В една доста интересна книга – “Холографската вселена” на Майкъл Толбот се говори за множество непознати на съвременната официална цивилизация свойства, които се разкриват във времето, пространството, материята и човешката душа. Едно от тези свойства е възможността да се надниква във времето напред и назад през неговата протяжност, тъй като в едно друго ниво на разбиране “Минало” и “Бъдеще” се съединяват в точката на “Сега”, в една безвремева реалност. По този начин се постигат широко познатите на всички ни “гадаения” на Бъдещето и “познавания” на Миналото от екстрасенси, гледачки, пророци.
Една друга група от “артисти на мистичното” – тази на психоаналитиците, използва същото свойство, за да връща своите пациенти чрез хипнотична регресия към тяхното минало и да отключва загнездили се там проблеми. По случайност или не, някой психоаналитик върнал твърде много назад пациента си и неочаквано той заговорил за времената от преди неговото раждане – може би така е станало ясно, че хипнозата е способна да разкрие и периоди от предишни съществувания на пациентската душа, а също и периоди между отделни живеения на Земята. За нас не са безизвестни безбройните изследвания относно заключеното в нашите спомени дълбоко минало. Може би вече от любопитство, някой психоаналитик направил още един опит: придвижил съзнанието на своя пациент до настоящето и го отпратил напред, към предстоящите събития. Навярно изненадата е била разтърсваща, когато се установило, че в тази зона също има “спомени” – относно неща, които ще се случат в бъдещето! От тогава (а и не само от тогава) един сериозен дял на нашите изследвания се занимава с бъдещето, което очаква отделната личност и човешкия вид като цяло.
В сериозните философски, етически и религиозни колебания за наличието на свободна воля и за възможността съдбата да бъде променяна, съществуват две крайни мнения и всичките междинни вариации между тях. От едната страна застават тези, които отричат каквато и да е свобода и поставят човешкото същество в улея на неизбежната участ; никакъв избор, никаква промяна, а едно просто марионетъчно следване на предначертаната съдба. Другата страна, крайно либерална във вижданията си и хуманно въздигаща значението на Човека, отрича каквото и да е предричане на бъдещето, понеже човешкият избор променя това бъдеще във всеки един момент; и наистина, ако бихме могли да знаем за една катастрофа например, бихме оставили колата си на този ден в гаража. Но за да примирим тези крайни позиции, нека просто да погледнем от една Всемирна Гледна Точка: без да натрапваме нищо теологично, построяваме само една мисловна патерица – от Тази Всевиждаща Позиция може би цялата история, с всичките времена в нея, седи като на длан ясна и свършена; дори да има променлив избор, дори да има свобода и “съавторство” в съдбата, в крайна сметка тази съдба [ще] бъде избрана и от казаната Всевиждаща Позиция това ще бъде видно.
И така, да се върнем на книгата. Едно мимоходом споменаване на няколко възможни сценария за бъдещето на човешкия вид ми направи впечатление и породи у мен желание да си поговорим. Там четем:
Когато били анализирани съобщенията на 2500 души, които участват в проекта, изплуват няколко интересни признака. Първо, действително всички от участниците са съгласни, че населението на земята ще намалее драматично. Мнозина от тях не се откриват във физически тела в указаните бъдещи периоди, а тези, които все пак имат тяло, отбелязват, че населението е много по-малко от днешното.
Освен това участниците се разделят спретнато на четири категории, всяка от които обрисува едно различно бъдеще. Първата група описва безрадостно и безжизнено бъдеще, в което повечето хора живеят в космически станции, носят сребристи костюми и ядат синтетична храна. Друга група, „нюейджърите", говорят за по-щастлив и по-природосъобразен живот в естествена среда, във взаимна хармония и посвещаване на времето за учене и духовно усъвършенстване. Третият тип, „на изтънчените високи технологии", описват едно неприветливо механично бъдеще, в което хората живеят в подземни градове или в селища, затворени в капсули и мехури. Четвъртият тип описват себе си като оцелели след катастрофа и живеещи в свят, който е бил опустошен от някакво глобално, вероятно ядрено бедствие. Хората от тази група живеят в домове в диапазона от градски руини до пещери и изолирани ферми, носят прости ръчно ушити дрехи, често направени от кожа, и набавят повечето от храната си чрез лов.
