в ръкописа Vita Sancti Columbian – Житие на Св. Колумба, написано през 565г. от бенедиктския монах Adamnan (Адамнан). В него се разказва как Св. Колумба, след като видял мъж, убит от езерно чудовище, решил да изгони това дяволско животно от езерото със силата на молитвата. Молитвите на светия мъж били, както се оказва, недостатъчни, защото странното изчадие се появява пред очите на хората. Броят на тези, които твърдят, че са го видели, днес надвишава 11 000. Най-знаменателните обаче са няколко.
През 1880г. водолазът Дънкан Макдоналдс слязъл да огледа кораб,потънал в западния край на езерото. Минути след като достигнал останките, той подал неистови сигнали да бъде изтеглен на повърхността.
Свидетелите твърдят, че треперел от ужас и се заклел се, че видял огромно животно, полегнало на скална площадка. ”Страшен звяр-като огромна жаба”, едва успял да промълви Дънкан. Той никога повече не влязъл в езерото.
През април 1933г. г-н и г-жа Маккей пътували с автомобил покрай Лох Нес, когато г-жа Маккей забелязала раздвижване на водната повърхност. Отначало помислила,ч е това са патици. Изведнъж се появила широка бразда-нещо се движело във водата с голяма скорост. На около 400 метра от брега се надигнали две големи гърбици, които се движели в линия, при което задната изглеждала по-голяма. Маккей слезли от колата и наблюдавали „грамадното животно, което се премяташе и се гмуркаше”. После изчезнало със силен плясък.
Всички следващи устни разкази на очевидци описват Неси като животно с малка глава на дълъг врат. Едни го виждат в сив цвят, други в жълт. Забележително е, че много от тях описват V-образната бразда, страховитото разлюляване на водната повърхност и появата на няколко гърбици.
Първият свидетел, подркепил своя разказ с фотография, е Хю Грей(Huge Gray). Снимката от 12 ноември 1933г. е твърде неясна, но привлича към бреговете на езерото стотици туристи и ловци на чудовището. Техният брой расте в геометрична прогресия.
През април 1954г. се появява снимка, направена от известния лондонски гинеколог Робърт Уилсън (Robert Wilson). Тя представя нещо като глава и шия, стърчащи над водата. Около шията се виждат кръгове във водата, което означава, че животното току-що се е показало на повърхността. Снимката е известна, като т.нар. „Хирургическа снимка” и е считана за едно от най-убедителните доказателства за съществуването на Лохнеското чудовище.
Един от повярвалите в легендата за Неси е изследователят Робърт О’Конър (Robert O’Connor), който сам става част от тази легенда. През 1960г. той организира, сам финансира и ръководи една от първите истински сериозни експедиции, която интензивно дни наред се опитва да регистрира на карта движението на легендарния звяр. Почти когато се отказват, О’Конър, който предчувства сензацията, с безпогрешен инстинкт, подкарва бързо лодката след непрекъсното повтарящ се странен и силен звук, последван от плясък, и въпреки невероятната мъгла успява да види, когато тя за миг се вдига, на около 80 метра на повърхността дълъг тъмен обект, който напомня гърбиците на някакво голямо животно. Снимките,които успява да направи, се превръщат в легенда и в същото време – в опора за всички онези, които ще вярват в мита за Неси.
През същата 1960г. се появява и първият филм за Неси. Направен е от ловеца на чудовището Тим Динсдейл (Tim Dinsdale). На филмовата лената е уловен жив обект, който се движи зигзагообразно в езерото с голяма бързина. Днес филмът се използва като най-важно доказателство за съществуването на Неси.
През 1972г. безусловно американецът Робърт Райнс, един от малцината, които наистина успяват да реализират своите амбиции и екипът му, правят няколко успешни подводни снимки. На една от тях се вижда нещо като плавник на животно, а други показват като че ли цяло тяло. Екипът използвал камера, която правела по една снимка на около минута с електронна светкавица. Тя била свързана със сонар - уред, който излъчва звукови импулси и приема отразените от предмети звукови вълни. По такъв начин сонарът очертава формата на предметите на специален екран. Въпреки тази съвършена апаратура снимките са твърде мътни и неясни.
Ако чудовището съществува, в което много хора все още се съмняват, учените не са единоудушни по въпроса какво е животното от снимките.
www.scary-bg.com