ИЗМЕНЕНО СЪЗНАНИЕ
Ето част от разказа на един провалил се американски изследовател на изменените състояния на съзнанието – Рик Страсман, известен в България с книгата си “ДМТ - Молекулата на духа”. Без да навлизаме в конфликт с неговия, макар и провален, но все пак забележителен опит, ще споменем само липсата му на опит с метафизиката и прекалено био-фармакологичния подход в работата на неговия екип; макар и той сам да дава ключове за това в книгата си, като че ли не му е достигнал усет към мистицизма на нивата, в които тези изменени състояния на съзнанието понякога отвеждат. Но както и да е, това е тема на друг разговор и на много предварителни настройки. Да се върнем на обещаната част от разказа:
Тези вещества повлияват всички функции на нашата психика: възприятия, чувства, мислене, усещане за тялото и представата ни за собствения Аз. Често (но не винаги) най-силно е въздействието върху сетивните възприятия. Обектите в зрителното ни поле изглеждат по-ярки или по-тъмни, по-големи или по-малки и като че ли променят формата си или се стапят. Независимо дали сме с отворени очи, виждаме неща, които почти нямат връзка с външния свят: въртящи се, пъстри, геометрични шарки или отчетливи образи на одушевени и неодушевени обекти в различно състояние. / Звуците са по-тихи или по-гръмки, резки или приглушени. Чуваме нови ритми във вятъра. В доскоро беззвучна среда се чува пеене или механичен шум. / Кожата е по-чувствителна или безчувствена към допир. Променят се вкусът и обонянието. / Чувствата преливат или угасват. Тревожност и страх, удоволствие или безметежност - всички те се засилват или отслабват, стават необуздани или изчезват плашещо. Достъпни са крайностите на ужаса или блаженството. Възможно е едновременното преживяване на напълно противоречиви чувства. Емоционалните конфликти са по-болезнени или настъпва нова способност за изглаждането им. Или осъзнаваме по нов начин чувствата на другите хора, или те изобщо престават да ни интересуват. / Интелектуалните процеси се ускоряват или забавят. Самите мисли се проясняват или замъгляват. Или забелязваме липсата на мисли, или не успяваме да укротим потока от нови идеи. Появяват се неочаквани прозрения или пък затъваме безнадеждно в умствен коловоз. Значението и смисълът на нещата стават по-важни от самите неща. Времето се свива - докато мигнем, минали са два часа, или пък се разтегля - една минута побира нескончаемо шествие от усещания и представи. / Усещаме телата си горещи или студени, тежки или леки, крайниците сякаш растат или се смаляват. Движим се нагоре или надолу в пространството. Имаме представата, че тялото вече не съществува или че тялото и съзнанието са разделени. / Струва ни се, че в някаква степен имаме власт над своя Аз. Преживяваме влиянието на други върху нашите съзнания или тела - благодетелно или плашещо. Бъдещето е в ръцете ни или пък съдбата е предопределила всичко и няма смисъл да се борим. / Психеделичните дроги въздействат върху всяка страна от нашата психика. А именно нашето уникално съзнание ни разграничава от всички останали животински видове под нас в еволюцията и прави достъпно божественото над нас. Може би и това е една от причините психеделичните вещества да са източник на такъв страх и такова вдъхновение: те огъват и разкривяват самите опори, структурата и определящите свойства на нашата човешка идентичност. / Ето какви са психеделичните дроги.
Става дума за изследване, при което на подопитните се дава ди`метил`трипт`амин – едно от психеделичните вещества, които действат и се ползват като наркотик, и които нашият организъм е способен при определени условия да си произвежда сам. Макар да няма много ясно очертана посока на търсене в своя проект, доктор Страсман достига до типичните психеделични явления, които някои от по-смелите изследователи между нас вече са изпитали: загуба на представата за тяло, за време и пространство, за реалност (всекидневна реалност); отделяне на съзнанието от тялото, състояние като ”при умиране“ или “след смъртта”, когато съзнанието се рее над изоставеното тяло и през скоростен тунел или друг някакъв преход навлиза в алтернативни реалности; детайлно и релефно възприемане на паралелни реалности, които понякогя наподобяват нашата, но по изумителен и непредвидим начин разкриват разминаване в биосферата си, цивилизацията и културата, населяващите я видове; контакт с разумни същества, които отвличат, изнасилват и изяждат нашите пътешественици, или пък ги приветстват, лекуват и просветяват; навлизане в качествено различни полета от енергия, информация или други необясними усещания, които надхвърлят възможностите на подопитните да обясняват. По подобен начин и Страсман степенува преживяванията, които с незначителни разминавания са изживявани от десетките му подопитни с по-големи или по-малки дози от психоактивното вещество.