(...) такива находки показват наличието на няколко възможни бъднини, или холовселени, които се формират в струпаните мъглявини на съдбата. Но като другите изследователи на минал живот той [един от изследователите] също смята, че ние създаваме съдбата си, както индивидуално, така и колективно, а по такъв начин четирите сценария са реално едно надзърване във възможни потенциални бъднини, които човешката раса създава за себе си като маса.
И така, да допуснем, че съзнанията на пациентите са достигнали една малко по-ниска позиция на разбиране – по-ниска от тази на Всевиждащото Око и поради това разполагат не с един конкретен, а с четири (около четири) мъгляво заформящи се, “наедряващи” и кристализиращи като сигурна наша перспектива сценарии. Аз лично съм в състояние да видя всеки от тези сценарии като напълно резонна развръзка от наблюдаваните реалности в цивилизационната ни “шах-матна дъска” днес. Между другото, за всеки от тези сценарии съм изживявал нещо като проблясъци, в които съм ги виждал като възможни бъдещи развития и сякаш съм бил приканван да си избера “към кой клуб искам да се запиша”. Аз самият за себе си развивам собствен сценарий и мисля, че това е отражение на същото, което е довело и вас самите тук. Но така или иначе, не можем да отречем, че тези набелязани възможности в голяма степен изчерпват спектъра от мислими бъдещи развития на днешната Земна цивилизация.
Какво означава всеобщото споделяне, че населението на Земята драстично ще намалее? Масово отлитане на души към друго времепространство? Или катаклизъм, довел до масово унищожение? За масово преселение се говори в много учения, а също имаме и много исторически събития, които приличат на такова. Спомнете си маите, които в един миг като че ли се наговарят и просто изчезват от разцъфващите им градове, които рязко остават без население. Няма никакво свидетелство за глад, епидемия или война – сякаш в една прекрасна утрин са се събрали в храмовете си за едно кротко и тържествено отпътуване от този свят. Впрочем, в техния календар се споменава за 2012-2013-та година по нашето летоброене и се твърди, че в този момент ще настъпи глобална и всеопределяща трансформация – сегашната реалност няма да бъде възможна... Друга посока на мислене са всичките апокалиптични учения за “края на света”, или по-скоро за края на света такъв, какъвто го познаваме днес. Тази посока всъщност не казва нищо по-различно от вече споменатото, освен че го обвързва с известни теологически и нравствени зависимости. Важно е само да отбележим, че и в напълно “обективния” свят на видимите явления можем да забележим свидетелства за едно надигащо се скорошно променяне – изострящите се политически противоречия, екологичният и социалнен дисбаланс, появата на ново поколение технологии, знания и съзнание. Такива явления, дори и от чисто материална гледна точка, не могат да оставят сегашната реалност непокътната. А това, че всички християни например споделят усещането си, че живеят в “последните дни”, е всеизвестен факт. Остава отворен въпросът – ако приемем, че населението на Земята драстично ще намалее, дали това ще стане поради изчерпване необходимостта на мнозина да се връщат тук и тяхното възнасяне към “по-висши светове”, или ще бъде проста последица от едно масово изтребление/пандемия etc. Впрочем, и двете възможности биха могли да казват едно и също нещо.
По-нататък в книгата се представят четири възможни сценария за бъдещето на останалите след трансформацията хора. Като че ли това са хора, които ще продължат да живеят в триизмерния свят и в, да я наречем – Земната матрица, без да се обвързваме непременно с планетарни ограничения. (За останалите, които не се раждат повече на Земята и които по-нататък ще представляват за нас особен интерес, в днешния текст няма да говорим.) И така:
1 – космически станции, където хората носят сребристи костюми и ядат синтетична храна – вероятно след развиване на необходимата индустрия, построяване на такива съоръжения и постепенно колонизаторско напускане на Земята;
2 – природосъобразен живот в естествена среда, във взаимна хармония и посвещаване на времето за учене – вероятно на Земята, но без развиване на тежки индустриални технологии, а с насочване към алтернативни източници и медитация;
3 – механично бъдеще, в което хората живеят в подземни градове или в селища, затворени в капсули – вероятно това е по-ранна фаза на първия сценарий, в който хората се насочват към технологично усъвършенстване и заживяват в изградената от тях машинна реалност, която по-късно ще се опитат да изведат в космоса;
4 – свят, който е бил опустошен от някакво глобално, вероятно ядрено бедствие – това може да бъде както последващ етап след опит за развиване на третия (или първия) сценарий, така и грешка, поради която останалите сценарии са станали в голяма степен невъзможни.
