Пергаментът, който измъчи криптографите
През 1912 г.търговецът на антични ръкописи Вилфрид Войнич купува странна книжка с размери около 18 на 26 см. Малка, но е доста дебела - съдържа 235 страници. И този очевидно древен манускрипт се превръща в най-голямата загадка за криптографите. Никой и до днес не е успял да разчете текста. Сега британският учен Гордън Ръг твърди, че става дума за брилянтна измама, сътворена през XVI век в името на печеленето на пари. Други експерти са на мнение, че ръкописът на Войнич представлява манускрипт от изчезнала цивилизация,послание от извънземни, които дори посетили Земята. Загадката остава. Пожълтели страници от тънък пергамент, покрити със странни букви, рисунки на фантастични растения, голи жени и космически тела. Това представлява "Ръкописът на Войнич", получил това име, след като през 1912 г. антикварният търговец Вилфрид М. Войнич го открива сред архивите на "Вила Мондрагоне" във фраскати, недалеч от Рим. По това време вилата е йезуитски колеж, който през 1953 г. е закрит.
ИсториятаИзвестните факти от битието на ръкописа са малко. За първи път той се появява в хрониките, след като срещу 600 дуката - огромна за онова време сума, през 1586 г. го купува императорът на Бохемия Рудолф II (1552-1612 г.). Документът попада и в ръцете на Якобус де Тепенч, директор на ботаническата градина на Рудолф II (на първата му страница фигурира негов подпис). След като сменя няколко притежатели, пергаментът изчезва през 1666 г. Учени допускат, че е попаднал в някоя йезуитска библиотека и е бил забравен - до откриването му през 1912 г. Тогава попада пред очите на любопитния Войнич. С течение на времето документът става все по-скъп. В един момент го купува друг търговец на антики от Ню Йорк-Х. П. Краус, който през 1961 г. плаща за книгата 21 000 долара. Той я обявява за продан срещу 160 000 долара, но след като не се намира купувач, го подарява на университета в Йеил през 1969 г.
ЗагадкитеНикой не може и до днес да каже какво е съдържанието на ръкописа, нито кога е създаден. Месторождението му е между XIV и XVII век някъде в Европа - някои от нарисуваните дрехи напомнят тези от Северна Италия, други - от Великобритания. Ако се съди по илюстрацията, направена с водни бои книгата може да бъде разделена на няколко раздела: ботаника, астрономия, биология, космология, фармацевтика и рецепти. Има и растение, наподобяващо слънчогледа. Това определя в някаква степен рождената дата на ръкописа - някъде след 1492 г., когато Колумб предприема пътуването си до Америка. Слънчогледът е донесен в Европа от Америка. Колкото и да са странни рисунките, още по-необичайна е азбуката, за която дори не се знае от колко на брой букви се състои. Някои от символите са близки до римските цифри и латинската азбука. Някои експерти твърдят също, че става дума за древен и рядък вид на китайските канджи (от нея произлизат йероглифите). Така или иначе до момента съдържанието на "Ръкописът на Войнич" не е разгадано. Въпреки че над него са прекарали хиляди часове множество експерти. След завръщането си в Америка през 1912 г. Войнич разпраща фотокопия от книгата на редица изтъкнати специалисти по криптография. През 1921 г. един от тях - Уилям Нюболд, заявява, че е разкрил тайната. Според него имат значение не самите букви, а начинът на свързване между отделните знаци. Нюболд твърди, че става дума за писменост, близка до древногръцката. Само че текстът, получил се чрез това разкодиране, приличал по-скоро на брътвеж на луд човек, отколкото на трактат, даващ ключ към някакви научни открития. През 1943 г. Джозеф Мартин фили, експерт по съчиненията на Роджьр Бейкън (1214-1292 г.), се опитва да сравни честотата на появяване на знаците от "Ръкописът на Войнич" с честота на използване на различни букви в съчиненията на Бейкън. Но не стига доникъде. Върху ръкописа са блъскали глави и такива експерти като Джон Тилтман, шеф на разбивачите на кодове в британската база "Блечли парк", или Уилям фридман, разгадал японските пурпурни цифрови шифри през Втората световна война.
Кодът и авторътКато всичко, свързано с документа, в тайна остава и това кой е неговият автор. Според хипотезите е най-вероятно кодът е бил известен само на неговия автор и е свързан с алхимиците от XII век и техните последователи като Роджър Бейкън. А възможното обяснение за появата му в двора на император Рудолф II е четиригодишният престой там (1582-86 г.) на Джон Ди, английски математик и астролог. Той е бил страстен колекционер на трудовете на Бейкън. Сега британският компютърен експерт Гордън Ръг твърди, че "неземният" ръкопис не е нищо повече от изкусно мошеничество с цел печалба. Още повече, че в Средновековието всякакви тайни текстове са били високо ценени. И продавани на добра цена. Езикът на пергамента не може да бъде разгадан, тъй като просто няма смисъл, твърди Ръг. Според него става дума за свободно навързване на символи от различни азбуки. Ръг твърди също така, че автор на ръкописа е Едуард Кели, средновековен предприемач от Англия. "Кели успява да направи пари. Но на практика "Ръкописът на Войнич"е средновековния аналог на фалшивите "Дневници на Хитлер", допълва компютърният спец. Дали Ръг е прав, ще покаже бъдещето. А докато това стане, експертите ще продължат да си блъскат главите над загадката, оставена от Вилфрид Войнич преди близо век. През 1912 г. американецът Вилфрид Войнич открива в Италия странен ръкопис. Той е написан на неразбираем език. Ръкописът се превръща в непреодолимо предизвикателство за експертите по шифроване. Войнич напразно изпраща на ред криптографи копия от ръкописа с надеждата да го разгадаят. На страниците на "Ръкописът на Войнич" има странни растения, приличащи на слънчогледи,
но изглеждащи като извънземни.
Източник: http://www.pressboard.info/Preview.aspx?prj=43069