За нас е известно, а и авторът на “ДМТ - Молекулата на духа” прави уточнение, че такива изживявания са познати на човека от незапомнени времена, когато в присъщата си склонност към мистицизъм просветените и техните последователи са навлизали дълбоко в териториите на промененото съзнание: вълшебни чайове и наргилета, медитации и мантри, танци, катарзисни и аскетични очиствания са водели търсещите към тези неподозирани от настоящата официална цивилизация възможности. И макар в религиозните и философски учения от хилядолетия да се носи морална и функционална памет за всичките тези реалности, нашите официални изследователи като малки деца продължават да не желаят да се откажат от своята самозваност и самоистинност, за да протегнат ръка за помощ натам. В книгата на доктор Страсман четем:
За разлика от нас коренното население в много страни поддържа постоянен контакт с обитателите на невидимите селения и изобщо не се затруднява да пребивава и в двата свята. Често постига това чрез употребата на психеделични растения. / У мнозина съвременни учени съществува трайна вяра в духовното. Но същите тези учени са изпадали в дълбок конфликт между личните си вярвания и професионалните си нагласи. Понякога няма никакво съвпадение между думите и убежденията им. Трудно е да бъдеш „обективен" по въпросите на душата и духа. Случва се учените да потискат вярата си и да им се струва, че е немислимо по някакъв начин да проверят или потвърдят подсказаното им от духовната интуиция. Други омаловажават вярванията си, за да постигнат поне частична хармония между тях и интелектуалните си възгледи. Може би просто решават да не обръщат внимание на присъствието на ангели и демони в писанията на основните религии или ги разглеждат като символични образи, плод на прекалено разпаленото религиозно въображение.
Ненужната обстоятелственост в книгата, както и липсата на адекватно целеполагане в проекта са само симптоми за предстоящия грандиозен провал. Все пак чест прави признанието на доктора за всичките негови слабости и неспособността да понесе на плещите си отпора на същия този конформизъм, който приписва преди всичко на своите колеги. Логическият въпрос, с който изследователят ще излезе от клопката на собствения си проект, е следният: Дори да е така, какво от това? Какво от това, че наркотиците (или само някои видове наркотици; или някои видове духовни практики) довеждат до изменени състояния на съзнанието, които ни откриват паралелни реалности и ни дават неподозирани аспекти и информация? Какво от това, че над нас (или около нас) съществуват неизследвани нива на действителност, която по думите на всички подопитни е много по-истинска, много по-въздействаща и емоционално-интелектуално пълноценна от тъпия ни тъп град, с тъпия му тъп супермаркет (както се пее в едно весело анимационно филмче – South park)? Какво от това, ако “там” се случва нещо качествено различно, разкриващо на човека може би съвсем нова страница от неговото развитие – подобно на относителността в контекста на механичната физика?
Книгата на Рик Страсман се развива много странно. До към седемдесет процента от изложението текстът разказва за изумленията на един невежа по отношение на мистичното, който става свидетел на отварящите се пред подопитните му възможности. После настроението клюмва, сякаш счупено стръкче трева и докторът повече няма въображение какво да прави с проекта си, няма и сили да се бори с административните спънки, които е перодолявал толкова борбено до сега. Какво от това? – сякаш ученият си скубе косите заради своя проект и накрая, за да не разочарова съвсем своите читатели, ни дава интригуващата идея за един изследователски център, който да се занимава с изменените състояния на съзнанието. Като че ли в този момент, макар и по-скоро теоретично, за отчаялия се от липсата на перспективи за успех автор картите се нареждат:
Такъв център ще бъде разположен в красива природна среда, но ще разполага и с всички необходими медицински средства за спешни случаи. Прекрасни творби на изкуството биха могли да вдъхновяват участниците в проектите. Изследователите и помощниците им ще имат психотерапевтична, психеделична и духовна подготовка, но ще работят под медицински надзор. Ще се провеждат изследвания в областта на психотерапията, творческите процеси, духовността и смъртта. Ще бъде проучвано и явлението контакти със същества, както и връзката му с паралелните вселени и тъмната материя. / Освен за лечение на клинични случаи, психеделичните вещества могат да бъдат прилагани и за усъвършенстване на качествата ни в нашето нормално състояние, например творческите дарби, способностите за решаване на проблеми, духовността и така нататък. Изследователският център, който си представям, ще се заеме с това внимателно и отговорно. Тази работа в крайна сметка може да помогне на повече хора и да даде по-голям общ принос от проектите, насочени само към терапия на патологични състояния. / В такъв център ще се провеждат не само изследвания. Експериментите първо ще установят най-доброто приложение на психеделичните дроги за конкретни цели - лечебни, творчески или духовни. И както в други подобни среди, където се изпробва новаторско лечение, много хора ще се възползват от тези специализирани дейности. По време на престоя им ще има по-малко събиране на данни и по-голямо внимание към резултата. / Естествено следствие от натрупването на опит и знания ще бъде превръщането на обучението във важна дейност. Постоянно ще има възможности за квалификация на специалисти от всички области, където е възможно да се използват психеделични вещества. И накрая в изследователския център ще има пълна библиотека и база данни.
Докторът сам е отговорил на въпроса “Какво от това?”, макар като че ли в пълно подобие на своите приказващи, но бездействащи колеги, не е намерил сили да го разбере. Да повторим: Освен за лечение на клинични случаи, психеделичните вещества могат да бъдат прилагани и за усъвършенстване на качествата ни в нашето нормално състояние, например творческите дарби, способностите за решаване на проблеми, духовността. Аз съм убеден, че такива изследвания, макар и неофициално, вече отдавна се правят. Не говоря непременно за психеделични дроги – като че ли те са повече средство за изменяне на съзнанието, отколкото някаква неизменно cool цел. Но да се помисли за подобно “лечение” и “усъвършенстване” като че ли е централна задача за всяка цивилизация, мислеща за своето предстоящо. Не че сегашната цивилизация мисли за това. Но не по-малко съм убеден, че мнозина от вас мислят. И тук поставям въпроса си: Как виждате реализацията на такъв център или по-реалистично – на такава практика? Какъв смисъл можете да намерите за себе си в едно многоаспектно вглеждане към изменените състояния на съзнанието и каква мотивация намирате за себе си да съдействате на подобна идея? Питам ви сериозно – нека не си губим времето в празни приказки.