Към какво вещае днешната реалност? За нуждите на нашето изследване ще сведем сценариите до три, тъй като смеем да допуснем, че космическият сценарий и технологичният са двете страни на едно и също нещо – като следствие и причина. По този начин получаваме три сценария, които тук ще наречем:
1 - ТЕХНОЛОГИЧНО БЪДЕЩЕ
2 - ПРИРОДНО БЪДЕЩЕ
3 - РАЗРУШЕНО БЪДЕЩЕ
Към какво вещае днешната реалност? Както още в началото споменахме, съществуват множество тенденции, правещи вероятна всяка една от тези възможности. Да ги разгледаме една по една.
1. Тенденции, които вещаят към развиването на технологично бъдеще
- желание от страна на елита за унификация на населението и постигане на технически контрол
- склонност у масите към удобства, изпростяване, изолация и роботизирано подчинение
2. Тенденции, които вещаят към развиването на природно бъдеще
- желание на един друг елит за постигане на медитативна и телепатична обединеност
- склонност у масите да се чувстват уморени от работните си графици и желание за идилично оттегляне от града, в еднофамилна къща с градина, музика и куче
3. Тенденции, които вещаят към постигане на разрушено бъдеще
- изострящо се недоверие, недоволство и склонност към протест, дори и с тероризъм
- маниакално самозабравяне на представители и на двата вида елит
- изпускане от контрол или директно военен удар с опасни технологии, вируси или др. под.
1.
Днешната най-видима тенденция говори в полза на технологията. За всички е видима надигащата се индустриализация, установяването на тежки корпоративни интереси и желанието за постигане на глобален контрол посредством технологиите: електронни пари, електронна идентификация, електронно проследяване. Създават се все по-могъщи урбанизирани зони и средства за комуникация, доставки и услуги, които правят отделното човешко същество в модерната епоха все по-зависимо от градската инфраструктура и в последна сметка, като резултат тази зависимост ще доведе до превръщане на човека в оператор на машина. Наблюдава се откъсване на човека от естествената социална и природна среда и въдворяването му в изолирана клетка за регламентирано електронно или служебно общуване, което го обрича на самотност и го обездвижва. Той загубва навика си да общува без електронен посредник и дори способността да ходи с краката си – без транспорт и без заравнена, трасирана градска настилка. Това поставя човека в технологичен затвор и го подготвя за подчинение. Дали ще бъде развита технология, която да извади човечеството от пределите на Земята или ще го затвори в херметически черупки из нейната вътрешност, не е много различно. И в двата случая връзката с природната среда се скъсва, а човекът изгражда за себе си нещо като раковина от предпазващи го и обслужващи го уреди. Това днес може да се види много лесно в развитите общества. От тук една крайна математическа индустриализация с форсиране на природните ресурски е предсказуема. Заедно с това можем лесно да си представим и споменатия в книгата космически проект, който обаче трябва да бъде отнесен към по-късен етап. Създаването на необходимата технология за извеждане в космоса и най-вече – нейното многобройно разпространяване вероятно ще отнеме на човечеството някое и друго столетие. Такъв технологичният сценарий би насочил човека към все по-задълбочено изследване на веществата и материалите, към развиване на физиката, химията и математиката, в посока на синтезиране на изкуствени храни, материали, организми и в последна сметка – може би изкуствен човек. Разбира се, преди да спрем – винаги остава угрозата от срив в технологичната система, военен конфликт или някой “контраудар” от страна на все по-изблъскваната встрани природа, което да сведе този сценарий и до третата развръзка.
2.
Една друга тенденция, не толкова широко наблюдавана, но за читателите на този форум вероятно доста близка, е алтернативният природен, или мистичен ако щете, бойкот. Без да се обвързвам със споменатите в книгата “нюейджърски” препратки – това е сценарият на едно холистично съзнание, медитация, вибративно и цветолечение, билки, телепатия и може би някаква форма на магично въздействие над природата, тялото и духа. Макар за това официално да не се говори, вече съществуват множество повече или по-малко успешни движения, задруги и комуни, които по различни причини се противопоставят на цивилния живот. Това се е случвало още с монашеските и мистични ордени, но днес го наблюдаваме от хипи-комуните през клиниките за лечение на наркомани и тези за алтернативна медицина, докато стигнем до различни философски или сектантски селища. Независимо от мотивите, общо при тези формирования е желанието им да се оттеглят в друга реалност – по правило “по-реална” от обикновената. Много от тях развиват алтернативни форми на хранене, лечение, добив на енергия и прочея. Това на практика показва възможните алтернативи на широко пропагандираната, все още унищожителна за природата и заробваща в социално отношение технология. Заедно с тези формирования, като “по-леки форми” на алтернатива се наблюдават всевъзможни учения, движения, форуми (между които и този тук). Развива се една алтернативна гледна точка, която е способна да даде импулс за нов живот на много хора, уморени и обезсърчени в една все по-капитализираща се реалност. В случай на катаклизъм, от какъвто и характер да е той, е много възможно тези формирования да се окажат най-устойчивите и оцеляващи – просто, защото основните им усилия са насочени към това да не бъдат зависими от обикновената реалност. Такива алтернативни форми по всяка вероятност биха саботирали технико-индустриалния проект; не само поради прякото си противопоставяне, а и поради отказа да бъдат негови строители и потребители. Днес е все по-“обезпокоителна” тенденцията на нарастващия брой младежи например, които не искат да пораснат, да станат като родителите си и да влязат в служебни, семейни и обществени отношения. Тези младежи навярно мечтаят за друг вид реалност, чиито блага настоящата матрица отказва да им даде. Разгръщането на този сценарий ще задълбочи интересите върху аурната обвивка на човека, енергийните центрове вътре в него и менталните му способности. Възможни са срещи с висш разум чрез сънувания и медитация.
3.
Разрушителният сценарий е най-лесен за визуализация. Може би заради това, че някой усилено пълни медиите с всевъзможни кошмари, за да ни изплаши и да ни накара да вярваме, че сивите униформи, палките и танковете са за добро. Изкуственото синтезиране на болести – също. В края на рекламата ни предлагат да закупим микрочип, който да вклиним в черепа на нашето бебе, за да знаем по всяко време къде си играе. И дали още е живо. Разрушителният сценарий изглежда и най-лесен за постигане – още сега, стига някой фанатизиран религиозен феодал да се реши най-после да изстреля ядрените си заряди срещу Америка и тя да му обяви, че е дошъл Краят на света. Друга възможност към апокалиптична развръзка е изпускането на някой от зловещите военни експерименти извън контрол, което да доведе до пандемия и невъзможност за овладяване. Такива катаклизми много лесно могат да засегнат основни центрове в световната индустриално-комуникационна схема и заедно с нея да парализират централните власти. Тогава веднага биха пламнали безредици, градската среда ще бъде разорена и унищожена, а обществото ще се разпокъса на неуправляеми враждуващи глутници. В такъв момент алтернативните структури като че ли ще се окажат най-стабилни, поне откъм зверствата в разпадащите се градове, поради своята склонност да се движат по странични пътища и да се установяват на откъснати места. Особен интерес в такава ситуация ще представляват оцелелите енергийни и хранителни ресурси, евентуално – незаразена вода, а също и някои механични приспособления, които не се нуждаят от гориво или ток.
*
Сега човечеството тегне към първия сценарий. Все по-засилено нараства и противоречието, което търси някакъв баланс във втория сценарий. Краен опит за преодоляване на противоречието, или някаква грешка в първия сценарий, би довела до постигане на третия. Аз самият виждам възможности за постигане на кой да е от тези варианти за бъдеще на човечеството на и около Земята. Макар да разглеждам собственото си бъдеще по начин, който излиза извън тези сценарии, съм склонен сантиментално да се насоча към втория от тях. Но оставяйки на страна личните предпочитания, ви приканям да споделите свои възгледи върху близкото и по-далечно бъдеще на Земята и на човечеството. Предвид важността на темата апелирам да не си позволяваме лични нападки, оспорвания или други форми на показване, че сме по-компетентни. Просто разкажете за това какво знаете или какво предполагате. Сигурно има причина да предполагате точно това. Една такава футорологична анализа, не на последно място, ще подпомогне подготовката на всички ни за наближаващия прехо
